Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15 от 06.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1147/2025
Вид
Определение № 15
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57, т. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Благоевград, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501147 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Разлог, БУЛСТАТ 000024948, подадена чрез адв. Р. Х., срещу Решение № 208 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 1006/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт е:

1/ признато за установено на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Община Разлог, че ищците Е. Г. Н., ЕГН **********, П. И. Н., ЕГН **********, М. И. Н. – Ц., ЕГН **********, са собственици на основание наследство и давност на следния поземлен имот с идентификатор *** в с. Баня, община Разлог, област Благоевград по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-1326/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо ПИ е от 21.03.2019 г., с площ от 376 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: 359, квартал 30, парцел 12, при съседи - поземлени имоти с идентификатори:

***, ***,***, при следните квоти: Е. Н. – 4/6 идеални части от имота, П. И. Н. – 1/6 идеална част от имота, М. И. Н. – 1/6 идеална част от имота;

2/ признато е на основание чл. 193 ГПК, че е доказано оспорването на истинността на Акт за държавна собственост № 1241/02.02.1981 г., съставен на основание чл. 77 от отменената Наредба за държавния имот /НДИ/ и Акт за частна общинска собственост № 489/24.02.2003 г., съставен на основание чл.

57, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Община Разлог да заплати на Е. Г. Н., П.

И. Н. и М. И. Н. – Ц. разноски в производството в размер на 2200 лв.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и се 1 поддържа, че е необосновано.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че искът е допустим, без да съобрази доводите за неговата недопустимост, които са били изложени в отговора на исковата молба. Поддържа, че по делото не е било доказано по несъмнен начин наличието на идентичност на процесния имот и имотите, описани в представените с исковата молба три броя актове за собственост.

Намира за недоказано и настъпването на наследствено правоприемство между ищците и наследодателите И. Д. и В. Н., поради което според жалбоподателя ищците не са доказали, че са придобили правото на собственост на това основание. Счита, че те не са доказали и придобИ.ето на процесния имот от техен наследодател чрез оригинерен придобивен способ. Според жалбоподателя по делото не се установява И. Д. и В. Н. да са придобивали права върху имота. Жалбоподателят намира за недоказано и придобИ.ето на имота от страна на ищците на основание придобивна давност. Счита, че съдът е формирал извод в обратния смисъл, който намира за необоснован, поради ненадлежно оценяване на свидетелските показания. Оспорва и изводите на районния съд, въз основа на които е признал на осн. чл. 193 ГПК оспорването за доказано. Поддържа, че наличието на държавна, респ. общинска собственост върху процесния имот в периода на твърдяното владение е пречка за придобИ.ето му по давност, съобразно приложимите към съответния период законови норми. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че събраните доказателства са еднопосочни. Оспорва и заключението на съда, че в производството не е било доказано, че ответникът е придобил на правно основание собствеността върху имота. Счита, че съдът е игнорирал събраните в тази насока доказателства. Жалбоподателят моли обжалваното решение да се отмени и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на Е. Г. Н., П. И. Н., М. И. Н. – Ц., подаден чрез адв. Б. Ю.. Въззиваемите излагат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на въззивното решение. Считат, че доводите в отговора на исковата молба касаят основателността на иска, а не неговата допустимост. Намират за неоснователни доводите на жалбоподателя относно идентичността на имота, наличието на наследствено правоприемство и придобИ.ето на имота по давност. Поддържат, че след смъртта на И. Н. Д., владение върху имота са били установили неговата съпруга и неговите деца, които неформално поделили наследствените имоти, като процесния останал в дял на В. Н., която впоследствие се снабдила с констативен нотариален акт за него. Считат, че тя е владяла имота до смъртта й през * г. Твърдят, че нотариалният акт, който е бил издаден в нейна полза, не е бил оспорен от ответника в съответния срок по ГПК. Сочат, че наследници на В. Н. са нейните племенници И. Н. Н. и Борислав Н. Н., които се били уговорили имотът да остане в собственост на И. Н.. Твърди се, че след смъртта на В. Н. ищците Е. Н. и И. Н., а впоследствие и П. Н. и М. Н. са владяли двата поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Считат, че са налице наследствени правоприемства между В. Н. и И. Н., както и между него и П. Н. и М. Н.. Изразяват съгласие с извода на съда, че съпрузите са придобили имота в режим на СИО. Поддържат, че ответникът не е пречил на тяхното владение, нито на владението на В. Н.. Считат, че районният съд надлежно е изложил своите разсъждения относно двата акта, които са представени от ответника. Сочат, че според експертното заключение няма доказателства, че имот с пл. № 478 в кв. 30 по плана на с. Баня е отчужден.

2

Твърдят, че не е извършвана и провеждана процедура по отчуждаването му.

Поддържат, че като доказателство по делото е представено Удостоверение № 140/31.03.2010 г., с което ответника е удостоверил, че имот пл. № 478, включен в УПИ IX, в кв. 30 по нот. акт № 10/1978 г., е идентичен с УПИ Х-360 и УПИ ХII-359, в кв. 30 по плана на с. Баня. Твърдят, че това доказателство не е било оспорено в хода на съдебното производство и че то удостоверява идентичност на имотите. В подкрепа на това сочат и скица № 360/19.05.2003 г., издадена от Община Разлог, презаверена на 07.05.2009 г. Считат, че е налице признание от Община Разлог, че не е извършвано отчуждаване. Поддържат, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже основанието, на което имотът е станал държавен или общински. Считат, че в случая ответникът не е установил, че държавата е придобила собствеността на имота на вписаното в акта за държавна собственост основание – чл. 77 НДИ, като намират, че не е конкретизирано придобивното основание. Навеждат, че процесният имот не попада в обхвата на чл. 77, ал. 2 НДИ, тъй като е включен в регулационния план на населеното място от 1961 г. С оглед на чл. 5, ал. 3 ЗДС считат, че актът за държавна собственост няма правопораждащо и транслативно действие.

Навеждат същото и за акта за общинска собственост с оглед на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС. Считат за установено, че имотът не е бил отчуждаван, поради което поддържат, че не попада и в обхвата на разпоредбата на чл. 57, т.

3 ЗОС. Оспорват твърдението на ответника, че с акта за общинска собственост е придобил собствеността върху имота. Позовават се на решение № 559 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г., Г. К., І г. о. на ВКС и решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС. Навеждат, че разпоредбата на чл. 57, т. 3 ЗОС се отнася до отчуждавания, извършени след влизане в сила на цитирания нормативен акт, а не до отчуждавания по ЗПИНМ. Считат, че ответникът не се е позовал на трансформация на собствеността от държавна в общинска, поради което счита за неотносими разсъжденията на вещото лице относно Акт за държавна собственост № 1241/02.02.1981 г. Молят да се потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

Жалбата е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. При проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба, съдът констатира, че тя е нередовна по смисъла на чл. 261, т. 2 ГПК. Жалбоподателят е упълномощил адв. Р. Х., но с представените по делото пълномощни (л.7 1, л.75, л.173, л.271гръб вр. л.272, л.425 от гр.д. № 1006/2021 г. на РС Разлог) е учредена представителна власт само за осъществяването на процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Затова е налице нередовност на въззивната жалба по чл. 261, т. 2 ГПК.

Съгласно чл. 261, т. 2 ГПК към жалбата се прилага пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник. Според чл. 267, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Затова на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК следва да се укаже на жалбоподателя да представи пълномощно за своя процесуален представител или да одобри действието, което е осъществено без представителна власт.

Отговорът на въззивната жалба е редовен.

Страните не са направили доказателствени искания.

За процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в 3 открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на жалбоподателят следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1147/2025 г. на Окръжен съд Благоевград на 29.01.2025 г. от 09:30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: Община Разлог, чрез адв. Р. Х.;

Е. Г. Н., П. И. Н., М. И. Н. – Ц., чрез адв. Б. Ю..

ДА СЕ ВРЪЧИ на Е. Г. Н., П. И. Н. и М. И. Н. – Ц. препис от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на Община Разлог препис от настоящото определение и препис от отговора на въззивната жалба.

УКАЗВА на жалбоподателя Община Разлог в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от настоящото определение, да отстрани констатираната нередовност на въззивната жалба, като представи пълномощно, с което в полза на адв. Р. Х. е учредена представителна власт да го представлява в производството по делото пред Окръжен съд Благоевград или да потвърди извършеното от адвоката действие без представителна власт, което се е изразило в подаването на въззивна жалба с вх. № 8616/23.07.2025 г.

УКАЗВА на жалбоподателя Община Разлог, че при неизпълнение на указанията в горепосочения срок въззивната жалба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4