Решение № 548 от 10.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Русе, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520104043 по описа за 2024 година съобрази следното:

Ищците А. С. А., ЕГН **********, и К. Р. А., ЕГН **********, двамата от гр. *****, чрез адв. И. Я. АК- Русе, са предявили против ответника Община Русе, Булстат 000530632, със седалище гр. Русе, пл. „Свобода“№ 6, представлявана от Кмета П. М. обективно съединени искове: 1/отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК: Да се признае за установено, че ответната Община Русе не е собственик на недвижимия имот: Дворно място, с площ от 1053 кв.м, намиращо се в с.*******, представляващо УПИ ******* по застроителен и регулационен план на с. ******, ЕККАТТЕ *******, одобрен със Заповед № ********* на Кмета на Община ******* и отреден за жилищно застрояване, при граници: УПИ ********, УПИ ****, УПИ ******, улица „****“, УПИ ***, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този поземлен имот с идентификатор ***** по КККР, с площ 996 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; и 2/ с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК при уважаване на главния иск да бъде отменен Акт за частна общинска собственост № ***** от **** г. на Община Русе, вписан в СВ Русе под № *****, както и да се заплатят направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че имота е придобит по давност от първия ищец А. А., по време на брака му с К. А., за което е издаден констативен нот. акт от **** г. № *********** на нот. рег. № 629 на НК. Имотът бил включен в регулационния план на с. ****** със Заповед № ***** на Председателя на ОС ******* и същата година им било отстъпено право на строеж върху него, въз основа на което го ползвали и поддържали, поставили ограда и врата, 1 засадили овощни дървета и други насаждения, вложили труд и средства, владели го като свой повече от 30 години. През цялото време никой нямал претенции към имота. Правото си на собственост върху имота, в режим на СИО, удостоверили с декларация вх. № ******* в МДТ при Община Русе, плащали за него данъци и такси. Имотът и до днес продължавал да се ползва от тях, но от **** г. Община Русе е издала Акт за частна общинска собственост № *****, което им ограничава правата.

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответната Община Русе, представлявана от Кмета, чрез гл. юрк. А. С., в който заявява, че отрицателната искова претенция счита за допустима, но неоснователна, а тази за отмяна на съставения Акт за частна общинска собственост за недопустима.Твърди, че Община Русе е собственик на спорния имот по силата на правоприемство от предишния собственик Българската Държава, която се легитимирала като такъв с АДС ******* респ. от Община ******* на осн. § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС/обн. ДВ, бр. 96/05.11.1999 г./, респ. чл. 2а от ЗОС.

С Указ № ******** на осн. чл. 98 т. 5 от Конституцията на РБ от Президента били утвърдени нови граници на Община Русе, в която било включено и село ******, с последиците по чл. 2а от ЗОС. Със Заповед № ********* г. на Областния управител на Област Русе на осн. чл. 78 ал. 1 от ЗДС Акта за държавна собственост № ******* бил отписан от актовите книги за имотите – държавна собственост, като въз основа на същата Заповед Община Русе съставила за процесния имот Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № *****/**** г., вписан в СВ Русе под № *****дина.

Не се оспорва от ответника факта, че с Договор № ******** за отстъпване право на строеж върху държавна земя, въз основа на Заповед № ***** на Председателя на ОНС с.

*******, в полза на А. С. А. (по време на брака му с К. Р. М. /А./, които лица са идентични с ищците, е учредено възмездно право на строеж за изграждане на жилищна сграда и други постройки върху държавен парцел XII, от квартал 4, по действалия план на с. ******, идентичен с процесния, за който бил съставен АДС № ******* Учреденото право на строеж не било отнемано по реда на чл. 67 ал. 2 от ЗС /отм./ и не било погасено по давност въз основа на изявление на собственика на имота, по чл. 67 ал. 1 от ЗС. Ответникът счита, че ищците са държатели спрямо чуждия имот, обременен с учредената суперфиция, като започването и последващото ползване на имота е станало въз основа и за реализация на конкретно учреденото им право на строеж, което не било владение по чл. 68 ал. 1 от ЗС.

Посочва, че нормата на чл. 64 от ЗС признава на суперфициарния собственик, при реализиран строеж, квази-право на ползване спрямо чуждия имот, доколкото е необходимо за пълноценното ползване на постройката. Счита, оборена презумпцията по чл. 69 от ЗС, тъй като държателят-суперфициар не можел да придобие оригинерно - въз основа на придобивна давност имота, спрямо който била учредена суперфицията, след като не бил владелец по см. на чл. 68 ал. 1 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС. Сочи, че ищците не са заявявали трансформирането на държането във владение спрямо имота. Твърди, че собствениците в различните моменти, не са възприемали промяна в субективното отношение на ищците 2 спрямо процесния имот и намерението им за своене, като изцяло субективно вътрешно възприятие, не можело да се доказва адекватно със свидетелски показания. Подаването на данъчна декларация от ищците на 11.09.1998 г., счита, че са извършили като носители на ограничено вещно право на строеж, а не като собственици спрямо имота. Отчитайки периода на мораториума и законовите забрани за придобиване по давност на вещи частна общинска собственост, оспорва продължителността на давностното владеене на ищците спрямо имота от 8 г. и 6 м., непокриващи минималния период за придобиването му по давност.

Относно иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК, счита, че не съществува самостоятелен такъв иск за отмяна на акт за общинска собственост, като при неправилно съставен акт, спорът се решава по исков ред, посредством иск за собственост по арг. от чл. 63 ал. 1 и 2 от ЗОС.

Доколкото това производство се развива след разрешаването на спора за материално право на собственост, то предявяването на иск за отмяна на съставен акт за общинска собственост в общия исков процес, счита за недопустимо.

С определение № 4073 от 18.10.24 г. по чл. 140 от ГПК е прекратено производството по предявеният иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК като недопустимо, което е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.06.1988 година е съставен акт № **** за държавна собственост на недвижим имот, представляващ парцел ***** по плана на с. ******, обл. *****. Имотът представлява незастроено дворно място от 1025 кв.м. Имотът е включен в регулационния план на с.

******, със Заповед № ******* на ОНС гр. Русе.

Със Заповед № ***** на ОНС с. *******, обл. ***** е отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда, върху държавния парцел ***** по плана на с. ****** на А.

С. А. (А. С. А.).

Въз основа на Заповед № ***** на ОНС с. ******* е съставен договор за отстъпено право на строеж върху парцел ***** по плана на с. ****** на А. С. А. (А. С. А.).

Със Заповед ****** г. на Кмета на Община *******, е одобрен кадастрален, идейно застроителен и регулационен план на с. ******, Русенска област.

В плана одобрен с горната заповед бившият имот представляващ УПИ ***** е с нов номер УПИ ******* по застроителния и регулационен план на с. ******.

Със Заповед № ********* г., се отписват от актовите книги за имотите - държавна собственост шест имота, един от които е и процесният, актуван с АДС *******, представляващ „незастроено дворно място с плащ от 1025 кв.м., съставляващо парцел ******* по стария регулационен план на с. ******, общ. Русе, действал към съставяне на акта, съгласно скица УТ-********** издадена от община Русе представляващ УПИ ******* с площ от 1053 кв.м., образуван от ПИ 47 по застроителния и регулационен план на с.

3

******, община Русе, одобрен със Заповед ******* на Кмета на Община *******, отреден за жилищно застрояване.

След влизане в сила на КК и КР на с. ******, одобрени със ******. на ИД на АГКК имота представлява поземлен имот с идентификатор *****.

Процесният имот с идентификатор ***** по КК и КР на с. ******, одобрени със Заповед № *********. на ИД на АГКК е актуван с Акт за частна общинска собственост № *****/**** г. Имотът е с площ от 996 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), и представлява УПИ ******* по застроителния и регулационен план на с. ******.

За имота е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност от А. С. А. № **********/**** г. на нотариус А. Ф..

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Б. С. и М. А.. Съдът кредитира изложеното от тях. От показанията им се установява, че от 1988 г. ищецът, първоначално въз основа на отстъпено право на строеж, а след изтичането му /1993 г./ като собственик, владял имота повече от 30 г. Имотът бил заграден, изоран, засаден, окосен и ползван за отглеждане на овощни дървета и други насаждения, изкопали и кладенец в него. Ситуацията е такава и до настоящия момент.

От заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че местоположението на имота е с. ******, Община гр. Русе. Съгласно плана от 1966 год., имотът представлява парцел ***** по плана на с. ******. Съгласно идейно застроителен и регулационен план на с. ******, Русенска област, действащ към момента, имотът представлява УПИ ********. През 2024 година със Заповед *********. са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ******. Процесният имот е с идентификатор *****, с площ от 996 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). По кадастралния план имота е изобразен като зелена площ. Към момента на огледа имота представлява незастроено дворно място, оградено с телена мрежа, закрепена на бетонови колове и метални тръби. Входа от улицата в дворното място, се осъществява посредством метална двойна врата. Широчината на вратата, позволява достъп на селскостопанска техника за обработка на имота. Дворното място е обработено - изорано, дълбока есенна оран.

В хода по същество, ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че правото на строеж не било погасено и не се доказал субективния елемент на владението за своене на имота.

В съдебно заседание ищецът по реда на чл. 176 от ГПК разяснява, че не можал да реализира учреденото му право на строеж, тъй като се оказало, че на мястото имало преди стари гробища. През 2023 г. Общината му издала скица на негово име, а в Кадастъра пишело, че са двама собственици – той и Общината.

С писмена защита ищците, чрез адв. Я., заявяват че след ****** г. са трансформирали правото си на ползване във фактическо владение с намерение за своене, което се установило 4 и от разпитаните по делото свидетели. След измененията на чл. 86 от ЗС от 01.06.1996 г. започнала да тече придобивната им давност до 31.05.2006 г., когато след изтеклия „мораториум“, обявен за противоконституционен с решение на КС от 24.02.2022 г., придобили право на собственост, признато с нотариален акт на **** г. поради изтекла 10 годишна давност на владение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79 от ЗС).

С Решение № 3 от 24.02.2022г. на КС по к.д. № 16/2021г., докладчик съдията К.Пенчев, са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018г.).