Решение № 153 от 21.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20263000500374 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от В. И. А., чрез процесуалния й представител адв.Г.В., против решение №150/16.02.2026г., постановено по гр.д.№1335/25г. по описа на ВОС/с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение №327/24.03.2026г., постановено по гр.д.№1335/25г. по описа на ВОС, влязло в сила, и изменено в частта за разноските с определение №3132/17.06.2026г., постановено по гр.д.№1335/25г. по описа на ВОС, влязло в сила/, с което: 1/ е отхвърлен предявеният от В. И. А. против Община Варна иск с пр. осн. чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД за причинени на ищцата неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, предизвикани от ПТП, настъпило в гр.Варна, *** на 14.08.2024г., изразило се в самокатастрофиране на ищцата при движение с двуколесно индивидуално електрическо превозно средство/ИЕПС//тротинетка/, марка „Сиаоми“/„Xiaomi Mi Electric Scooter 3/Mi3//, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.08.2024г. до заплащане на дължимите като главница суми; 2/ е осъдена В. И. А. да заплати на Община Варна сумата от 674, 91 евро, представляващи заплатените от ответника суми за изготвяне на САТЕ и дължимо юрисконсултско възнаграждение, като решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Ива 95“ЕООД на страната на ответника Община Варна.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като 1 постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Община Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител гл.ю.к.М.Ш., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Ива 95“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя И. Д. И., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.В.С., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищцата В. И. А. излага, че на 14.08.2024г. в гр.Варна, около 9, 30ч., претърпяла пътен инцидент, управлявайки електрическата си тротинетка по велосипедна алея, разположена по протежението на бул.

„Сливница“, в района на №166, в посока ж.к.„Младост“.Произшествието настъпило в резултат от необозначени и необезопасени ремонтни дейности по велоалеята, при които е бил оставен широк, изрязан участък от асфалтовата настилка, запълнен с пясък и покрит с нестабилно поставени плоскости.По време на преминаването й през този участък колелата на тротинетката пропаднали в пясъка, което довело до нейното падане, в резултат от което получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.Провела консервативно лечение с гипсова имобилизация, впоследствие домашното лечение продължило до 16.10.2024г., за който период са й издавани болнични листи/на 17.09.2024г. било установено влошаване на състоянието, изразяващо се в оток, силни болки и ставна ригидност след сваляне на имобилизацията, наложило допълнителна терапия/.

Велосипедната алея, на която настъпила злополуката, е общинска собственост съгласно ЗОС, която ответната Община Варна е длъжна да поддържа в състояние, годно за безопасното й използване по предназначение, съгласно чл.6, ал.1 и чл.13, ал.1 от ЗОС.Задълженията за осигуряването на безопасна пътна инфраструктура произтичат и от чл.31, ал.1 от ЗП, възлагащ управлението на общинските пътища на кметовете, и чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, изискващ поддържането на пътищата да осигурява безопасност на движението.Налице са и множество нарушения на нормативната уредба, регулираща обезопасяването и сигнализирането на пътни участъци, където се извършват ремонтни дейности, вкл. изискванията на Наредба №3 от 16 август 2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците - не е изготвен и съгласуван с компетентните органи изискуемият проект за Временна организация и безопасност на движението/ВОБД/, не са поставени 2 нужните пътни знаци, които да информират участниците в движението за особеностите и опасностите, възникнали в пътния участък, и за изменените пътни условия, не са предприети и поддържани обезопасителни мерки.В резултат от виновното неизпълнение на горепосочените законови задължения от Община Варна ищцата е претърпяла неимуществени вреди.Тя и понастоящем не се е възстановила напълно от получените травми, продължава да търпи хронични и интензивни болки в областта на засегнатата китка , които персистират ежедневно и налагат постоянна употреба на обезболяващи средства, за да може да функционира в ежедневието си.Претърпените физически страдания водят до трайни ограничения в обичайния й начин на живот, засегната е способността й да извършва пълноценно дейности, свързани с професионалните й задължения, домакинството, личната хигиена и социалните контакти.Невъзможността да участва в предишни хобита и любими занимания, както и невъзможността да извършва елементарни действия без болка, водят до емоционални и психологически страдания, изразяващи се в чувство на безсилие, фрустрация, тревожност и отчаяние относно нейното здравословно състояние и бъдещата й възможност за пълноценен живот.Предвид изложеното претендира ответникът Община Варна да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2024г./дата на увреждане/ до окончателното изплащане.

Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Излага, че на 02.08.2024г. в районната администрация е постъпило уведомление с per.№ИИБ24002411МЛ/02.08.2024г. от дружеството „Ива 95"ЕООД за извършване на авариен ремонт на дъждовната и водопроводна канализация под пътна връзка на УПИ ХХ-193, кв.14, по плана на 26-ти м.р. на гр.Варна, в периода 05.08.2024г. - 16.08.2024г.Проверка установила, че имотът с адм.адрес ***/ПИ с идентификатор *** по КККР/, е собственост на дружеството „Хипократ“ЕООД, вероятно възложител на ремонта.Предвид горното и за тези дейности не е представян и одобряван ВОБД от страна на общината, нито е извършено предаване на строителната площадка.Съгласно изискванията на Наредба на ОбС - Варна за условията и реда за прокопаване на елементите на техническата инфраструктура, изпълнителят е този, който е бил длъжен преди започване на ремонтните дейности да постави ограждения, предупредителни знаци и сигнализация, като изпълнява и задълженията си по чл.74 от ЗУТ.Съгласно чл.4 от наредбата, при аварии на техническата инфраструктура, които изискват незабавно отстраняване, възложителят може да започне възстановителни работи, като уведоми за това кмета на съответния район или упълномощено от него длъжностно лице по реда на чл.29, ал. 1 и ал. 5 на АПК.Поради липсата на съгласувателни действия от страна на общината, не следва да се ангажира нейната отговорност.Отговорност би следвало да се 3 търси от възложителя и изпълнителя на ремонта, като лица, създали и поддържали опасното състояние.Община Варна не е страната по договора за ремонт, нито е упражнявала фактическо ръководство върху обекта, за да създаде непосредствено опасните условия, липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на общината и настъпилите увреждания.Нейни контролни правомощия биха възникнали едва след одобряване на ВОБД и протокол за въвеждането му, каквито в случая липсват.Поддържа и, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредите.Според представения от нея снимков материал, зоната на ремонтирания участък, където е настъпил инцидентът, съвпада с края на велоалея и начало на пешеходна пътека с вградена велопътека тип М9.Водачът на индивидуално електрическо превозно средство е длъжен да се движи със съобразена скорост и повишено внимание при преминаване през пресичания и участъци с ограничена видимост.Липсват данни за реалната скорост на движение на ищцата, вкл. относно спазване изискването на чл.20а, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна, въвеждащо ограничение от 25 км/ч за ИЕПС.Поддържа и, че претендираното обезщетение е прекомерно, несъобразено с тежестта на нараняването, а именно временно увреждане с леко функционално възстановяване, макар и с остатъчен дискомфорт.Възразява по претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 14.08.2024г., по съображения, че Община Варна не е била уведомявана за инцидента допреди депозиране на исковата молба.

По искане на ответника, направено в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК, е конституирано като трето лице помагач на негова страна „Ива 95“ЕООД, гр.Варна.В депозираното становище третото лице оспорва предявените искове.Излага, че дружеството е извършвало СМР за свързване на сграда в строителство с адм.адрес гр.Варна, ул.“Сливница“№116 с уличната канализация за дъждовна вода на бул.“Сливница“.Останал е малък участък от велоалеята и от пешеходната пътека, попадащи изцяло в пътната връзка към имота, които не са били асфалтирани, защото се е изчаквало пристигането на подходяща техника за асфалтиране на толкова малък участък.Той обаче е бил покрит с два банда високоустойчив шперплат, 1220/2400/20мм, положени един до друг, чието преместване не е лесно.Твърди, че ищцата сама е причинила увреждането си, защото е управлявала ИЕПС с висока скорост, с натоварена раница на гърба и две чанти/торби, окачени от двете страни на кормилото.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД/въпреки, че първоинстанционният съд е квалифицирал главния иск като иск с пр.осн. чл.50 от ЗЗД, по същество се е произнесъл именно по предявената претенция с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, изследвайки елементите от фактическия състав на тази норма с оглед твърденията на ищцата за виновни действия/бездействия на 4 служители на ответника при изпълнение на твърдени задължения на Община Варна по осигуряване на безопасна пътна инфраструктура/.

От представената по делото медицинска документация/фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент в консултативнодиагностичния блок/спешното отделение /КДБ/СО/, амбулаторни листи, медицински протокол на ЛКК и др./ и изслушаното по делото заключение на СМЕ от 05.11.2025г. се установява, че на 14.08.2024г., при падане, ищцата е получила счупване на лявата лъчева кост в дисталния край.Транспортирана и прегледана в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“, гр.Варна, с направена гипсова имобилизация на левия горен крайник от лакътя до основата на пръстите, свалена на 24.09.2024г.

Съгласно показанията на св.Г.К., към 14.08.2024г., предобед, същият от повече от 2-3 седмици работил на строителен обект на дружеството „Ива 95“ЕООД, находящ се в гр.Варна, ***, полагали канализация/превключване на обекта към канализацията/, били вече на довършителни работи, но те се изпълнявали поетапно, чакали асфалтирането, той стоял в мини багер за изкопни дейности, трябвало да се следят нива. Бил непосредствен свидетел на инцидента с ищцата.Направило му впечатление, че се появил силует с много бърза скорост, не намалил и просто паднал долу на земята.Била ищцата, облечена в бяло, с тротинетка, с две пазарски чанти сложени отпред и малка раница на гърба.Била с доста висока скорост, в последната секунда набила спирачки, преместила банда и колелото на тротинетката се забило в чакъла след асфалта, след което тя се претърколила напред вляво.На велоалеята има малък наклон, слиза долу на асфалта.Тя често минавала от там, почти ежедневно.Имала арогантно поведение спрямо работниците, коментирала, че много бавно работили.Всеки път казвала: „Няма ли да свършите по-бързо? Кога ще асфалтирате?“.Когато засипали всичко, тъй като поради чакъла имало проблем с преминаването на детски и инвалидни колички, и велосипеди, сложили два големи банда, за да няма проблем.Мястото е малко и обикновено хората минавали много бавно и внимателно.Изкопът бил точно до велоалеята, всичко било сигнализирано, имало и конуси.Положили тръби и ги засипали с чакъл и пясък в изрязаната част, изравнили до нивото на пътя.Там сложили бандовете, те били застопорени, но доколкото се преминава върху тях, може и да са ги разместили.