Определение № 6207 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6207 гр. С., 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110156081 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано въз основа на жалба на Ц. Т. М. срещу отказ на *** за преодставяне на условия за присъединяване към водоснабдителната и канализационна мрежа на поземлен имот, находящ се в град С.. Първоначално жалбата е била адресирана до Административния съд – С. – град (АССГ) и въз основа на нея е било образувано адм. дело № *** по описа на II – 15 състав за 2025 г. С определение № *** от 18. 12. 2025 г. административният съд е преценил, че производството пред него е недопустимо и че компетентен да разгледа жалбата, имаща според административния съд характеристиките на искова молба по чл. 109 ЗС, е Софийският районен съд. Административният съд се е позовал на казуална съдебна практика на ВАС и ВКС.

Според нормата на чл. 135, ал. 8 АПК определението по спор за подсъдност не подлежи на обжалване. Въпреки липсата на изрично правило относно определенията за първоначално прекратяване на административно дело по подсъдност и препращането на чл. 144 АПК за неуредените случаи към ГПК (в това число и чл.

121), сложилата се съдебна практика по административни дела приема по тълкувателен път по аргумент за равното основание, че щом определението по спор за подсъдност не подлежало на обжалване, то и определението за първоначално прекратяване по подсъдност по чл. 135, ал. 2 АПК също не подлежало на обжалване (определение № 11369 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. дело № 10834/2011 г., IV о.; определение № 11473 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. дело № 9889/2017 г., VIII о.).

Определението на II – 15 състав на АССГ е съобразено с така сложилата се съдебна практика.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки граждански съд сам преценява дали делото му е подсъдно. Според чл. 122 ГПК споровете за подсъдност между граждански съдилища се разрешават от по-горен съд. Когато обаче спорът за подсъдност е между гражданския съд и административния съд, съгласно чл. 135, ал. 5 АПК спорът за подсъдността се разрешава от съдебен състав, включващ петима съдии от ВКС и ВАС.

В разглеждания случай гражданският съд намира, че жалбата на Ц. Т. М. има характера на жалба срещу индивидуален административен акт, която е подсъдна на АССГ. При това положение възниква спор за подсъдността, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 135, ал. 5 ГПК. Съображенията на гражданския съд са 1 следните.

Както правилно приема АССГ, *** има качеството на организация, предоставяща обществени услуги, поради което постановените от нея откази биха могли да съставляват административни актове по аргумент пар. 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба към АПК и пар. 1, т. 4 и 5 от Допълнителната разпоредба към Закона за администрацията. Съгласно обсъденото от АССГ решение № 203 от 10.

01. 2023 г. по адм. дело № 5307 по описа на ВАС, III o., присъединяването към водоснабдителната мрежа се извършва въз основа на писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване, което хронологически предхожда самото присъединяване. В конкретния разгледан от ВАС случай писмото на оператора на водоснабдителната и канализационна мрежа обаче не съдържало волеизявление, че се отказвало присъединяването на имота към водоснабдителната и канализационната мрежа, а че „... няма техническа възможност да се осигури нормално водоподаване и отвеждане на отпадни води“. Становището на не представлявало индивидуален административен акт, който имал обвързващо за страните по правоотношението действие, при положение, че пряко и непосредствено не пораждал задължение за оператора, както и не засягал права или законни интереси на заявителите. При наличието на спор между заявителя и оператора на водоснабдителните и канализационните мрежи относно обстоятелствата, посочени в отговора, които – според изразеното от оператора становище – възпрепятствали нормалното водоподаване и отвеждане на отпадни води, той следвало да бъде отнесен до Комисията за енергийно и водно регулиране, която да го разгледа по реда на чл. 22 ЗЕ във връзка с чл. 5 ЗРВКУ. От друга страна, съобразно решение № 740 от 9.12.2025 г. на ВКС по гр. дело № 1323/2025 г., I г. о. и цитираната в него съдебна практика в контекста на основополагащия принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност (чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги), разпоредбата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите, т. е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води.

Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но според чл. 198о, ал. 1 от същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения, както и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от водоснабдителни и канализационни оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на ал. 2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един водоснабдителен и канализационен оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите. Като се има предвид така установената нормативна рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на 2 собственост върху обекти в урбанизираните територии, и именно в тази връзка § 1, ал.

1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда, че „потребители“ по смисъла на този закон са юридическите и физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят водоснабдителни и канализационни услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които по силата на чл. 1, ал. 2 от закона имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите им. Макар и според чл. 84, ал. 2 ЗУТ присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи да се извършва със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество в лицето на съответния водоснабдителен и канализационен оператор, отношенията между тях не се основават на принципа на договорната автономия, доколкото операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о и следв. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабителни и канализационни системи и съоръжения, както и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от обособената територия, при което неоснователният отказ за предоставяне на услугите по пречистване, подаване и отвеждане на води от даден имот следва да се квалифицира като неоснователно смущаване на собственическите права по отношение на същия, обуславящо интерес от защитата, която предоставя негаторния иск по чл. 109 ЗС.

Според настоящия съдебен състав на гражданския съд обсъдената практика на ВАС не изключва априорно възможността на гражданите да обжалват отказите на операторите на водоснабдителните и канализационни мрежи за присъединяването на техни имоти към съответните мрежи по реда на дял III АПК. В конкретно разгледания случай ВАС е приел, че писмото на водоснабдителния и канализационен оператор не е съдържало характеристиките на индивидуален административен акт, а не е изразил принципна позиция относно всички изявления на операторите на водоснабдителните и канализационни мрежи. От друга страна, както обосновано се приема и в практиката на ВКС, гражданите разполагат с възможността да защищават правото си на собственост в случай на подобен отказ от водоснабдителния и канализационен оператор и с негаторния иск по чл. 109 ЗС. Става въпрос за два различни способа на защита на един и същ правен интерес, при което единият не изключва другия.

За да прецени с какво средство за съдебна защита е сезиран (дали искова молба във връзка със спор за материално гражданско право, дали жалба срещу незаконосъобразен индивидуален административен акт, дали тъжба за извършено престъпление от частен характер и т.н.) съдът трябва да анализира двете основни части на искането за съдебна защита – фактическите твърдения на правния субект и формулираното във връзка с тях искане. Според разбирането на настоящия съдебен състав фактическите твърдения на правния субект трябва да бъдат разглеждани сами по себе си, а не във връзка с представените с искането за защита писмени доказателства. Това е така, защото преценката на доказателствата е свързана с дейността на съда по преценката на правния спор по същество, а не във връзка с това с какво искане е сезиран и дали то е процесуално допустимо. В дадения случай в искането за съдебна защита на Ц. Т. М. се съдържат фактически твърдения за „отказ за предоставяне на условия за присъединяване към ВиК мрежите“, както и че „са 3 налице законови основания за отмяна на обжалвания ОТКАЗ за предоставяне на условия за присъединяване към ВиК мрежите (…)“. Съответно в него е формулирано следното искане: „Моля, да отмените ОТКАЗ на за предоставяне на условия за присъединяване към ВиК мрежите (…)“. Тези фактически твърдения и свързаното с тях искане съответствуват на жалба срещу индивидуален административен акт, подсъдна на АССГ. Ако писменото изявление съставляваше иск по чл. 109 ЗС, то щеше да съдържа фактически твърдения за поведение на *** (действия или бездействия), които нарушават правото на собственост на Ц. Т. М., и щеше да е формулирано искане в следния вид „Моля да осъдите *** да предприеме действия присъединяването на поземления имот към водоснабдителната и канализационна мрежа на град С.“. Предвид начина на формулиране на искането за съдебна защита Ц.

Т. М. е предпочела да защити правата и законните се интереси по пътя на обжалването на индивидуален административен акт, а не по пътя на воденето на иск по чл. 109 ЗС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20251110156081 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2025 г.

П О ВД И ГА препирня за подсъдност между Софийския районен съд и Административния съд С. – град.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото с почит на 5-членен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4