Закон за общинската собственост

Чл. 1

С този закон се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 2

(1) Общинска собственост са:

1. имотите и вещите, определени със закон;

2. имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон;

3. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон;

4. имотите и вещите, дарени или завещани на общината;

5. имотите и вещите, придобити от общината с доброволен труд и/или с парични средства на населението;

6. имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие;

7. имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

(2) Не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2а

Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, имотите и вещите по чл. 2, ал. 1, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място.

Чл. 3

(1) Общинската собственост е публична и частна.

(2) Публична общинска собственост са:

1. имотите и вещите, определени със закон;

2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет.

(3) Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите – публична общинска собственост, са частна собственост на общината.

Чл. 4

Общината отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи, до размера на тяхната стойност.

Чл. 5

(1) Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост.

(2) Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

(3) Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.

Чл. 6

(1) Имотите и вещите – публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.

(2) За публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите – частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2.

(3) Решенията на общинския съвет по ал. 1 се приемат с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, а по ал. 2 - с повече от половината от общия им брой.

Чл. 7

Имотите и вещите публична – общинска собственост земите от общинския поземлен фонд и горските територии – общинска собственост, не могат да се придобиват по давност.

(2) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон освен в полза на държавата, при условия и по ред, определени в специален закон, като в тези случаи публичният характер на собствеността не може да се променя от държавата, в чиято полза се прехвърля правото на собственост.

(3) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон.

(4) Собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване.

Чл. 8

(1) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет.

(2) Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. С договор за наем не може да се възлагат строителство и/или услуги по смисъла на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки, когато прогнозната стойност на приходите на наемателя за срока на договора е по-висока от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите.

(3) В наредбата по ал. 2 се определя и редът за предоставяне под наем на имоти или части от тях - общинска собственост, предоставени за управление на училища, детски градини и обслужващи звена.

(4) Предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата по ал. 2.

(5) Общинският съвет определя имотите на територията на общината, извън имотите по чл. 12, ал. 2, които се предоставят за управление на съответните кметове на райони и на кметства.

(6) В Столичната община и в градовете с районно деление в наредбата по ал. 2 общинският съвет определя правомощията на кметовете на райони по предоставяне за управление, по провеждане на търгове или конкурси и сключване на договори за наем или за разпореждане с имотите на територията на района, които са им предоставени за управление.

(7) Кметовете на райони, кметовете на кметства, кметските наместници или определени от тях служители от съответната администрация се включват в състава на комисиите по провеждането на търговете или конкурсите в случаите, в които предоставянето под наем, под аренда или разпореждането с имоти на територията на района или на съответното населено място се извършва от кмета на общината, както и в комисиите за възлагане изпълнението на дейности и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горските територии в съответното населено място – общинска собственост.

(8) Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа:

1. основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите - общинска собственост;

2. основните характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане;

3. нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване;

4. други данни, определени от общинския съвет.

(9) В изпълнение на стратегията по ал. 8 общинският съвет приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска обственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за действие за общинските концесии и съдържа:

1. прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост;

2. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права, както и за възлагане чрез концесия;

3. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или юридически лица, с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които общината желае да получи в замяна;

4. описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване;

5. обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти;

6. обектите по т. 5 от първостепенно значение;

7. други данни, определени от общинския съвет.

(10) Стратегията по ал. 8 планът за действие за общинските концесии и програмата по ал. 9, както и промените в тях се обявяват на населението по ред, определен в наредбата по ал. 2, и се публикуват и на интернет страницата на общината.

(11) Актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация освен в случаите по Закона за концесиите.

(12)

Чл. 9

(1) Застроените имоти - публична общинска собственост, задължително се застраховат, включително срещу природни бедствия и земетресения.

(2) Общинският съвет определя имотите – частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане, включително срещу застрахователните рискове по ал. 1.

(3) Кметът на общината определя вещите - общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

(4) Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на бюджетна издръжка, на които имотите и вещите по ал. 1 - 3 са предоставени за управление. Застрахователните вноски за имотите и вещите по ал. 1 - 3, предоставени под наем, за ползване или възложени на концесия, са за сметка на наемателите, ползвателите или концесионерите.

(5) Не се допуска самоучастие при задължителното застраховане на имотите по ал. 1 и 2 срещу рисковете „природни бедствия“ и „земетресение“.

Чл. 10

В структурата на общинската администрация и администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон.

Чл. 11

(1) Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

(2) Имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението ѝ и за нуждите, за които е предоставена. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон.

Чл. 12

(1) Имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка.

(2) Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 2 се управляват от кмета на общината, съответно от кмета на района, от кмета на кметството или от кметския наместник по местонахождението им.

(3) Имотите и вещите - общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури.

(4) Редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(5) Имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината.

(6) Когато нуждата от предоставения имот отпадне или той се използва в нарушение на разпоредбите на чл. 11, имотът се отнема със заповед на кмета на общината.

Чл. 13

(1)

(2) Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 14

(1) Свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица.

(2) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Срокът за отдаване под наем на имотите по ал. 1 се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(4) Безвъзмездното предоставяне на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(5) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на синдикалните организации се извършва без търг или конкурс от кмета на общината по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(6) С решение на общинския съвет имоти по ал. 1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и социални дейности за задоволяване на съответните нужди на населението, както и на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. По този ред на търговски дружества могат да се отдават под наем поземлени имоти, необходими като терени за временно използване, за спомагателни и допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на обекти на техническата инфраструктура, за срока на ремонтно-строителните дейности. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(7) Свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти – публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление.

(8) Наемните цени се определят от общинския съвет.

(9)

Чл. 15

(1) Наемните правоотношения се прекратяват:

1. поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното ѝ неплащане в срок;

2. поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат ползваните помещения;

3. поради лошо стопанисване;

4. с изтичането на срока за настаняване;

5. когато наемател по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване;

6. когато наемателят престане да отговаря на условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2;

7. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 11;

8. други основания, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2 или в договора.

(2) При прекратяване на наемните правоотношения по ал. 1, т. 2 на наемателя се предоставя друго помещение от същия вид.

(3) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.

(4) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(5) Заповедта по ал. 4 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 15а

(1) Договорите с политическа партия се прекратяват, когато партията придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване, престане да отговаря на условията за предоставяне на общински имот, определени с отделен закон, както и в случаите по чл. 32, ал. 3 от Закона за политическите партии.

(2) Правоотношенията се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на правоотношението, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 15, ал. 5.

Чл. 16

Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им.

Чл. 17

(1) Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - общинска собственост, отдадени под наем или предоставени за ползване, се извършват от наемателите или ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

(2) С договор може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 18

(1) При възникване на належаща общинска нужда наемателите на помещения по чл. 14, ал. 5 и 6 са длъжни да ги освободят в срок от три месеца от връчването на съобщението за освобождаване.

(2) Ако имотът по ал. 1 не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на кмета на общината, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на полицията.

(3) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 19

Вещите – частна общинска собственост, се стопанисват и управляват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 20

Културни ценности, които са общинска собственост, се стопанисват и управляват при условията и по реда, определени в специалните закони.

Чл. 21

(1) Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

(2) За изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.

(3) Части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение.

(4) Имотите по ал. 1 не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права.

(5) В случаите по ал. 4 кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на предварителното съгласие, постигнато със собствениците на имоти по ал. 1 за сключване на сделка за придобиване на собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях.

(6) Имоти - собственост на държавата, не могат да бъдат отчуждавани принудително за общински нужди. Когато за нуждите на обектите по ал. 1 се засягат имоти - частна държавна собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на общината по реда на Закона за държавната собственост.

(7) Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват с изключение на случаите по чл. 81, ал. 5 от Закона за устройство на територията.

(8) Когато одобреният подробен устройствен план предвижда изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, общинският съвет може да разпореди предварително изпълнение на плана.

(9) Отчуждените за задоволяване на общински нужди имоти по ал. 1, както и имотите, придобити по реда на ал. 4, стават публична общинска собственост.

(10) Общините поддържат регистър на имотите, които подлежат на отчуждаване за реализиране на мероприятията по ал. 1. В регистъра задължително се вписват обектът, за изграждането на който имотът се предвижда за отчуждаване, и подробният устройствен план, въз основа на който имотът се отчуждава.

Чл. 22

(1) Отчуждаването на имотите по чл. 21, ал. 1, може да се извърши изцяло, или на етапи - преди започване на строителството от съответния етап.

(2) Собствениците и ползвателите на имотите, подлежащи на отчуждаване, са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането за отчуждаване. При отказ достъпът до имотите се осигурява със съдействието на органите на полицията. Държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно цялата информация, с която разполагат, отнасяща се до имотите - предмет на отчуждаването.

(3) Кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.

(4)

(5) Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

(6) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1.

(7) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1, които не са отчуждени съобразно предвижданията на предходния план, е предназначението им, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти – публична държавна или публична общинска собственост.

(8) Размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.

(9) Извън случаите по чл. 16 от Закона за устройство на територията, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на част от неурегулиран поземлен имот, а останалата от имота част се урегулира и в нея се предвижда застрояване, размерът на равностойното парично обезщетение се определя като разлика между цената на отчуждаваната част от имота и повишената стойност на урегулираната част от имота.

(10) Размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2.

(11) В случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка.

(12) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

1. приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси - за имоти в урбанизираните територии;

2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи;

3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии.

(13) След влизане в сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

(14) Не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот – предмет на отчуждаване.

Чл. 23

(отменен)

(1) Производството по отчуждаване се открива с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, общинският съвет може да приеме решение за откриване на производство за отчуждаване само за имотите, необходими за реализирането на съответния етап.

(2) Предложението за отчуждаване по ал. 1 съдържа:

1. копие от влязъл в сила подробен устройствен план, предназначение на имотите, предвидени за отчуждаване, и основанието за отчуждаване;

2. вид, местонахождение и размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. оценка на имотите, изготвена от лицензиран оценител не по-рано от три месеца преди датата на внасяне на предложението за отчуждаване;

4. общ размер на средствата, необходими за обезщетяване на собствениците, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(1) В случаите, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии, обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с горски територии, общинска собственост, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат предвидените за отчуждаване имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици на имоти, засегнати от плана, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(2) С предложението по ал. 1 кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване – по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот, и равностойните имоти – общинска собственост, които се предлагат за обезщетение – по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното землище.

(3) В случаите по ал. 1 оценяването на имотите, подлежащи на отчуждаване, и на имотите – общинска собственост, се извършва по реда на чл. 22, ал. 12, т. 2 и 3. Разликата в стойността на отчуждавания имот и на имота – общинска собственост, предоставян в обезщетение, не може да бъде повече или по-малко от десет на сто. Когато стойността на общинския имот е по-малка от стойността на отчуждавания, разликата в стойностите се доплаща с парично обезщетение.

(4) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед по чл. 25, ал. 2 за отчуждаване на съответните имоти по ал. 1 при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1.

(5) Имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила на заповедта по ал. 4. От датата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване собственикът на отчуждения имот придобива собствеността върху предоставения му в обезщетение общински имот.

(6) След влизане в сила на заповедта за отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а заповедта по ал. 4 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, предоставен в обезщетение.

(7) Когато в срок до 6 месеца от влизане в сила на заповедта по ал. 4 общината не изплати дължимото парично обезщетение за разликата в стойността по ал. 3, собственикът на отчуждения имот има правата по чл. 29, ал. 6.

(8) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато имотът, предвиден за отчуждаване, е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.

(9) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и в случаите, когато неурегулирани поземлени имоти, попадащи в територии, предвидени с действащите устройствени планове за разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, или за създаване на нови селищни образувания, се урегулират с подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията.

(10) В случаите по ал. 8 собствениците се обезщетяват с равностойно парично обезщетение, определено при условията и по реда на чл. 22.

Чл. 23

Чл. 24

(отменен)

Основание за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на нуждите на общината по чл. 22.

Чл. 25

(1) Кметът на общината публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на райони или кметства или до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете или кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването. Обявлението се публикува и на интернет страницата на общината. Обявлението съдържа

1. предназначение на имотите съобразно влезлия в сила съответно одобрен подробен устройствен план, по чл. 21, ал. 1;

2. основание за отчуждаването;

3. вид, местонахождение, размер и собственици на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени;

4. размерът на дължимото обезщетение а при имотно обезщетение – вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите.

(2) кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението а при имотно обезщетение – вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Заповедта се издава не по-рано от един месец след публикуване на обявлението по ал. 1.

(3) Заповедта по ал. 2 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. Копие от заповедта се поставя на определените за това места в сградата на общината, на района или на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването, и се публикува на интернет страницата на общината.

(4) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта по ал. 2 му се съобщава от кмета на общината по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“.

Чл. 26

(отменен)

Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ – за начина на обезщетяване. За резултата от преговорите кметът уведомява общинския съвет в седемдневен срок.

Чл. 27

(1) Заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването й.

(2)

(3) В тридневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото в 7-дневен срок. Призоваването на страните се извършва най-късно три дни преди съдебното заседание. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-късно три дни преди съдебното заседание.

(4) Съдът призовава задължително и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато той е различен от общината.

(5) Сроковете по ал. 3 се прилагат и при отлагане на делото.

(6) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно. Производството пред административния съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата.

Чл. 28

(отменен)

(1) При парично обезщетяване оценката на отчуждения имот се извършва по пазарни цени към датата на решението на общинския съвет по чл. 27, ал. 2 или влизането в сила на съдебното решение.

(2) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към съответната дата по ал. 1. Разликата в стойността се доплаща от общината или от собственика.

(3) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на съобщението по чл. 25, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(4) Собственикът, който бъде обезщетен с жилище или с друг имот, може да прехвърли правото си на обезщетение на определени от него лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавни и местни такси, когато е между роднини по права линия.

Чл. 29

(1) Паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите.

(2) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината.

(3) Имотът се смята за отчужден:

1. в случаите по ал. 1 – от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица;

2. в случаите по ал. 2 – от датата, на която паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, бъде преведено в банка по сметка на общината.

(4)

(5) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема след изтичане на три месеца от изплащането на обезщетението.

(6) Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика.

(7) Исканията за отмяна на заповедта за отчуждаване могат да се предявяват в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 6, ако до предявяването им дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота.

(8) Ако в срока по ал. 7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва.

Чл. 30

(отменен)

(1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(2) Кметът на общината осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.

(1) Когато е издадено разрешение за строеж за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост, и определеното в заповедта по чл. 25, ал. 2 обезщетение е преведено по сметка на собствениците, общината може да влезе във владение на имоти или на части от тях, представляващи незастроени земеделски земи или горски територии преди влизането в сила на заповедта за отчуждаването им, и да започне строителството след заплащане на парично обезщетение на засегнатите собственици.

(2) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 1 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя за една стопанска година.

(3) Когато имотът е горска територия, обезщетението по ал. 1 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително.

(4) Преди влизането във владение на имота се съставя протокол-опис за фактическото му състояние от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на общината, оценител и собственикът на имота или упълномощен негов представител. В заповедта се посочват видът, местонахождението и номерът на имота, собственикът на имота и датата и часът за извършване на описа на имота. Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота.

(5) Заповедта по ал. 4 се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът. Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Разходите по описа на имота и определяне на обезщетението са за сметка на общината.

(6) Кметът на общината издава заповед, в която определя размера на дължимото обезщетение въз основа на констатациите, направени в протокола. В заповедта се посочват видът, местонахождението и собственикът на имота, на който следва да се изплати обезщетението, датата и часът за влизане във владение на имота. Обезщетението се заплаща в 14-дневен срок от връчването на заповедта и преди влизане във владение на имота.

(7) Заповедта по ал. 6 се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението в 14-дневен срок от връчване на заповедта.

(8) В случаите, когато собственикът на имот не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, заповедите по ал. 4 и 6 се обнародват в „Държавен вестник“.

(9) Съдът разглежда жалбата и се произнася с решение при условията и по реда на чл. 27. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, общината изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от постановяване на решението на съда.

Чл. 30

Чл. 31

(1) Ако в тригодишен срок, а за обектите от първостепенно значение – в 5-годишен срок, от отчуждаването на имота строителството на обекта не е започнало, както и в случаите, когато одобреният подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждения вече имот, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

(2) В случаите по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди.

(3) Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея подобрения в имота.

(4) Искане за отмяна на заповедта за отчуждаване може да се предяви в тримесечен срок от изтичането на съответните срокове по ал. 1, съответно – от влизането в сила на новия подробен устройствен план.

Чл. 32

(1) Когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2)

(3) Общината придобива имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Чл. 33

По отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и на вещни права по тази глава не се събират данъци и такси.

Чл. 34

(1) Общината придобива право на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

(2) Възмездно придобиване на право на собственост или на ограничени вещни права върху имоти се извършва след решение на общинския съвет, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор от кмета на общината.

(3) Даренията и завещанията се приемат от кмета на общината при условията на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството.

(4) Общината се разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост, чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, или по друг начин, определен в закон. Разпоредителните действия се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията.

(5)

(6) Учредяването на ограничени вещни права върху обекти - публична общинска собственост, се извършва при условия и по ред, определени в закон.

(7) Договорите за придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и за разпореждане с имоти - общинска собственост, се сключват в писмена форма от кмета на общината и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Договорите за замени на имоти - общинска собственост, с имоти - собственост на физически или юридически лица, се вписват по местонахождението на общинския имот, а при замени с имоти - държавна собственост - по местонахождението на държавния имот.

Чл. 35

(1) Продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.

(2)

(3) Продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(4) Продажбата може да се извърши без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2:

1. между общината и държавата или между общини;

2. когато лицата, на които може да се извърши продажба, са определени в закон.

(5) Дарение на имот - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците.

(6) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 36

(1) Прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2, чрез:

1. делба;

2. продажба на частта на общината;

3. откупуване частта на физическите лица или на юридическите лица;

4. замяна.

(2) При прекратяване на съсобствеността по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 37

(1) Право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план.

(2) С решението по ал. 1 общинският съвет може да разреши в условията на търга или конкурса да се предвиди заплащането на цената на правото на строеж или на част от нея да се извърши с предоставяне в собственост на общината на обекти в новопостроената сграда или на обекти в друга сграда, които са собственост на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, или то да изгради за своя сметка друг обект за нуждите на общината. В тези случаи условията на търга или конкурса се одобряват от общинския съвет. Стойността на обектите, предоставяни в собственост на общината, не може да бъде по-малка от цената на правото на строеж или на съответната част от него.

(3) Когато правото на строеж е учредено за определен срок, след изтичането на срока, за който то е учредено, общината придобива безвъзмездно собствеността на построения обект.

(4) Правото на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, на:

1.

2. юридически лица на бюджетна издръжка;

3. религиозни институции, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и манастири;

4. други лица, когато това е предвидено в закон.

(5) Безвъзмездно право на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците.

(6) Безвъзмездно право на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, на:

1. юридически лица на бюджетна издръжка;

2. религиозни институции, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и манастири;

3. други лица, когато това е предвидено в закон.

(7) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 38

(1) Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 37, ал. 1 и 2.

(2) Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(3) Безвъзмездно право на надстрояване и/или на пристрояване може да се учреди при условията на чл. 37, ал. 5 и 6.

(4) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 39

(1) Право на ползване върху имоти и вещи - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.

(2) Срокът на правото на ползване се определя от общинския съвет и не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен когато в закон е предвидено друго.

(3) В случаите, когато лицата, на които може да се учреди право на ползване, са определени със закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(4) Безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците.

(5) Когато лицата, на които може да се учреди безвъзмездно право на ползване, са определени в закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(6) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 40

(отменен)

(1) Когато нуждата от имота отпадне, имотът не се използва по предназначение или стане необходим за друга по-належаща общинска нужда, правото на ползване се прекратява след решение на общинския съвет със заповед на кмета на общината.

(2) Ако учредяването на правото на ползване е извършено възмездно, на лицето се връща внесената сума, намалена съобразно срока на ползването на имота.

(1) Замяната на имот - частна общинска собственост, на правото на строеж върху имот - частна общинска собственост, и на правото на строеж в полза на общината с имот или с право на строеж - собственост на държавата, на физически лица или на юридически лица, се извършва с решение на общинския съвет.

(2) Прекратяването на съсобственост в случаите по чл. 36, ал. 1, т. 4 се извършва при условията на ал. 1.

(3) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 40

Чл. 41

(1)

(2) Разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. Началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, не могат да бъдат по-ниски от цените, определени от общинския съвет.

(3) В случаите по ал. 2 не се допуска заплащане на цената изцяло или частично с компенсаторни инструменти.

(4) В общината се създава и поддържа публичен регистър за разпоредителните сделки с имоти - общинска собственост. В регистъра се вписват данни за имотите според акта за собственост, по видове разпоредителни сделки, както и:

1. пазарната и данъчната оценка на имотите или вещните права, оценката, определена от общинския съвет, и крайната цена на сделката;

2. начинът на разпореждане - чрез публичен търг, публично оповестен конкурс или решение на общинския съвет;

3. насрещната страна по сделката;

4. други данни, определени от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 42

(1) По своето предназначение общинските жилища са:

1. за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди;

2. за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди;

3. ведомствени;

4. резервни.

(2) Жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината.

(3) Предоставянето и използването на общински жилища за нежилищни нужди се забранява.

(4) Забраната по ал. 3 не се прилага в случаите, когато общината разполага със свободни жилища за настаняване, за които няма нуждаещи се граждани, отговарящи на условията по чл. 43 и 45. В тези случаи използването на общински жилища за нежилищни нужди е допустимо след промяна на предназначението им по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 43

В жилища за отдаване под наем се настаняват:

1. лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1;

2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция;

3. лица, жилищата на които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.

Чл. 44

(отменен)

(1) В оборотните жилища се настаняват временно при условия и по ред, определени от общинския съвет:

1. наематели на недвижими имоти, отчуждени по реда на глава трета,;

2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване и пристрояване;

3. наематели на общински жилища, в които се извършва ремонт или реконструкция.

(2) Настаняването се извършва по реда на чл. 43, ал. 3 и 4.

Чл. 45

(1) В резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица:

1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване;

2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми.

(2)

Чл. 45а

(1) Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и условията и редът за настаняване във ведомствените жилища на общината.

(3) Свободни общински жилища, за настаняването в които няма нуждаещи се граждани, отговарящи на условията по чл. 43 и 45, могат да се отдават под наем по пазарни цени при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

Чл. 46

(1) Наемните правоотношения се прекратяват поради:

1. неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца;

2. извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения;

3. нарушаване на добрите нрави;

4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището;

5. прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл. 45а, ал. 1 е предвидено друго;

6. изтичане на срока за настаняване;

7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище;

8. използване на жилището не по предназначение.

9. други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1.

(2) Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(3) При прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване.

(4) При изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

(5) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 47

(1) Общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на:

1. правоимащи по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове;

2. лица, чиито жилища се предвижда да бъдат отчуждени по реда на глава трета;

3. други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1.

(2) Цените на жилищата, предназначени за продажба, се определят от общинския съвет по критерии, установени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Продажбата не може да се извърши на цена, по-ниска от данъчната оценка на имота.

(3) Условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1.

Чл. 48

(1) Резервните общински жилища не могат да се продават.

(2) Ведомствените жилища на общината могат да се продават на служители, които имат не по-малко от пет години стаж без прекъсване в общинската администрация.

Чл. 49

(1) Замяна на общински жилища с жилищни или нежилищни имоти – собственост на държавата на физически или юридически лица, се извършва при условията и по реда на чл. 40 освен в случаите по ал. 2.

(2) Замяна на общински жилища с жилищни имоти на физически лица в изпълнение на социални програми, приети от общинския съвет, се извършва с решение на общинския съвет по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Замяната се извършва по данъчната оценка на заменяните жилищни имоти. По този ред замяна може да бъде извършена само еднократно и само за един жилищен имот - собственост на физическо лице, с един общински жилищен имот.

(3)

Чл. 49а

(1) Право на строеж върху имоти - частна общинска собственост, отредени за изграждане на социални жилища, може да се учредява без търг или конкурс за строеж на жилищна сграда на лица с установени жилищни нужди, на жилищностроителни кооперации или сдружения, в които членуват само такива лица, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Цената на правото на строеж се определя от общинския съвет.

(2) Правото на строеж по ал. 1 не може да се прехвърля на трети лица.

(3) Жилищата, придобити по реда на ал. 1, не могат да се отдават под наем или да бъдат обект на разпореждане за срок 15 години.

(4) Нарушаването на забраните по ал. 2 и 3 е основание за разваляне на договора за правото на строеж.

(5) При разваляне на договора лицата, нарушили забраните по ал. 2 и 3, нямат правата по чл. 72 - 74 от Закона за собствеността.

Чл. 50

Настаняването под наем, продажбата и замяната на общински ателиета и гаражи се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 51

(1) Общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност при условия и по ред, определени със закон.

(2) Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, чрез граждански дружества по Закона за задълженията и договорите или чрез сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Общината може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия, създадени по реда на този закон.

(3) Общината може да участва в осъществяването на различните форми стопанска дейност със свободни парични средства, с изключение на целевите субсидии от държавния бюджет, както и с имоти и вещи или вещни права.

(4) Общината може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността й не надвишава размера на дяловото й участие. Общината не може да участва в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник.

(5)

1. образуването, преобразуването и прекратяването на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала;

2. участието на едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в други дружества;

3. участието на общината в други търговски дружества;

4. възлагането на управлението и контрола и съдържанието на договорите, съставът и компетенциите на органите за управление и контрол, редът за определяне на представителите на общината в органите за управление и контрол, техните права и задължения, възнаграждението и отговорността при неизпълнение на задълженията;

5. правилата за сключване на договори за наем и разпореждане с дълготрайни активи и за задължително застраховане на имуществото.

(6)

(7)

(8)

(9)

Чл. 51а

(1) Общината и търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост, след решение на общинския съвет. Участието може да е с парична или с непарична вноска.

(2)

(3)

1. когато съдружници/акционери са държавата, друга община или публичноправна организация;

2. когато съдружниците/акционерите са определени след процедура за приватизация, за предоставяне на концесия или друга процедура, определена със закон;

3. за публичните акционерни дружества;

4. за дружествата, учредени в изпълнение на международен договор или междуправителствено споразумение.

(4) Условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност се определят с наредба на общинския съвет. В наредбата се определят:

1. образуването, преобразуването и прекратяването на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала;

2. възлагането на управлението и контрола и съдържанието на договорите, съставът и компетенциите на органите за управление и контрол, редът за определяне на представителите на общината в органите за управление и контрол, техните права и задължения, възнаграждението и отговорността при неизпълнение на задълженията;

3. правилата за сключване на договори за наем и разпореждане с дълготрайни активи и за задължително застраховане на имуществото.

Чл. 51б

(1) Общината може да внася свободни имоти и вещи или вещни права върху имоти, частна общинска собственост, като непарична вноска в капитала на търговски дружества при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 51а, ал. 4, след решение на общинския съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници.

(2) Когато в търговското дружество, в капитала на което се внася непаричната вноска, има и частно участие, общината има блокираща квота при вземането на следните решения:

1. изменение на устава или на дружествения договор;

2. увеличаване и намаляване на капитала;

3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;

4. извършване на разпоредителни сделки с имущество – предмет на непарична вноска на публичния съдружник;

5. преобразуване и прекратяване на дружеството.

(5) Търговските дружества с общинско участие в капитала могат да отдават под наем имоти или части от тях, внесени от общината като непарична вноска в капитала им, или да ограничават вещни права върху такива имоти чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 51а, ал. 4. Срокът на договорите за наем и за правото на ползване за тези имоти не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(3) Капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие може да се намалява със стойността на имоти и вещи или вещни права, които са внесени като непарична вноска в капитала им, въз основа на решение на общинския съвет.

(4) Имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие, придобиват статут на частна общинска собственост от влизането в сила на решението по ал. 3 и се управляват по ред, определен от общинския съвет.

Чл. 52

(1) Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет.

(2) Общинското предприятия се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет.

(3) Общинското предприятие осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет.

(4) С правилника по ал. 3 се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество.

(5) Директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 53

Общинското предприятие може да осъществява дейност по:

1. управление, изграждане, поддържане, ремонт и реконструкция на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и други имоти - общинска собственост, както и предоставяне на свързаните с тях услуги за населението;

2. предоставяне на други услуги или осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет.

Чл. 54

(отменен)

(1) Общинските предприятия се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет.

(2) С правилника по чл. 52, ал. 2 се определят дейността, структурата, численият състав и предоставеното за управление общинско имущество.

Дейностите по чл. 53, които не се осъществяват от общински предприятия по чл. 52, се възлагат, съответно предоставят, по реда на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите или Закона за публично-частното партньорство.

Чл. 54

Чл. 54а

(1) В общината се създават и поддържат публични регистри за търговските дружества с общинско участие в капитала, за общинските предприятия, за юридическите лица с нестопанска цел и за гражданските дружества, в които участва общината.

(2) Образците на регистрите, редът за воденето и съхраняването им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

Чл. 55

Директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет.

Чл. 56

(1) За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

(2) За временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 57

(отменен)

Подлежат на актуване и следните общински имоти:

1. сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в общинския горски фонд, заедно с прилежащите им терени;

2. земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в тях;

3. недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди, както и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат премахнати за осъществяване на ново строителство или по други причини;

4. водните обекти – общинска собственост и прилежащите към тях плажове, кариерите и парковете с общинско значение, както и общинските сгради и постройки в тях.

5. минералните води – публична общинска собственост.

Чл. 58

(1) Актът за общинска собственост се съставя в два екземпляра от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Актът се подписва от съставителя, утвърждава се от кмета на общината и се предоставя за вписване по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в 7-дневен срок от утвърждаването му.

(2) Първият екземпляр на акта се съхранява в службата по вписванията, а вторият - в общината. Препис от акта се изпраща в 7-дневен срок от вписването му на службата по геодезия, картография и кадастър и на лицата, на които е предоставен имотът.

(3) За всеки общински имот се съставя досие по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, към което се прилага копие от акта за собственост и документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, предоставените права на трети лица както и други данни, определени в наредбата по чл. 63, ал. 3.

(4) Актът за общинска собственост за имот – държавна собственост, прехвърлен безвъзмездно в собственост на общината от държавата, както и за имот, придобит в собственост на общината чрез покупко-продажба от държавата или чрез замяна между общината и държавата, се съставя съгласно изискванията на ал. 1 – 3 след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост. В 14-дневен срок от приемане на решението на Министерския съвет за безвъзмездно прехвърляне в собственост, съответно – от подписването на договор за покупко-продажба или за замяна, компетентният орган отписва имота от актовите книги за държавна собственост и предава имота на общината.

(5) Актът за общинска собственост за имот - държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя по реда на ал. 1. Въз основа на вписания акт за общинска собственост областният управител отписва имота от актовите книги за държавна собственост след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 59

Когато при изменение в подробните устройствени планове се образуват нови урегулирани поземлени имоти - общинска собственост, за всеки новообразуван урегулиран поземлен имот се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и в стария акт и в съответния регистър.

Чл. 60

(1) При промяна на характера на собствеността от публична в частна или обратно се съставя нов акт, като това обстоятелство се отбелязва в новия и в стария акт и в регистрите.

(2)

(2) За новосъставените актове по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 58, ал. 1 – 3.

(3) При настъпване на други промени в данните, вписани в акта за общинска собственост, извън случаите по ал. 1 и по чл. 59, както и при установяване на явна фактическа грешка, се съставя акт за поправка на акта за общинска собственост.

(4) Номерът и датата на актовете за поправка на актове за общинска собственост се отбелязват в актовете, които поправят, и в съответните регистри.

(5) За актовете за поправка на актове за общинска собственост по ал. 3 се прилагат разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и 2.

Чл. 60а

За вписването в службата по вписванията на актове за общинска собственост и актове за поправка на актове за общинска собственост не се заплаща такса.

Чл. 61

В акта за общинска собственост се вписват данните по чл. 30, ал. 2, т. 4, чл. 60, т.1 - 7, чл. 61, ал. 1, т. 5, 7, 9 и 10 и чл. 84, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 62

(1) Актовете за общинска собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби „Общинска собственост“.

(2) Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(3) Върху акта за общинска собственост, който е престанал да бъде собственост на общината, се отбелязва, че е отписан и се посочва основанието за отписването му от актовите книги за общинска собственост и той се съхранява по начина, предвиден в ал. 1.

(4) За издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите – общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет.

Чл. 63

(1) Въз основа на съставените актове за общинска собственост се създават главен регистър за публичната общинска собственост и главен регистър за частната общинска собственост, по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

(2) Актовете за общинска собственост, главните регистри и досиетата на имотите се съхраняват безсрочно.

(3) Регистрите се състоят от партидите на отделните имоти. Редът за съставяне, поддържане и съхраняване на актовете, досиетата и регистрите и за извършване на поправки в тях се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

(4) За регистрите по ал. 1 се създават компютризирани информационни системи, които осъществяват връзка с кадастъра и имотния регистър.

(5) Условията и редът за създаване, поддържане и ползване на информационните системи, както и за пряк достъп до данните в тях се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

Чл. 64

(1) Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.

(2) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 65

(1) Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

(2) В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.

(3) Заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

(4) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

(5) Лицата, от които са иззети имоти по ал. 1, нямат правата по чл. 72 - 74 от Закона за собствеността.

Чл. 66

(1) Държавните органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на общините във връзка със стопанисването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост.

(2)

Чл. 67

(1) Концесия по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползване върху обекти публична общинска собственост, включително такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, както и даването на разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности, които се извършват от общините.

(2) Не може да се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за обществения ред, за околната среда и за защитените със закон територии и обекти.

Чл. 68

(1) Срокът за предоставяне на концесия не може да бъде по-дълъг от тридесет и пет години от сключването на договора.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен със съгласието на страните по концесионния договор въз основа на решение на общинския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от петдесет години.

(3) Концесионерът по договор, чийто срок е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия за същия обект или дейност.

Чл. 69

(1) Концесия може да се предоставя за следните обекти - публична общинска собственост:

1. води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения;

2. подземни богатства;

3. пътища;

4. гори;

5. енергийни мрежи и съоръжения;

6. спортни обекти и съоръжения;

7. други имоти - публична общинска собственост, или части от тях - за осъществяване на търговска дейност, предназначена за обществено обслужване на населението на общината;

8. други обекти, за които това е предвидено в закон.

(2) Концесията за обекти по ал. 1 може да включва и прилежаща инфраструктура и принадлежности - общинска собственост.

(3) При предоставяне на концесия по ал. 1 се спазват изискванията за съответния обект, определени в закон.

Чл. 70

(отменен)

Разрешенията по чл. 67, ал. 1 могат да се дават за следните дейности:

1. водоснабдяване и канализация;

2.

3. използване на мрежи и съоръжения на транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението;

4. поддръжка на улици, площади, паркове и градини, както и за озеленяване;

5. поддържане чистотата на населените места и третиране на битови отпадъци;

6. търговска дейност, осъществявана върху имоти, публична общинска собственост;

7. поддържане на гробищни паркове.

Чл. 71

(1) Редът за предоставяне на концесия обхваща:

1. решение на общинския съвет за предоставяне на концесията, взето с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците;

2. провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет, освен когато с решението по т. 1 концесионерът е определен без търг или конкурс в установените със закон случаи;

3. сключване на договор за концесия от кмета на общината.

(2) Кметът на общината прави мотивирано предложение за предоставяне на концесия с правен, финансово-икономически, социален и екологически анализ на концесията.

(3) При приватизиране на търговско дружество с общинско имущество, което ползва обекти и/или извършва дейности, подлежащи на концесиониране, предложението по ал. 2 се прави в срок до три месеца от обнародването на решението за приватизация. Общинският съвет взема решението за предоставяне на концесия на това дружество в срок три месеца от предложението.

(4) Решението на общинския съвет по ал. 1, т. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и в поне един местен всекидневник.

Чл. 72

С решението за предоставяне на концесия се определят:

1. предметът на концесията;

2. срокът на концесията;

3. начинът на определяне на концесионера – конкурс или търг или определеният без конкурс или търг концесионер;

4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;

5. основни права и задължения по концесията;

6. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;

7. видът, размерът и начинът на изпълнението на задължението за концесионно възнаграждение по договора за концесия;

8. изискванията, свързани с опазване на околната среда, на защитени със закон територии и обекти.

9. други изисквания, свързани с характера на концесията или посочените в други закони.

Чл. 73

(1) В едномесечен срок от обявяването на резултатите кметът сключва договор с кандидата, спечелил конкурса или търга. В случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 71, ал. 1, т. 1.

(2) Договорът за предоставяне на концесия съдържа:

1. изискванията по чл. 72;

2. конкретизиране на други имуществени права и задължения на страните, включително правата на концесионера върху плодовете от обектите по чл. 69 и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията им;

3. забраните за разпореждане и обременяване на концесията и свързаните с нея други права;

4. вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

5. контрола по изпълнението на задълженията на страните;

6. начините за уреждане на споровете между страните;

7. основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;

8. други елементи, по които е постигнато съгласие между страните.

(3) Договорът за концесия се прекратява при следните условия:

1. с изтичане на срока;

2. с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване;

3. при смърт на физическото лице - концесионер, или при прекратяване на юридическото лице - концесионер, освен ако общинският съвет реши договорът да бъде продължен с правоприемник;

4. при влязло в сила съдебно решение за обявяване на концесионера в несъстоятелност;

5. по взаимно съгласие;

6. по силата на съдебно или арбитражно решение;

7. при други предвидени в закона или договорени от страните основания.

(4) При прекратяване на договора поради смърт на физическо лице концесионер, поради прекратяване на юридическото лице концесионер и поради влязло в сила решение за обявяване на концесионера в несъстоятелност общината има правата на привилегирован кредитор.

Чл. 74

(1) Общината запазва всички свои права върху обекта на концесия, освен изрично учредените или отстъпените с договора за концесия.

(2) Приращенията върху имоти и вещи, общинска собственост, свързани с осъществяването на концесията, са общинска собственост.

Чл. 75

(1) Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.

(2) Когато в резултат на изпълнението на договора за концесия възникне опасност за националната сигурност или за отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред, страните могат да променят договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.

(3) При предсрочно прекратяване на договора за концесия концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения, освен при виновно неизпълнение на задълженията.

Чл. 76

(отменен)

Наемател на общински имот, който наруши забраните по чл. 12, ал. 3 и чл. 14, ал. 6 за неговото пренаемане, съвместно ползване по договор с трети лица или за използването му за стопанска и производствена дейност се наказва с глоба от 500 000 до 2000 000 лв.

Чл. 77

(отменен)

Който без законно основание завземе общински имот, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на потежко наказание.

Чл. 78

(отменен)

Който не изпълни заповед или решение в едномесечен срок от влизането им в сила за освобождаването на общински имот, се наказва с глоба от 500 000 до 1500 000 лв., ако не подлежи на потежко наказание.

Чл. 79

(отменен)

Който не изпълни в срок задължението по § 4 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 80

(отменен)

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината и от длъжностните лица от служба „Общинска собственост“.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

(отменен)

„Равностойни имоти“ по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена.

1. “Равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон.

2. „Пазарни цени на имоти със сходни характеристики“ са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.

3. “Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот” са имотите, които се намират:

4.

По смисъла на този закон:

§ 1

§ 2

(отменен)

„Семейство“ по смисъла на този закон са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

§ 3

(отменен)

Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 31, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж.

§ 4

Физическите и юридическите лица, които ползват общински имот, са длъжни в срок шест месеца от влизането в сила на закона да уведомят писмено съответната служба „Общинска собственост“ по местонахождението на имота.

§ 5

(1) Актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, се извършва в шестмесечен срок от същата дата.

(2) В срока по ал. 1 общинските съвети обявяват с решение имотите и вещите – публична общинска собственост.

§ 6

(отменен)

За учреденото по установения ред до влизането в сила на закона безсрочно или за повече от десет години право на ползване се прилага срокът по чл. 39, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 7

(1) Договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила.

(2) Общинските съвети определят базисни наемни цени на общинските имоти в тримесечен срок от влизането на закона в сила.

(3) Договорите, сключени до приемането на решенията по ал. 2 при наемни цени, по-ниски от базисните, се актуализират съобразно определените базисни наемни цени.

§ 8

Започнатите производства за продажба, замяна, учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска собственост, и за делба на такива имоти и вещи, притежавани от общината в съсобственост, се довършват по досегашния ред.

§ 9

(1) Не се предоставят концесии за права върху обектите по чл. 69 и дейностите по чл. 70, придобити и осъществявани от еднолични търговски дружества с общинско имущество и от общински предприятия.

(2) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 69 и дейностите по чл. 70 до влизането в сила на закона, са длъжни да ги заявят пред общинския съвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила.

(3) С изтичането на срока по ал. 2 незаявените права се смятат за погасени.

(4) За заявените по ал. 2 права общинският съвет взема решение за привеждането им в съответствие със закона в едногодишен срок.

§ 10

(1) С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението,.

(2) При започване на производство по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се спират разпоредителните действия с общинското имущество на територията на съответните населени места.

(3) Когато резултатите от производството по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са отрицателни, наложеното спиране по ал. 2 отпада.

§ 11

(отменен)

По реда на чл. 45, ал. 1 в резервните жилища се настаняват и лицата, осъдени да освободят заеманите от тях жилища по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.

§ 12

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.) в § 1 ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: „(1) Предоставянето на концесии върху обекти, които са общинска собственост, както и даването на разрешения за дейности, които се осъществяват от общините, се определят с отделен закон.“

§ 13

В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г. и бр. 65 от 1995 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 10, ал. 1 думите „ръководители на селскостопанската организация“ се заменят с „кмета на района или кметството“.

2. В чл. 16, ал. 2 думите „селскостопанската организация“ се заменят с думата „общината“.

3. В чл. 23, ал. 2 думите „от селскостопанската организация“ и „или от собствени средства“ се заличават.

§ 14

Законът за наемните отношения (обн., ДВ, бр. 53 от 1969 г.; изм., бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 43 от 1973 г., бр. 33 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 45 и 63 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 21 и 101 от 1990 г.) се отменя.

§ 15

В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26 и 37 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 288, ал. 8, изречение първо думите „Закона за наемните отношения“ се заменят със „Закона за държавната собственост“, а в изречение трето думите „по чл. 10 от Закона за наемните отношения“ се заменят с „определена по установения ред за държавните жилища“.

2. В чл. 415 се правят следните изменения:

§ 16

В § 3 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май – септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. – Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г.) думите „чл. 10 от Закона за наемните отношения“ се заменят със „Закона за държавната собственост за държавните жилища“.

§ 17

В чл. 25 от Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение на Конституционния съд от 1996 г.) думите „се освобождават от действието на Закона за наемните отношения и“ се заличават.

§ 18

В чл. 37, ал. 4, изречение първо от Закона за собствеността на гражданите (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 43 и 78 от 1973 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 3 и 52 от 1980 г.; попр., бр. 65 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 31 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г.) думите „настанени при условията на Закона за наемните отношения“ се заличават и на края на изречението се добавя „ако отговарят на условията за настаняване в държавни или общински жилища“.

§ 19

Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред.

§ 19а

(отменен)

За търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала, учредени до 31 декември 2012 г., се прилага чл. 52, ал. 2 от Закона за публично-частното партньорство, освен в случаите по чл. 51а, ал. 3.

§ 19б

(отменен)

Общинските съвети привеждат съответните общински наредби в съответствие със Закона за публично-частното партньорство в срок до влизането му в сила.

§ 20

(отменен)

Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

§ 21

Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.