Решение № 126 от 21.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Кюстендил, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20241500100019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от O. - K., с ЕИК/Булстат ВG **********, с адрес пл. **********, представлявана от кмета O.O.A., против Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България.

В исковата молба се сочи, че О.К. е собственик на недвижим имот, представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА „***********“, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Кюстендил, одобрена със заповед № РД18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК - „***********“, с предназначение: сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; със застроена площ 1 394 кв.м., с адрес гр.

*******************, ведно с хидросъоръжение за обслужване експлоатацията на сградата по предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на К., одобрена със Заповед № РД-1896/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 6.541 дка, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма; номер по предходен план - 244, квартал 273, парцел XV - за балнеология и парк, при съседи на поземления имот:

1. 503.909- улица; 2.503.447- улица; 3.503.700-улица и 4.503.4209, така както са отразени по действащата кадастралната карта на К., одобрена със заповед № РД-1896/28.10.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК.

Сградата била построена през 1912 година и имала статут на частна общинска собственост, като правото на собственост на О.К. върху нея било удостоверено със съставен Акт за частна общинска собственост № 3699/23.01.2015 година. В съставения акт за общинска собственост застроената площ на сградата била посочена съобразно отразената в действащата кадастралната карта на К., одобрена със Заповед № РД-181 96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Неразделна част от сградата, поради технологичната взаимосвързаност с нея, било съоръжение, представляващо три броя свързани охладителни басейни, находящи се източно от сградата, които не били нанесени в кадастралната карта, поради предназначението им на хидротехническо съоръжение, но били посочени като застрояване, ведно със двуетажната масивна сграда в приетия ПУП - ПЗ за УПИ XX балнеоложки комплекс и парк в кв. 273-ЦГЧ на К., одобрен със Заповед №925/02.06.1993 година на Кмета на О.К..

Охладителните басейни, които служели и като резервоари с общ обем 120 куб.м., захранвали водоподаването към всички лечебни басейни на „***********” и били функционално свързани с експлоатацията на сградата по предназначението й от изграждането й в миналото столетие.

Процесната двуетажната масивна сграда, ведно с описаното хидротехническо съоръжение, притежавала особен статут на недвижимо културно наследство по смисъла на Закона за културното наследство, а именно - недвижим архитектурностроителен паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство с категория "местно значение". Като такава, сградата фигурирала под № 30 в Списъка на паметниците на културата е категория "местно значение" на територията на О.К..

Сградата "***********" е декларирана с писмо № 2765 от 17.07.1979 година на Общински Народен Съвет - Кюстендил и била обявена в ДВ бр.25/1998 година като "Централна минерална баня "***********", кв.279 пл.844 и градина към нея недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство с категория "местно значение".

Съгласно разпоредбите на §10, ал.1 и §12, ал.1 от ПЗР на Закона за културното наследство, сградата запазвала статута и категорията си като културна ценност по смисъла на този закон.

Недвижимият имот попадал в границите на "***************", гр. К., обявен с Разпореждане на Бюрото на МС от 1977 г. като архитектурен и археологически резерват. Последният, съгласно Приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН, притежавал статут на археологически резерват.

С Решение № 959 по протокол № 36 от заседание от 03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил за описания недвижим имот бил обявен публичен търг с явно наддаване за продажбата й по реда на ЗПСК и Наредбата за търговете и конкурсите.

Това решение било оспорено по съдебен ред. С Решение №25/05.02.2016 година, постановено по адм.дело №47/2015 година по описа на Административен съд – Кюстендил, оспореното Решение № 959/ 03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил било отменено като незаконосъобразно. С Решение №5320/27.04.2017 година на ВАС Четвърто отделение, постановено по адм. дело №3587/2016 година по описа на същия съд, Решение №25/05.02.2016 година на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело №47/2015 година по описа на КАС, било отменено, като делото било върнато за ново разглеждане със задължителните указания на ВАС, дадени в соченото решение. Производството по делото относно оспорената законосъобразност на Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил продължило пред Административен съд - София област, като било образувано адм.дело №1138/2017 година по описа на същия съд. С Решение №540/09.05.2018 година, постановено по адм.дело №1138/2017 година по описа на АССО, Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил било обявено за нищожно.

2

С окончателно Решение №6009/19.04.2019 година на Върховния административен съд, постановено по адм.дело №8808/2018 година по описа на същия съд - Четвърто отделение, Решение №540/09.05.2018 година на АССО, постановено по адм.дело №1138/2017 година по описа на същия съд, било потвърдено. За да постанови съдебния акт за прогласяване на нищожност на цитираното решение на Общински съвет - Кюстендил, ВАС приел, че липсва материална компетентност на издателя на акта - Общински съвет - Кюстендил, тъй като недвижимият имот - предмет на същия, е изключителна държавна собственост по силата на чл. 18, ал. 1от Конституцията на Република България и съответно публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от Закона за държавната собственост като недвижима културна ценност с местно значение. Това заключение било изведено от особения статут на посочения недвижим имот - сграда "***********", представляваща паметник на културата от местно значение, която попада в границите на археологически резерват „***************“ - гр. К. - изключителна държавна собственост по смисъла на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от КРБ и чл.2, ал.2,т. 1 от Закона за държавната собственост. Това заключение на съда не можело да бъде споделено, поради следните съображения:

От факта, че имотът попадал формално в територията на археологически резерват, който по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България е изключителна държавна собственост, не произтичал еднозначен и правно-логически издържан извод за принадлежността му към резервата със съответната последица относно титулярството на правото на собственост. Законът за културното наследство допускал субекти на собствеността върху културни ценности да са както общината, така и физически или юридически лица - чл. 2а, ал. 2 и 3 от закона. Сградата на "***********" била частна общинска собственост - паметник на културата с категория "местно значение", за разлика от археологическия резерват, който е с "национално значение" - вж. чл. 50, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКН. Археологическият резерват, от своя страна, е групова културна ценност по смисъла на чл. 48, т. 2, б. "е" ЗКН.

Доколкото културните ценности, според критериите за разграничението им, принадлежали към отделни категории и при липсата на изрично правило в ЗКН за изключване на ценностите с местно значение, които са общинска собственост, вкл. и ако физически са в пространствения обхват на обектите по Приложението към чл. 50, ал. 3 ЗКН от гражданския оборот, можело да бъде изведено заключение, че правото на собственост върху процесната сграда принадлежи на О.К. и упражняването му не можело да бъде ограничено по повод на управлението и разпореждането е процесната сграда. Характеристиката и статутът й на паметник на културата от местно значение не можели да я квалифицират като съставен и неделим елемент от археологическия резерват - изключителна държавна собственост. Анализът на разпоредбите на Закона за културното наследство и удостоверения от НИНКН статут на имота сочели, че той безспорно е недвижима културна ценност, архитектурно-строителен паметник на културата с категория „местно значение“ - частна общинска собственост, която макар да попадала в повърхностните граници на археологическия резерват, не съставлявала част (елемент) от същия, който да обоснове дефинирането й като изключителна държавна собственост.

Процесният имот не бил включен в „***************“ - гр. К.. В този смисъл било заявеното становище от Министерство на културата, обективирано в писмо изх.

№ 03-00-16/17.03.2020 година, адресирано до Кмета на О.К., Областния управител на Област К., Главния секретар на Министерски съвет и Зам. министьра на регионалното 3 развитие и благоустройството, с приложено към него писмо изх.№ 0401-61/19.02.2020 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство.

В настоящия случай, страна в производството по постановеното от ВАС и влязло в сила Решение №6009/19.04.2019 година на Върховния административен съд по адм.дело №8808/2018 година по описа на същия съд - Четвърто отделение, бил Общински съвет - Кюстендил, в качеството на административен орган - издател на оспорения акт - Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил. В това си качество същият бил обвързан със субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, в това число и невъзможността да упражни субективните права предмет на акта, чиято нищожност е прогласена със съдебното решение, поради установената в мотивите на цитираните по-горе съдебни актове, обосноваващи липса на материална компетентност. Последното заключение на съдебния състав, постановил окончателното решение относно проверката за законосъобразност на Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил, проведена в съдебното административно производство, било основано на установяване на принадлежността на правото на собственост върху предмета на административния акт, с оглед надлежното му упражняване от административния орган.

Това инцидентно произнасяне на решаващия съд в съдебното административно производство по въпроса за собствеността на описания недвижим имот - предмет на издадения от Общински съвет общ административен акт - Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил по повод упражнения съдебен контрол за законосъобразност на цитираното решение, повдигало спор за собственост между О.К. и Българската Държава относно недвижимия имот, описан по-горе и предмет на Решение № 959/03.02.2015 г. на Общински съвет-Кюстендил, който спор О.К. има интерес да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо по реда на общото гражданско исково производство. От една страна мотивите на постановените съдебни решения в двуинстанционното съдебно административно производство нямали задължителна и обвързваща сила и не формирали сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса за собствеността на процесния имот, а от друга страна - произнасянето в същите относно принадлежността на правото на собственост, препятствали упражняването на това право в пълен обем от О.К. като титуляр на това право чрез органа - Общински съвет, който не притежавал правосубектност и бил единствено оправомощен съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1,т.8 от ЗМСМА, да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество - собственост на О.К..

Така създадената висящност на спора относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот с цитираните съдебни решения и дефинирането му в мотивите на същите като изключителна държавна собственост, обуславяло правния интерес на О.К. от предявяването на настоящата молба с искане да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на Българската държава, че О.К. е собственик на недвижимия имот, предмет на соченото решение на Общински съвет Кюстендил, чиято нищожност е прогласена по съдебен ред.