Акт № 805 от 02.11.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100501486 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба на „Автомагистрали – Черно море“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Шумен против Решение №1770 от 15.07.2026 г. постановено по гр.д.№6242/25 г. на РС – Бургас , с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя в качеството му на ответник че ищецът С.А. е собственик на основание давностно владение осъществено през периода 01.01.2001 г. – 22.08.2025 г. на имотите – реална маст от имот с №*** с площ от 1597 кв.м и реална част от имот с №*** с площ от 1752 кв.м. Решението се оспорва като неправилно , незаконосъобразно и необосновано. В ИМ ищецът е заявил период на давностното владение до 01.01.2019 г. Едва след депозиране на ОИМ от страна на ответника и възражението за невъзможност за осъществяване на давностно владение преди завършване на реституционната процедура през март 2014 г. ищецът въвежда нов срок на осъщественото давностно владение – до 2025 г. – т.е. – до завеждането на самия иск. От страна на ответника е направено възражение да не се приема това изменение тъй като с него се променя изцяло въведената фактическа обстановка , при която е организирана защитата на ответника. От страна на съда не е последвал акт , с който да се остави без разглеждане това изменение , а с решението именно въз основа на периода –м.март 2014 – м. март 2024 г. е приета за изтекла придобивната давност в полза на ищеца. На това основание се иска обезсилване на решението като недопустимо. Въвеждането на нов период в с.з. представлява изменение основанието на иска , което е недопустимо , след като ищецът вече е обвързан с фактите , изложени в ИМ. Всяко изменение впоследствие е без съгласието 1

, в случая – с противопоставянето на ответника и това изменение се явява недопустимо. С това изменение изцяло се променя фактическият състав на придобивната давност с прибавянето на периода от 2019 – 2025 г. и се променят фактите ,на които се основава претенцията. Тези факти ответникът не е могъл да оспори с ОИМ, съответно това нарушава правото му на защитя , тъй като трябва да събира нови доказателства за съвсем различен времеви отрязък. Освен искането за обезсилване като недопустимо решението се оспорва и като неправилно. Съдът е направил крайните си изводи за осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение през заявения период на базата на показанията на двама разпитани свидетели. Страната изразява недоволството си от безкритичното възприемане на тези показания , тъй като единият е приятел на ищеца от 40 г. , а другия е негов ***. Не е извършена преценка по чл.172 от ГПК като не са преценени същите на базата на противоречивите показания на свидетелите на ответника , които са трима – които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. И тримата свидетели посочват че след 2020 г. имотите , предмет на иска са стопанисвани като са отдавани под наем и е получавана рента за тях. От страна на свид.П. е бил представен договор за наем от 10.08.2021, сочи че за целия период от 2021 г. до момента на продажбата на имота той е отдавал същия под наем , получавал е наемна цена и я е разделял с другите съсобственици. По този повод съдът е приел , че въпреки договора то предмет на наемното правоотношение не са целите имоти и е възможно наемателят да е ползвал същите заедно с ищеца – владелец. Тези изводи на съда се оспорват като хипотетични, неправилни и неточни , излизащи извън фактите по делото и това тълкуване на фактическата обстановка по този начин е недопустимо и се създава защитна теза в полза на ищеца. Като правилни са преценени мотивите на съда , че преди приключване на реституционното производство през м. март 2014 г. не е възможно да се приеме че е текла придобивна давност в полза на ищеца. Като се отделя този период преди 2014 г. и като се игнорира допълнително заявения времеви период след 2019 г. , то се налага извода че за периода 2014 – 2019 г. ищецът не би могъл да придобие имотите по давност дори да се допусне че владението е добросъвестно. Относно СТЕ страната е посочила , че тя не може да послужи за определяне на точните граници на държаната от ищеца част , тъй като се установява ежегодна промяна на граници и постройки. По повод сателитното заснемане вещото лице е посочило , че се получават разлики до 5 м. и не може да послужи за точно определяне на граници. Прави се искане за отмяна изцяло на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав , евентуално се моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на решение с което предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски съгласно списък.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на ищеца в производството пред първоинстанционния съд – С. А. А.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорва се възражението за недопустимо изменение на иска. Въвеждането на времевия период 2019 – 2025 г. не е преклудирано , то е направено в писмена молба още преди първото по делото заседание в съответствие с нормата на чл.214 от ГПК Това не е нов иск както се опитва да го представи ответника. Периодът на владението е част от 2 фактическото основание на иска, изменението на времевия период не е предявяване на нов иск , а изменение по основание. В тази насока се цитира и практика на ВКС – Определение №337 от 28.04.2009 на ВКС по гр.д.№4454/2008 г. на Четвърто г.о., Определение №2559 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр.д.№4200/2022 на Първо г.о. Изменението е направено преди първото заседание – т.е. – в срока по чл.214 от ГПК. Съответно – направеното изменение не е просрочено и е напълно допустимо – Определение №356 от 4.11.2013 по гр.д.№4411/2013 г. на Второ г.о. Възразява се и по направеното оспорване за нарушено право на защита за ответника. В срока , в който е направено изменението ответната страна е имала възможност да организира защитата си , да оспори твърденията , да ангажира доказателства. Оспорва се и възражението на ответника , че допускането на това изменение от страна на съда е въпрос по правилността на процесуалната преценка , а не е основание да се твърди недопустимост – Решение №217 от 14.07.2011 на ВКС по гр.д.№480/2010 на Първо г.о. – въззивният съд е длъжен да провери правомерността на отказа или допускането на изменението , когато по този въпрос има наведени оплаквания. Според въззиваемия ответникът се опитва да подмени предмета на спора като представя своевременно направено изменение като недопустима нова претенция. Страната сочи , че оплакването за недопустимост е неоснователно и следва да бъде отхвърлено: - новия период на давностно владение е въведен своевременно в първата инстанция по реда на чл.214 от ГПК за изменение на основанието , а не представлява нов иск. Досежно правилността на съдебния акт въз основа на изложените от свидетелите факти: - по делото са разпитани общо 5 свидетели , които всички установяват че процесните имоти се владеят от ищеца. Всички сочат , че имота се владее до завеждането на иска. Действително се дава част от имота под наем , но той засяга частта, която не попада във фермата. Сочи се още ,че С.С. не е *** на ищеца , не притежава животновъден обект в местността на имотите. Изобщо – чрез показанията на свидетелите се установява , че имота се владее от ищеца и владението му не е прекъсвано или спирано.

Страната представя Писмо на Министерството на земеделието от 29.07.2026 г. , което е пристигнало след приключване на делото като справката е била изискана от ищеца още по време висящността на процеса – налице е хипотезата на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК – страната не е могла да представи доказателството по – рано. Сочи се , че доказателството е относимо и не може да се вменява в тежест на страната забавянето от страна на органа , който е следвало да издаде документа. Още пред първата инстанция е било поискано събиране на това доказателство , не е налице в този смисъл заобикаляне на преклузията , а се касае за представяне на доказателство , което обективно не е могло да бъде представено по-рано.

Моли се за приемане на въпросното писмо от МЗ – Областна дирекция за безопасност на храните от 29.07.2026 г.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№6242 по описа на РС – Бургас за 2025 г. е било образувано по исковата молба на С.А. , от гр. *** против „Автомагистрали – Черно море“АД със седалище и адрес на управление – гр.Шумен, ЕИК ********* с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът твърди с ИМ че е придобил на основание давностно владение части от недвижим 3 имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас местността „Черна гора“ целият с площ от 4284 кв.м и части от имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас в същата местност с площ от 26 742 кв.м като общата площ на придобития имот възлиза на 3349 кв.м за периода от 2001 до 2019 г. Този терен е бил предоставен на *** му – А.А. през осемдесетте години за отглеждане на животни. В този имот *** му построил навес с площ от 190 кв.м , полумасивна сграда с площ от 171 кв.м , масивна стопанска постройка от 14 кв.м , масивна жилищна сграда от 27 кв.м , залепен до нея навес от 9 кв.м. Поради заболяване на *** животновъдната дейност през 2001 г. е поета от ищеца, като към този момент в имота се отглеждали 300 овце. През последните десетина години поради започване на друга работа ищецът предоставил имота под наем на трето лице – М.Д.. Имота с идентификатор *** през 2014 г. е възстановен с решение на ОС „Земеделие“ и е прехвърлен на ответника на 25.03.2025 г. с нотариален акт. Страната оспорва наличието на основание за провеждане на земеделска реституция. Съответно – ответникът не би могъл да придобие правото на собственост върху имота. С ИМ ищецът претендира от съда да го признае за собственик на части от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас местността „Черна гора“ с площ от 1597 кв.м целият с площ от 4284 кв.м и части от имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас в същата местност с площ от 1752 кв.м , като целият имот е с площ от 26 742 кв.м като общата площ на придобития имот възлиза на 3349 кв.м. Направени са доказателствени искания. С последваща молба ищецът е заявил че добавя още един период давностно владение – от 04.03.2014 – до 22.08.2025 г.

С ОИМ ответникът е оспорил иска като неоснователен. Той се легитимира като собственик на имот въз основа на покупко-продажба от наследници на Т.Д. , на които имота е възстановен с решение на ОСЗ на 04.03.2014 г. След закупуването на имотите ответникът констатирал , че в тях има самонастанили се лица , изградили навеси и постройки , в които отглеждали животни. Сезирана била районната прокуратура за премахване на незаконните постройки по реда на чл.225а от ЗУТ.Прави се възражение за липса на придобивна давност за посочения период – от 2001 г. до възстановяването на земите през 2014 г. , тъй като дотогава имотите са били общински и поради действащия мораториум за придобиване по давност на общински и държавни имоти това не може да стане. След възстановяване на имотите на наследници на Т.Д. същите многократно са посещавали имотите си и са канили откритите на място лица да ги освободят или да ги закупят ако желаят. Поради това се изтъква , че ищецът не е владелец , а обикновен държател като за определен период от време дори е заплащал наем на наследниците. Няма как да ги е придобил за времевия период 04.03.2014 – 01.01.2019 г. Моли се за отхвърляне на претенцията.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил , че за имот с идентификатор *** има съставен акт за частна общинска собственост №7055 от 04.06.2012 г. , а за имот №*** – акт за частна общинска собственост 7052 от 04.06.2012 г. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОС , чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и протоколно решение №15/17.10.2008 г. С решение №67 от 29.11.2013 г. на ОбС Земеделие влязло в сила на 4