Акт от 09.10.2023, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- 273/2022
- Подписан
- 09.10.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 24, изр. второ · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 2, ал. 1 · Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции
Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……… гр. Ловеч, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 273/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 195б от Закона за водите във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Административното дело е образувано по жалба от „ВиК“ АД гр. Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 1А, представлявано от изпълнителния директор Д.К.С., чрез адвокат В.Н.Н. от ЛАК, със съдебен адрес ***, ст. 204, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 221/10.06.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) – Плевен, потвърден с Решение № 120/25.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите.
По изложени доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и целта на същия, с жалбата се иска отмяна на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Според жалбоподателя, дължимите такси не са изчислени правилно съобразно реалното водовземане и съответно заустване на отпадъчни води, както и че не е ясно как е изчислен определеният с АУПДВ размер на законната лихва. В заключение се претендират сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ВиК“
АД гр. Ловеч се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Ответникът по делото – директорът на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен се представлява от юрисконсулт Ц., която оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана, като се потвърди АУПДВ в определения размер на главницата и се измени същия в частта за лихвата съобразно депозираното заключение по СИЕ.
Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна и след като оспореният АУПДВ е бил обжалван по административен ред пред министъра на околната среда и водите, който с Решение № 120/25.07.2022 г. го е потвърдил. Разгледана по същество е частично основателна.
От доказателствата по делото се установява, че „ВиК“ АД гр. Ловеч е титуляр/ползвател на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект; разрешителни за водовземане от подземни води и разрешителни за ползване на воден обект за зауставане на отпадъчни води, видно от представената административна преписка, в която са приложени заверени копия от разрешителните (л. 480-1967).
С писмо с вх. № КД-07-1024/31.01.2022 г. на БДДР (л. 48-49) оспорващото дружество е представило декларации по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (Тарифата), както следва: за ползване на водни обекти за нарушаване на непрекъснатостта на река от преградно съоръжение; за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания; за водовземане от повърхностни води с цел на ползването за обществено питейно-битово водоснабдяване; за водовземане от повърхностни води с цел на ползването за изкуствено подхранване на подземни води; за водовземане от подземни води с цел на ползването за обществено питейно-битово водоснабдяване (л. 50-321). С тези декларации „ВиК“ АД гр. Ловеч е определило и декларирало дължимата такса за 2021 г. по издадените разрешителни. Съгласно чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, задължението по декларациите, по които задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари, по бюджетната сметка на басейновата дирекция съгласно чл. 195а, ал.1 от ЗВ. Съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с АУПДВ от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс.
С писмо КД-04-5/18.03.2022 г. (л. 39) на директора на БДДР – Плевен „ВиК“ АД гр. Ловеч е уведомено за започването на производство по издаване на АУПДВ за дължимите такси за 2021 г. Със същото писмо е отправена покана за доброволно изпълнение и е определен срокът за издаване на АУПДВ (л. 40-43). Към тази покана е съставено и приложение № 1, съдържащо разрешителни с дължими от „ВиК“ АД гр. Ловеч такси по ЗВ за 2021 г.
(л. 44-46). Писмото и поканата, ведно с приложението са били връчени на оспорващото дружество на 21.03.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 47 от делото.
На 12.04.2022 г. е извършена проверка от служители на БДДР – Плевен за дължимите и неплатени такси по разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект и разрешителни за водовземане от подземни води, както и за правото на използване на воден обект по разрешителни за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води и за ползване на воден обект за нарушаване непрекъснатостта на реката, издадени по ЗВ с титуляр „ВиК“ АД гр. Ловеч. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (л.
32-35), в който е описано установеното при проверката, че към 12.04.2022 г. дължимите такси за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са, както следва: за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. - главница
492
089,11 лева, платима до 15.02.2022 г., изискуема oт 16.02.2022 г. и лихва в размер на 7
655,33 лева, изчислена за периода 16.02.2022 г. - 12.04.2022 г. и дължима до пълното погасяване на главницата. В КП е отразено още, че 14-дневннят срок за заплащане на дължимите такси, посочени в поканата за доброволно изпълнение е изтекъл на 05.04.2022 г. вкл. (съгласно известието за доставяне, получено на 21.03.2022 г. от дружеството). Констативният протокол е връчен на оспорващия на 14.04.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 36 от делото.
На 10.06.2022 г. е издаден процесният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 221 (л. 25-29). С АУПДВ са установени задължения на „ВиК“ АД гр. Ловеч за неизплатени дължими такси на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“, т. 2, б. „г“ и т. 3, б. „а“ от Закона за водите и § 9 от ПЗР на ЗВ във вр. с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г.) за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 492 089,11 лв. главница и 15 720,77 лв. лихва, изчислена за периода от 16.02.2022 г. до 10.06.2022 г., като е посочено, че лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата.
Няма представени доказателства за заплащане на определената въз основа на подадените декларации сума на дължимите за 2021 г. такси от страна на „ВиК“ АД гр. Ловеч в срок до 15.02.2022 г., с изключение на платежно нареждане за сумата от 36 138,54 лв. (л. 37-38), което е съобразено от органа при определяне на окончателния размер на задължението към момента на издаване на процесния АУПДВ.
АУПДВ № 221/10.06.2022 г. е връчен на
„ВиК“ АД гр. Ловеч на 14.06.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 30 от делото, като същият е оспорен по административен ред пред министъра на околната среда и водите (л. 19-20). С Решение № 120/25.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите (л. 9-14) жалбата е отхвърлена и АУПДВ е потвърден като правилен и законосъобразен.
За изясняване на фактите по делото, по искане на оспорващото дружество е допусната съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е представило заключение с вх. № 770/10.03.2023 г. в АдмС Ловеч (л. 1981-1983).
За целите на експертизата е изготвен списък, неразделна част към заключението. В този списък се съдържат данни за номерата на съответните разрешителни, годината за която се отнасят начислените суми за такси по всяко едно разрешително, размера на таксите, както и направените частични плащания от жалбоподателя по тях.
В заключението е посочено, че общият размер на задължението на „ВиК“ АД гр. Ловеч за такси по ЗВ съобразно нормите на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е 528 227,65 лева. Отразено е, че за погасяване на задълженията от „ВиК“ АД са направени следните плащания: на 04.04.2022 г. – 36 138,54 лв., на 16.08.2022 г. – 1 338,11 лв., на 20.01.2023 г. – 2 130,45 лв., на 25.01.2023 г. – 3 957,30 лв., или общият размер на погасеното задължение към датата на изготвяне на експертизата възлиза на 43 564,40 лв.
Вещото лице е изчислило още, че непогасеното задължение (главница) след направените частични плащания е 484 663,25 лева, както и че общият размер на лихвата за забава след датата на падежа -16.02.2022 г. до издаване на акта – 10.06.2022 г. е 15 719,52 лева. Посочило е също, че общият размер на лихвата за забава след датата на падежа – 16.02.2022 г. до 10.03.2023 г. - датата на изготвяне на заключението, при отчитане на направеното частично плащане по дати и суми е 54 207,01 лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като пояснява, че размерът на главницата до датата на издаване на акта 10.06.2022 г., след приспадане на внесената сума на 04.04.2022 г., е 492 089,11 лв., както и че досежно периода на задължението в СИЕ е допусната техническа грешка, като следва периодът да се чете от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
Вещото лице излага още, че от общия размер на задължението 528 277,65 лв. е извадено направеното плащане на 04.04.2022 г., като в текста от заключението „Лихвата за забава върху сумата 492 089,11 лв.“ това е размерът на главницата, след приспадане на първата направена вноска. Уточнява още, че на стр. 2 от заключението, в третия абзац отдолу нагоре в текста „Лихвата за забава върху сумата /528 277,65 лв. – 36 138,54 лв./ – 492 089,11 лв., в този абзац е уточнен размерът на главницата към датата на издаване на акта, както и че размерът на главницата към датата на съставяне на акта е 492 089,11 лв., след приспадане на направеното плащане на 04.04.2022 г., като изчисленията за лихвата са направени върху сумата от 492 089,11 лв. и от 05.04.2022 г. е започнала да се начислява лихва, от следващия ден след плащането.
Заключението е прието от страните и съдът кредитира същото, доколкото го намира за обективно и професионално изготвено.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, който съгласно разпоредбата на чл. 195б от
ЗВ е компетентен да издава актове за установяване на публично държавно вземане относно вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от същия закон такси. В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон и в рамките на отредената му териториална компетентност. Липсва и спор между страните по отношение на това обстоятелство.
При издаването на акта за установяване на публично държавно вземане са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото в ЗВ няма други специални изисквания.
Посочен е издателят на акта, адресатът, сумата, която се дължи, периодът за който е дължима, както и основанието, на което е изчислена. Предвид специалните изискванията на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът като е отразена фактологията по издаването на акта, а именно: разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект и разрешителни за водовземане от подземни води, както и за правото па използване на воден обект по разрешителни за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води и за ползване на воден обект за нарушаване непрекъснатостта на реката, констативния протокол, в който са установени задълженията, поканата за доброволно изпълнение и т. н. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Детайлно са посочени фактите и обстоятелствата, обосновали извод, че дружеството не е заплатило дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съобразно което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Актът е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа. При издаването на акта са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗВ като е съставен констативен протокол и на жалбоподателя е предоставена възможност за доброволно заплащане на задълженията.
Разпечатката съдържа 42 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/751f8d2e-1769-47e9-8937-132344b85336