Решение № 843 от 26.10.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 3123/2024
- Вид
- Решение № 843
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Минчо Калоянов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72 · Закон за наследството
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 58 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 843 гр. Хасково, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров
Гражданско дело № 20245640103123 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с искова молба от Р. С. Х., с ЕГН:**********, от с.*****, Хасковска област, със съдебен адрес за призоваване: *************, чрез адв.М.Х. от ХАК, против Община Хасково; Ф. С. Ю., с ЕГН:
**********, адрес: с.****, Хасковска област; Е. С. К., с ЕГН: **********, адрес: *************; Б. Т. К., с ЕГН: **********, адрес: с.****, Хасковска област; С. М. Т., с ЕГН:**********, адрес с.****, Хасковска област, и С. М. Т., с ЕГН: **********, адрес: с.****, Хасковска област, с която са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството му на дългогодишен производител на тютюн през 1986г. от АПК - Юг му било предоставено за построяване на жилищна сграда дворно място в с.*****. Непосредствено след сключването на договора от 20.10.1986г., ищецът построил жилищна сграда и заживял там със семейството си. Посочва, че предоставеното му дворно място било с площ 418 кв.м. и представлявало част от ПИ №*** - частна общинска собственост, при граници на претендираната част: от юг ПИ №***, от запад ПИ №***, от север ПИ №*** и от изток- път. Твърди, че след построяването на сградата през 1987г., той заградил това дворно място и оттогава и до сега го владеел, необезпокояван от никого. През 2023г. ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост на построената сграда - акт №42, 1 том 2, дело №238/2023г. на Нотариус №**** с район на действие РС-Хасково, която жилищна сграда се идентифицирала като Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на с.*****, Хасковска област, Одобрена със заповед №РД-18-1549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, с площ от 104 кв.м. Ищецът твърди, че през 2014г. разбрал, че част от къщата му попадала в нива с идентификатор №***, която била собственост на наследниците на Ш. С. К. /Ш.М.Р./, с ЕГН:**********, поради което се свързал с един от наследниците й -първата ответница по иска и с договор от 06.10.2014г. закупил от нея 750 квадратни метра от този имот, който още тогава заградил с ограда от колове и мрежа. Твърди, че след сключването на договора от 06.10.2014г., заградил и ползвал тази част от ПИ №***, при граници на частта: От юг- ПИ №***, от запад ПИ №***, от север ПИ №*** и от изток ПИ №*** и път.
Твърди, че оттогава и до сега владее и частта от този имот, необезпокояван от никого. През 2024г. ищецът поискал да му се направи геодезическо заснемане на дворното място, при което се установило, че все още Поземлен имот с идентификатор №*** се водел на наследниците на Ш. С. К. /Ш.М.Р./, а поземлен имот с идентификатор №*** бил общинска частна собственост и върху който се ситуирали 418 кв.м. от предоставеното му през 1986г. дворно място. Поддържа, че с отразяването в кадастралната карта на владяното от него в продължение на десетки години дворно място на ответниците по иска, се оспорвало фактически правото му на собственост върху дворното място, поради което счита, че има правен интерес от депозиране на настоящите искове. Сочи, че по отношение на владяната от него общинска част от имота от 418 кв.м. е изминал срок повече от 38 години, а по отношение владяната от него част от имот ПИ №*** в размер на 700 кв.м. е изминал срок повече от 10 години, поради което счита, че в негова полза е изтекла придобивната давност по смисъла на чл.79 от 3С. Предвид изложеното, се иска постановяване на решение, с което: - да се признае за установено по отношение на ответника Община Хасково, че ищецът Р. С. Х. е собственик на следния недвижим имот: 418 кв.м., представляващи част от ПИ №*** по КК на землището на с.*****, Хасковска област, одобрена със заповед №РД-18-1549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, в местността „*****“, с площ на целия имот от 1743 в.м., при граници на претендираната част от 418 кв.м.: от юг ПИ №***, от запад ПИ №***, от север ПИ №*** и от изток - път; - да се признае за установено по отношение на ответниците Ф. С. Ю., Е. С. К., Б. Т. К., С. М. Т. и С. М. Т., че ищецът Р. С. Х. е собственик на 700 кв.м., представляващи част от ПИ №*** по КК на землището на с.*****, Хасковка област, одобрена със заповед №РД-18-1549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, в местността „*****“, с площ на целия имот от 2 979 кв.м., при граници на претендираната 2 част: От юг- ПИ №***, от запад ПИ №***, от север ПИ
№*** и от изток ПИ №*** и път. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Община Хасково, който не оспорва допустимостта на претенцията, но оспорва нейната основателност с твърдението, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базирали претенциите на ищеца не отговаряли на действителното положение между страните. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения и поддържа, че ищецът не е могъл и не е придобивал процесните части от недвижимия имот по давност. Възразява срещу изложеното в исковата молба твърдение, че ищецът е установил фактическата власт над него със сключване на договора от 1986г. с намерение да го владее като собствен. Твърди, че с посочения договор на ищеца е отстъпено право на строеж върху имота.
Оспорва качеството му на владелец, тъй като същият се явявал държател. Това било така, тъй като за да придобие качеството на владелец, не било достатъчно да реши да започне да свои имота, защото владението не можело да бъде скрито, а трябвало да е явно и несъмнително, а това изисквало промяната в намерението на държателя да намери външна изява, чрез предприемане на действия, с които да манифестира промяна в намеренията си от държане в установяване на владения, както пред трети лица, така и пред собственика, а в случая такива доказателства липсвали. Алтернативно в отговора се поддържа още, че възможността за придобиването на процесната част от описания в исковата молба недвижим имот не била налице, доколкото в полза на ищеца не бил изтекъл изискуемия по закон давностен срок, предвиден в чл.79 ЗС, предвид че имота бил възстановен на общината по силата на реституция по ЗСПЗЗ и същият представлявал общинска частна собственост, по отношение на която във времето действал мораториум за придобиване по давност. Ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение.
Ответниците Е. С. К. и Б. Т. К. депозират общ отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат съображения за недопустимост, поради липсата на обособяване на претендираната реална част от имота като самостоятелен обект. Ако се приемела допустимост, считат, че сключеният договор за прехвърляне на претендираната част от имота няма вещнотранслативен ефект, тъй като бил сключен само с единия от наследниците на 3 имота, а освен това същият бил нищожен поради липса на форма, доколкото не бил извършен по нотариален ред. Считат договора за нищожен и поради липса на предмет, доколкото прехвърляната част не била обособена като самостоятелен обект на правото на собственост с оглед установените по действащия устройствен закон изисквания. Отделно от това сочат, че по отношение на претендираната част от имота е било възможно да започне да тече придобивна давност едва с приключване на реституционната процедура, приключила с издаване на Решение № 06-20 от 05.08.1999г. на ПК-Хасково, но дори и след това фактическия състав на чл. 79 от ЗС не бил осъществен, тъй като ищецът не живеел в Република България, а в Република Турция.
В дадения им срок по чл.131 от ГПК ответниците Ф. С. Ю., С. М. Т. и С.
М. Т., не депозират отговор на исковата молба.
С протоколно определение от открито заседание № 1199 / 01.10.2026 е допуснато изменение в петитума на предявения иск от Р. С. Х. срещу Община Хасково с правно основание чл. 124 от ГПК, като се признае за установено, че по отношение на Община Хасково ищецът Р. С. Х. е собственик на недвижим имот от 438 кв.м., представляващи част от ПИ №*** по КК на землището на с.*****, Хасковка област, одобрена със заповед № РД-181549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, в местността „*****", с площ на целия имот от 1743 в.м., при граници на частта от 438 кв.м.: от юг ПИ №***, от запад ПИ №***, от север ПИ № *** и от изток- път, вместо първоначално направеното искане да се признае за установено, че по отношение на Община Хасково ищецът Р. С. Х. е собственик на недвижим имот от 418 кв.м., представляващи част от ПИ №*** по КК на землището на с.*****, Хасковка област, одобрена със заповед № РД-18-1549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, в местността „*****", с площ на целия имот от 1743 в.м., при граници на частта от 418 кв.м.: от юг ПИ №***, от запад ПИ №***, от север ПИ № *** и от изток- път.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет частен писмен Договор за покупко-продажба от 06.10.2014 г., сключен между ответницата Ф. С. Ю. като продавач и ищеца Р.
С. Х. като купувач, в присъствието на свидетелите И.Ш.Д. и Б.Ю.М., по 4 силата на който ответницата е продала на ищеца реална част с площ от 0.750 ара (750 кв. м) от имот № 011010 в м. „*****“ за сумата от 1000 лв., платена изцяло и в брой при подписването, като фактическата власт върху реалната част е предадена на ищеца в деня на сключването.
От представения по делото Договор от 20.10.1986 г., сключен между АПК „Хасково-Юг“ и ищеца Р.З.Х. (Р. С. Х., съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 15/20.03.2024 г. на Община Хасково), се установява, че на ищеца в качеството му на тютюнопроизводител е предоставено място за ползване и застрояване на жилищна сграда в с. *****, община Хасково. Непосредствено след това, през периода 1986–1987 г., в имота е изградена масивна жилищна сграда със застроена площ от 104 кв. м, за която с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 42, том II, рег. № 10548, дело № 238/2023 г. на нотариус ****, ищецът Р. С. Х. е признат за собственик по давностно владение на еднофамилна жилищна сграда с проектен идентификатор *** по КККР на с. *****.
Установява се от Акт за частна общинска собственост № 7055 от 06.03.2015 г. на Община Хасково и Решение № 06-20 от 09.06.1999 г. по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие – Хасково, че в полза на Община Хасково е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот № 011004 в местността „*****“, землище на с. *****, с площ от 1.743 дка (1743 кв. м), представляващ по действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор ***.
От представеното по делото Решение № 06-20 от 05.08.1999 г. по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия – Хасково се констатира, че на Ш.
С. К. (Ш.М.Р.), ЕГН **********, б.ж. на с. *****, е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху Нива от 2.979 дка (2979 кв. м), V категория, в местността „*****“, представляваща имот № 011010 по КВС на с.
*****, съответстващ на действащ поземлен имот с идентификатор ***.
От представеното Решение № 06-20 от 09.06.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на Общинска служба по земеделие – гр. Хасково, постановено по заявление вх. № 06302 на Община Хасково на основание чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на Община Хасково е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху Нива от 1.743 дка (1 743 кв. м), V категория, в местността „*****“, представляваща имот № 011004 по картата на землището на с. ***** (ЕКАТТЕ 15429), при граници и съседи: имот № 011010 (нива на Ш. С. К.), имот № 000170 (населено място на Община Хасково) и имот № 000275 (полски път на 5