Акт № 20849 от 05.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20849 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20251110147595 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ......., срещу ......, с адрес: ........, представлявана от .... ........, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД):

За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева), с левова равностойност 7 669,38 € (седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем цента), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на непозволено увреждане от 02.07.2025 г., изразяващо се в пропадане и спъване в дупка на асфалтираната алея/тротоар пред административната сграда на ТД на НАП София - Офис .... и районната администрация на ....., довело до счупване на пета метатарзална кост на лявото стъпало, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане, съединен обективно кумулатовно с иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 108,90 лв. (сто и осем лева и деветдесет стотинки), с левова равностойност 55,68 € (петдесет и пет евро и шестдесет и осем цента), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени разходи за стабилизираща ортеза и потребителска такса за медицински преглед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на разхода – 04.07.2025 г., до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2025 г. около 11:20 ч. ищцата е излязла от сградата на ТД на НАП - Офис ....., завила е надясно по пешеходната алея, при което е стъпила с левия си крак в дълбока неравност/дупка на настилката, кракът се усукал и се свлякла на земята от остра болка. Придружаващият я неин съпруг помогнал да се придвижат до 1 паркирания наблизо автомобил. Поради нетърпими болки, оток и посиняване, на 04.07.2025 г. ищцата посетила лекар в ...... където рентгенологично било установено счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило и била поставена стабилизираща ортеза за срок от 30 дни. Твърди се, че за повече от месец движенията са били силно ограничени, търпяла е интензивни болки и страдания, била е в невъзможност да се самообслужва и е зависела от помощта на близките си. За закупуването на предписаната ортеза заплатила сумата от 106,00 лв., а за прегледа – 2,90 лв. потребителска такса. Поддържа се, че поддържането на общинската инфраструктура в безопасно състояние е вменено нормативно на ......, чието бездействие е противоправно и се намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди.

Ответникът ......, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Турмакова, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло по основание и размер.

Оспорва факта на настъпване на инцидента на процесното място и по описания механизъм.

Навежда довод, че травмата може да бъде причинена при битов инцидент или спортна активност. Оспорва пасивната материалноправна легитимация, като отрича неизпълнение на законовите задължения за поддръжка. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като инцидентът е станал през деня, при отлична видимост, на широк тротоар, а ищцата не е проявила дължимата грижа за собствената си безопасност. Оспорва размера на неимуществените вреди като прекомерен и несъобразен с критериите по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва представените писмени доказателства и снимков материал. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД – за реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ...... за вреди, причинени от виновното и противоправно бездействие на нейни служители, на които е възложена дейността по поддържане и текущ ремонт на общинската пътна и пешеходна инфраструктура.

Фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД включва: деяние (действие или бездействие); противоправност; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и вредата; вина на прекия изпълнител (която се презумира по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД); и възлагане на работа, при или по повод изпълнението на която са причинени вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи противоправното бездействие, вредите и причинната връзка, а в тежест на ответника е да докаже спазването на изискванията за поддръжка, както и фактите по възражението за съпричиняване по чл.

51, ал. 2 от ЗЗД.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице строителен инженер А. Ц., се установява точното местоположение, характерът и експлоатационното състояние на процесния участък. Вещото 2 лице констатира, че мястото на инцидента представлява асфалтирана пешеходна алея, ориентирана в посока североизток-югозапад и разположена от югоизточната страна на сградата с идентификатор ..... по КККР, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „....“, ......., в която се помещават публичните администрации на ТД на НАП София – Офис .... и районната общинска администрация на СО – Район „....“. При извършения оглед на място експертизата установява, че по цялостното протежение на пешеходната алея са налице трайни компрометирания на повърхностния асфалтов слой, частични пропадания, деформации, пукнатини и неравности с локална дълбочина до 3–4 см. Констатирано е наличието на три броя изкърпвания на настилката, като едно от тях – кръпка с овална форма и приблизителни размери 35/45 см – напълно съответства по конфигурация и ситуационно разположение (отстоящо на 8,40 м от ъгъла на сградата и на 11,60 м навътре) на заснетата дупка от приложения към исковата молба снимков материал. Въз основа на тези констатации вещото лице изрично заключава, че състоянието на настилката към момента на инцидента (както и към датата на огледа) не отговаря на строителните стандарти за такъв тип пешеходни обекти, доколкото не е налице допустимо отклонение по показателя „равност“ за асфалтобетонови покрития под 4-метрова контролна лата с максимален допуск до 5 мм (съответно до 7 мм при ръчно полагане). Наличните деформации и пропадания надвишават многократно посочените допустими строително-технически прагове.

С оглед горното и доколкото по силата на чл. 11 от Закона за общинската собственост, чл.

30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, върху ответника ...... лежи безусловното нормативно задължение да поддържа общинската инфраструктура, пътища, прилежащи тротоари и пешеходни алеи в състояние, годно за безопасна експлоатация, своевременно да сигнализира възникналите препятствия и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Нарушаването на строителните нормативи и допускането на дълбоки необезопасени неравности в непосредствен пешеходен подход към публични държавни и общински учреждения, съдът приема за установено и доказано, че е налице противоправно бездействие на служители на общинската администрация, ангажиращо отговорността по чл. 49 от ЗЗД.

От приетото заключение по съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Ц. Г. – специалист по съдебна медицина, базирана на щателно проучване на медицинската документация, рентгенографиите и проведен личен амбулаторен преглед на пострадалата, се изяснява видът, механизмът, тежестта и динамиката на получената телесна повреда. При инцидента на 02.07.2025 г. ищцата Д. Н. е получила счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило. Експертизата категорично класифицира процесната фрактура като авулсионна фрактура на основата на пета метатарзална кост в Зона 1 по класификацията на Dameron-Lawrence-Torg (популярна в медицинската доктрина като тип „Псевдо-Джоунс“ фрактура). Вещото лице разяснява анатомичния биомеханизъм на увреждането, при който при внезапно обръщане и усукване на ходилото навътре (инверсия), докато петата е леко повдигната и кракът е в плантарна флексия (класическо стъпване накриво), залавното сухожилие на късия перонеален мускул (m. peroneus brevis) и външната 3 част на плантарната фасция се обтягат рязко и със сила, надвишаваща съпротивлението на костта, при което буквално се откъсва костен фрагмент от туберозитета. Вещото лице заключава, че този биомеханичен процес настъпва типично именно при попадане и стъпване в пътна неравност/дупка, когато цялата телесна маса се пренася рязко върху външната костна дъга на ходилото, като травмата изцяло и напълно кореспондира с времето и механизма, наведени в исковата молба. С това съдът намира за оборени теоретичните възражения на ответника за друг произход на увредата – вещото лице правилно разграничава процесната фрактура в Зона 1 от т.нар. същинска фрактура на Джоунс в Зона 2 (характерна за спортисти при остри странични подскоци/танци) и от стрес-фрактурите в Зона 3 (настъпващи в резултат на хронично механично претоварване).

По своя медико-биологичен характер счупването причинява разстройство на здравето, неопасно за живота, обуславящо трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период, по-голям от 30 дни по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Лечението е проведено консервативно чрез външно обездвижване със специализирана стабилизираща ортеза за срок от 30 дни. Експертизата проследява оздравителния процес през три последователни стадия: начален период на пълна имобилизация и щадене през първите 1–3 седмици, съпроводен с локален оток, подкожен хематом и най-значителни по интензитет болки; междинен период (4-та до 6-та седмица), в който започва дозирано натоварване и образуване на първичен калус; и късен период (6-та до 12-та седмица), свързан със сваляне на шината, преминаване към обичайно натоварване и мускулно раздвижване. Пълното костно зарастване стандартно отнема между 6 и 8 седмици, в каквито срокове е протекло и възстановяването на ищцата. По делото няма данни за настъпили трайни анатомични размествания или следоперативни усложнения. Към момента на прегледа (август 2026 г.) функцията на крайника е напълно възстановена в пълен обем, като вещото лице уточнява, че съобщаваният от пострадалата остатъчен субективен дискомфорт и лека тъпа болка при резки промени в атмосферното налягане или физическо претоварване са физиологично обусловени и обичайни (наблюдавани при 25% до 33% от пациентите) поради формирания фиброзен съединителнотъканен цикатрикс на микрониво в зоната на залавяне на сухожилието.

Разпитаният свидетел ...... Н. (съпруг на ищцата) установява непосредствените факти на инцидента в началото на юли 2025 г. пред сградата на НАП – стъпването в дупката, внезапното свличане от силна болка, невъзможността за стъпване на крайника и пренасянето до автомобила и дома им. Съдът цени показанията му съгласно изискването на чл. 172 от ГПК с оглед близката му родствена връзка, като намира, че те кореспондират изцяло с медицинската документация и експертните заключения. Обстоятелството, че при разпита свидетелят е заявил, че съпругата му е стъпила с „десния крак“, не разколебава достоверността на заявеното относно факта и механизма на инцидента, доколкото едновременно с това свидетелят е посочил долната част на крайника до глезена, а по делото е установено по безспорен начин от обективните медицински документи и образни изследвания, че увреждането е на левия долен крайник.

4

Съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6462b0f-0818-400b-97cd-eb531c432fae