Определение № 39086 от 22.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7779/2026
- Вид
- Определение № 39086
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51-55 · Закон за общинската собственост
- чл. 51-55 · Закон за общинската собственост
- чл. 52, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 51-55 · Закон за общинската собственост
- чл. 51-55 · Закон за общинската собственост
- чл. 51-55 · Закон за общинската собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39086 гр. София, 22.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110107779 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 92414 от 24.03.2026г., подадена от . срещу .
Като е констатирал, че исковата молба е нередовна, с разпореждане от 25.06.2026г. съдът е дал на ищеца указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности, сред които и да представи доказателства за правосубектност на ответника . респ. да насочи исковете си срещу надлежния ответник, като в последния случай да посочи какъв е правният му интерес от предявяване на установителни искове спрямо надлежния ответник, срещу когото не е издавана заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, с изричното предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
В изпълнение на дадените указания с молба от 23.07.2026г. ищецът е посочил, че установителните искове са насочени срещу ответника . срещу когото е издадена и заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2970/2025г. на ., а интересът му произтича от неизпълнение на договорни задължения на ответника.
С разпореждане от 31.07.2026г., като е приел, че не са изпълнени в цялост дадените на ищеца указания, съдът е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали твърди, че посоченият ответник .е правосубектен, респ. да представи доказателства за правосубектност на този ответник или да насочи исковете си срещу надлежния ответник, като в последния случай да посочи какъв е правният му интерес от предявяване на установителни искове спрямо ответник, срещу когото не е издавана заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, отново с изричното предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
1
В изпълнение на тези указания, с молба от 08.09.2026г. ищецът отново е посочил, че поддържа предявените искове срещу ответника . като твърди, че същият е правосубектен, като представя доказателства за регистирането на общинското предприятие в регистър .
При така направените от ищеца уточнения относно ответника, срещу когото се поддържат исковете, съдът намира, че предявените искове са недопустими.
Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗОС общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет.
От уредбата на статута на общинското предприятие в чл. 51-55 ЗОС следва извод, че същото не е самостоятелен правен субект, не притежава качеството на юридическо лице и е част от структурата на общинската администрация. При това положение общинското предприятие не може да бъде страна по граждански дела, в частност длъжник по заповедно производство или ответник по исково производство, доколкото същото няма юридическа правосубектност.
Поради това и е недопустимо по отношение на него да възникне и да се развива процесуално правоотношение. Относно наличието на процесуална правоспособност на страните по делата съдът следи служебно. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 162/05.01.2015г. по т.д. № 3246/2013г., І ТО, Определение № 2101 от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 1080/2024г. на ВКС, IV ГО.
Поради тази причина настоящото производство се явява недопустимо, тъй като се води срещу структура, която няма правосубектност и процесуална легитимация.
От друга страна, въпреки дадената му двукратна възможност ищецът не е изпълнил указанията на съда да насочи иска си срещу надлежния ответник, какъвто се явява съответната община, нито да измени искането си към съда, с оглед на което и исковата молба следва да бъде върната.
С оглед връщане на исковата молба, което има аналогични на непредявяване на иск в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК последици, на обезсилване подлежи издадената по ч.гр.д. № 2970/2025г. на ., заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.11.2025г.
По изложените мотиви и на основание чл. 130 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК вр. чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 92414 от 24.03.2026г., подадена от . срещу .
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.11.2025г., издадена по ч.гр.д. № 2970/2025г. на ..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3