Решение № 155 от 02.06.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Сливен, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Светослава Б. Костова

Мария Ян. Блецова Калцова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500278 по описа за 2025 година Делото е образувано във връзка с решение № 472/23.07.2025г. по касац.д. № 2126/2023г. на ВКС на Република България, с което е било обезсилено решение № 63/22.03.2023г. по възз.гр.д. № 66/2023г. на СлОС, с което е било потвърдено решение № 1033/21.12.2022г. по гр.д. № 5269/2021г. на РС – Сливен.

В хода на настоящето производство е била депозирана Коригирана искова молба от адв.К., пълномощник на Д. И. У. и отговор на исковата молба – от адв.Д., пълномощник на ***************

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. И. У. е собственик на недвижим имот, който към момента е с идентификационен № *** по кадастралната карта на гр.С.. Имотът е бил придобит от ищеца през 1994г., за което е бил съставен нотариален акт № 190, том Х, дело № 3322/1994г.

Според нотариалния акт У. е придобил правото на собственост над имот пл.№ 2010, част V, в местността *************в землището на гр.С. и площта на имота е 1960кв.м. Границите на имота са – път, П.Ш., К. Д. и Н. С.. В исковата молба се твърди, че съседите на имота му не са имали достъп до път, за което 1 ищецът им предоставил достъп през своя имот.

По повод техническа дейност на ********** през лятото на 2021г. ищецът установил, че в частта от имота му предоставена за преминаване на съседите му, е била грешно отразена в КККР като „друг поземлен имот за движение и транспорт“, публична общинска собственост с идентификационен № ***. Тогава ищецът установил и че имотът му е с определен идентификационен № *** и е отразено, че е с площ 1744кв.м. – по малко от отразеното в НА за придобиване на собственост (1960кв.м.).

По – късно за част от имот с идентификационен № ***, с площ около 65кв.м. бил отреден нов имот с идентификатор ***. Той се намирал в границите между имоти с идентификатори ***, *** и РГО 458 по КККР на гр.С..

Ищецът не е съгласен с отразеното в ККР по отношение на имоти с идентификатори *** и *** относно техния вид собственост ( частна и публична общинска собственост). Твърди, че съществува неприложен ПУП – план за улична регулация, който предвижда изграждане на улица и на трафопост. Тъй като същият обаче не бил приложен, не бил настъпил и вещно – прехвърлителния ефект по отношение на частите от неговия имот предвидени за улична регулация.

Ищецът посочва, че във времето имотът, който понастоящем е с идентификатор *** и с приблизителна площ 90кв.м. винаги е бил част от неговия имот, за което свидетелстват редица нотариални актове предхождащи НА на ищеца.

Моли се да бъде признато за установено, че Д. И. У. е собственик на имоти:

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м.

************, с площ 90 кв.м. начин на ползване „за съоръжение на електропровод“;

65 кв.м. реална част от имот идентификатор ***, заключена между имоти с идентификатори ***, ***,

***, *** и РГО 458 по КККР на гр.С..

Моли се съдът да установи допусната грешка в кадастралната карта изразяваща се в неправилно заснемане и отразяване в КККР на имот с 2 идентификатор *** като самостоятелен имот, както и на 65 кв.м. реална част от имот идентификатор ***, а не като част от имот с идентификатор ***, както и да постанови поправка в кадастралната карта.

В законния срок по делото е депозиран отговор на Коригираната искова молба от адв.Д., пълномощник на **********, с който тя е оспорена като недопустима, а по същество и неоснователна.

Страната счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в първоначалната искова молба ищецът бил посочил, че имотът му граничи само от една страна с път, а с настоящата ИМ се претендирало установяването на собственост на част от имот представляващ път, който се намира на юг от имота му. Не ставало ясно как точно ищецът определя, кое точно място на юг от имота му е част от неговия имот. Посочено е, че в обстоятелствената част ищецът излагал оплаквания за неправилно отразяване в КК на собствения му имот, което било свързано с друга процедура. По този начин ответникът бил затруднен да упражни правото си на защита.

Въззивникът/ответник излага и съображения за неоснователност на исковата молба. Той посочва, че с исковата си молба ищецът отричал при придобиване на имота си той да е граничел на изток и юг с път. От служебно изготвената справка от ответника обаче се било установило, че според най – стария съществуващ кадастрален план на м.************ от 1989г., имотът собственост на ищеца е граничил от три страни с път – север, изток и юг и само от запад с друг имот № 2009 (сегашен имот с идентификатор ***). В периода от 1989г. – 1994г. не са били извършени изменения в Кадастралния план на м.************. Страната твърди, че с изменението на КП от 1999г. също не са били предвидени изменения по отношение имота на ищеца - №2010.

В обобщение въззивната страна/ответник твърди, че доказателствата по делото установяват, че към момента на придобиване на имот №2010 от ищеца/въззиваем през 1994г. той е граничел от три страни с път – север, изток и юг, че пътят от север и юг представлява сегашни имоти с идентификатори *** и ***, като последният имот е бил обособен през

2021г. като е бил отделен от имот с идентификатор *** и е бил отреден за трафопост.

3

На следващо място страната посочва, че твърденията на ищеца за предоставено от негова страна право на преминаване на съседите му в южната част на имота му не отговаряли на фактите. Не били представени доказателства той да е учредил сервитут върху тази своя част от имота. Пътят от южна страна на имота съществувал отпреди той да е придобит от ищеца.

Още от 2006г. общината владеела имотите и предприемала действия по одобряване на регулационен план, за които действия били уведомени всички заинтересувани, включително и ищецът.

В отговора си въззивникът/ответник е направил възражения за това, че Оспорва установителната претенция за собственост на имота;

Прави възражение, че ищецът никога не е бил собственик на имотите;

Прави възражение за неоснователност на предявените искове;

В условията на евентуалност прави възражение за изтекла придобивна давност, тъй като още от първите карти отразени в КП от 1989г. имотите са били отбелязани първо като държавни, а в последствие и като общински.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се деловодни разноски. Страната ще се ползва от събраните до момента доказателства. Моли да и се даде възможност при оспорвания от страна на ищеца да представи нови доказателства, както и да прави други доказателствени искания. Моли да и се укаже, за кои твърдени факти не е представила доказателства.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се представлява. Процесуалният и представител – адв.Д. в писмено становище до съда заявява, че не възразява да се даде ход на делото и да се изслуша ВЛ, а по същество моли съда да отхвърли исковата претенция и да присъди деловодни разноски за всички инстанции.

В с.з. въззивваемата страна се явява лично, както и с процесуален представител по пълномощие адв.К., която моли да бъдат уважени исковите претенции изцяло и да бъдат присъдени деловодни разноски за всички инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В допълнителни писмени бележки до съда излага подробни съображения относно основателността на исковата претенция.

4

Пред настоящата инстанция бяха събрани допълнителни гласни и писмени доказателства.

От представените по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Въззиваемият/ ищец Д. И. У. е собственик на недвижим имот, който към момента е с идентификационен № *** по кадастралната карта на гр.С.. Имотът е бил придобит от ищеца през 1994г., за което е бил съставен нотариален акт № 190, том Х, дело № 3322/1994г. Според нотариалния акт У. е придобил правото на собственост над имот пл.№ 2010, част V, в местността *************в землището на гр.С. и площтта на имота е 1960кв.м.

Праводател на ищеца е Е. Н. К.. Същата е била собственик, легитимираща се като такъв с н.а.50, том V, дело №1230/1969г., на имот с площ 2724 кв.м, представляващ овощна градина и лозе, с граници – път, П.

Ш., К. Д. и Н. С.. Е. К. се е разпоредила с имота си в две посоки, както следва:

От една страна, с н.а. 134, том III, дело 1643/1969 г. Е. Н. К. е продала ¼ от имота, /там посочен с площ от 2610 кв.м., т.е. продала е 652.5 м 2 на Г. С. Н., с граници: път, П. Ш., К. Д. и Н. С.. Купувачът Г. Н. заменил имота и с н.а.126, том IX, дело №2944/1997 г. той станал собственост на Й. Д. К. и С. Н. К., в документа имотът е посочен с площ от 700 кв.м. и е описан с пл. номер 2015, част V , местност ************ и граници: имот с пл. № 2016, имот с пл. № 2018 и път. С н.а. 155, том XVI, дело №5063/1997 г. двамата продали имота на своята дъщеря Е. К. Д.. През с 2020 г. имотът бил възложен от ЧСИ на М. Ц.

Х. Г. чрез постановление за възлагане на недвижим имот с вх. номер 2874/26.06.2020г., №100, том X, дв.вх.рег. №2872. В този документ поземленият имот е описан с идентификатор ***, с адрес: гр. С., м.

************, с площ 655 кв.м , трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване, при съседи: поземлен имот №***, поземлен имот №*** и поземлен имот

№***, номер по предходен план: 2882015. От друга страна Е. Н. К.

/и съпругът и, чрез пълномощник – техния син Н. А. К./ през прода ли през 1994 г. останалата част от имота /1960 кв.м ./ на ищеца Д. И. У. – с н.а. 190, том X, дело №3322/1994 г.

Имотът на Е. Н. К. към 1970г. граничел от запад с имот на Г. Н. С., който по н.а. №135, том II, дело №689/1970 г., е бил с площ 1362 кв.м., от които 500 5 кв.м. лозе и 862 кв.м. мараш /запуснато лозе/, при граници: път, Е. К., Н. С. и Д. К.

Площта по КККР от 2006г. на имота била 1744 кв.м. За него бил отреден идентификатор *** /овощна градина/, местност ************ Имотът на Е. Н. К. към 1970г. е граничел от запад с имот на Г. Н. С., който по н.а. №135, том II, дело №689/1970 г., е бил с площ 1362 кв.м., от които 500 кв.м. лозе и 862 кв.м. мараш /запуснато лозе/, при граници: път, Е.

К., Н. С. и Д. К..

Г. Н. С. също се разпоредил в две посоки с имота си като през 1970 г., с н.а. №165, том III, дело №1107/1970 г. продал ½ ч. само от мараша /862 кв.м./ т.е. 431 м 2 , на Ф. Ж. Ч., като имотът бил описан с граници: Е. К., Н. С. и Д.

К., а през 1997 г., с н.а. №65, том XII, дело №3781/1997г., продал останалата част от имота от 930 кв.м на К. Г. Н.. Към този момент имотът му бил описан с пл. номер 2009, част V в местност ************, с граници: имот с пл. № 2008, имот с пл. № 2016, имот с пл. номер 2010 и улица. През 2017г. 1/6 част от този имот, бил прехвърлен вместо изпълнение на парично задължение от наследника на К. Н. - С. К. Н., на Г. К. Н. (н.а. №87, том V, дело №733/2017 г.).

По ПУП-ПР и КККР от 2006г. площта на имота закупен от У. била 1744кв.м. В кадастралната карта имотът е с идентификатор *** кв.м. Води се като „овощна градина“ в местност ************, с граници: поземлени имоти: ***, *** и ***. Целият имот на праводателя на У. - Е. Н. К., описан през 1969г., когато не е имало КП за местността, е бил с площ от 2610 кв.м. По КП от 1989г. се е състоял от им. плсн. № 2015 с площ 700 квм. /652/ и имот плсн.№ 2010 /на ищеца/ - с площ 1960 кв.м . – общо 2612 кв.м. По действащите КККР се състои от ПИ с идент.

*** /на ищеца/, с площ 1 744 кв.м., ПИ с идент. *** с площ 90 кв.м., ПИ с идент. *** с площ 655 кв.м., както и от част от ПИ с идент. *** /улица/ - около 60 кв.м. южно от имот 138 – общо 2549 кв.м.

Вещото лице изготвило СТЕ пред РС, сочи, че при обединение, площите на имоти с идентификатор № ***, частта от имот с идентификатор № *** и площта на имот с идентификатор № *** по КК стават приблизително равни на площта на имот № 2010 /стар номер на имота на ищеца/, посочена в документа за собственост-нотариален акт № 190, том X.