Решение № 18399 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18399 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110104347 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д срещу М, с адрес: гТ, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 355,15 лева с еврова равностойност от 692,88 евро, представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. в находището „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположени в землището на с.

Гърмен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.02.2026г. до окончателното плащане.

Ищецът навежда твърдения, че въз основа на решение на М № 975 от 31.12.2020г. е сключил с М, чрез М, Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. – скалнооблицовъчни материали – гнайси от находище „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположени в землището на с.

Гърмен. В чл. 33, ал. 4 от концесионния договор било предвидено, че при пълно, забавено или неточно изпълнение на задължението за внасяне на парична вноска по финансовото обезпечение – доверителна сметка за рекултивация и околна среда, била дължима неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на съответната гаранция/вноска за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на вноската по финансовото обезпечение. Сочи, че на 21.01.2026г. получил покана за доброволно изпълнение на сумата от 1 355,15 лева, представляваща начислена неустойка за неточно изпълнение на задължението за годишна вноска за 2023г. по доверителната сметка за околна среда, тъй като вноската за рекултивация за 2023г.била внесена в 1 непълен размер. Излага, че под заплаха от спиране действието на сделката на 26.01.2026г. заплатила претендираната неустойка, макар че още към 21.02.2024г. по доверителната сметка била заплатена сумата от 19,45 лева, с което било отстранено неточното изпълнение на задължението за финансово обезпечение, за което обстоятелство ответникът бил уведомен на 01.03.2024г. Поддържа, че клаузата на чл.

33, ал. 4 от концесионния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави с аргументи, че неустойката обезпечава изпълнението на акцесорно задължение за вноска за рекултивация, както и че изпълнението на това задължение е обезпечено и с други правни средства – чрез предоставяне на годишна банкова гаранция, възможност за спиране и прекратяване действието на сделката. Навежда доводи, че уговореният размер на неустойката не отчита количественото неизпълнение на задължението, както и че не държи сметка за вредите от неизпълнението, като по този начин същата се явява средство за неоснователно обогатяване на концендента. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало кондикционно притезание за сумата от 1 355,15 лв., която се явява платена при изначална липса на основание. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. в находището „Раденка“, че както и че вноската за рекултивация за 2023г. със сумата от 19,45 лева е извършена. Релевира възражение, че по начина, по който е уговорена и с оглед останалото съдържание на договора, неустойката по чл. 33, ал. 4 от концесионния договор отговаря на изискванията за валидност, отчита императивните разпоредби на ЗПБ за правото на контрол на концедента върху изпълнението на задълженията на концесионера и не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Решение № 975 от 31.12.2020г. на М и на основание чл. 66 ЗПБ на 09.04.2021г. е сключен договор за концесия между М, представляван от М, в качеството на концендент, и Д, в качеството на концесионер, по силата на който ответникът предоставя на ищеца концесия за добив с предмет екплоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПБ – скалнооблицовъчни материали - гнайси от находище „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположено в землището на с. К, община Гърмен, обл. Благоевград, за срок от 35 години. В чл. 20, ал. 1 от процесния договор е предвидено задължение за конценсионера да заплаща годишно концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, като концесионните плащания са дължими на 6-месечни вноски със срок 30-то число на 2 месеца, следващ отчетния период. Съгласно т. 2 на чл. 20, ал. 1 отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември на всяка календарна година от срока на концесията. По силата на чл. 24, ал. 1 в срок до един месец след съгласуване на проекта за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи с М страните сключват договор с избрана от тях банка за доверителна банкова сметка със специално предназначение за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. По тази сметка концесионерът следва да внася ежегодно до 31 януари сума, представляваща 1/35 част от размера на средствата за ликвидация или консервация, и да предостави на концедента доказателства за извършените преводи в срок до три работни дни.

Съгласно чл. 24, ал. 4 средствата по сметката се ползват само за покриване на разходите за осъществяване на ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. При пълно, неточно или забавено изпълнение на това парично задължение е дължима неустойка в размер на 0,5 на сто от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение – арг. от чл. 34, ал. 4. В чл. 23, ал. 1 от концесионния договор е предвидено задължение в тежест на концесионера да предостави на концедента и безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в това число за концесионно плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по чл. 24. ДДС, лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане и за ДДС, както и неустойки при неизпълнение на всяко едно парично задължение или при нарушаване на условие по концесията.

В изпълнение на изискването по чл. 24, ал. 1 от концесионния договор на 24.11.2021г. е сключен тристранен договор за доверителна сметка между Б, Д и М, по силата на който ищцовото дружество възлага на кредитната институция да открие доверителна сметка на негово име, чрез която срещу възнаграждение да извършва по негово нареждане и със съгласието на М като контролираща страна касови и безкасови банкови операции до размерите на наличните по сметката авоари. В чл. 3 е предвидено задължение в тежест на титуляра до 31 януари на всяка следваща календарна година да депозира по сметката сума, представляваща 1/35 част от общия размер на необходимите парични средства за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.

Със съобщение с рег. № Е-26-Д-306 от 02.12.2025г. министърът на енергетиката е уведомил концесионера за констатирано неточно изпълнение на задължението му по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 за внасяне на сумата, представляваща 1/35 от размера на средствата за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, определена в съгласувания по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „г“ от концесионния 3 договор проект. Констатираното неточно изпълнение касаело вноската за 2023г., която била внесена в непълен размер. На основание чл. 33, ал. 4 от договора е начислена неустойка на стойност от 1 355,15 лева, като на ищцовото дружество е предоставен 14дневен срок за доброволно изпълнение. За дължимата неустойка е издадена фактура № 1000018586 от 31.01.2024г. в размер на 1 355,15 лева. Установява се, че на 26.01.2026г.

Д е извършило превод на стойност от 692,88 евро в полза на М с посочено основание „задължение по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от договора“, а в графа още пояснения е отбелязано „на основание чл. 33, ал. 4 неустойка“.

От приетото като писмено доказателство по делото извлечение от банковата сметка на Д е видно, че на 31.01.2024г. е извършена операция вноска на каса в размер на 1 355,15 лева с основание „захранване на сметка“ от управителя на ищцовото дружество. Аналогична платежна операция е осъществена и на 21.02.2024г. но на стойност от 19,45 лева.

На 26.02.2024г. в М е депозирано възражение от управителя на Д срещу начислената неустойка по чл. 33, ал. 4 от концесионния договор, като са изложени подробни съображения за нейната недължимост и противоречието със справедливостта и морала.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

От заявените с исковата молба фактически твърдения и отправеното искане за защита се налага извод, че съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: настъпило имуществено разместване между страните – в частност предаване на процесната сума от 1 355,15 лева на ответника. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на горепосочените факти, както и да установи наличието на основание за получаване, респ. задържане на сумата.

Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се цели недопускане на неоснователно имуществено разместване в хипотезите, при които още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго. По смисъла на института за неоснователно обогатяване под „основание“ следва да се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага. Съобразно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/79г. на ПВС правилото за начална липса на основание е приложимо в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, унищожаем акт, ако предаването се е осъществило след унищожаването на сделката, при липсата на правоотношение между страните, при плащане на по-големи от 4 нормираните цени за стоки, услуги или лихви, при плащане на задължение след неговото погасяване, с изключение на чл. 118 ЗЗД. В разглежданата хипотеза, предявената искова претенция се основава на твърдения за престация по нищожна клауза, която предвижда заплащането на неустойка.

С оглед изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че въз основа на решение на М № 975 от 31.12.2020г. между Д и М, чрез М, е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 09.04.2021г. с предмет скалнооблицовъчни материали – гнайси от находище „Раденка“, участъци „Урвата“, „Лозята“ и „Кавака“, разположени в землището на с. Гърмен, както и че вноската за рекултивация за 2023г. със сумата от 19,45 лева е извършена на 21.02.2024г. В това отношение, правният спор се концентрира относно валидността на клаузата по чл. 34, ал. 4 от концесионния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението да се внесе сума, представляваща 1/35 от общия размер на необходимите парични средства за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.