Закон за защита при бедствия

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия.

Чл. 2

Бедствие е значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото.

Чл. 3

(1) Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защита при бедствия в изпълнение на възложените им функции с този закон и с другите нормативни актове, регламентиращи тяхната дейност.

(2) Действията на органите и лицата по ал. 1 се координират в единна спасителна система за защита при бедствия.

Чл. 4

Основните принципи на защитата при бедствия са:

1. право на защита на всяко лице;

2. предимство на спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защитата;

3. публичност на информацията за рисковете от бедствия и за дейностите на органите на изпълнителната власт по защитата при бедствия;

4. приоритет на превантивните мерки при осигуряване на защитата;

5. отговорност за изпълнението на мерките за защита;

6. поетапно предоставяне на сили и ресурси за защита.

Чл. 5

Защитата при бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво и се осъществява чрез:

1. провеждане на превантивна дейност;

2. провеждане на дейности за готовност и реагиране при бедствия;

3. подпомагане и възстановяване;

4. ресурсно осигуряване;

5. предоставяне и приемане на помощи.

Чл. 6

(1) Превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия и включва:

1. анализ и оценка на рисковете от бедствия;

2. картографиране на рисковете от бедствия;

3. планиране намаляването на риска от бедствия;

4. разработване и изпълнение на програми и проекти за намаляване на риска от бедствия;

5. категоризиране на населените места в зависимост от броя на потенциално засегнатото население;

6. установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях;

7. мерки за защита на критичните инфраструктури;

8. планиране на защитата при бедствия;

9. определяне на норми за устройственото планиране на територията, проектирането, изпълнението и поддържането на строежите във връзка с намаляване на риска от бедствия;

10. изграждане и поддържане на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване;

11. осигуряване на места и условия за временно настаняване на пострадали (засегнати) при бедствия;

12. осигуряване на колективни и индивидуални средства за защита;

13. обучение и практическа подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране, доброволните формирования и населението.

14. събиране, съхраняване и споделяне на данни за щетите и загубите от бедствия.

(2) Условията, редът и органите за извършване на дейностите по ал. 1, т. 1, 2 и 14 се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, самостоятелно или съвместно с компетентните за съответния риск министри, издава наредби за определяне на превантивните нормативи, строително-техническите норми и мерките за безопасност по ал. 1, т. 9.

(4) Наредбите по ал. 3 може да бъдат издавани и след приключване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 6а

(1) Планирането на намаляването на риска от бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво.

(2) Планирането обхваща разработването и актуализацията на:

1. национална стратегия за намаляване на риска от бедствия;

2. национална програма за намаляване на риска от бедствия;

3. секторни и регионални програми, свързани с намаляване на риска от бедствия;

4. областни програми за намаляване на риска от бедствия;

5. общински програми за намаляване на риска от бедствия.

(3) Съветът по чл. 62, ал. 3 дава указания за разработването и изпълнението на програмите по ал. 2, т. 4 и 5.

Чл. 6б

(1) Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия определя:

1. анализ на средата;

2. анализ на силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите;

3. стратегическите цели за намаляване на риска от бедствия на територията на Република България;

4. набелязване на мерки за постигане на зададените цели;

5. измерими индикатори за изпълнение на мерките по т. 4;

6. план за действие;

7. механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на националната стратегия.

(2) Проектът на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерския съвет за срок един месец.

(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 министърът на вътрешните работи внася Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия за приемане от Министерския съвет.

(4) Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия е със срок за изпълнение не по-малък от 10 години.

(5) По предложение на министъра на вътрешните работи с решение на Министерския съвет може да се измени или отмени Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.

Чл. 6в

(1) За изпълнение на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се разработва Национална програма за намаляване на риска от бедствия със срок на действие 5 години, която съдържа:

1. стратегическите цели;

2. оперативните цели;

3. дейности за реализиране на оперативните цели.

(2) Проектът на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерския съвет за срок един месец.

(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 министърът на вътрешните работи внася Националната програма за намаляване на риска от бедствия за приемане от Министерския съвет.

(4) По предложение на министъра на вътрешните работи с решение на Министерския съвет може да се измени или отмени Националната програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.

(5) За изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.

(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:

1. оперативни цели;

2. дейности;

3. бюджет;

4. срок за реализация;

5. очаквани резултати;

6. индикатори за изпълнение;

7. отговорни институции.

(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.

(8) Министърът на вътрешните работи ежегодно до месец юни внася в Министерския съвет доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Чл. 6г

(1) За изпълнение на целите на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с областния план за защита при бедствия, се разработват областни програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат:

1. оперативните цели;

2. дейности за реализиране на оперативните цели.

(2) Проектът на областна програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на съответната областна администрация за срок един месец.

(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 областният управител внася областната програма за намаляване на риска от бедствия за приемане от съвета по чл. 62, ал. 3.

(4) По предложение на областния управител може да се измени или отмени областната програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.

(5) За изпълнение на областната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.

(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:

1. оперативни цели;

2. дейности;

3. бюджет;

4. срок за реализация;

5. очаквани резултати;

6. индикатори за изпълнение;

7. отговорни институции.

(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.

(8) Председателят на съвета по чл. 64а, ал. 1 ежегодно до месец май внася в съвета по чл. 62, ал. 3 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Чл. 6д

(1) За изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския план за защита при бедствия, се разработват общински програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат:

1. оперативните цели;

2. дейностите за реализиране на оперативните цели.

(2) Проектът на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на съответната общинска администрация за срок един месец.

(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 кметът на общината внася общинската програма за намаляване на риска от бедствия за съгласуване от съвета по чл. 64а, ал. 1, след което я предлага за приемане от общинския съвет.

(4) По предложение на кмета на общината може да се измени или отмени общинската програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.

(5) За изпълнение на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.

(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:

1. оперативни цели;

2. дейности;

3. бюджет;

4. срок за реализация;

5. очаквани резултати;

6. индикатори за изпълнение;

7. отговорни институции.

(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.

(8) Председателят на съвета по чл. 65а, ал. 1 ежегодно до месец април внася в съвета по чл. 64а, ал. 1 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Чл. 7

(отменен)

(1) Изследването, анализът, оценката и прогнозирането на рисковете от бедствия се извършват чрез експертизи.

(2) С годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия се определят органите на изпълнителната власт, които възлагат извършването на експертизите по ал. 1.

Чл. 8

Категоризацията по чл. 6, ал. 1, т. 5 е следната:

1. урбанизирани територии от особена важност – гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна, гр. Русе и гр. Бургас;

2. урбанизирани територии от първа група – населени места и селищни образувания с население над 80 000 души;

3. урбанизирани територии от втора група – населени места и селищни образувания с население над 30 000 души;

4. урбанизирани територии от трета група – населени места и селищни образувания с население над 10 000 души;

5. урбанизирани територии от четвърта група – населени места и селищни образувания с население под 10 000 души.

Чл. 8а

(1) Установяването на критичните инфраструктури и обектите им, оценката на риска за тях и мерките за защитата им се определят с наредба на Министерския съвет.

(2)

(3) Мерките за защита на критичните инфраструктури са с приоритет при определяне на дейностите в плановете по чл. 6в, ал. 5, чл. 6г, ал. 5 и чл. 6д, ал. 5.

Чл. 9

(1) Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво.

(2) Плановете за защита при бедствия се изготвят по части за всяка от опасностите, специфични за съответната територия, като частите за земетресение, наводнение и ядрена или радиационна авария са задължителни.

(3) С плановете за защита при бедствия задължително се определят:

1. опасностите и рисковете от бедствия;

2. мерките за предотвратяване или намаляване на риска от бедствия;

3. мерките за защита на населението;

4. разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;

5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на дейностите по т. 2, 3 и 4;

6. начина на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система;

7. реда за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, на съставните части на единната спасителна система и населението при опасност или възникване на бедствия;

8.

9. мерките за възстановяване.

(4) Националният план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл. 62, ал. 3.

(5) Националният план за защита при бедствия се приема от Министерския съвет.

(6) Органите на централната изпълнителна власт и съставните части на единната спасителна система разработват планове за защита при бедствия за изпълнение на задачите, произтичащи от Националния план за защита при бедствия и плановете на областно и общинско ниво.

(7) Плановете по ал. 6 се утвърждават със заповед на съответния ръководител след съгласуване с председателя на съответния съвет по чл. 62, ал. 3, чл. 64а, ал. 1 и чл. 65а, ал. 1.

(8) Областният план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл. 64а, ал. 1.

(9) Областният план за защита при бедствия се утвърждава със заповед на областния управител след съгласуване с председателя на съвета по чл. 62, ал. 3.

(10) Общинският план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл. 65а, ал. 1.

(11) Общинският план за защита при бедствия се приема от общинския съвет след съгласуване със съвета по чл. 64а, ал. 1.

(12) Частта „Наводнение“ от плановете за защита при бедствия се изготвя, като се съобразява и с плановете за управление на риска от наводнения, разработени при условията и по реда на Закона за водите.

(13) Предвидените мерки в плановете за управление на риска от наводнения по ал. 12 се включват в плановете по чл. 6в, ал. 5.

(14) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се преразглеждат и актуализират най-малко веднъж на 5 години след всяко въвеждане на съответния план, както и при промяна на нормативната уредба, свързана с изпълнението им.

(15) Съветът по чл. 62, ал. 3 дава указания за разработването и готовността за изпълнението на плановете по ал. 6, 8 и 10.

(16) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 може да се преразглеждат по всяко време от съответния съвет по чл. 62, ал. 3, чл. 64а, ал. 1 или чл. 65а, ал. 1, като при необходимост могат да бъдат изменени, допълнени, отменени или заменени по съответния ред.

(17) Във връзка с осигуряване изпълнението на плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се сключват споразумения съответно между министъра на вътрешните работи, областния управител или кмета на община и лицата по глава четвърта, раздел II.

(18) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се публикуват съответно на интернет страницата на Министерския съвет, на областната или на общинската администрация.

Чл. 10

(отменен)

(1) За предотвратяване или намаляване на риска от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции се спазват изисквания за устройственото планиране на територията и инженерно-техническите правила за инвестиционно проектиране, изграждане и експлоатация на строежите.

(2) Изискванията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 11

(1) Наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването се основават на:

1. информация и данни, предоставени от физически лица, организации и институции;

2. информация и данни от системи за мониторинг на метеорологични, хидрологични, сеизмологични, химически, биологични, радиологични, ядрени, екологични и други обекти и явления;

3. информация и данни, получени в центровете на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112;

4. хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления от Националния институт по метеорология и хидрология, Агенцията за проучване и поддържане нивото на река Дунав и други;

5. международен обмен на информация и данни.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безвъзмездно на Министерството на вътрешните работи (МВР), на министрите, в рамките на тяхната компетентност, и на областни управители и кметове на общини съобразно ситуацията.

(3) С цел предприемане на бързи и подходящи действия за намаляване на риска от бедствия и подготовка за реагиране от компетентните органи се извършва ранно предупреждение чрез комплекс от дейности за разпространяване на спешно предупреждение към обществеността за предстоящо бедствие в определена територия.

(4) Ранното предупреждение изисква:

1. осъществяване на наблюдение за наличието на признаци за предстоящо бедствие;

2. анализ на данните от наблюдението по т. 1;

3. вземане на решение от страна на компетентните органи;

4. разпространение на предупредителна информация за предстоящо бедствие;

5. предприемане на подходящи действия.

(5) Ранното предупреждение се извършва по разпореждане на министрите по ал. 2, на областните управители, на кметовете на общини, на кметовете на населени места, на кметските наместници или на упълномощени от тях служители.

Чл. 12

(1) Колективните средства за защита са инженерни съоръжения – скривалища и противорадиационни укрития, чието основно предназначение е укриване на населението при въздушно нападение от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти.

(2) Метрополитени и подземни етажи в производствени сгради и сгради за обществено обслужване в урбанизираните територии от особена важност се проектират и изграждат и като колективни средства за защита.

(3) Колективните средства за защита са имоти – публична държавна, публична общинска или частна собственост, и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от собствениците им.

(4) Колективните средства за защита или части от тях могат да имат и друго предназначение, което да не възпрепятства ползването им за укриване на населението.

(5) Колективните средства за защита или части от тях могат да се отдават под наем само по предназначение, което не възпрепятства ползването им за укриване на населението.

(6) Редът за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита, както и специфичните изисквания към тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 13

(1) Индивидуалните средства за защита са предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли, от високи температури и изгаряния, от взривове и други механични въздействия.

(2) Запасите от индивидуалните средства за защита се създават, съхраняват, обновяват, поддържат, предоставят и отчитат от:

1. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии - за оперативен резерв;

2. кметовете на общините - за служителите от общинските администрации и за населението в общината;

3. органите на изпълнителната власт - за работниците и служителите от съответната администрация;

4. собствениците, управителите или изпълнителните членове на търговски дружества и еднолични търговци - за работниците и служителите им.

(3) Индивидуалните средства за йодна профилактика на населението се планират, закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от МВР.

(4) Редът за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуалните средства за защита се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 14

(1) Органите на изпълнителната власт, другите държавни органи и населението се обучават за защита при бедствия.

(2) Обучението на органите по ал. 1 е задължително.

(3) Органите по ал. 1 организират обучение на служителите от подчинените им звена, служби и други оперативни структури за изпълнение на дейности по защитата.

Чл. 15

(отменен)

(1) Създава се Национален учебен център към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за постигане на целите на обучението по чл. 14, ал. 1.

(2) Устройството и дейността на Националния учебен център се определят с правилник, издаден от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 16

(1) В системата на предучилищното и училищното образование и в системата на висшето образование се провежда обучение за защита при бедствия и за оказване на първа долекарска помощ.

(2) Обучението за защита при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование се извършва в съответствие с държавните образователни стандарти и чрез разширяване и допълване на съдържание, интегрирано в учебните предмети.

(3) Министърът на образованието и науката след съгласуване с министъра на вътрешните работи утвърждава изисквания за обучението по защита при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование.

(4) Обучението по ал. 1 в системата на висшето образование се организира от висшите училища в съответствие с тяхната специфика и с тази на обучението по професионални направления и специалности за придобиване на образователно-квалификационни степени.

(5) Дейностите по ал. 4 могат да се съгласуват с министъра на вътрешните работи при необходимост.

Чл. 17

(1) Обучението на населението за начините на поведение и действие и за изпълнението на необходимите защитни мерки при бедствия се организира от кметовете на общините чрез предоставяне на информация по подходящ начин.

(2) Органите на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност подпомагат обучението чрез поддържане на информация на интернет страницата си за намаляване на риска от бедствия и за начините на поведение и за защитните мерки.

Чл. 18

(отменен)

(1) Националната програма за защита при бедствия определя целите, приоритетите и задачите за защитата при бедствия за срок от 5 години. Финансирането на програмата се осъществява съобразно параметрите, заложени в бюджетната прогноза.

(2) Националната програма за защита при бедствия съдържа:

1. анализ на състоянието на защитата при бедствия;

2. степента на изпълнение на целите и задачите от предходната програма;

3. насоки за научноизследователска дейност;

4. насоки за съдържанието на образователни програми;

5. приоритети за развитието и ресурсното осигуряване на единната спасителна система;

6. източници за финансиране.

(3) За изпълнение на Националната програма за защита при бедствия се приемат годишни планове.

(4) Финансирането на дейностите от годишните планове по ал. 3 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.

(5) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии разработва Националната програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й съвместно с министерствата, ведомствата, Националното сдружение на общините в Република България и Българския Червен кръст.

Чл. 18а

(1) Установяването на потенциална Европейска критична инфраструктура (ЕКИ) на територията на Република България се извършва от съответния министър.

(2) Съответният министър уведомява собственика/оператора на инфраструктурата за нейното означаване като ЕКИ. Информацията относно означаването на дадена инфраструктура като ЕКИ е със съответното ниво на класификация по Закона за защита на класифицираната информация и правото на Европейския съюз.

(3) Редът за установяването и означаването на ЕКИ на територията на Република България и мерките за тяхната защита се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 18б

(1) Собственикът/операторът на означена ЕКИ в тримесечен срок от уведомяването по чл. 18а, ал. 2 изготвя операторски план за сигурност на ЕКИ, с който се установяват елементите на ЕКИ и мерките за защита.

(2) Съдържанието на операторския план по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 18а, ал. 3.

(3) Собственикът/операторът на означената ЕКИ съгласува операторския план по ал. 1 в едномесечен срок от изготвянето му с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“.

(4) Съгласуваният операторски план по ал. 1 се утвърждава от съответния министър.

(5) Собственикът/операторът на означена ЕКИ в срок до една година от утвърждаването по ал. 4 въвежда в действие мерките на утвърдения операторски план по ал. 1 и ежегодно го актуализира.

(6) Операторският план по ал. 1 представлява класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 18в

(1) Собственикът/операторът на означена ЕКИ определя служител за връзка по сигурността, който е и лице за контакт между него и съответния министър.

(2) В едномесечен срок след утвърждаването на операторския план по чл. 18б, ал. 1 собственикът/операторът на означена ЕКИ информира съответния министър за лицето, определено за служител за връзка по ал. 1.

(3) Информацията, предавана между служителя за връзка по ал. 1, собственика/оператора на означена ЕКИ и съответния министър, е със съответното ниво на класификация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и правото на Европейския съюз.

(4) Служителят за връзка по ал. 1 информира незабавно съответния министър при установяване на рискове и заплахи за съответната ЕКИ.

Чл. 18г

(1) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице е органът за контакт на Република България по защитата на ЕКИ.

(2) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице координира въпросите по защитата на ЕКИ в Република България с останалите държави – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

(3) Органът за контакт по ал. 1 ежегодно информира Европейската комисия за:

1. броя на означените ЕКИ по сектори и броя на държавите – членки на Европейския съюз, зависими от всяка означена ЕКИ;

2. броя на инфраструктурите по сектори, за които са проведени обсъждания относно праговете на междусекторните критерии.

Чл. 18д

(1) В срок една година след означаването на ЕКИ съответният министър извършва оценка на заплахите в подсекторите с ЕКИ.

(2) На всеки две години съответният министър чрез органа за контакт по чл. 18г, ал. 1 представя на Европейската комисия доклад относно видовете уязвими места, заплахи и рискове, открити за секторите с ЕКИ.

Чл. 18е

Писмена или устна информация за защитата на критичните инфраструктури, която е представена на други държави – членки на Европейския съюз, или на Европейската комисия, се използва само за целите на защита на критичните инфраструктури.

Чл. 19

(1) Дейностите по защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствия са:

1. предупреждение;

2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;

3. оповестяване;

4. спасителни операции;

5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;

6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;

7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;

8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;

9. операции по издирване и спасяване;

10. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;

11. ограничаване и ликвидиране на пожари;

12. временно извеждане, евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита;

13. извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;

14. ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;

15. други операции, свързани със защитата.

(2) Защитата на населението при обявяване на режим “положение на война”, “военно положение” или “извънредно положение” се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).

Чл. 20

(1) Дейностите по чл. 19 се изпълняват от единната спасителна система, която включва структури на:

1. министерства и ведомства;

2. общини;

3. търговски дружества и еднолични търговци;

4. центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни и здравни заведения;

5. юридически лица с нестопанска цел, включително доброволни формирования по чл. 41;

6. въоръжените сили.

(2) Звената, службите и другите оперативни структури по ал. 1 са съставни части на единната спасителна система при запазване на институционалната или организационната им принадлежност и определените им функции или предмет на дейност.

Чл. 21

(отменен)

Единната спасителна система е организацията, координацията и ръководството на действията на звената, службите и структурите по чл. 20, ал. 1 при подготовката за реагиране при бедствия, при възникване на бедствия и при необходимост за провеждане едновременно на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи от две или повече нейни части или единици.

Чл. 22

(1) Основни съставни части на единната спасителна система са Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР и „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР“, областните дирекции на МВР, Българския Червен кръст и центровете за спешна медицинска помощ.

(2) Основните съставни части на единната спасителна система осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при възникване на бедствия, тяхната оценка и незабавни действия.

(3) Структурата на основните съставни части на единната спасителна система се изгражда на територията на цялата страна в съответствие с административно-териториалното деление,.

Чл. 23

(1) Другите съставни части на единната спасителна система предоставят помощ при поискване съгласно плановете за защита при бедствия.

(2) Въоръжените сили предоставят помощ при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи с разрешение на министъра на отбраната въз основа на искане от съответния държавен орган съгласно плановете по ал. 1.

Чл. 24

При възникване на бедствия съставните части на единната спасителна система организират и изпълняват дейностите съгласно плановете за защита при бедствия.

Чл. 25

(отменен)

Министерството на държавната политика при бедствия и аварии разработва Национален план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Чл. 26

(отменен)

Плановете за защита при бедствия уреждат взаимодействието между частите на единната спасителна система и осигуряват възможност за поетапно привличане на сили и средства в съответствие с развитието на бедствието.

Чл. 27

(отменен)

Плановете по чл. 24, ал. 1 съдържат:

1. информация за екипите и средствата на съставните части на единната спасителна система, техните задачи и възможностите им за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

2. начин на оповестяване на съставните части;

3. време за готовност за реагиране.

Чл. 28

(1) Подготовката на съставните части на единната спасителна система се извършва чрез провеждане на тренировки и учения.

(2) Целта на тренировките е установяване състоянието на комуникационно-информационната система и готовността на екипите за реагиране при бедствия.

(3) Ученията се планират и провеждат за подобряване на взаимодействието и координацията на съставните части на единната спасителна система и органите на изпълнителната власт за реагиране при бедствия.

(4) Тренировките и ученията се провеждат по заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии или на областния управител.

Чл. 29

(1) Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

(2) Оперативните центрове:

1. приемат и оценяват информация за възникнали бедствия;

2. уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури;

3. извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия;

4. по искане на ръководителя на операциите организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнителни сили и средства.

(3)

(4) Получената и предадената гласова информация в и от оперативните комуникационно-информационни центрове се записва и архивира с възможност за последващо прослушване.

(5) Стандартните оперативни процедури по ал. 2, т. 2 се разработват от главния секретар на МВР съгласувано с ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 30

(1)

(2) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения са длъжни да съдействат на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за осъществяване на комуникациите при бедствия и на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Чл. 31

(1) Взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система, участващи в изпълнението на дейностите по чл. 19, ал. 1 в района на бедствието, се извършва от ръководител на операциите.

(2) Ръководителят по ал. 1 следва да притежава необходимата експертиза и опит в зависимост от характера на бедствието.

(3) Ръководителят на операциите се определя със заповедите по чл. 62а, ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 13 или чл. 65, ал. 1, т. 8.

(4) Ръководителят на операциите организира и контролира изпълнението на одобрените решения на щабовете по чл. 62а, ал. 2, чл. 64, ал. 1, т. 10 и чл. 65, ал. 1, т. 7.

Чл. 32

Ръководителят на операциите при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да:

1. забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието;

2. нареди временно извеждане на лица от района на бедствието;

3. разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието;

4. поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им;

5. създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система;

6. раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях.

Чл. 33

(1) Всяко физическо лице има право на:

1. информация за мерките за осигуряване на защитата;

2. обучение за начините на поведение и действие при бедствия;

3. средства за защита;

4. неотложна и възстановителна помощ;

5. обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия.

(2) Помощта по ал. 1, т. 4 и обезщетението по ал. 1, т. 5 се предоставят при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Чл. 34

Всяко физическо лице е длъжно да:

1. понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;

2. помогне на всяко друго физическо лице, чийто живот или здраве са поставени на риск вследствие на бедствие, при условие че не рискува своя живот или здраве;

3. информира съответния център за спешни повиквания или по друг начин да търси възможност за предоставяне на помощ, когато не е в състояние да предостави необходимата помощ лично;

4. окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или ръководителя на операциите;

5. допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;

6. предостави на ръководителя на спасителния екип информация за опасностите, които биха могли да застрашат живота и здравето на спасителите или на населението;

7. допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им.

8. не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт.

9. вземe мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди;

10. допуска оправомощените длъжностни лица за извършване на съответните оценки и анкети, необходими във връзка с предоставянето на помощта по чл. 33, ал. 1, т. 4.

Чл. 35

(1) Юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г“ или „д“ от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта, който съдържа:

1. максимални възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта;

2. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария в обекта;

3. мерките за защита на персонала;

4. разпределението на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки;

5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;

6. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 4;

7. реда за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.

(2) Съдържанието на аварийния план може да бъде различно от посоченото в ал. 1, ако е определено в специален закон или в издадените въз основа на него подзаконови актове.

(3) Лицата по ал. 1:

1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;

2. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно;

3. предоставят на кмета на общината информация за изготвяне на общинския план за защита при бедствия относно:

4. при възникнала авария в обекта са длъжни:

5. изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;

6. създават, подготвят и поддържат в готовност силите и средствата по ал. 1, т. 4 и 5 и средства за защита на работещите на територията на обекта;

7. провеждат обучение на работещите за защита при бедствия.

Чл. 36

(1) Юридическите лица и едноличните търговци, осъществяващи дейност в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „д“ от Закона за устройство на територията, както и в лечебни заведения за болнична помощ, училища и детски градини, независимо от тяхната категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа:

1. рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия;

2. мерките за защита на пребиваващите;

3. разпределението на задълженията, отговорните структури и лицата за изпълнение на предвидените мерки;

4. ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;

5. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 3;

6. начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система.

(2) Лицата по ал. 1:

1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;

2. организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана по ал. 1 най-малко веднъж годишно;

3. изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;

4.

5. провеждат обучение на персонала за защита при бедствия.

Чл. 37

Юридическите лица и едноличните търговци, включени в плановете за защита при бедствия, са длъжни да предоставят при поискване планираната помощ съгласно сключените споразумения.

Чл. 38

(1) Юридическите лица и едноличните търговци – оператори на радио- и телевизионни програми, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, при поискване от оперативните центрове на единната спасителна система предават незабавно и без изменение на съдържанието и на смисъла неотложна информация, необходима за защитата на населението, съгласно сключените споразумения.

(2) Информацията по ал. 1 се предава безвъзмездно.

(3) При постъпил сигнал за физическо лице, което е изпаднало или може да изпадне в положение, поставящо в риск живота или здравето му, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, извършват справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 от Закона за електронните съобщения. Достъпът до данните се осъществява при условията и по реда на Закона за електронните съобщения.

Чл. 38а

Всяко юридическо лице е длъжно:

1. да понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;

2. да окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или на ръководителя на операциите;

3. да допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;

4. да допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им;

5. да не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт;

6. да вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.

Чл. 39

(1) Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.

(2) Доброволецът при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях има правомощията по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 5 – 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 40

(1) Доброволец може да е всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е клинично здраво, не страда от психично заболяване и не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано.

(2) Лицето по ал. 1 може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното си правоотношение.

(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с този закон и със сключения от всеки от тях договор за участие в доброволно формирование.

(4) Лице, навършило 16 години и ненавършило 18 години, може да бъде обучавано за доброволец, без да изпълнява конкретни задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.

(5) На всеки доброволец и на лицата по ал. 4 се определя персонален идентификационен номер.

Чл. 41

(1) Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.

(2) В общини с население до 20 000 души задължително се създават доброволни формирования по реда на ал. 1.

(3) За изпълнение на дейностите по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях на кметовете на общини се предоставя безвъзмездно радиочестотен ресурс от радиочестотния спектър за граждански нужди за ползване от създадените доброволни формирования.

(4) Юридически лица може да създават за своя сметка доброволни формирования по реда на наредбата по чл. 44, ал. 2.

Чл. 42

(1) Кметът е длъжен да:

1. сключи договор с доброволеца;

2. осигури обучение и екипировка на доброволеца;

3. застрахова доброволеца срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, както и лицата по чл. 40, ал. 4 за времето на обучение;

4.

5. подаде в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии заявление за вписване в регистъра по чл. 47, ал. 1 на доброволното формирование.

6. предложи сключването на договор по т. 1 на лице по чл. 40, ал. 4, при условие че то е завършило обучение и отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1.

(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет като делегирана от държавата дейност.

Чл. 43

(1) За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се освобождава от работодателя или органа по назначаването за изпълнение на граждански, обществени и други задължения.

(2) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет, като това време се признава за служебен или трудов стаж.

(3) Доброволците се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване, като осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване са изцяло за сметка на държавния бюджет.

Чл. 44

(1) Кметът е длъжен:

1. да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1;

2. да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието;

3. да осигури за доброволните формирования безвъзмездно ползване на помещения, специализирана техника и оборудване.

(2) Редът за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 45

Доброволецът не е длъжен да изпълнява задълженията си в случаите, когато той или членове на неговото домакинство са непосредствено засегнати от бедствия пожар или извънредна ситуация,, като своевременно уведоми кмета.

Чл. 46

Доброволецът, който не е в трудови или служебни правоотношения към момента на неговото повикване за обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 47

(1) В Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, се води регистър на доброволните формирования.

(2) Редът за създаване, поддържане и водене на регистъра по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 48

(1) Бедствено положение е режим, който се въвежда в зоната на бедствието от определените в закона органи, свързан с прилагането на мерки за определен период от време с цел овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

(2) С обявяването на бедствено положение се въвежда съответният план за защита при бедствия.

(3) Бедствено положение се обявява, при условие че се случва, случило се е или има опасност да се случи бедствие, свързано със:

1. загуба на човешки живот, и/или

2. увреждане на здравето на хората, и/или

3. значителни вреди на имуществото и/или икономиката, и/или

4. значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали или с унищожаването на биологични видове.

Чл. 49

(1) Кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на общината.

(2) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща незабавно на областния управител и на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 50

(1) Областният управител обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на областта:

1.

2.

(2) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща незабавно на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 50а

Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи обявява с решение бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна.

Чл. 51

(1) В заповедта по чл. 49, ал. 1 и по чл. 50, ал. 1 и в решението по чл. 50а се посочват:

1. обстоятелствата, послужили като основание за обявяване на бедственото положение;

2. обосновка на необходимостта от обявяване на бедственото положение, съгласно чл. 48, ал. 3;

3. границите на територията, на която се обявява бедственото положение;

4. мерките за овладяване на бедствието, включително предприетите временни ограничения върху правата на гражданите;

5. органите или длъжностните лица, отговарящи за прилагането на предприетите мерки;

6. началото на въвеждане на бедственото положение и срокът на неговото действие, но не повече от 7 дни.

(2) При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен до 30 дни:

1. от кмета на общината след съгласуване с областния управител;

2. от областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи;

3. по решение на Министерския съвет.

(3) Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му от органа, който го е обявил.

(4) Актовете по ал. 2 и 3 влизат в сила незабавно и се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 52

(1) При обявено бедствено положение в неизбежно необходимия обем и продължителност може да се ограничи:

1. правото на неприкосновеност на лицата и жилищата при временно извеждане от места, в които животът или здравето на лицата са непосредствено застрашени;

2. правото на ползване на имущество поради необходимост от защита на живота, здравето и имуществото на лица или на околната среда;

3. свободата на движение и пребиваване в определена част на територията, застрашена или засегната от бедствието;

4. правото да се извършва дейност, която би затруднила или възпрепятствала осъществяването на спасителните работи.

(2) При обявено бедствено положение като необходими мерки могат да бъдат предприети:

1. временно извеждане на лица, животни и изнасяне на имущества от определената територия;

2. забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или територии;

3. незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни преустройства или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието;

4. грижи за децата и хората в неравностойно положение, ако тези грижи не могат да бъдат осъществявани в условията на бедствено положение от хората, които обичайно ги полагат;

5. приоритетно снабдяване на детски, социални, лечебни и здравни заведения и спасителните екипи.

6. евакуация и/или разсредоточаване.

7. временно настаняване на лица, пострадали(засегнати) от бедствието, в сгради с друго предназначение за срок до 6 месеца.

(3) Условията и редът за провеждане на евакуация и разсредоточаване се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 53

(отменен)

Министърът на държавната политика при бедствия и аварии предлага на Министерския съвет да обяви кризисно положение по реда на Закона за управление при кризи.

Чл. 54

(1) Създава се Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, наричана по-нататък “комисията”. Комисията се ръководи от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

(2) За членове на комисията се определят министри и ръководители на ведомства или техни заместници, които имат отношение към дейността на комисията. В заседанията на комисията участват с право на съвещателен глас областни управители, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България.

(3) Поименният състав на комисията се определя със заповед на министър-председателя.

(4) Комисията се подпомага от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР.

(5) При необходимост комисията може да привлича експерти от министерствата и ведомствата, както и от други организации.

(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране.

Чл. 55

(1) Подпомагането и възстановяването при бедствие включва предоставянето на неотложна и възстановителна помощ на пострадалите (засегнатите) лица и извършване на неотложни възстановителни работи след бедствие.

(2) Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва:

1. изхранване и временно настаняване на пострадалите (засегнатите) лица и животни;

2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите (засегнатите) лица;

3. предприемане на други необходими мерки.

(3) Възстановителната помощ се предоставя на физически лица при необходимост от основен ремонт на жилищата им, засегнати от бедствие, ако лицата отговарят на критерии, определени в правилника по чл. 54, ал. 6, наличието на които се установява въз основа на анкета, извършена от органите на Агенцията за социално подпомагане. Възстановителната помощ се предоставя при условия и по ред, определени с правилника по чл. 54, ал. 6, и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището.

(4) Възстановителната помощ се предоставя за:

1. частичното възстановяване и/или частичната замяна на конструктивни елементи на строежа, както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но увредени конструкции и конструктивни елементи, се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, след издаване на разрешение за строеж;

2. премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, които поради природно явление с геоложки или хидрометеорологичен произход са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят.

(5) Неотложните възстановителни работи след бедствие се организират от органите на изпълнителната власт в съответствие с функциите им, определени в този закон, в специални закони и в подзаконови нормативни актове.

(6) Временното настаняване по ал. 2, т. 1 се извършва в резервните жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост, в други имоти, във фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, предоставени от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, юридически и физически лица.

Чл. 56

(1) Комисията приема решение за предоставяне на средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване. Решението на комисията се одобрява от Министерския съвет. Средствата се предоставят за финансиране на:

1. превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране от програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 2, 4 и 5 като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган и/или към осигурените средства от други източници;

2. непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система;

3. неотложни възстановителни работи;

4. възстановителна помощ по чл. 55, ал. 3;

5. контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията;

6. проверки по жалби и сигнали;

7. обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

(2) Министерският съвет определя лимит, не по-малък от 15 на сто от средствата по ал. 1, за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1.

(3) Редът и условията за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1 се определят с правилника по чл. 54, ал. 6.

Чл. 57

(1) Предоставените средства се използват по предназначение в съответствие с решението на комисията.

(2) Промяна на предназначението на предоставените средства се допуска по искане на органите на изпълнителната власт след решение на комисията, одобрено с акт на Министерския съвет.

(3) Отчитането на предоставените средства се извършва в съответствие със Закона за публичните финанси и правилника по чл. 54, ал. 6.

(4) При етапно финансиране предоставянето на допълнителни средства за следващ етап се извършва след представяне на отчети за извършените разходи пред комисията и пред министъра на финансите.

Чл. 58

Областните управители упражняват контрол по изпълнението на решенията на комисията на територията на областта.

Чл. 59

(1) Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия включва:

1. текуща издръжка на силите и средствата на единната спасителна система;

2. производство, ремонт, доставки на техника, оборудване и друго имущество, необходимо за защитата при бедствия;

3. проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане и поддържане на системи за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;

4. управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на министерства и ведомства за защита при бедствия;

5. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на защитата при бедствия;

6. социални и обслужващи дейности;

7.

8. създаване и поддържане на кризисни запаси от материални средства и горивно-смазочни материали за осигуряване защитата на населението при бедствия;

9. предоставяне на държавни и общински имоти и движими вещи за целите на защитата;

10. други дейности, свързани с осигуряването на защита при бедствия.

(2) В случаите, когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, след искане на юридически лица на издръжка от държавния или от общинския бюджет се предоставят безвъзмездно временно за ползване движими вещи – частна държавна собственост, със заповед на съответния министър, на ръководител на юридическо лице в министерство, на ръководител на друго ведомство или на областен управител и с договор за заем за послужване.

(3) В случаите по ал. 2 заповедите и договорите могат да бъдат издадени и сключени след предоставянето на движимите вещи – частна държавна собственост, когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия.

Чл. 60

При управлението на финансовите средства се упражнява единен контрол върху тяхното законосъобразно използване.

Чл. 61

Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия се осигурява от:

1. бюджетите на министерствата и ведомствата;

2. общинските бюджети;

3. търговските дружества и едноличните търговци - за обектите им.

4. структурните фондове на Европейския съюз и други.

Чл. 62

(1) Министерският съвет формира и осъществява държавната политика в областта на защитата при бедствия.

(2) Министерският съвет:

1. осъществява общото ръководство на защитата при бедствия;

2. приема Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия;

3. приема Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5;

4. приема Национален план за защита при бедствия;

5. въвежда Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и определя с наредба условията и реда за функционирането й по предложение на министъра на вътрешните работи.

6. планира финансови средства за защита при бедствия.

(3) За подпомагане изпълнението на дейностите по ал. 1 към Министерския съвет се създава Съвет за намаляване на риска от бедствия.

(4) Консултативният съвет по ал. 3 включва представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научно-изследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, имащи отношение към защитата от бедствия.

(5) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на съвета по ал. 3.

(6) Компетентният с оглед характера на бедствието орган предоставя на президента на Република България и на председателя на Народното събрание еднаква по обем и съдържание информация за възникнали бедствия на територията на страната.

Чл. 62а

(1)

(2) За изпълнение на Националния план за защита при бедствия със заповед на министър-председателя на Република България се създава национален щаб с поименно определени ръководител и членове: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници и други, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на Националния план за защита при бедствия.

(3) Дейността на Националния щаб се обслужва логистично, комуникационно и административно от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, както и от компетентните с оглед характера на бедствието министерства, ведомства и институции.

(4) За подпомагане дейността на националния щаб се създават работни групи от експерти, чийто поименен състав е предварително определен и въведен в групи за оповестяване в Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия. При необходимост ръководителят на националния щаб със заповед може да привлича и други експерти.

(5) Към националния щаб със заповед на ръководителя му се създава междуведомствена информационна група за извършване на информационна дейност с поименен състав, предложен от членовете на щаба.

(6) Националният щаб извършва следните основни дейности:

1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;

2. взема решения за необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;

3. организира и координира действията на министрите, ръководителите на ведомствата, областните управители, кметовете на общини, на юридическите лица и едноличните търговци, на които са възложени функции за защита при бедствия;

4. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;

5. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприеманите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;

6. докладва на министър-председателя, президента на Република България и на председателя на Народното събрание за хода на провежданите защитни мероприятия.

(7) Министър-председателят със заповед определя ръководител на операциите.

Чл. 62б

(1) Съветът за намаляване на риска от бедствия:

1. разработва и предлага на Министерския съвет Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия;

2. разработва и предлага на Министерския съвет Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5;

3. разработва и предлага на Министерския съвет Национален план за защита при бедствия;

4. преразглежда и актуализира планиращите документи по т. 1 – 3;

5. подпомага разработването и прилагането на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия; предлага изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с провеждането на държавната политика за намаляване на риска от бедствия;

6. координира изпълнението на планиращите документи по т. 1 – 3;

7. подпомага формирането и изпълнението на секторните политики, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия;

8. прави преглед и изготвя годишен доклад до Министерския съвет за състоянието на защитата при бедствия;

9. осъществява комуникация със Секретариата на Международната стратегия за намаляване на бедствията на Организацията на обединените нации (United Nations International Strategy for Disaster Reduction – UNISDR);

10. разработва насоки, свързани със защитата при бедствия.

(2) Съветът по чл. 62, ал. 3 се председателства от министъра на вътрешните работи и се представлява от него.

(3) За подпомагане изпълнението на функциите по ал. 1 към съвета по чл. 62, ал. 3 се създава постоянна Национална координационна група, която включва заемащи ръководна длъжност представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научноизследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, включително представители на юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.

(4) Поименният състав на групата по ал. 3 се определя със заповед на председателя на съвета по ал. 2.

(5) В работата на групата по ал. 3 могат да бъдат включвани експерти по реда на ал. 4.

Чл. 63

(1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в рамките на своята компетентност:

1. подпомагат разработването и изпълняват Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия;

2. подпомагат разработването и изпълняват Националната програма за намаляване на риска от бедствия и годишните планове по чл. 6в, ал. 5;

3. подпомагат разработването на Националния план за защита при бедствия, планират и осигуряват неговото изпълнение;

4.

5. осъществяват контрол за изпълнението на мерките по защитата при бедствия в съответствие с делегираните им от законите правомощия.

6. предприемат мерки за намаляване на риска от бедствия в рамките на своята компетентност;

7. осигуряват способностите за реагиране на съответното ведомство и за изпълнението на дейностите по т. 1 – 6.

(2) За изпълнение на задълженията си по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб органите по ал. 1 създават със заповед ведомствени щабове.

(3) Работата на щаба се подпомага от съответното министерство или ведомство.

(4) При провеждане на секторните политики министрите и ръководителите на ведомства изпълняват дейностите за реализиране на целите и приоритетите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия.

(5) Освен определените със закон дейности министерствата и ведомствата изпълняват и задачи във връзка със защитата при бедствия в рамките на изградения капацитет и наличния експертен потенциал.

Чл. 64

(1) Областният управител:

1. организира и ръководи защитата при бедствия в областта;

2.

3.

4. организира и отговаря за обучението на областната администрация за начините на поведение и действие при въвеждане на областния план за защита при бедствия;

5. координира и контролира подготовката за бедствия, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;

6. организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;

7. предоставя данни за изготвянето на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и Националния план за защитата при бедствия;

8. създава организация за ранно предупреждение за бедствия;

9.

10. създава със заповед областен щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния и с общинските щабове;

11. координира и контролира разработването и изпълнението на областната програма за намаляване на риска от бедствия;

12. координира и контролира разработването и изпълнението на областния план за защита при бедствия;

13. със заповед определя ръководител на операциите.

(2) При изпълнение на условията по чл. 48, ал. 3 на територията на областта областният управител:

1.

2. може да обяви бедствено положение на територията на областта или на част от нея;

3.

4. организира, координира и контролира процеса на подпомагане и възстановяване при бедствия;

5.

6.

(3) Областният щаб по ал. 1, т. 10 извършва следните основни дейности:

1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;

2. предлага на областния управител за одобрение решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;

3. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;

4. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;

5. докладва на областния управител за хода на провежданите защитни мероприятия.

Чл. 64а

(1) За подпомагане изпълнението на дейностите по чл. 64 се създава областен съвет за намаляване на риска от бедствия.

(2) Членове на съвета по ал. 1 са: кметовете на общини или оправомощени техни представители, по един представител на общинския съвет от всяка община на територията на областта, директорът на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, директорът на областната дирекция на МВР, командирът на военното формирование на територията на областта, директорът на териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорът на центъра за спешна медицинска помощ, ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, и други, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.

(3) Областният съвет по ал. 1 се председателства от областния управител и се представлява от него.

(4) Областният съвет по ал. 1 определя и приема правила за своята работа.

(5) Областният съвет по ал. 1 изпълнява указанията и насоките на съвета по чл. 62, ал. 3.

(6) Областният съвет по ал. 1 изпълнява възложените му с този закон дейности и правомощия на територията на съответната област.

(7) Поименният състав на съвета по ал. 1 се определя със заповед на областния управител.

Чл. 64б

Областният съвет за намаляване на риска от бедствия:

1. разработва и координира изпълнението на областната програма за намаляване на риска от бедствия;

2. координира дейностите по изпълнение на общинските програми за намаляване на риска от бедствия;

3. разработва, преразглежда и актуализира областния план за защита при бедствия;

4. съгласува общинските програми за намаляване на риска от бедствия;

5. съгласува общинските планове за защита при бедствия;

6. прави преглед и изготвя годишен доклад до съвета по чл. 62, ал. 3 за състоянието на защитата при бедствия на територията на областта.

Чл. 65

(1) Кметът на община:

1. организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината;

2.

3. организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;

4. създава организация за ранно предупреждение за бедствия;

5. планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за защита при бедствия;

6.

7. създава със заповед общински щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с щабовете по чл. 62а, ал. 2, чл. 63, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 10.

8. със заповед определя ръководител на операциите;

9. координира и контролира разработването и изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия;

10. координира и контролира разработването и изпълнението на общинския план за защита при бедствия;

11. осигурява способностите за реагиране на общината;

12. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението на съответната община, за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки;

13. предоставя данни за изготвянето на областната програма за намаляване на риска от бедствия и на областния план за защита при бедствия;

14. осигурява фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, ако не разполага с резервни жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост.

(2) При изпълнение на условията по чл. 48, ал. 3 на територията на общината кметът:

1.

2.

3. може да обяви бедствено положение на територията на общината;

4.

5. може да привлича юридически и физически лица за предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им;

6. може да включва в дейностите по защитата и създадените доброволни формирования;

7. може да поиска обявяване на бедствено положение от областния управител, когато не могат да бъдат обезпечени дейностите по чл. 19, ал. 1 чрез изпълнението на общинския план за защита при бедствия;

8. организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица;

9. организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при бедствия и оказва съдействие на органите на Агенцията за социално подпомагане при извършване на анкетата по чл. 55, ал. 3;

10. организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия.

(3) Общинският щаб по ал. 1, т. 7 извършва следните основни дейности:

1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;

2. предлага на кмета на общината за одобрение решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;

3. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;

4. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;

5. докладва на кмета на общината за хода на провежданите защитни мероприятия.

Чл. 65а

(1) За подпомагане изпълнението на дейностите по чл. 65 се създава общински съвет за намаляване на риска от бедствия.

(2) Членове на съвета по ал. 1 са заместник-кметовете на общината, главният архитект на общината, представители на общинския съвет, ръководители на структурите за спешно реагиране, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, и други, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.

(3) Съветът по ал. 1 се председателства от кмета на общината и се представлява от него.

(4) Общинският съвет по ал. 1 определя и приема правила за своята работа.

(5) Общинският съвет по ал. 1 изпълнява указанията и насоките на съвета по чл. 62, ал. 3.

(6) Общинският съвет по ал. 1 изпълнява възложените му с този закон функции и правомощия на територията на съответната община.

(7) Поименният състав на съвета по ал. 1 се определя със заповед на кмета на общината.

Чл. 65б

Общинският съвет за намаляване на риска от бедствия:

1. разработва и координира дейностите по изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия;

2. разработва, преразглежда и актуализира общинския план за защита при бедствия;

3. прави преглед и изготвя годишен доклад до съвета по чл. 64а, ал. 1 за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината.

Чл. 66

(отменен)

Областният управител и кметът на община, когато осъществяват ръководство и координация на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, са длъжни да изпращат на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии писмена информация за тяхното протичане.

Чл. 67

(отменен)

Министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението при бедствия, като:

1. координира планирането и изпълнението на дейностите по защитата при бедствия;

2. координира и контролира изпълнението на Национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

3. организира разработването на методики за оценка на риска от бедствия съвместно с компетентния с оглед характера на бедствието министър или ръководител на ведомство;

4. контролира изпълнението на превантивни мерки за защита на населението относно потенциално опасните обекти и дейности;

5. анализира ефективността на единната спасителна система;

6. внася в Министерския съвет ежегоден доклад за състоянието на защитата при бедствия;

7. осъществява международното сътрудничество в областта на гражданската защита и гражданското военно аварийно планиране.

Чл. 68

(отменен)

(1) Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” е административно звено в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и изпълнява задачи за защита при бедствия.

(2) Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” има териториални звена - дирекции, в административните центрове на областите, на които е разделена територията на Република България.

(3) Отличителният знак на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” е син равностранен триъгълник, вписан в кръг с оранжев цвят.

Чл. 69

(отменен)

(1) Главният директор на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” е пряко подчинен на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

(2) Главният директор осъществява общо и непосредствено ръководство на службата, като:

1. организира, ръководи и отговаря за дейността на службата;

2. управлява информационните фондове, осигурява и отговаря за информационното единство на главната дирекция с териториалните й звена.

(3) В изпълнение на функциите си по ал. 2 главният директор издава заповеди.

Чл. 70

(отменен)

Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” изгражда и поддържа информационни фондове на базата на информация, придобита при изпълнение на функциите й.

Чл. 71

(отменен)

(1) Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” осъществява:

1. предупреждение;

2. оповестяване при бедствия;

3. операции по издирване и спасяване;

4. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия;

5. оперативна защита при наводнения;

6. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали;

7. обучение на населението за начините на поведение и действие при бедствия и прилагане на необходимите защитни мерки;

8. оповестяване и защита на населението в случаите по чл. 19, ал. 2;

9. допълнителни дейности, необходими за осъществяване на планирането и организацията за изпълнение на задачите по защитата;

10. информационно-аналитична дейност.

(2) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 3 - 7 се определя с инструкции на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 72

(отменен)

Министърът на държавната политика при бедствия и аварии определя специфичните изисквания за заемане на длъжност в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена.

Чл. 73

(отменен)

(1) Служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена получават добавка към основното си месечно възнаграждение.

(2) Размерът на добавката по ал. 1 не може да бъде по-малък от 50 на сто от основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

(3) Конкретният размер на добавката по ал. 2 се определя от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 74

(отменен)

На служителите, изпълняващи водолазни функции, се изплащат и следните допълнителни възнаграждения:

1. десет на сто от минималната работна заплата при аварийно-спасителни работи - за всеки отработен час под вода;

2. пет на сто от минималната работна заплата при тренировъчни спускания - за всеки отработен час под вода.

Чл. 75

(отменен)

На служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена се изплащат ежемесечно порционни пари и ежегодно пари за облекло, които не подлежат на облагане с данък.

Чл. 76

(отменен)

(1) Служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

(2) Задължителното застраховане по ал. 1 не е пречка за сключване на други застрахователни договори от служителите.

Чл. 77

(отменен)

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена се извършват по ред, определен от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

(2) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии утвърждава списък на длъжностите, за които курсът за първоначална подготовка е задължителен.

Чл. 78

(отменен)

(1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии определя вида и модела на униформеното облекло на служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на служителите, върху които са поставени символи и отличителни знаци.

(2) Забранява се на лица, извън тези по ал. 1, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци или надписи, въведени за Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и показващи принадлежност към дирекцията.

Чл. 79

(отменен)

(1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии може да въвежда задължение за дежурство за служителите, изпълняващи дейности, за които е необходимо да се осигури непрекъснат режим на работа.

(2) Категориите служители, максималната продължителност на времето за дежурство и редът за отчитането му се определят със заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 80

(отменен)

(1) Служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и в териториалните й звена са длъжни да изпълняват служебните си задължения и извън установеното работно време, за което им се заплаща възнаграждение за извънреден труд.

(2) Когато изпълняват служебните си задължения извън мястото на работа, служителите са длъжни да поддържат връзка с началника си.

Чл. 81

(отменен)

(1) Трудът на служителите от Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и от териториалните й звена, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6, при пенсиониране се зачита като първа категория.

(2) Вноските за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване на лицата по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 82

(отменен)

Органи на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии са служители от Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и от териториалните й звена, определени със заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

Чл. 83

(отменен)

При провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия органите по чл. 82 имат право да:

1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица, непосредствено засегнати от бедствието;

2. разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;

3. използват спасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически и юридически лица;

4. привличат граждани за оказване на съдействие;

5. изменят реда за движение в района, където се провеждат спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, до пристигане на компетентните органи.

Чл. 84

(отменен)

При упражняване на контрол по защитата органите по чл. 82:

1. извършват проверки на обекти, работещи с рискови вещества и материали;

2. извършват проверки на локалните автоматизирани системи за оповестяване;

3. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за наличие на рискови вещества или материали, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;

4. извършват проверки във връзка с изпълнението на оперативната защита при наводнения;

5. дават задължителни предписания;

6. съставят констативни актове за нарушения по този закон;

7. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;

8. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на защитата, при спазване на държавната, служебната и търговската тайна.

Чл. 85

(отменен)

Органите по чл. 82 не осъществяват своята дейност:

1. в обекти на подземната минна промишленост, в обекти от енергетиката - АЕЦ, мрежи високо напрежение, в обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи;

2. извън вътрешните морски води.

Чл. 86

(отменен)

(1) Разпорежданията, издавани от органите по чл. 82 при или по повод изпълнение на службата им, са задължителни.

(2) Държавните и местните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията и да оказват съдействие на органите по чл. 82 при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 87

(1) Контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на държавната политика при бедствия и аварии и от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Органите по чл. 63, ал. 1 осъществяват контрол по изпълнението на превантивните дейности по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4, 6, 7, 9 и 10 в рамките на тяхната компетентност и в съответствие с делегираните им от законите правомощия.

Чл. 88

(1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии издава заповеди за преустановяване или за временно ограничаване на дейности, ако те застрашават населението.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават при възникнала опасност от бедствия.

(3) Заповедите по ал. 1 се изпълняват незабавно.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от заинтересованите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, с решението на съда по ал. 5 или след отпадане на основанията за издаването им.

Чл. 89

(1) При осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания.

(2) Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1.

Чл. 90

За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, министърът на държавната политика при бедствия и аварии или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за населението при бедствия.

Чл. 91

(1) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 92

За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 93

Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон или с издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 94

(1) Който не изпълни задължение по чл. 18б, ал. 1 и 3 или ал. 5, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв.

(2) Който не изпълни задължение по чл. 18в, ал. 1 и 2 или ал. 4, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.

(3) Който не изпълни задълженията по чл. 34, т. 7 и 8, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(4) Който откаже да предостави или възпрепятства, или отказва достъп до обектите по чл. 12, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1000 лв.

(5) Който не изпълни предписание по чл. 89, се наказва с глоба от 1500 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 15 000 лв.

(6) Който не изпълни и/или осуети изпълнението на заповед по чл. 64, ал. 1, т. 13 или по чл. 65, ал. 1, т. 8, се наказва с глоба от 1500 до 5000 лв.

(7) При повторно нарушение по ал. 1 – 6 се налага глоба или имуществена санкция в троен размер.

Чл. 95

(отменен)

(1) Който не изпълни разпореждане на орган на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

(2) За маловажни нарушения органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии налагат глоба до 50 лв.

(1) Който не изпълни задължение по чл. 35, 36 или 37, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в троен размер.

Чл. 95

Чл. 96

(отменен)

Който противозаконно пречи на орган на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Чл. 97

(отменен)

Който без уважителни причини във връзка с изпълнение на задължение по този закон не предостави на компетентен орган превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 200 до 400 лв. или с имуществена санкция от 300 до 600 лв.

Чл. 98

Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация или едноличен търговец, който при обявено бедствено положение откаже на компетентен орган доставка или услуга с предимство, ако тя е обективно възможна, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.

Чл. 99

Който изразходва не по предназначение финансови или материални средства, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.,, и дължи възстановяване на средствата.

Чл. 100

(1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.

(2) Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 94, ал. 6 и чл. 99 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от съответния областен управител.

(3) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от органите по чл. 63, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица, а в случаите по ал. 2 – от съответния областен управител.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Природни явления” са явления с геоложки, хидрометеорологичен и биологичен произход, като земетресения, наводнения, движения на маси (свлачища, кално-каменни порои, лавини), бури, градушки, големи снежни натрупвания, замръзвания, суши, горски пожари, масови заболявания от епидемичен и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили.

2. “Инцидент” е непредвидимо или трудно прогнозируемо, ограничено по време и пространство действие, с висока интензивност на сили или вследствие на човешка дейност, застрашаващо живота или здравето на хора, имуществото или околната среда.

3. “Авария” е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.

4. “Промишлена авария” е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати или извършване на дейности с рискови вещества и материали в производството, обработката, използването, съхраняването, натоварването, транспорта или продажбата, когато това води до опасност за живота или здравето на хора, животни, имущество или околната среда.

5.

6. “Зона на бедствието” е територията, засегната от бедствие.

7.

8. “Неизбежно необходим обем и продължителност” са тези, при които в минимална степен, за минимален период от време се засягат правата по чл. 52, за да се позволи предприемането на необходимите мерки за защита при бедствия.

9.

10.

11. „Опасност“ е опасно явление, вещество, човешка дейност или състояние, което може да причини загуба на човешки живот, травми или други последици за здравето, имуществени щети, загуба на поминък и услуги, социални и икономически сътресения или увреждане на околната среда.

12. „Уязвимост“ са характеристиките и състоянието на дадена общност, система или актив, които ги правят податливи на вредните фактори на дадена опасност.

13. „Риск от бедствие“ са потенциалните загуби при бедствие, които могат да възникнат за дадена общност, включващи живота, здравния статус, поминъка, активите и услугите, в определен период от време.

14. „Анализ и оценка на риска“ е определяне същността и размера на риска като функция на опасността, уязвимостта и вероятността.

15. „Критична инфраструктура“ е система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции.

16. „Европейска критична инфраструктура“ е критична инфраструктура, разположена на територията на Република България, чието повреждане или разрушаване би довело до негативни последици за поне две държави – членки на Европейския съюз. При оценката на негативните последици се прилагат критерии – брой загинали или ранени, икономически и социални последици, като се отчита и влиянието на повреждане или разрушаване на тази критична инфраструктура върху други видове инфраструктури.

17. „Информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури“ е всеки факт относно дадена критична инфраструктура, който, ако бъде оповестен и разкрит, може да бъде използван за планиране и/или за извършване на действия с цел причиняване на повреди или унищожаване на обекти, елементи или инсталации от критичната инфраструктура.

18. „Защита на критични инфраструктури“ е съвкупност от дейности, целящи гарантиране на нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на критичните инфраструктури с цел възпиране, намаляване, смекчаване или неутрализиране на заплахите, рисковете или уязвимостта им.

19. „Собственици/оператори на европейски критични инфраструктури“ са физически лица, юридически лица или организации, които отговарят за инвестирането или за нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на определена система или част от нея, означена като ЕКИ.

20. „Евакуация“ е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и настаняването и осигуряването им в безопасни места.

21. „Разсредоточаване“ е организирано изнасяне на културни и материални ценности от застрашени райони и преместването и опазването им в безопасни места.

22. „Система за ранно предупреждение“ е съвкупност от необходими способности за създаване и разпространяване на навременна и значима предупредителна информация, позволяваща на застрашените от опасността хора, общности и организации да се подготвят и да действат по подходящ начин, с цел намаляване на възможните вреди или загуби.

23. „Способност за реагиране“ е способността за обезпечаване на оборудване и подходящ брой лица, използвайки наличните ресурси, за ефективно справяне или оказване на помощ за справяне с бедствие.

24. „Реагиране“ са действията, които са предприети по време на или непосредствено след бедствието с цел спасяване на човешки живот, намаляване на въздействията върху здравето, осигуряване на обществената безопасност и на основните потребности на засегнатите хора.

25. „Готовност“ са знанията и способностите на държавни структури, организации, общности и хора, които спомагат за предвиждането, реагирането и ликвидирането на последствията от вероятни, неизбежни, случващи се или случили се бедствия, постигнати в резултат на предварително предприети действия.

26. „Намаляване на риска от бедствия“ е идентифициране, анализиране и оценяване на риска от бедствия и прилагане на мерки за отстраняването или намаляването му.

§ 1а

Този закон въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ, L 345/75 от 23 декември 2008 г.).

§ 1б

Министърът на вътрешните работи може да делегира свои правомощия по този закон на заместниците си или на други длъжностни лица от министерството.

§ 2

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 97, т. 1 и 2 думите “бедствия, аварии” се заличават.

2. В чл. 110, ал. 2 думите “и по чл. 37, 38 и 39 от Закона за управление при кризи” се заличават.

3. В чл. 150, ал. 2 т. 3 се отменя.

§ 3

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82 и 91 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 30, ал. 3 след думите “министъра на регионалното развитие и благоустройството” се добавя “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.

2. Създава се чл. 44а: “Чл. 44а. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии организира и координира изпълнението на задачите по гражданска отбрана от Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).”

§ 4

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82 и 95 от 2006 г.) в чл. 69 се създава ал. 4: “(4) Служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност “водолаз”.”

§ 5

В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36 и 82 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 4, т. 4 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “териториалните звена на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 6

В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33 и 48 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 2 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

2. В чл. 20, ал. 2 думите “председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 7

В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 63 от 2006 г.) в чл. 19, ал. 2, т. 1 накрая се добавя “порционните пари съгласно чл. 75 от Закона за защита при бедствия”.

§ 8

В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68 и 75 от 2006 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 144, т. 2 след думата “кризи” се добавя “или бедствия”.

2. В чл. 157, ал. 1, т. 7 думите “реагиране при кризи” се заменят със “защита при бедствия”.

3. В чл. 218, ал. 1 и 2 след думата “криза” се добавя “или бедствие”.

§ 9

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24 и 30 от 2006 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 62, ал. 1, т. 8 думите “реагиране при кризи” се заменят със “защита при бедствия”.

2. В чл. 77, ал. 1 и 2 след думата “криза” се добавя “или бедствие”.

§ 10

В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 82 и 85 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 91, ал. 3 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

2. В чл. 140, ал. 4 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 11

В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81 и 95 от 2006 г.) в чл. 114, ал. 2 думите “с Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет” се заличават, а думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 12

В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85 и 92 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 89, ал. 2, т. 4, буква “б” думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

2. В чл. 89а, ал. 3, т. 2 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 13

В Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59 и 75 от 2006 г.) в чл. 195, ал. 3 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 14

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65 и 82 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 23, ал. 1 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

2. В чл. 110а, ал. 2 думите “председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.

3. В чл. 157а, ал. 2 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 15

В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г., бр. 30, 34 и 82 от 2006 г.) в чл. 9, ал. 14 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 16

В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 18 от 2005 г.; изм., бр. 30 и 65 от 2006 г.) в чл. 18, ал. 1, т. 3 думите “Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи” се заменят с “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 17

В Закона за пътищата (обн., ДВ., бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6, 14, 88 и 104 от 2004 г., бр. 30, 36 и 64 от 2006 г.) в чл. 21, ал. 3, т. 5 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 18

В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 4 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” към Министерския съвет” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 19

В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. 27 от 2006 г.; изм., бр. 64 от 2006 г.) в приложението към чл. 12, ал. 1, т. 5 т. 12 “Държавна агенция “Гражданска защита” се заличава.

§ 20

(1) Министерският съвет в срок три месеца от влизането в сила на закона приема правилника по чл. 54, ал. 6.

(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание отменения Закон за подпомагане при обществени бедствия (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; попр., бр. 308 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 17 от 1955 г.; ДВ, бр. 63 от 1976 г.; отм., бр. 19 от 2005 г.) запазват действието си до приемането на правилника по ал. 1.

§ 21

Министерският съвет в срок 6 месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 10, ал. 2, чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 3.

§ 22

Министърът на държавната политика при бедствия и аварии в срок четири месеца от влизането в сила на закона издава правилника по чл. 15, ал. 2, наредбата по чл. 47, ал. 2 и инструкциите по чл. 71, ал. 2.