Решение № 64 от 03.06.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Царево, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д.а като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20242180100335 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Община Царево, с адрес за призоваване, гр. Царево, ул.„Хан Аспарух” № 36, ЕИК 000057097, представлявана от кмета й М.К. с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника В. Г. К. - М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. А., ул. „Ч.м.“ № ****, че не притежава право на строеж за изграждането на жилищна сграда върху югозападното строително петно в поземлен имот с идентификатор ************/**************/ по КККР на гр. А., община Ц., Б.о. с РЗП 200 кв. метри, поради погасяването по давност на ограниченото вещно право на строеж в полза на Община Царево.

Ищецът основава активната си материална легитимация като собственик на имота, въз основа на съставен акт за частна общинска собственост № 1287 от 10.12.2009 год., вписан в Службата по вписванията при Районен съд-Царево на 14.12.2009 г. под акт № 108, том X, дв. вх. peг. № 2691.

Поддържа, че с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост от 09.02.2015 г., вписан с вх. peг. № 192/10.02.2015 г., акт. № 113, том I по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Царево е учредил възмездно право на строеж на ответницата срещу заплащане от нейна страна на сумата от 3000 лева, по силата на което да построи жилищна сграда в имота върху югозападното строително петно с допустима РЗП от 200 кв. метра. Твърди, че до настоящия момент ответницата не е реализирала така учреденото ограничено вещно право на строеж в предвидения в чл. 67 от Закона за собствеността петгодишен давностен срок, в 1 резултат на което същото право се е погасило по давност в полза на Община Царево. Ангажират се доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. особения представител е депозирал писмено становище, с което моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, без да излага каквито и да е било доводи в подкрепа на това свое твърдение. Възразява против размера на претендирания адвокатски хонорар.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост от 09.02.2015 г., че ищецът е учредил възмездно на ответницата В. Г. К.- М. вещно право на строеж за изграждането, съобразно предвижданията на ПУП на жилищна сграда с допустима РЗП от 200 квадратни метра върху югозападното строително петно в поземлен имот с идентификатор ********

/***************/ по КККР на гр. А., община Ц., Б. област , одобрени със заповед № РД-18-55/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ на имота по документ за собственост от 422 /четиристотин двадесет и два/ квадратни метра, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/.

По делото е представена заповед № РД-01-800 от 16.10.2014 г. на кмета на Община Царево, поправена със заповед № РД-01-62 от 28.01.2015 г., с която на основание чл. 49а от ЗОС е учредил възмездно вещно право на строеж върху процесния недвижим имот – частна общинска собственост на суперфициаря, като граждани с установени жилищни нужди.

По делото няма спор, че ответницата не е реализирала така учреденото й право на строеж, като последната, чрез назначения от съда особен представител не твърди и наличието на обстоятелства, водещи до обективна невъзможност за изпълнение на договорните й задължения, препятствали изграждането на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС, след изтичането на определения в закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл. 67 ал. 1 от ЗС има предвид случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение на пет години. /В този смисъл е Решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№ 2141/2005г. на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за погасителната давност. При този срок от съществено значение е определянето на началната дата, от която е 2 започнала да тече давността. Общото правило, установено от Решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр. д. № 15/1990 г. на IV г. о. на ВС, е че давността за погасяване на правото на строеж започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му. За да се приеме, че правото не е погасено, респ. че е упражнено преди изтичането на давностния срок, постройката следва да бъде завършена в груб вид. Това е така, защото след този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече постройка и в правото да се държи върху земята на суперфициента. Тъй като суперфицията ограничава правомощията на собственика на земята, законът е предвидил като основание за нейното предсрочно прекратяване факта, че правото трайно не се упражнява.

Съгласно т.2 от ТР№1/2011г. на ОСГК, когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за упражняването му.

Доколкото страните в договора не са постигнали съгласие той да породи действие след изтичане на някакъв срок, или сбъдване на определено условие, следва да се приеме, че в случая петгодишният давностен срок по чл.

67 от ЗС тече от сключването на договора – 09.02.2015 г.

По делото не се доказва ответницата да е инициирала конкретни искания до експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура с оглед изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ.

От представеното по делото удостоверение, издадено от гл. архитект на Община Царево се установява, че в общинската администрация Царево не е постъпвала документация във връзка с реализиране на инвестиционни намерения в поземлен имот с идентификатор

************

/******************/ по КККР на гр. А., община Ц., Б. област. С оглед на това не може да се направи категоричен и несъмнен извод по делото за наличието на обективни пречки за реализиране правото на строеж. Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГК, когато собствениците на земята не са поели задължение да извършат някакви фактически или правни действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. В тежест на ответницата е да докаже, че общината, в качеството на собственик на земята, е отказала съдействие за предприемането на някое от необходимите действия по реда на ЗУТ или недобросъвестно се е протИ.поставила на предприети от суперфициаря действия, за което не ангажира доказателства.

В конкретния случай, давността за погасяване на правото на строеж е започнала да тече за ответницата на 09.02.2015 г. и е изтекла на 10.02.2020 г., доколкото срокът е изтичал на 09.02.2020 г. – неделя, неприсъствен ден, съгласно правилото на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата, че учреденото в нейна полза на 09.02.2015 г. с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, 3 частна общинска собственост, право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху югозападното строително петно в поземлен имот с идентификатор ************* /***********************/ по КККР на гр.

А., община Ц. Б. област с РЗП от 200 /двеста/ кв. метра, е погасено поради неупражняването му в 5-годишния давностен срок.

В полза на ищеца не следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, доколкото той не е поискал присъждането им и не е представил списък на разноските до приключване на последното по делото заседание.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 67 от ЗС от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Община Царево с ЕИК

000057097, адрес за призоваване гр. Царево, ул. “Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета М. К.и В. Г. К.- М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. А., ул. „Ч. м.“ № ********, че правото на строеж за изграждане на жилищна сграда с допустима РЗП от 200 /двеста/ квадратни метра, върху югозападното строително петно в поземлен имот с идентификатор с идентификатор ************** /*************** **********/ по КККР на гр. А., община Ц., Б. област, одобрени със заповед № РД-18-55/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ на имота от 422 /четиристотин двадесет и два/ квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, учредено в полза на В. Г. К. - М., ЕГН **********, с Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост от 09.02.2015 г., вписан с вх. peг. № 192/10.02.2015 г., акт. № 113, том I в Службата по вписванията при Районен съд-Царево, е погасено поради неупражняването му в 5-годишния давностен срок.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4

5