Решение № 102 от 11.03.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Русе, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520201715 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ-РУСЕ“ против Наказателно постановление № 855462-F840985/13.10.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите /наричана оттук нататък за краткост Наредба № Н18/13.12.2006 г./.

В жалбата се навеждат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Надежда Гаджанова, действаща в качеството на упълномощен

1 процесуален представител. Юрисконсулт Гаджанова поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна с представените писмени бележки и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Елена Трайкова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на жалбоподателя на 07.11.2025 г., а жалбата е подадена на 20.11.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 1066, прието с Прокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съветРусе, считано от 01.09.2014 г. е създадено Общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМРУСЕ“, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, ***.

Част от дейността си предприятието осъществявало чрез стопанисване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, гробищен парк, централен вход.

На 10.08.2025 г. свидетелят П. С. П., в качеството си на служител на НАП-Офис Русе, посетил горепосочения търговски обект и извършил контролна покупка на 2 броя рязан цвят /бели хризантеми/ на стойност 8,00 лева. Макар търговският обект да бил оборудван с въведено в експлоатация и работещо фискално устройство „DATECS WP-50“, с регистрационен номер 4689045 в НАП, с индивидуален номер DT542175 и с номер на фискалната памет 02929588 и същото да било с изградена дистанционна връзка, намиращият се там служител не издал фискална касова бележка за така извършената покупка. Посоченото се потвърждава и от изведен междинен финансов 2 отчет № 0022855 в 10:11 часа от фискаланата памет на фискалното устройство за 10.08.2025 г.

Така изложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка на обект от 10.08.2025 г.

Съобразявайки така направените констатации, свидетелят П. П. приел, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като в тази връзка съставил АУАН № F840985/15.08.2025 г. Така съставения АУАН бил подписан от представител на жалбоподателя – А. Р.-З., с отбелязване „имам възражения“, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F840985/15.08.2025 г., Наказателно постановление № 855462-F840985/13.10.2025 г., Решение № 1066, прието с Прокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет-Русе, Споразумение № 39/27.05.2020 г., допълнително споразумение, инструкция, Протокол за извършена проверка на обект от 10.08.2025 г., декларация и изведен междинен финансов отчет № 0022855, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля П. С. П..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него лице. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – главен инспектор по приходите в Централно управление на НАП. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАНа. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

4

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г., поради което и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е била наложена процесната санкция.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съгласно разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физически лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридически лица и еднолични търговци, в размер от 1000 до 4000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България общината е юридическо лице.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия. В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОС е дадена легална дефиниция за общинско предприятие, като това е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Общинското предприятие се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет /чл. 52, ал. 2 от ЗОС/.

Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие също се утвърждава от общинския съвет /чл. 52, ал. 4 от ЗОС/. Видно от така изложното общинското предприятие не разполага със самостоятелност и следва да се разглежда като структурна единица на общината. Правосубектността на общинското предприятие не може да бъде изведена и от задължителното му впискване в специален регистър при Агенцията по вписванията - Регистър БУЛСТАТ /чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за регистър Булстат/, тъй като и други неперсонифицирани правни субекти /като гражданско дружество/ също се регистрират по БУЛСТАТ. Тоест от разгледаната правна уредба не може да бъде направен извод, че законодателят е уредил правосубектност на общинското предприятие. В този смисъл са Решение № 162/05.01.2013 г., постановено по т. д. № 3246/2013 г. на ВКС, I, т.о и Решение №17225 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело 10453/2011 г. на ВАС, III-то о.

5

Следователно, макар и създадени с оглед осъществяване на конкретна дейност на община, общински предприятия нямат, както бе посочено по-горе самостоятелност и не са юридически лица, доколкото законова норма не им признава изрично това качество, а са част от структурата на общинската администрация. Като специализирано звено общинското предприятия представлява само част от структурата на общината. Именно тя се явява правен субект – юридическо лице съгласно нормата на чл. 14 от ЗМСМА. Така изложеното кореспондира и с отразеното в Правилника за организацията, дейността и управлението на общинското предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ-РУСЕ“, приет с Решение 1066/17.07.2014 г. на Общинския съвет –Русе, изменен с Решение 360/14.12.2020 г., в който изрично е посочно /чл. 4/, че общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ-РУСЕ“ не е юридическо лице и упражнява дейността си от името на Община-Русе в рамките на предоставените му правомощия.