Решение № 349 от 03.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Благоевград, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. при участието на секретаря Илина Г. като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело № 20261200500719 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Г. И.

А., ЕГН **********, чрез адв. Д. Б., срещу решение № 33/ 26.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 165/ 2025 г. на Pайонен съд – Сандански.

Навежда се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на всички писмени доказателства, които са представени с исковата молба. Навежда се, че решението на първоинстанционния съд е постановено без да са обсъждани представените доказателства, Сочи се, че пороците на решението са липсата на мотиви. Мотивите на съда трябва да бъдат ясни, да съответстват на анализа на доказателствата.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 33/ 26.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 165/ 2025 г. на Pайонен съд – Сандански, като искането е иска да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като първостепенният съд е постановил правилен акт. В производството по постановяване на акта не са допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото, като 1 правилно е приложен материалния закон.

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по искова молба на М. Д. А., с ЕГН **********, срещу Г. И. А., с ЕГН-**********, с която е предявен иск за установяване, че последният не е собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83,72 кв.м. и разгърната застроена площ от 167,44кв.м., построена в североизточната част на урегулиран поземлен имот IV- 59в кв. 11 по действащия подробен устройствен план на село Д. Г., община К., одобрен със Заповед № 2332/ 17.04.

1958 г. на Министъра на БКС София, състоящ се от 876 кв.м., при съседи по нотариален акт : улица, улица, Л. А. и И. Г.ев , а по скица при съседи : от две страни улица, УПИ ІІІ-59, УПИ V-55 от същия квартал и за отмяна на констативен нотариален акт № 40, том 4, рег.№ 1416, дело 631/ 10.12.2024 г. на нотариус С. П., вписан в Службата по вписванията с дв. вх. рег. № 3839/ 10.12.

2024 г.,вх. рег.№ 3852,акт № 71,том 14, дело 2771/2024 г.

Сочи се в исковата молба, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 62, том 2, дело 197/ 2017 г. на нотариус Румяна Божудова, вписан с вх. рег.№ 2754,двойно вх.№ 2749 от 01.12. 2017 г., акт № 1658, том 9, дело 1758 на Службата по вписвания, О. С.

А.а, майка на ищеца, А. Д. А. и К. Д.а А.-негови брат и сестра, са му продали притежаваните от тях общо 7/8 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83,72 кв.м. и разгърната застроена площ от 167,44кв.м., построена в североизточната частнаурегулиран поземлен имот IV- 59 в кв. 11 по действащия подробен устройствен план на село Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед № 2332/ 17.04. 1958 г. на Министъра на БКС София , състоящ се от 876 кв.м., при съседи по нотариален акт : улица, улица, Л.А. и И.

Г.ев , а по скица при съседи: от две страни улица, УПИ ІІІ-59, УПИ V-55 от същия квартал. Сочи се още, че по силата на наследствено правоприемство от баща си Д. И. А. ищецът притежава и 1/8 ид.ч. от описаната по-горе жилищна сграда, поради което е неин изключителен собственик.

Твърди се, че наследодателят му Д. И. А. по време на брака си с майка му О. С. А.а е закупил от И. А. А. жилищна сграда, построена върху североизточната част на парцел ІV в кв.11 по плана на село Д. Г., целият парцел на площ от 876 кв.м. при съседи на парцела : улица, улица, Л. А. и И.

Г.ев, ведно с правото на строеж върху 500 кв.м. от описания парцел, който 2 договор е обективиран в нотариален акт № 24, том 1, дело 56/ 1972 г. Твърди се, че от закупуването на описаната жилищна сграда семейството на ищеца е живяло в тази къща, находяща се в североизточната част на парцела, а към настоящия момент в описаната двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в североизточната част на парцела, живее ищецът и майка му.

Твърди се, че при справка в община Кресна случайно му е станало известно, че ответникът, на база писмени документи и на основание чл. 587 ал.1 от ГПК, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственик на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и етаж със застроена площ от 76 кв. м. и разгърната застроена площ от 152 кв.м., с предназначение жилищна сграда, намираща се в урегулиран поземлен имот IV-59 в кв. 11 по регулационния план на село Д. Г., община Кресна, одобрен със Заповед № 2332/ 17.04. 1958 г. на Зам. министъра на КСБ София, който е общинска собственост, с площ на имота от 876 кв. м., при съседи на имота: на изток - улица, на запад - УПИ ІІІ-59, на север- улица , на юг - УПИ V-55 от същия квартал, за която сграда, по силата на договор за учредяване на право на допълващо застрояване на Община Кресна от 20.09.

2007 г., сключен на основание чл. 38 ал.2 от ЗОС, е учредено право на пристрояване върху общински терен към основната съществуваща сграда, построена към 1967 г. и разположена и заснета като граничеща с уличната регулация на изток на парцела на улица с осови точки 21-39 и съгласно издадена скица № СК- 69/ 30.05. 2018 г., презаверена за 2024 г., същата е отразена като „1/2 МЖ“. Твърди се, че така описаната жилищна сграда с посочените осови точки 21-39 и с обозначение на цитираната скица като „1/2 МЖ“, съответства на местоположението на притежаваната от ищеца в изключителна собственост масивна жилищна сграда, описана в нотариален акт от 2017 г., в който е обективиран договорът за покупко-продажба на 7/ 8 ид.ч. от описаната жилищна сграда. Твърди се, че посоченото в констативния нотариален акт на ответника от 2024 година право на допълващо застрояване , учредено с договор от 20.09. 2007 г., е за пристрояване на навес с площ от 14кв.м. към двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв. м.,която жилищна сграда в този договор от 2007 г. с община Кресна не е обозначена като такава, граничеща с уличната регулация на изток на парцела на улица с осови точки 21-39 и отразена в цитираната скица като „1/2 МЖ“ . Твърди се, че ответникът ползва жилищна сграда, която обаче е разположена в северната частна парцела като граничи със северната улична регулационна линия и с парцел III -59 от същия квартал, а не в североизточната част на парцела, където е разположена жилищна сграда на ищеца, обозначена на скицата като „1/2 МЖ“. Твърди се, че снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост на база на писмени документи, ответникът засяга правото на собственост на ищеца върху собствената му жилищна сграда, находяща се в североизточната част на парцела и се оспорва правото му на собственост.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва 3 предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването му. Ответникът оспорва заявеното от ищеца право на собственост върху посочения от него недвижим имот, като оспорва правата на праводателите му. Твърди, че по отношение на процесния парцел са отстъпвани вещни права и изграждани постройки единствено от ответника.

Твърди се, че описаната в нотариалния акт на ответника жилищна сграда е изградена от него самостоятелно към 1967 г. и на годно правно основание.

Ответникът оспорва възникването на права в патримониума на И. А. А. и К.

А. А.а-родители на ответника и праводатели по н. а.№ 24, т. І, д. № 56/ 14.02.1972 г. на РС - Сандански, за да могат да се разпоредят в полза на бащата на ищеца Д. И. А.. Ответникът сочи, че съгласно първичните документи, а именно описания нотариален акт № 119, т. І, д.№ 251/ 29.04.1960 г. на РС-Сандански, е признато от нотариуса на И. А. А. правото да построи и да държи сграда върху дворно място, урегулирано в парцел ІV в кв. 11 по регулационния план на с. Д. Г., което не почива на други предхождащи документи за учредени права върху тогава държавен терен. Сочи се, че впоследствие без други данни за действително реализиран от него и съпругата му строеж на бъдещия обект, такъв без годно правно основание е прераснал в индивидуализиран предмет на изповядваната възмездна сделка с бащата на ищеца Д. А., като продавачите не са разполагали с посочените права. Твърди се, че И. А. А. и К. А. А.а са живели като семейство с децата си в същия имот, но в друга стара жилищна сграда, която поради липса на застроителен статут и застрашаване от самосрутване е премахната, като на нейно място към 1967г. е построена и декларирана на 23.10.1967 г. от ответника описаната в акта му масивна жилищна сграда. Твърди, че ответникът е предоставил на родителите си своята къща, където е допуснал цялото семейство да живее, като през годините между него и допуснатите ползватели в имота, каквито се явяват и бащата на ищеца и неговото семейство, включително и ищеца, не са възниквали спорове по така установеното фактическо и правно положение и относно правата на ответника върху постройката. Твърди се, че след години отново в полза на ответника са учредени и други права на строеж и са изградени от него и други сгради в имота. Ответникът твърди, че с нотариален акт № 24, т.І, д.№56/14.02.1972г. на РС-Сандански не е договарян и изпълняван реален договор, като не е осъществено разместване на блага, а е налице привидна продажба. Ответникът заявява, че оспорва волята от съдържанието и автентичността на подписа на продавача И. А. като саморъчно лично положен върху посочената сделка, обективирана в горния нотариален акт, тъй като същият не е полагал подпис при изхождащи от него документи, а е легитимирал волята си с мастилен отпечатък от палеца си.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

Безспорно е по делото, а и от представените по делото доказателства се 4 установява, че с нотариален акт за признаване право на строеж върху държавно място № 119, т. I, д. № 251 от 29.04.1960 г. на Районен съд Сандански, на И. А. А. е признато правото на строеж и да държи сграда върху дворно място, урегулирано в парцел IV в квартал 11 по регулационния план на с. Д. Г., община Кресна, по силата на чл. 4 от ЗУПЛЗПДМ. Въз основа на този нотариален акт И. А. А., със съгласието на съпругата си К. А. А.а, е продал на Д. И. А. своята собствена жилищна сграда, построена върху североизточната част на парцел IV в квартал 11 по плана на с. Д. Г., целият състоящ се от 876 кв.м., при съседи: улица, улица, Л. А. и И. Г.ев, ведно с правото на строеж върху 500 кв.м. от гореописания парцел (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и прехвърляне право на строеж № 24, том I, дело № 56 от 14.12.1972 г. на Районен съд Сандански. През 1992 г., при извършване на нотариална заверка на декларация по чл. 12 от ЗСПЗЗ, И. Ат.А. е поставил отпечатък от пръст на мястото за подпис. Д. И. А. е починал на 19.09.2013 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си О. С. А.а и трите си деца - А. Д. А., М. Д. А. и Кръстана Д.а А. (удостоверение за наследници). С нотариален акт № 62, том II, рег.№ 2712, дело 197 от 01.12.2017 г. по описа на нотариус Р. Б., вписана в регистъра на НК под № 286, О. С. А.а, А. Д. А. и К.