Решение № 6451 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6451 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100112588 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.

45 ЗЗД.

Ищецът С. Т. С. твърди, че на 22.01.2024 г. около 15:30 часа в гр. София, докато се е движел пеша по левия тротоар на ул. „Неофит Рилски“ с посока към ул. „Георги С. Раковски“, в района на № 53, се е подхлъзнал на непочистен от сняг и лед участък и е паднал. Метеорологичните условия са били зимни: отрицателни температури, снежна покривка и заледяване.

Ищецът бил с подходящи за сезона облекло и обувки. В резултат на падането получил счупване на долния край на дясната лъчева кост и рана на дясната вежда. Ръката му била имобилизирана, а на 05.02.2024 г. било извършено оперативно лечение с репозиция и фиксиране с титаниева плака и винтове.

Твърди, че е търпял силни болки, не е могъл да се обслужва сам с водещата си дясна ръка, бил е унил и напрегнат и към момента изпитва дискомфорт при промяна на времето. Претендира и имуществени вреди в размер 951,00 евро (1 860 лв.), съставляващи разходи за проведеното лечение в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД. Ищецът поддържа, че в противоречие със задълженията по чл.

31 ЗП ответникът Столична община не е осигурил безопасно и удобно движение през цялата година, като не е почистил тротоара. Претендира осъждане на ответника да му заплати 20 451,68 евро (40 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г., и 951,00 евро (1 860 лв.) – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.02.2024 г., до окончателното изплащане.

В отговор на исковата молба Столична община оспорва иска. Възразява, че не е доказано точното място на инцидента, че до него има жилищна сграда.

Задължението за почистване на тротоарите пред и около сградите от сняг и 1 лед е на собствениците, ползвателите и лицата, които фактически владеят или държат недвижими имоти съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Твърди, че по договор № СОА20-ДГ55127/02.03.2020 г. с „Титан София Център 1“ ДЗЗД са извършвани дейности по зимно почистване в район „Средец“. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и оспорва размера на обезщетението като завишен.

С определение № 6800/24.03.2026 г. съдът е конституирал по искане на ответника като трети лица-помагачи „БКС Чистота“ ЕООД (предходно наименование „Титан – БКС“ ЕООД) и „Търговски център Тракия“ АД, съдружници в „Титан София Център 1“ ДЗЗД. Те оспорват иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Лазаров, поддържа иска.

Ответникът, чрез юрк. Г., и третите лица-помагачи, чрез адв. Д., оспорват иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За установяване на механизма на инцидента е разпитан свидетелят М.П..

Той сочи, че познава ищеца от времето, когато са били състуденти. На 22.01.2024 г. около 15:30-16:00 часа двамата вървели по ул. „Неофит Рилски“ към ул. „Г.С.Раковски“, след пресечката с бул. „Витоша“. Описва тротоара с думите:„отдолу е лед, а отгоре вода“, тъй като е било започнало размразяване.

Пред № 53 (на 15-20 метра от ул. „Раковска“ № 134 свидетелят видял как ищецът се е подхлъзнал, залитнал и паднал на около 15–20 метра преди ул.

„Раковски“, на тротоар пред жилищна кооперация, под наклон. При падането дясната му ръка е била счупена, а дясната страна на главата – разкървавена.

Ищецът бил откаран с такси в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. За времето след това свидетелят сочи, че дясната ръка е била обездвижена, ищецът е бил подтиснат и притеснен, а за него се е грижела съпругата му.

Свидетелите П. С. и Н. Д. – инспектори в Столичен инспекторат към Столична община за район „Средец“, които са подписали ежедневните констативни протоколи, посочват, че тротоарът на ул. „Неофит Рилски“ не е включен в оперативния план, не е предмет на контрол и дейностите по договора с „Титан София Център 1“ ДЗЗД не го обхващат, тъй като „прилежащата територия се чисти от живущите в сградата“. Св. С. не си спомня да е осъществявала контрол на тази улица, а св. Д. уточнява, че констатацията й за липса на неизпълнение се отнА. само до уличното платно.

Договор № СОА20-ДГ55-127/02.03.2020 г. има за предмет почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване в райони „Средец“, „Лозенец“ и „Студентски“ (обособена позиция № 1), с ежедневен контрол от районния инспекторат.

От медицинската документация на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД се установява, че на 22.01.2024 г. в 17:15 часа ищецът е постъпил в Спешния кабинет по ортопедия и травматология. Констатирано е закрито счупване на долния край на лъчевата кост и рана на дясната вежда, поставена е шина.

Контролни рентгенографии на 30.01.2024 г. и 05.02.2024 г. отразяват вторично 2 разместване, поради което на 05.02.2024 г. е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на радиуса, без усложнения. Съгласно фактура № **********/06.02.2024 г., издадена на името на ищеца, е платена сумата от 1 860,00 лв. за титаниева плака за дистален радиус с комплект винтове.

По делото е приета и неоспорена съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К., ортопед-травматолог. Според заключението ищецът е получил вътреставна полифрагментна фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост (АО 2R3C2) с разместване и разкъсно-контузна рана на дясната вежда. Фрактурата е довела до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за над 30 дни. Фрактурата може да бъде получена при съобщен о тищеца начин. Консервативното лечение е започнало правилно, но вторичното разместване (обичайно между 7-ия и 14-ия ден) е наложило операция. Експертът определя разхода за плаката като необходим и в причинна връзка с травмата. Болките на ищеца са били най-силни между фрактурата и операцията и около месец след нея. При осъществен от експерта личен преглед се констатира, че фрактурата е напълно консолидирана без остатъчна деформация, но са налице леко ограничение на движенията на гривнената става (воларна флексия 70°, дорзална 75°, радиална девиация 20°), леко отслабен захват, лека хипотрофия на предмишницата, вътреставен праг, хиперкалус и лека депресия на скафоидната фасета, която може да е предпоставка за посттравматична артроза с вероятност 50 %.

Белегът от оперативния достъп е 7,5 см, ясно забележим и определен от експерта като загрозяващ. В областта на веждата белег няма. Пред експертът ищецът е съобщил за спорадични болки, зависими от времето, както и за затруднения при вдигане на тежко и при работа с фини предмети. Посочил е, че не е провеждал рехабилитация. Експертът не установява увреждания, които трайно или до живот да се очаква да съпътстват пострадалия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция. За възникването й са необходими: 1. вреди, причинени на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; 3. при или по повод изпълнението на работата; 4. работникът да има вина. Ответникът може да се защити, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди, че те не са причинени от натовареното лице, че не са причинени виновно или не са при или по повод на работата. Ако натовареното лице е причинило вредата противоправно и виновно при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 ЗЗД е всякога налице (Постановление № 7 от 29.12.1958 г., Пленум на ВС).

Улиците в населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, са публична общинска собственост (чл. 2, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС и § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА). Общината е длъжна да ги управлява и поддържа с грижата на добър стопанин (чл. 11, ал. 1 ЗОбС), 3 включително да ги почиства от сняг и лед и да осигурява безопасно придвижване на пешеходци. Тротоарът е част от пътя (Решение № 50017/11.12.2023 г. по гр.д. № 1949/2022 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 124/18.07.2019 г. по гр.д. № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о.). Ответникът не оспорва, че тротоарът е общински.

Възражението на ответника и третите лица-помагачи, че тротоарът пред жилищна сграда се почиства от собствениците, ползвателите и лицата, които фактически владеят или държат имота, по чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е неоснователно. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, според която когато общината с наредба по чл. 8 ЗНА е възложила задълженията си по поддържане на чистотата на трети лица – специализирани предприятия по договор и собственици и ползватели на имоти, за причинените на трети лица вреди от техни противоправни действия или бездействия отговаря общината - обективно, безвиновно, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД (Решение № 124/18.07.2019 г. по гр.д. № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о.). В Решение № 50017/11.12.2023 г. по гр.д. № 1949/2022 г. на ВКС, II г.о., постановено по същата разпоредба на Наредбата на Столичния общински съвет, е прието, че Столична община е възложила на собствениците и ползвателите почистването на тротоарите на основание чл. 8 ЗНА, но това не я освобождава от отговорност спрямо трети лица. Като възложител общината е следвало да упражнява контрол и да предприеме всички мерки за безопасно придвижване, включително по прилежащите към сградите тротоари, а за бездействието на контролните й органи отговаря по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД (така и Решение № 124/18.07.2019 г. по гр.д. № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о.).

Не е проведено насрещно доказване за надлежно изпълнение на нормативно вмененото задължение. От показанията на инспекторите се установява, че тротоарът не е бил в оперативния план, не е бил контролиран и не е бил обхванат от договора с изпълнителя, а протоколите не го индивидуализират. Ответникът не твърди и не доказва, че лицата по чл. 67, ал.

1, т. 2 от Наредбата са почистили тротоара. Така съдът приема за установено, че в резултат на противоправно бездействие от страна на ответника е било налично заледяване на тротоара на твърдян от ищеца участък, на който ищецът се е подхлъзнал и паднал, получавайки счупване на долния край на лъчевата кост. Налице е пряка причинна връзка между бездействието и вредите.

Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно. То изисква конкретен, противоправен принос на пострадалия, който е в причинна връзка с вредите (Решение № 738/09.12.2025 г. по гр.д. № 4016/2023 г. на ВКС, II г.о.). Ответникът не е посочил и не е доказал конкретно поведение на ищеца - общото твърдение, че лошото време изисква внимание, не е такова.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства: характер на увреждането, начин на извършване, претърпени медицински интервенции и възстановителен период, допълнително влошаване на здравето, 4 причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и фактически и психологически последици за увредения и възраст (Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). Съобразяват се и икономическите условия в периода на настъпване на вредите.

Съдът взема предвид, че ищецът е бил на 62 години и е получил вътреставна полифрагментна фрактура на водещата дясна лъчева кост със вторично разместване, довело до операция с имплант след неуспешно консервативно лечение, последвана от повторна имобилизация. Болките са били най-интензивни до около месец след операцията, като за този период ищецът не е могъл да ползва водещата си ръка и е имал нужда от помощ от съпругата си. Към сезирането на съда фрактурата е консолидирана, но са налице леко ограничение на движенията, отслабен захват, хипотрофия, вътреставен праг и забележим белег от 7,5 см. Съдът взема предвид отбелязването на вещото лице за 50 % вероятност късна артроза. За периода на лечение съдът отчита емоционалното състояние на ищеца, свързано с потиснатост от съпътстващите лечението ограничения, както и поради необходимостта да ползва помощ от трети лица. Към датата на инцидента минималната работна заплата е в размер на 933 лв.