Акт № 20759 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20759 гр. С, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20261110109371 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от "Софийска вода" АД, с която са предявени установителни искове срещу Р. Й. Д. ЕГН: **********, с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи) и иск с плавна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните вземания: сумата от 2489.28 евро. - главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент № *-, находящ се в ж.к. М бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, общ. С, обл. С (столица) за периода от 24.05.2022 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 615.48 евро, обезщетение за забава, начислена за периода 22.07.2022 г. до 20.07.2025 г.

Ищецът твърди, че между "Софийска вода" АД и ответника са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги.

Поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, като правоотношенията между страните били регламентирани от "Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор "Софийска вода" АД", одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. (Общи условия).

Ищецът твърди, че по силата на чл. 2 от Общите условия ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, доставени до процесния обект клиентски номер **********, като за спорния период на база отчетените показания и в изпълнение на чл. 7, т.

6, вр. чл. 31 от ОУ са издавани ежемесечни фактури за потребените и начислените ВиК услуги за имота.

Предвид изложеното, "СОФИЙСКА ВОДА" АД моли съдът, да постанови 1 решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Моли да бъдат отхвърлени исковете като неостователни:

Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства намери следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи) и иск с плавна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение, по което ищецът има качеството на доставчик на твърдяната услуга, а ответника на потребител, по силата на което правоотношение ищецът е престирал твърдяната услуга и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а вземането за лихва произтича от възникване на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства съдът счита, че ответникът е имал качеството на потребител на на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот (право на собственост) през този период, поради което доводите на въззивника за противното са неоснователни. В тази връзка следва да се цени на първо място представеното по делото писмо от СО, дирекция "Общински приходи", отдел "Младост", от което е видно, че ответникът е декларирал, че процесният недвижим имот е негова собственост. Писмото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и се ползва с материална доказателствена сила по отношение удостовереното обстоятелство, а именно, че ответникът е декларирал имота като собствен в посочения период.

Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, респективно по чл. 26 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. Предвид обстоятелството, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена от ответника по делото, съдът счита, че с нея са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, които се ползват с доказателствена сила срещу него.

Предвид това, настоящият състав цени посоченото деклариране на имота като извънсъдебно признание от страна на ответника за притежаване на 1 правото на собственост върху описания в исковата молба имот.. В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че 2 постоянният и настоящият адреси на ответника са регистрирани на адреса на процесния имот, където същият е получавал съобщения и призовки по делото. Следва да се съобрази и обстоятелството, че от заключението по счетоводната експертиза се установява, че партидата е открита и клиентския номер е заведен на името на ответника по делото.

От гореизложеното може да се направи извод, че ответникът е носител единствено на правото на собственост върху водоснабдения имот, поради което той отговаря за заплащането на стойността на доставената до имота вода.

По делото е допусната и назначена комплексна експертиза, като видно от заключението по техническата част от нея, ищецът е доставял до посочени обект ВиК услуги, а именно извършвал е доставка на вода с питейни качества, услуги по отвеждане на използваната вода и нейното пречистване.

От заключението по счетоводната част от експертизата се установява, че за процесния период е начислена главница в размер на 2489.28 евро и мораторна лихва в размер на 615.48 евро.

В законоустановения срок ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „ Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”.

В случая заявлението е подадено на 25.12.2025г. ., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност.

Съласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

По делото се установи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цена на предоставяните ВиК услуги, като съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране. Следователно с изтичане на този срок, ответникът е изпаднал в забава и се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Видно от таблицата на стр. 2 от заключението от счетоводната част от комплексната експертиза, фактурата за м. 12.2022 г. е издадена на 21.12.2022 г., като вземането за процесните услуги за този месец е първото непокрито по давност вземане, включено в процесния период.

За периода от 01.12.2022г. до 20.06.2025г. вземанията за процесните услуги възлизат на сумата от 2117.32 евро, като главният иск следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2489.28 евро и за периода 24.05.2022г. до 30.11.2022 г., вкл.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

За да бъде формиран извод за основателност на този иск следва да бъде установено съществуване на главното задължение – обстоятелство, което се установи по делото и изпадане на длъжника в забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране. Следователно с изтичане на този срок, ответникът е изпаднал в забава и се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва.

Съгласно заключението от ССЕ лихвата, върху непогасената по давност част от 3 главното вземане възлиза на сумата от 615.48 евро, представляваща лихва, текла за периода от 23.01.2023г. /първият работен ден, следващ датата на изтичане на 30 дневния срок след датата на издаване на фактурата за м.12.2022г./ до 20.07.2025г., като този иск следва да се уважи целия предявен размер и да се отхвърли за периода 22.07.2022г. до 22.01.2023 г., вкл.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото и заповедното производство за държавна такса, депозит за вещи лице, както и за юрсконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер от 416.3 евро.

С оглед отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 54 евро.

С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на СРС депозит за вещо лице по техническата част от комплексната експертиза в размерна 21.4 евро, а ответникът – сумата от 157.6 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Р. Й. Д. ЕГН: **********, че има задължения към Софийска вода АД, ЕИК *********, гр. С, ж.к. М, ул. Бизнес парк С № 1, сгр. 2А в размер на сумата от 2117.32 евро. - главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент № *-, находящ се в ж.к. М бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, общ. С, обл. С (столица) за периода от 24.05.2022 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 2489.28 евро и за периода 24.05.2022г. до 30.11.2022 г., вкл..; за носител на вземане от 615.48 евро., представляващо мораторна лихва за периода от 23.01.2023г. до 20.07.2025г. , като . ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата за периода 22.07.2022г. до 22.01.2023 г., вкл.

ОСЪЖДА Р. Й. Д. ЕГН: **********, да заплати на Софийска вода АД, ЕИК *********, гр. С, ж.к. М, ул. Бизнес парк С № 1, сгр. 2А разноски в исковото и заповедното производство за държавна такса, депозит за вещи лице, както и за юрсконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер от 416.3 евро.