Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 22.10.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 429/2026
Вид
Решение № 260
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 265 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 177, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Враца, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Б. К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500429 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 5327/09.07.2026 г., подадена от Община Враца, ЕИК ***, с адрес: гр. Враца, ***, представлявана от К. А. К. - кмет, чрез юрк. Б. М., против решение № 79/18.02.2026 г. по гр.д.

№ 1523/2025 г. по описа на Районен съд – Враца в неговата цялост, допълнено с определение № 987/07.05.2026г. в частта за разноските, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Община Враца, ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета К. К., дължи на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 919,34 лева или 470,05 евро, представляваща регресно вземане по чл. 410, ал.1 КЗ, за причинени щети на лек автомобил „Мерцедес С 400 Д4 Матик“ с рег. № ВР **** СМ, във връзка с ПТП, реализирано на 03.11.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД сумата 254,82 лева или 130,29 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 02.02.2023 год. до 03.03.2025 год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 525 от 10.03.2025 год. по ч. гр. дело № 821/2025 год. по описа на Районен съд – Враца; осъдена е Община Враца да заплати на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 705,00 лева или 360,46 евро - разноски в първоинстанционното производство, сумата 127,82 евро - разноски в 1 първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 100,00 лева или 51,13 евро - разноски в производството по ч. гр. дело № № 821/2025 год. по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Враца е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод относно ангажиране отговорността на Община Враца, като не е съобразил същественото обстоятелство, че същата не е участник в процесните строително-монтажни работи, тъй като пътния участък, в който е станало процесното ПТП, е бил обект на строителномонтажни работи, възложени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД на Обединение „Рогозен 2020“. В тази връзка Община Враца няма качеството нито на възложител, нито на изпълнител, нито на лице, упражняващо строителен надзор или контрол върху извършваните дейности, а отговорността за обезопасяване на обекта и за причинени вреди е на участниците в строителния процес - възложител и изпълнител, съгласно чл.

163, ал. 3 от Закона за устройството на територията. Счита за неправилен и извода на съда, че независимо от липсата на участие на общината в СМР, същата носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, тъй като в случая възлагане на работа няма и общината не е възложител по договора. Посочва, че по време на извършване на строително-монтажни работи съответният участък се намира под контрола и отговорността на строителя и възложителя, като именно те са длъжни да осигурят безопасността на движението и необходимата сигнализация, поради което е ирелевантно обстоятелството, че общината е собственик на пътя, доколкото фактическата власт върху обекта е предоставена на трети лица. Изтъква, че съдът неправилно е приел, че не е съществувала временна организация на движението, като е игнорирал заключението на вещото лице, което установява наличие на сигнализация и въведени ограничения; липсват и мотиви защо експертизата не е кредитирана, което прави изводите на съда необосновани. Твърди, че не са обсъдени и възраженията й, че строежът не е бил въведен в експлоатация, което означава, че участъкът не е бил предаден обратно за управление и поддържане от общината, което обстоятелство има съществено значение за определяне на отговорното лице, но е останало изцяло игнорирано от съда. Необосновано е и отхвърлянето на възражението за съпричиняване, доколкото от експертизата е установено, че при движение със съобразена скорост водачът е имал възможност да избегне настъпването на произшествието. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд - Враца като неправилно и незаконосъобразно и да й присъди направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт И. Г., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната 2 жалба. Твърди, че като е уважил претенцията му първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика. Поддържа, че въззивната Община е отговорна за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа и виновното бездействие на негови служители е довело да настъпване на вредоносния резултат, че същата не е изпълнила вменените й по закон задължения за поддръжка по пътя и настъпилото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с това неизпълнение. Счита, че от писмените доказателства и от показанията на свидетеля Г. е установено, че към датата на настъпване на ПТП 03.11.2022г., за пътния участък не е била въведена временна организация на движението, с оглед извършвания ремонт, поради което съдът не е приел изводите на вещото лице по изготвената допълнителна САТЕ за въведена временна организация на движението към момента на настъпване на процесното ПТП за пътния участък. Посочва, че е неоснователно възражението на съпричиняване от страна на водача Г. поради движение с несъобразена скорост, тъй като към датата на настъпване на ПТП 03.11.2022г., не е действал план за временна организация на движението в процесния пътен участък, поради което за същия е било валидно общото ограничение на скоростта за населени места от 50 км/ч и водачът не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно движение с несъобразена или превишена скорост и не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изтъква също, че са несъстоятелни и твърденията на въззивника за допуснати от решаващия състав процесуални нарушения, които са се отразили на правилността на постановеното решение.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на PC-Враца, като законосъобразно, обосновано и правилно и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач на страната на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца с ЕИК ***, чрез юрк. В. И., е постъпил отговор на въззивната жалба (неправилно озаглавен молба за присъединяване към въззивна жалба на основание чл. 265 ГПК), с който заявява, че се присъединява към подадената от община Враца въззивна жалба срещу решението на PC - Враца. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и заявява, че поддържа изложените в жалбата на община Враца съображения и доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа и доводите на Общината, че възражението за съпричиняване е отхвърлено неправилно и необосновано.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, с всички законни последици.

С въззивната жалба и с отговорите страните и третото лице-помагач не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивната Община потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба и направеното с нея искане, като претендира и разноски; въззиваемия 3 не изпраща свой представител; в писмено становище оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение; третото лице-помагач не изпраща свой представител и не взима становище по жалбата.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. № 821/2025г. по описа на РС-Враца, се установява, че по депозирано от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София против Община Враца, заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 525 от 10.03.2025 год., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 919,34 лева, представляваща регресно вземане по чл. 410, ал.1 КЗ, за причинени щети на лек автомобил „Мерцедес С 400 Д4 Матик“ с № ВР **** СМ, във връзка с ПТП, реализирано на 03.11.2022 год., сумата 254,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.02.2023 год. до 03.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер 25,00 лева - държавна такса, и сумата 75,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

С предявените положителни установителни искове с правно основание 4 чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД ищецът„Лев Инс” АД е поискал от първоинстанционния съд да признае за установено спрямо ответника Община Враца съществуването на вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 525 от 10.03.2025 год. по ч. гр. дело № 821/2025 год. по описа на Районен съд – Враца.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.11.2022 год., около 11:00 часа, в гр. Враца, на пътя, свързващ кв. Бистрец с ул. „Илинден", до табелата, указваща начало на населено място, водачът Г. П. Г., при управление на лек автомобил марка Мерцедес, модел "С 400 Д4 Матик", с рег. № ВР****СМ, собственост на „Нюстрой" ЕООД, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което реализира ПТП, вследствие на което на управлявания от него лек автомобил са причинени материални щети.

Поддържа се, че за настъпилото ПТП е уведомена ОДМВР - Враца. Посочва се, че към датата на настъпване на ПТП, лек автомобил марка Мерцедес, модел "С 400 Д4 Матик", с рег. № ВР****СМ е бил застрахован по застраховка "Каско" в ищцовото дружество, застрахователна полица № 93002210038719, със срок на валидност от 20.08.2022 год. до 19.08.2023 год.

Твърди се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 0601-1261-22-000061, като при извършения оглед на процесния автомобил са констатирани увреждания на задна лява гума. Посочва се, че в съответствие с установените като вид и степен щети било определено застрахователно обезщетение в размер 919,34 лева, като сума в размер на 261,75 лева била изплатена на собственика на автомобила „Нюстрой" ЕООД с преводно нареждане от 20.12.2022 год., поради което, на основание чл. 410, ал.