Протокол № 159 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 159 гр. Пазарджик, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от В. Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500090 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За жалбоподателят ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, редовно призовани се явява гл. юрк. П. В., редовно упълномощена да я представлява.

Ответниците Д. К. П. и Л. К. Д., редовно призовани не се явяват. За тях се явяват адв. П. Г. и адв. В. Л., надлежно упълномощени.

Гл. юрк. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег. №1530 от 10.12.2025г. постановено по гр.д.№20255220102939 по описа на същия съд за 2025г. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пазарджик, ЕИК 000351736, адрес: гр. Пазарджик, ***, представлявана от кмета Петър Куленски, че Д. К. П., ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, ул.,,Д. и д.“ № 46 и Л. К. Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.,,П.“ № 78, ет. 4, ап. 12 са собственици при равни права – по ½ идеална част от правото на собственост за всеки от тях, на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. Пазарджик, обл.

1

Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-276/27.10.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота: няма, с административен адрес: с. Д., п.к. 4405, ул.,,Д. и д.“, целият с площ от 1111кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 363, кв. 64, парцел VІІ, при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** по КККР на с.

Д., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18276/27.10.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 24 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: гараж и сграда с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ.

Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-276/27.10.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на основание придобивна давност и наследство.

ОСЪДЕН е ответника Община Пазарджик, ЕИК 000351736, адрес: гр.

Пазарджик, ***, представлявана от кмета Петър Куленски, да заплати на Д. К. П., ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, ул. ,,Д. и д.“ № 46 и Л. К. Д., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.,,П.“ № 78, ет. 4, ап. 12 сторените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 305,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№35033 от 16.12.2025г. подадена от Община Пазарджик чрез законния си представител кмета Петър Куленски с доводи за недопустимост с искане за обезсилване на решението по отношение на двете сгради и за отмяна на решението по отношение на ПИ като противоречащо на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се отхвърли иска по отношение на процесния ПИ. Моли, да се обезсили обжалваното решение в частта относно сграда с идентификатор ***. и сграда с идентификатор *** по КККР на с. Д., поради недопустимост на иска относно тези обекти, тъй като не е налице спор за материалното право на собственост за същите.

Твърди се, че от Община Пазарджик не е налице извънсъдебно оспорване на правото на собственост на ищците върху същите обекти. и че Ищците също не заявили, че е налице извънсъдебно оспорване от общината на правото на собственост върху процесните сгради и не ангажирали доказателства в тази насока. Като в хода на процеса не се установил спор за правото на собственост върху горепосочените сгради . Заключава, че ищците Д. К. П. и Л. К. Д. нямат правен интерес от предявения срещу Община Пазарджик положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК 2 за правото на собственост върху сграда с идентификатор 21556. 501 . 363. 3 и сграда с идентификатор 21556 . 501.363.2 по КККР на с. Д., поради липсата на спор за тях; поради което общината счита, че е процесуално недопустим предявения от положителен установителен иск . Моли, след като се обезсили решението в тази част да се прекрати делото за горепосочените самостоятелни обекти на собственост .

Смята за допустим предявения от Д. К. П. и Л. К. Д. положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 21556.501 . 363 по КККР на с. Д., тъй като ищците имат правен интерес от този иск, поради наличието на спор за правото на собственост върху този имот . и Моли, да се отмени обжалваното решение в частта относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Д., като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се постанови друго, е което да се отхвърли установителния иск за собственост на Д. К. П. и Л. К. Д. срещу Община Пазарджик установителен иск относно посочения поземлен имот.

Поддържа се, че решението противоречи на материалния закон, защото 1. Безспорно е, че парцел VII-363, кв . 64 по плана на с. Д. е бил държавна собственост. И не са оборени констатациите в приетия по делото акт № 3198/12.01.1967 г. за държавна собственост, включително и отразеното в него, че е актуван стар държавен имот, както и не се спори, че върху парцел VII-363, кв. 64 по плана на с. Д. е учредено право на строеж върху държавен имот, което е реализирано, установено от доказателствата по делото. Изброяват се и се заключава, че наследодателите на ищците са суперфициарни собственици и това опровергава намерението за своене. Счита жалбоподателят, че предвид посочените факти, наследодателите на ищците са имали знанието, че са суперфициарни собственици и затова не са могли да формират анимус за придобиване по давност на правото на собственост върху дворното място.

Твърди се, че никой от наследодателите на ищците не е упражнявал фактическа власт върху имота като свой. Те не са имали процесния парцел по плана на с. Д., респективно имот с идентификатор *** по КККР на с. Д. за свой, не са го своили. Доколкото още И. Н. П. /наследодател на К. И.

П./ е завзел държавно дворно място и на него е признато право на строеж и собственост на постройките и насажденията. Твърди се, че наследодателят на ищците К. И. П. също е считал имота за държавен. Сочи се негова молба вх.

К-94-00-12/04.02.1987 г. за издаване на удостоверение, че на парцела има признато право на строеж и право на собственост върху къщата и подобренията, и от сключения на 16 март 1987 г. договор за отстъпено право на строеж.навежда се извода, че същите не са имали имотът за свой, а за държавен имот.

3. Решението противоречало на чл. 63 от ЗС, според която правото на строеж, като ограничено вещно право, включва няколко правомощия: да се 3 построи сграда в чужд имот, суперфициарят да стане неин собственик, да държи постройката в чуждия имот и да се ползва от земята в рамките на необходимото за използването на постройката според нейното предназначение. И че отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, а същите формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС.

Твърди се,че по силата на правото на строеж същите са имали възможност да ползват / а не да владеят/ имота в неговата цялост, защото съгласно чл. 15 ал. 3 /отм./ от Закона за собствеността правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята Решението било незаконосъобразно и необосновано, защото ищците не доказали, че са упражнявали фактическа власт върху имота като свой. И доколкото законът свързва придобивната давност с владеене непрекъснато, спокойно и явно с намерение да свои имота. Жалбоподателя счита, че съдът е уважил иска без да са налице елементите на владението /чл. 68, ал. 1 от 3С/.

Признава се за установено, че И. Н. П. е живял в имота, както и К. И. П.

- наследодатели на ищците, но че фактът, че едно лице живее в постройка, изградена въз основа на право на строеж върху поземлен имот, не означава несъмнено, че последният се владее, тъй като правото на собственост върху постройката е различно от вещното право върху поземления имот свои се само изграденото, в който случай придобивна давност не тече автоматично и върху терена .Смята, че с факта, че е живяно в имота и се живее не доказва твърдението за наличие на владеене, за своене на имота.

Твърди се още, че изводите на съда са в противоречие със ЗМДТ и събраните по делото доказателства, доколкото за да приеме, че е налице владение, съдът се основавал на завереното копие от подадената от К. И. П. декларация по партида 4207283587001 в отдел „МДТ“. И че от този документ се установявало, че той е декларирал като свои: къща, строена 1964 г.; гараж, строен 1978 г. и лятна кухня строена 1978 г. Акцентира, че наследодателят К.

И. П. е декларирал имота, тъй като е данъчно задължено лице, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ „Собственикът на сграда, построена върху държавен или Общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. “Не се споделя извода на съда че К. И. П. е демонстрирал открито владеене на собственика на имота, че е преобразувал държането във владение, тъй като на 26.03.1998 г. е подал в Община Пазарджик данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирал недвижимите имоти, в това число земя и сгради, като негова собственост . Смята, че горният извод противоречи на чл.11 и сл. от ЗМДТ и доколкото К. И. П. е подал декларацията като данъчно задължено лице.

Счита, че този извод на съда противоречи и на декларацията по ЗМДТ в която в графа 5 деклараторът К. И. П. изрично отбелязва „не“ ; т. е. не е декларирал собственост върху дворно място., а е отбелязал с „да“, че е 4 декларирал в собственост сграда, построена върху държавен или общински парцел. А на предходната страница на декларацията на графа „З. 1. Начин на придобиване е записал „покупка“ и на графа 3.2 на същата страница документ за собственост „договор 227/25.02.1987 г., издаден от Общински народен съвет.“ Но че е безспорно, че такъв няма и такъв не е представен, а с № 227/25.02.1987 г. е заповедта за преотстъпване на правото на строеж, издадена на основание чл. 130 от ЗТСУ / отм./ в редакцията от 1985 г., който текст предвиждал правото на строеж върху държавна земя в полза на кооперации, други обществени организации и граждани да се отстъпва със заповед на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Съдът също приемал в решението си, че К. И. П. е имал предвид горепосочената заповед 227/25. 02. 1987 г.

Смята, че фактът, че К. И. П. е заплащал данъци, както и ищците, не доказва владение, а с плащането на данъци лицата изпълняват свое нормативно задължение, като от представените с исковата молба копия от приходни квитанции било видно, че са плащали данъци, но плащането на данък не е достатъчно за придобиване на собственост по давност и че са Плащани данъци, тъй като са данъчно задължени лица .

Решението било незаконосъобразно, тъй като не било доказано наследодателите на ищците и самите те да са били владелци на парцел VII363, в кв. 64 по плана на с. Д., сега поземлен имот с идентификатор *** по КККР на същото село; правата им са били и са понастоящем права на суперфициари, с оглед признато и учредено правото на строеж, а не на владелци на имота, на основание годно да ги направи собственици.