Решение № 208 от 19.06.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Разлог, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20211240101006 по описа за 2021 г.

Производството е инициирано въз основа на ИМ, подадена от П.И.Н., М.И.Н. и Е.Г.Н., против О.Р.

По делото първоначално активно легитимирани страни са били И.Н.Н. и Е.Г.Н., като в хода на процеса И.Н. е починал и на негово място са конституирани неговите н-ци П.И.Н., М.И.Н. и Е.Г.Н..

С депозираната ИМ от страна на ищците е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, положителен установителен иск за собственост.

Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на ИМ такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за недопустим и неоснователен.

Твърди се в ИМ, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на УПИ IX, пл.№478, в кв.30 по плана на с.Б.. Същият имот е придобит с нот. акт №117, т.1, регистър №277, дело №206/1942 г. на Рг.РС от И.Н.Д. от с.Б., Р, признат за собственик въз основа на давностно владение в/у следния недвижим имот: дворно място от около 700 кв.м. в с.Б., Р., при съседи: С.В., А.К., И.Й.Д., Х.К. и път. Наред с това, с частни договори, сключени през същата 1942 г., той закупува в съседство още 2 места с обща площ от около 800 кв.м. като имотът му придобива обща площ от около 1500 кв.м., обработван и владян от наследодателя Д..

Сочи се, че след смъртта на И.Д., имотът е останал в наследство на неговата съпруга М.Н., сина му Н.Н. и дъщеря му В.Н.. Според ищците е съществувала устна договорка, според която въпросната недвижима вещ е следвало да остане в изключителна собственост за В.Н. и същата се е снабдила с нот. акт за нея. На следващо място е отразено, че след смъртта на В.Н. през 2002 г. нейни н-ци са децата на брат й Н.Н., а именно - И.Н. и Б.Н., като още от този момент 2-та братя са се договорили имотът да остане в собственост на първия от тях, като от 2002 г. до момента фактическата власт в/у него се упражнява от Е.Н. и И.Н. /до смъртта му/, а след това и от ищците П.Н. и М.Н.-Ц.

Сочи се, че от направена справка в О.Р. е установено, че без да е проведена надлежна процедура за обособяването на 2 урегулирани ПИ от УПИ IX, пл. №478, в кв.30 са образувани 2 самостоятелни имота - УПИ X пл.№360, в кв.30 и УПИ XII-359 в кв.30 по плана на с.Б., като за УПИ XII-359, в кв.30 е издаден акт частна общ. собственост.

Според ищеца няма основание общината да е придобила УПИ XII-359, който по одобрената 1 със Заповед №*/24.07.2018 г. от ИД на АГКК, КККР към нея представлява ПИ с идентификатор ***, с площ от 376 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и ***.

В допълнителна молба-уточнение е посочено, че квотите на съсобственост на ищците от процесния имот са следните: за П.Н. и М.Н. - по 1/6 ид. част, а за Е.Н. - 4/6 ид. ч.

Иска се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О.Р., ЕИК*, с адрес: г.Р., у.С.С. 1, че ищците - П.И.Н., М.И.Н. и Е.Г.Н., са собственици по наследство и давност на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** в с.Б., о.Р., о.Б. по КККР, одобрени със заповед №*/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 21.03.2019 г., с площ от 376 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жил. нужди, № по предходен план: 359, кв.30, парцел 12, при съседи - ПИ с идентификатори: ***, ***,***.

Ответникът оспорва иска като недопустим, поради факта че не само ищците се легитимират като единствени собственици.

Твърди се и че искът е неоснователен. Навеждат се доводи, че липсва идентичност м/у имотите, описани в представените с ИМ 3 броя актове за собственост и процесния имот, за който бил издаден АЧОС №489/24.02.2003 г., поради което ищците не биха могли да докажат придобиване на имота по наследство. Отделно от това се твърди, че е невъзможно придобиването на процесния имот въз основа на придобивна давност с начален момент 2002 г., поради действащите мораториуми за придобиване по давност на частни общински имоти от 2002 г. до 2022 г. Изтъква се, че от датата на съставяне на АОС, ищците не са оспорвали правото на собственост за общината. Сочи се, че общината е придобила собствеността в/у имота по силата на закона – чл.57, т.3 от ЗОС – поради отчуждаване на недвижимия имот за общински нужди.

В СЗ ищците - редовно призовани, явяват се лично, като се представляват от упълномощен процесуален представител – адв. Ю. Поддържа се предявеният иск, ангажират се писмени и устни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на иска, като се иска уважаването му. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ответната страна О.Р. се представлява от адв. Х., която поддържа подадения отговор, оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски, като е направено и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адв. възнаграждение.

При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съд. състав намери следното:

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост в/у процесния имот на заявеното правно основание - наследствено правоприемство и въз основа на давностно владение.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и от приетото от съда заключение на СТЕ, изготвена от ВЛ - инж. Ю., се установява следната фактическа обстановка:

С нот. акт №117, т.1, рег. №277, дело №206/1942 г. на Рг.РС, на дядото на починалия първоначален ищец И.Н.Н. – И.Н.Д., от с.Б., Р., е признато право на собственост въз основа на давностно владение в/у дворно място от приблизително 700 кв.м, в с.Б., при съседи: С.В., А.К., И.Й.Д., Х.К. и път. В същата година, с договор за продажба на недвижим имот, той придобива още един парцел в съседство с площ около 400 кв.м.

След смъртта на Д., на 05.10.1944 г., владението в/у имота с обща площ малко над декар е продължено от съпругата му М.Н. /починала на */, сина му Н.И.Н. /починал на */ и дъщеря му В.И.Н. /починала на */. Имотите са били неформално разпределени м/у съпругата и 2 децата му, като имот с пл. №478 в кв.30 по плана на с.Б. от 1961 г., е поставен в дял на дъщерята В.Н.. С нот. акт №10, т.2, дело №562/1978 г. на РС-Рг., същата се снабдява с документ за собственост за имота с пл. №478. Макар в акта да не е отразена точна площ, от заключението на ВЛ инж. Ю. се установява, че по плана от 1961 г. площта на имота с пл.

№478 възлиза на 1297 кв.м /Раздел V от експертизата, отговор на въпрос №1, стр.11/.

Установява се, че с последващият КРП от 1990 г. за с.Б., който отменя този от 1961 г., имотът с пл. №478 е бил разделен на 2 имота с идентификатори *** и ***, въпреки че не е била проведена надлежна процедура за обособяването им, поради което на практика имотът се ползвал като единен такъв – ливада.

В.Н. е упражнявала фактическа власт в/у имота като собственик, до смъртта си през *, явно, спокойно и несмущавано, като в поддръжката и ползването са помагали брат

Н. и неговият син И.Н.Н. със съпругата му Е.Н..

Н-ци на В.Н. са племенниците – И.Н.Н. и Б.Н.Н.. След смъртта на В.Н. през *, владението в/у имота - ливада, включващ площта на имот с идентификатор *** и на имот с идентификатор ***, било продължено от първия от племенниците й И.Н.Н. /до смъртта му през */ и съпругата му Е.Н., които по време на брака си явно и необезпокоявано го владеели като негови собственици – ползвали го за сено и отглеждали добитък. След кончината на И.Н., неговите н-ци съпругата му Е.Н. и дъщерите му П.Н. и М.Н.-Ц., продължили да владеят имота като негови собственици, явно и спокойно.

Съдът приема така изброените представените писмени доказателства като еднопосочни, обективни и достоверни, поради което ги кредитира.

Видно от представеното писмено док-во - нот. акт №117, т.1, рег. №277, дело №206/1942 г. на Рг.РС, дядото на починалия първоначален ищец И.Н.Н. - И.Н.Д. от с.Б., Р., е признат за собственик въз основа на давностно владение в/у следния недвижим имот: дворно място от около 700 кв.м. в с.Б., Р., при съседи: С.В., А.К., И.Й.Д., Х.К. и път.

Видно от договор за продажба на недвижим имот от 23.04 1942 г., И.Н.Д. закупува в съседство още едно място с обща площ от около 400 кв.м.

От удостоверение за н-ци с изх. №207/05.08.2021 г., издадено от О.Р. се установява, че И.Н.Д. е починал на *, като е оставил за свои н-ци М.Н.Г. – съпруга, починала на *, сина му Н.И.Н., починал на *, и дъщеря му В.И.Н., починала на *.

Приложеният нот. акт №10, т.2, дело 562/1978 г. на РС-Рг, неоспорен от ответната страна, легитимира В.Н. е собственик на процесния имот с пл. №478 по плана от 1961 г.

От писменото доказателство - Удостоверение №140/31.03.2010 г. се установява, че О.Р. е удостоверила, че пл. №478, включен в УПИ IX, в кв.30 /по плана от 1961 г./ по нот. акт №10/1978 г., издаден на името на В.И., е идентичен с УПИ Х-360 и УПИ XI1-359, в кв.30 по плана на с.Б. В подкрепа на това е и скица №360/19.05.2003 г., издадена от О.Р.

От удостоверение за н-ци №397/16.10.2019 г. се установява, че В.И.Н. е починала на *, като същата е била неомъжена и е оставила като н-ци племенниците си И.Н.Н. и Б.Н.Н..

Видно от акт за сключен граждански брак №10 от 16.06.1983 г. на О.Р. е, че И.Н.И. има съпруга - ищцата Е.Г.Н..

Видно от удостоверение за н-ци с изх. №262/30.09.20221 г. е, че И.Н.Н., е починал след подаването на ИМ в по настоящето дело - на 27.09.2021 г., като за н-ци е оставил съпругата си ищцата Е.Г.Н. и дъщерите си ищците П.И.Н. и М.И.Н.-Ц.

При проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение, че имотът е актуван като държавен, впоследствие като общински на основание, че е отчужден. В тази вр. са представени от ответника АДС №1241/02.02.1981 г., съставен на основание чл.77 от отменената НДИ и АЧОС №489/24.02.2003 г., съставен на основание чл.57, т.3 от ЗОС, които са оспорени от ищците. С проток. определение от 07.04.2023 г. съдът откри производство по чл.193 от ГПК, относно оспорване истинността на съдържанието на официални документа.

Със същото проток. определение съдът указа на ищцовата страна, че тежестта на доказване на истинността на оспорените документи, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.1 пада 3 в/у страната, която го оспорва.

В тази вр. следва да се има предвид следното: Съгласно чл.77 от НДИ, АДС се съставя, когато имотът принадлежи на държавата по право или е придобит по установения ред. Това означава, че цитираната разпоредба сама по себе си не урежда придобиване, а формализира съществуваща вече собственост – декларирана ч/з актуване. Съобразно ТР №*/21.03.2013 г.

ТД №*/2012 г. на ОСГК ВКС, КНА, АЧОС и АДС не се ползват с материална сила относно констатациите за принадлежност на правото на собственост, които следва да се докажат при спор, като се докажат предпоставките на самото записано в акта годно основание. При това съставянето на акта трябва да бъде предшествано от законно придобиване на имота от страна на държавата, напр. ч/з отчуждаване, сделка или друг правен способ. В случая по делото не са налице док-ва за това на какво основание е бил придобит имота от държавата.

Същевременно по делото е представен нот. акт №10, т.2, дело 562/1978 г. на РС-Рг, който легитимира наследодателя В.Н. като собственик на процесния имот с пл. №478 по плана от 1961 г., идентичен с имоти №359 и №360. Според заключението по изпълнената СТЕ, не е налице извършено отчуждаване на процесния имот №359, както по регулационния план от 1961 г., така и по този от 1990 г., тъй като не са налични документи, доказващи същото в О.Р.

Освен това ВЛ след извършен оглед на място посочва, че двата имота №359 и №360 се ползват неразделно като един имот - суха ливада, което подкрепя тезата на ищците, че реална промяна в собствеността не е настъпвала. В светлината на изложеното, съдът намира че доколкото не са налице док-ва за валидно правно основание за придобиване на собственост от държавата /напр. отчуждаване, правна сделка/, същият не бил могло да бъде актуван на осн. чл.77 от НДИ /отм./ като държавна, съответно и като частна общ. собственост на осн. чл.57, т.3 от ЗОС. При това положение, позовавайки се на заключението на извършената СТЕ, следва да се приеме за оборена истинността на съдържанието на представения по делото АДС №*/02.02.1981 г., съставен на осн. чл.77 от НДИ, както и на АЧОС, по отношение на твърдяното в тях основание за придобиване на собственост от държавата, съответно от общината.