Акт № 769 от 02.11.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Казанлък, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510102249 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез адв. Б. П., вписана в АК-С.З., със съдебен адрес: **********, тел.: **********, против Община Казанлък, ЕИК *********, с адрес: **********, представлявана от Кмета на Община Казанлък г-жа Г. С.. Ищцата е предявила срещу ответника положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 69 ЗС, за признаване за установено, че е собственик на описания по-долу недвижим имот, придобит по давностно владение от нейните наследодатели Ж. В. А., починал на ********** г. и Н. Б. А., починала на ********** г. Сочи, че процесният имот представлява: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.********** по КККР на **********, одобрени със Заповед № ********** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:

**********, находящ се в сграда с идентификатор 35167.**********, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.**********, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 35167.**********.14; под обекта: няма; над обекта: няма. Имотът е индивидуализиран в Схема № ********** г. на СГКК. Твърди, че нейният баща и наследодател Ж. В. А., ЕГН **********, започнал да владее процесния гараж през 1980 г. От този момент той и съпругата му и майка на ищцата Н. Б. А. са упражнявали фактическа власт върху гаража явно, спокойно, непрекъснато, необезпокоявано и с намерение да го свои като собственик. Ищцата била единствен наследник на родителите си. Владението било осъществявано през годините по различни начини: чрез 1 лично ползване на гаража; чрез предоставянето му под наем на трети лица; чрез получаване на наемна цена; чрез деклариране на имота пред данъчните органи; чрез заплащане на местни данъци и такси за имота; без противопоставяне от Община Казанлък, държавата или трети лица.

Владението на наследодателите й продължило значително повече от изискуемия 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Срокът изтекъл най-късно през 1990 г., а при всички случаи - многократно преди смъртта на наследодателя на ищцата през 2016 г. Сочи, че след смъртта на Ж. В. А. на ********** г., а впоследствие и на Н. Б. А. на ********** г., ищцата, като техен наследник, продължила владението върху процесния гараж. С настоящата искова молба изрично се позовава на изтеклата в полза на наследодателите си придобивна давност. През 1998 г. Ж. В. А. подал декларация пред данъчната служба при Община Казанлък за процесния гараж, като в декларацията бил посочен гараж № **********, с площ 16 кв. м, построен през 1976 г. От този момент за имота били начислявани и заплащани местни данъци. При подаване на данъчната декларация била допусната грешка при вписване на адреса, като гаражът бил отразен на адрес **********, вместо на действителния му адрес **********. Тази грешка била техническа, тъй като на адрес ********** нямало гаражи, а бил построен жилищен блок.

Процесният гараж № ** фактически се намирал на ********** и съвпадал с обекта с идентификатор 35167.**********. По данни от Схема № ********** г. на АГКК за процесния самостоятелен обект нямало вписани собственици и нямало вписани носители на вещни права в кадастралния регистър, но собствеността била частна. Бащата на ищцата никога не бил притежавал гараж или апартамент на **********. С Удостоверение на Областния управител на област С.З. било удостоверено, че за процесния имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.**********, гараж **.

**********, гр. К. - нямало съставен акт за държавна собственост. Твърди, че се опитала да се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, чрез обстоятелствена проверка, но Община Казанлък отказала и не извършила необходимото съдействие, като в писма с изх. № ********** г. и № ********** г. посочила, че за групата гаражи са намерени документи за 14 гаража, но не и за петнадесети гараж, както и че в архива не бил намерен договор за учредено право на строеж или договор за продажба в полза на Ж.

А.. Именно тези писма на Община Казанлък създавали несигурност относно правото на собственост на ищцата и обосновавали правния й интерес от предявяване на настоящия установителен иск срещу Община Казанлък, още повече, че процесният гараж бил разположен в сграда, построена върху общинска земя. Заявява, че не претендира право на собственост върху поземления имот с идентификатор 35167.**********, нито върху идеални части от него. Предмет на настоящия иск било единствено правото на собственост върху самостоятелния обект - гараж с идентификатор 35167.**********, Процесният гараж не представлявал публична държавна или публична общинска собственост. За него нямало съставен акт за държавна 2 собственост, нямало данни за вписан собственик в кадастралния регистър, а обектът имал предназначение „гараж“ и се владеел като самостоятелен обект от наследодателите на ищцата и от самата нея в продължение на десетилетия.

Обектът бил самостоятелен гараж, използван за частни нужди, без данни да е бил предназначен или предоставен за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Дори да се приеме, че Община Казанлък е имала права върху земята или върху сградата, процесният самостоятелен обект имал характер на частноправен обект, годен да бъде придобит по давност. Ищцата знаела, че баща й платил за този гараж и винаги твърдял, че е собственост на него и майката на ищцата. Твърдението, че Ж. А. е платил за гаража, не се сочело като самостоятелно придобивно основание, а като обстоятелство, обясняващо началото на владението и намерението за своене.

Настоящият иск не се основавал на изгубен договор с Община Казанлък, нито на договор за учредено право на строеж. Твърди придобиване по давностно владение, при което липсата на писмен договор не изключва придобиването на собствеността, ако са налице елементите на чл. 79, ал. 1 ЗС - владение и изтичане на законовия срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Казанлък, че ищцата Е. Ж. К., ЕГН **********, е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.********** по КККР на **********, одобрени със Заповед № ********** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:

**********, находящ се в сграда с идентификатор 35167.**********, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.**********, с предназначение: гараж, брой нива: 1, с площ от 16 кв.м. на основание наследствено правоприемство от Ж. В. А., починал на ********** г. и Н. Б. А., починала на ********** год., които са придобили имота по давностно владение, започнало през 1980 г., явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано и изтекло приживе на наследодателите. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита иска за неоснователен и недопустим за което оспорва твърдението на ищеца, обективирано в исковата молба, тъй като то не отговаря на действителното правно положение. Сочи, че обстоятелствата, които обосновават иска като недопустим са липса на абсолютната процесуална предпоставка правен интерес от търсената искова защита по отношение на Община Казанлък, поради което производството по делото следвало да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК. Допустимостта на установителния иск за собственост като самостоятелна форма на защита била обусловена от наличието на правен интерес, който се преценява конкретно с оглед естеството и интензитета на възникналия между страните извънсъдебен правен спор. Правен интерес бил налице тогава, когато ответникът с фактически или правни действия отричал, оспорвал или смущавал претендираното от ищеца вещно право, създавайки обективна несигурност в правната му сфера. В конкретния случай ищцата извеждала правния си 3 интерес единствено от две уведомителни писма на Община Казанлък - изх. № ********** г. и изх. № ********** г., издадени по повод подадено от нея заявление за съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК. С посочените писма Община Казанлък единствено информирала молителката, че в общинския архив не се съхраняват строителни книжа, договори за отстъпено право на строеж или договори за продажба на петнадесети гараж в полза на наследодателя й Ж. В. А..

Констатирането на обективната липса на архивни документи и непристъпването към заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка не представлявало материалноправно оспорване или отричане на правото на собственост от страна на Общината. Община Казанлък никога не била издавала акт за общинска собственост за процесния самостоятелен обект с идентификатор 35167.********** (гараж № **), нито предявявала претенции за собственост върху него пред трети лица или пред органи на съдебната власт. Напротив - видно от представения Акт за частна общинска собственост № ********** г. (предходен АОС № ********** г.), Община Казанлък актувала като частна общинска собственост единствено поземления имот с идентификатор 35167.**********, като в раздел 3 от акта изрично било вписано: „без построените в имота сгради“. След като самата ищца изрично декларирала в исковата молба, че не претендира права върху поземления имот, а Община Казанлък не е актувала и не претендирала собственост върху процесния гараж, между страните липсвал обективиран гражданскоправен спор относно материалното право върху самостоятелния обект. Ето защо, при липса на надлежно оспорване от страна на Общината, предявеният положителен установителен иск се явявал процесуално недопустим и производството по делото подлежало на прекратяване. В случай, че съдът приеме иска за процесуално допустим, при условията на евентуалност заявява, че искът е изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло и категорично всички фактически твърдения и правни доводи, наведени в исковата молба. Оспорва изцяло твърдението, че наследодателят на ищцата Ж.

В. А. е установил фактическа власт върху процесния гараж през 1980 г., както и твърдението, че същият, заедно със съпругата си Н. Б. А., е упражнявал постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение с намерение за своене в периода от 1980 г. до смъртта си на ********** г. Ищцата не сочела никакъв конкретен юридически факт, правно или фактическо основание, въз основа на което наследодателят й да е завладял имота именно през 1980 г. Самото твърдение за упражнявана фактическа власт, неподкрепено с конкретен начален момент и явен акт на завладяване, противопоставен на собственика, не съставлявал годно доказателство за възникване на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Оспорва твърдението, че гаражът е ползван лично от наследодателите на ищцата или че същият е отдаван под наем на трети лица. Дори хипотетично да се установи, че Ж. А. е предоставял ползването на гаража на трети лица срещу заплащане, съгласно трайната практика сключването на наемен договор и получаването на наемна 4 цена представлявали действия на обикновено фактическо управление и ползване, а не актове на разпореждане, и сами по себе си не демонстрирали намерение за своене, нито съставлявали действия по отблъскване на владението на действителния собственик. Оспорва категорично твърдението за идентичност между обекта, деклариран от Ж. В. А. през 1998 г., и процесния самостоятелен обект с идентификатор 35167.**********. В приложената към исковата молба данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998 г. изрично бил вписан гараж с площ от 16 кв. м, находящ се на адрес:

**********. Процесният обект с идентификатор 35167.********** се намирал на съвсем различен административен адрес - **********.

Твърдението на ищцата, че посочването на ********** представлявало „техническа грешка“, било изцяло недоказано. Декларирането на гараж на един адрес не можело да легитимира владение върху обект, разположен на друг адрес и в различна сграда. Подаването на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ и заплащането на местни данъци и такси представлявали изпълнение на фискални задължения, които нямат вещноправно действие, не били способ за придобиване на собственост по чл. 77 от ЗС и не съставлявали самостоятелно или решаващо доказателство за упражняване на давностно владение е необходимия субективен елемент. Оспорва твърдението, че ищцата е продължила лично да упражнява фактическа власт върху процесния обект след смъртта на баща си през 2016 г. и на майка си през 2019 г. Представените удостоверения за наследници установявали единствено родствената връзка и качеството на наследник, но нямали удостоверително действие относно факта на упражняване на владение върху конкретна вещ. При липса на доказано владение от страна на наследодателите, ищцата не можела успешно да се ползва от присъединяване на владение по реда на чл. 82 ЗС. Недоказаност на самостоятелния вещноправен и строителен статут на гаража: Сградата с идентификатор 35167.********** била изградена върху общински поземлен имот с идентификатор 35167.********** (АЧОС № ********** г.). По делото не били представени никакви доказателства - строителни разрешения, одобрени инвестиционни проекти или актове за отстъпено право на строеж по чл. 63 ЗС вр. чл. 37 ЗОС в полза на Ж. А. за изграждането на гараж № **.