Решение № 463 от 22.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000556 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от О.П. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 960/2021 г., решение № 242 от 08.06.2023 г., с което О.П., ЕИК***, гр.П., пл."С.С." №* е осъдена да заплати на „К.Н.Д.Е.“ ООД, ЕИК***, гр.П., ул."Т.Р."№* следните суми:

- 500 000 лв. представляваща заплатена такса за участие в конкурсна процедура, задържана по съгласие на страните по предварителен договор от 11.04. 2008 г., сключен между тях, като гаранция за изпълнение на строителство по несключен окончателен договор, ведно със законна лихва върху главниците от сезиране на съда на 30. 12. 2021 г. до изплащане на сумата,

- 152 373, 30 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата от 500 000 лв., в размер на законната лихва за периода от 30. 12. 2018 г. до 30. 12.

2021 г., и

-

44 544, 93 лв. направените по делото разноски.

1

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, отправено е искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Съдът след като се запозна с данните по делата на ПОС и на ПАС и събраните доказателства намери за установено следното:

На 30.12.2021 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „К.Н.Д.Е.“ ООД, ЕИК***, гр. П. искова молба против О.П. искова молба.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 11.04.2008 г. между ищеца и ответника бил сключен предварителен договор. С него страните поели задължение за сключване на окончателен договор, с който О.П. да учреди на дружеството ищец безсрочно право на строеж върху конкретен недвижим имот, а то да проектира и извърши за своя сметка строителство на предвидените за застрояване съгласно одобрен проект обекти, вкл. и тези, за които прехвърлителят си запазвал правото на строеж.

Сключването на предварителния договор било предшествано от провеждане на конкурс завършил с Решение № 378 от 05.09. 2007 г. на ОбС Пловдив.

В него на първо место се сочело, че ищецът печели обявеният от ОбС Пловдив конкурс за учредяване на безсрочно право на строеж за изграждане на предвидено по действащия ПУП застрояване върху недвижим имот частна общинска собственост /дворно място цялото от *** кв.м. застроено и незастроено, представляващо ***, комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв.*, група** по плана на ** гр.П./.

Сочело се и че срещу ограничените вещни права, които ще бъдат учредени той ще поема задължението да построи за своя сметка отделни обекти на общината определени по начин и ред подробно посочен в решението на ОбС Пловдив.

Било посочено и задължението на кмета на общината в 1 месечен срок да сключи предварителен договор със спечелилия конкурса.

В самия договор били пресъздадени всички условия възоснова, на които ищецът е спечелил конкурса. Сред тях било и това, че платеният за участие в конкурса депозит от 500 000 лв. ще бъде задържан като гаранция за изпълнение на строителството и ще бъде върнат в три дневен срок след 2 предаване на обектите по раздел ІІІ, т.4 на общината.

В раздел ІІ, т. 5 от предварителния договор било уговорено, че сключването на окончателния договор ще стане след представяне на съгласуван, съответно одобрен проект и при осъществен избор от страна на общината на обектите, за които ще си запази право на строеж по реда определен в р. ІІІ, т. 4.

По- надолу в ИМ ищецът сочи, че до сключване на окончателен договор не се е стигнало по причини, които страните интерпретирали по различен начин. В тази връзка е изложена интерпретацията на ответника материализирана в писмо от 27.02.2012 г. С него кметът уведомявал ищеца, че отказва да сключи окончателен договор за учредяване на споменаваното по- горе право на строеж, защото считал предварителния договор за прекратен.

Тук ищецът не е изложил своята гледна точка относно причините довели до не сключване на окончателния договор, но е подчертал, че то вече е и обективно невъзможно поради това, че със Заповед №*** от *** г. било одобрено изменение на ***, комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв.*. След същото били създадени два нови УПИ като единият от тях дори бил продаден.

Невъзможността за сключване на окончателен договор независимо по какви причини според ищеца правела неосъществимо условието, за което била дадена, а в последствие задържана сумата от 500 000 лв. и налагала връщането й.

Във връзка с този извод е посочено, че спор между страните за наличие на вземане на ищеца към ответника в този размер не е имало. В подкрепа на това е споменато, че през годините, по повод годишните счетоводни приключвания, общината е признавала задължението си с писма от 09.01.2015 г., 08.01.2016 г., 11.01.2017 г. Говори се и за отправена покана от 08.04.2021 г. за връщане на сумата.

На база изложеното е отправено искане за осъждане на О.П. да заплати на ищеца сумата от 500 000 лв. , ведно със законната лихва от завеждане на иска на 30.12.2021 г., както и сумата от 152 373, 30 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главницата за времето от 30.12.2018 г. до 30.12.2021 г.

3

В отговора на исковата молба ответника е изразил становище за неоснователност на двата обективно съединени иска.

В подкрепа на същото е проследена цялата проведена от О.П. процедура довела до сключвано на цитирания в исковата молба предварителен договор и е направен анализ на възникналите по повод на същата права и задължения на страните и породените от тях правоотношения.

Направен извод, че определянето на ищеца за победител в проведен конкурс е направено с оглед предложените от него условия за изпълнение , вкл. и срокове за същото. Те ставали част от сключените след конкурса договори, а неспазването им водело до тяхното прекратяване. Това сочело, че в случая сме изправени пред фикс сделки

Наред с това уговорката в предварителния договор за изработка и представяне на инвестиционен проект в 8 месечен срок е определена като модалитет на същия. Подчертано е, че проектът не е представен в срок и договорът следва да се счита прекратен поради изрична договорна клауза в този смисъл. Прекратяването пък според ответника било изцяло по вина на ищеца. Така той се отказал от сключването на окончателния договор и станал причина за неспазване на поетите от него с дадената при провеждане на конкурса оферта срокове и задължения. То пък било основание за усвояване на внесения депозит.

Тук за пълнота е посочено, че ако не се възприеме становището, че предварителният договор е прекратен поради непредставянето в уговорения 8 месечен срок на идеен проект, то същият е развален с изявлението на кмета от 27.02.2012 г. поради виновно неизпълнение на поетите от ищеца задължения

По отношение на самият депозит в отговора е изразено мнение, че той от една страна гарантира, че подадената от лицето оферта в конкурса няма да се оттегли и че ще се сключи съответния договор. От друга служел за обезпечаване и обезщетяване на вредите от евентуалното неизпълнение било то на предварителния, било то на окончателния договор. В хода на тези разсъждение е изразено и становище, че сумата от 500 000 лв. по силата на уговорката в раздел VІІ, т. 1 от договора е предадена от ищеца на ответника под формата на задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД.

С отговора е направено и възражение, че процесното вземане е погасено 4 по давност като относно споменатите в ИМ писма във връзка с годишно приключване е заявено, че не представляват признание на дълг, защото не са волеизявления на представляващия и задължаващ общината кмет, т.е. не прекъсват давността.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която е изразил подробни съображения за неоснователност на направените с отговора от ответника защитни възражение. В тази връзка като цяло е оспорено твърдението, че сумата от 500 000 лв. е задатък, а и становището, че същата може да се задържи от ответника като изправна страна по предварителния договор.

В подкрепа на това е посочено, че липсва изрична писмена договорка в този смисъл. Подчертано е, че предварителният договор има организационна функция и по него общината няма имуществено задължение, които да бъдат обезщетявано, т.е. не може да се говори за основание за усвояване на сумата като гаранция. Посочено е, че последната е свързана с извършване на строителство, а задължения за същото биха били възникнали едва при сключване на окончателен договор, което не е станало.

В ДИМ е посочено, че ищецът е изпълнил в срок задължението си за внасяне на инвестиционния проект и се изразява становище, че срокът е бил удължен поради наличие на условия по раздел ІІ, т. 7. Оспорено е и твърдението, че инвестиционният проект е следвало да се внесе в първоначално уговорения срок от 8 месеца и че същият е решителен и е от категорията на фиксирането срокове, които ако не бъдат спазени водят до извод за липса на интерес от изпълнение по договора. На тази база е изразено становище, че уговорка за автоматично прекратяване на договора поради неспазване на срока липсва, а разпоредбата на т. 3 от заключителните разпоредби не предполагала такова тълкуване. С нея според ищеца се дава възможност изправната страна по договора да направи изрично изявление за прекратяване. В случая общината не била такава. Изразено е и становище за нерегламентирано вмъкване на тази уговорка в договора, което правило същата недействителна.

В ДИМ са изложени и факт и обстоятелства за бездействие на ответника след внасяне на проекта довели до неизпълнение на неговите задължения по предварителния договор, които са обуславящи сключването на окончателен 5 такъв.

Сочи се, че гореизложеното, извършеното от ответника разделяне на процесния имот на два с изменение на ПУП и продажбата на единия от двата имота правело невъзможно сключването на окончателен договор, което пък било основание сумата от 500 000 лв. да се върне.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност е посочено, че писмата, в които се сочело, че вземането съществува, са подписвани от представител на общината и следва да се тълкуват като признаване на същото.

В отговора на ДИМ е взето отношение по казаното в ДИМ.

Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че процесната сума има характер на задатък . По отношение на възражението за недействителност на т.3 от заключителните разпоредби е посочено, че същата се съдържа в проекта на предварителен договор, представляващ част от документите, които всеки участник в конкурса е закупил срещу сумата 6 000 лв. Те били закупени и от ищеца, т.е. още на етап конкурсна документация тази клауза му е била известна, а с подписване на договора ищецът се е съгласил с нея.

Оспорено е твърдението, че 8 месечния срок е удължен по реда на т.7 от раздел II на предварителния договор.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е достигнато до извод, че към момента на постановяване на решението сключеният между страните предварителен договор вече не е действал.

Прието е, че развалянето е извършено с изявлението на ищеца от 02.04.2012 г.

С него общината била поканена да изпълни задължението си по назначаване на комисия, направа на избор и сключване на окончателен договор в срок от 30 дена от датата на получаването му. Това не било сторено, което водело до извод, че волеизявлението на ищеца е породило правните си последици да развали предварителния договор. В подкрепа на този извод е посочено, че ищецът е бил изправна страна по предварителния договора с оглед това, че срокът за внасяне на идейния проект бил удължен поради спиране действието 6 на ПУП за имота, а забавата от 13 дни по отношение на удължения срок била неотносима.