Акт № 14203 от 03.11.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14203

Варна, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20267050700674 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба от С. А. Х., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет. 3, ап. 4, против Заповед № 0397/10.02.2026 г. на Кмета на Община Варна, с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС, чл. 24, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ или Наредбата/ и чл. 29.1 от Договор № Д23001037ВН от 06.07.2023 г., е прекратено наемното правоотношение, възникнало по силата на Заповед № 2361/06.07.2023 г. между Община Варна и С. А. Х., ползвател на жилище общинска собственост от фонд „Резервен“, актувано с Акт за частна общинска собственост /АОС/ № 10075/2019 г., находящо се в гр. Варна, [улица], ет. 3, ап. 4.

Със заповедта е задължен жалбоподателят да освободи заеманото общинско жилище в 10-дневен срок от датата на връчването й. Разпоредено е при освобождаване на жилището да се състави приемо-предавателен протокол с опис на наличното имущество и състоянието на помещенията. В случай че жилището не бъде освободено доброволно в определения срок, е разпоредено същото да бъде иззето по административен ред, съгласно чл. 65 от ЗОбС.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен административен орган, поради което същата е нищожна. Излагат се доводи, че при постановяване на заповедта административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 35 от АПК. Според жалбоподателя оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл. 24 от Наредбата. Твърди се, че указаният 10-дневен срок за напускане на жилището е дискриминационен спрямо него. Излага доводи, че в заповедта липсват мотиви относно отпадналите условия за настаняването. Липсват данни, че е изчерпана процедурата по чл. 27, ал. 6 от Наредбата. Излагат се доводи, че е в тежко здравословно и социално положение. Сочи се, че е подал заявление за пренастаняване в по-малко жилище, но към настоящия момент няма произнасяне по него. Отправя се искане за отмяна на оспорения административен акт и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на посочените в нея и в проведеното на 08.07.2026 г. открито съдебно заседание основания.

Ответникът - Кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа становището, изразено в писмо от 08.07.2026 г., в което се сочи, че с пренастаняването на С. А. Х. със Заповед № 2361/06.07.2023 г., въз основа на която е сключен Договор № Д23001037ВН/06.07.2023 г., за срок от още две години е изчерпана предвидената в чл. 24, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ възможност за пребиваване в общинско жилище от фонд „Резервен“ и лицето следва да освободи жилището. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег. № РД21003147ВН/16.02.2021 г. жалбоподателят е поискал от Кмета на Община Варна да бъде настанен в общинско жилище

Със Заповед № 1478/01.06.2021 г. Кметът на Община Варна е наредил С. Х. да бъде настанен в жилище от фонд „Резервен“ на Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 3, ап. 4, считано от 01.06.2021 година. В заповедта е посочено, че се издава за срок от две години и е определена месечна наемна цена.

На същата дата е сключен и Договор рег. № Д21000746ВН/01.06.2021 г. между Община Варна като наемодател и С. А. Х. като наемател. Договорът е сключен за срок от две години.

Със Заявление рег. № Д21000746ВН_003/22.05.2023 г. жалбоподателят е поискал продължаване на договора за ползване на общинско жилище.

Заявлението е разгледано на заседание на Комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредбата, обективирано в Протокол № 3/29.05.2023 година. Комисията е взела решение по т. 2, с което е предложила на Кмета на Община Варна Х. да бъде пренастанен за срок от две години в жилище АОС – 10075/2019 г. със застроена площ 67,50 кв.м, с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 3, ап . 4.

В тази връзка на 06.07.2023 г. Кметът на Община Варна е издал Заповед № 2361/06.07.2023 г., с която е наредил да се пренастани С. А. Х. за срок от две години, считано от 01.06.2023 година.

На 06.07.2023 г. е сключен Договор рег. № Д23001037ВН.

От справка по персонална партида на физическо лице за периода 31.05.1987 г. до 15.02.2024 г. се установява, че жалбоподателят не притежава недвижими имоти.

На 27.02.2024 г. е извършена проверка на жилища от фонд „Резервен“, обективирана в Протокол № 2 /т. 6 от протокола/. В същия е посочено, че срокът на договора ще изтече на 06.07.2025 г., както и че Х. е без родители и е живял в дом за деца лишени от родителска грижа.

По преписката е приложена справка за декларирани данни от 07.03.2024 г. от Дирекция „МД“ към Община Варна, в която е посочено, че С. Х. притежава три леки автомобила.

С Протокол № 1 от 26.03.2024 г. /т. 14/ Комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредбата е приела, че договорът за настаняване, сключен със С. Х., е в срок, но жилището, в което е настанен, е много голямо за сам човек, както и че същият работи, а в Дирекция „Местни данъци и такси“ е декларирал три броя МПС. Посочено е, че лицето не отговаря на условията по чл. 24 и чл. 10 от НУРУЖНГНПОЖ. В т. II от протокола е взето решение да се изготви уведомително писмо с цел предприемане на действия за освобождаване на общинското жилище.

В тази връзка с писмо рег. № Д23001037ВН_001ВН/30.07.2024 г. Х. е уведомен, че по отношение на него са отпаднали условията по чл. 24, ал. 2 НУРУЖНГНПОЖ и към момента не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В писмото посочено, че разполага с 30-дневен срок за освобождаване. Същото е получено на 02.07.2024 година.

На 09.08.2024 г. С. Х. подал заявление, с което направил искане да бъде пренастанен в по-малко жилище, което да отговаря на критериите, като гражданин с установени жилищни нужди на територията на Община Варна. Към заявлението е приложено удостоверение за имотно състояние изх. № 15696/08.08.2024 г., видно от което Х. няма вписвания, отбелязвания и заличавания през периода 01.08.2019 г. – 07.08.2024 година.

След разглеждане на подаденото заявление и приложените към него доказателства Кметът на Община Варна, с писмо рег. № Д 2300137ВН_005ВН/31.10.2024 г. е уведомил жалбоподателя, че не отговаря на изискванията на чл. 24, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНГНПОЖ, поради което няма основания да се издаде нова пренастанителна заповед.

С писмо рег. № Д23001037ВН_007ВН/22.05.2025 г. от Кмета на Община Варна С. Х. е уведомен, че следва да освободи жилището в срок до 10.07.2025 година. Писмото е получено на 02.06.2025 година.

На 23.05.2025 г. с молба рег. № Д23001037ВН_008ВН/23.05.2025 г. Х. е поискал подновяване на договора за общинско жилище.

С писмо рег. № Д23001037ВН_009ВН/27.06.2025 г. жалбоподателят отново е уведомен, че е необходимо да предприеме действия по освобождаване на общинското жилище в срок до 10.07.2025 г., като след изтичане на този срок ще се премине към изземване по административен ред на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

Х. е обжалвал по съдебен ред писмо рег. № Д23001037ВН_007ВН/22.05.2025 г. от Кмета на Община, във връзка с което е образувано адм. дело № 1552/2025 година. С Определение № 7785/10.07.2025 г. Административен съд – Варна е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, приемайки че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт. Определението е оставено в сила с Определение № 8988/08.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7833/2025 г. на ВАС.

На 10.02.2026 г. Кметът на Община Варна издал процесната заповед, с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС и чл. 24, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ, и чл. 29.1 от Договор № Д23001037ВН/06.07.2023 г., е прекратил наемното правоотношение със С. А. Х. и го е задължил в 10-дневен срок от датата на връчването й да освободи заеманото общинско жилище. Разпоредено е при освобождаване на жилището да се състави приемо-предавателен протокол с опис на наличното имущество и състоянието на помещенията. В случай че жилището не бъде освободено доброволно в определения срок, е разпоредено същото да бъде иззето по административен ред, съгласно чл. 65 от ЗОбС.

От жалбоподателя са представени карта за предварителен медицински преглед /медицинско свидетелство за постъпване на работа/ от 04.07.2025 г., ренгенография на лява ТБС и ляво бедро – фасова проекция; доказателства за заплатен наем за м. 08.2025 г. и м. 03.2026, удостоверение за постоянен адрес изх. № АУ065439ВН/07.07.2025 г., удостоверение за настоящ адрес изх. № АУ065437ВН/07.07.2025 г., доказателства за заплатена такса битови отпадъци за първо полугодие на 2026 г., епикриза от 30.12.2015 г., платежно нареждане за заплатен наем за м. 04, 05 и 06.2026 г., Трудов договор № 151/23.08.2023 г., допълнително споразумение към Трудов договор от 02.01.2024 г., Трудов договор № 097/11.03.2026 г., епикриза от 31.05.2012 г., Удостоверение № 8584/20.05.2026 г. от Служба по вписванията, видно от което през периода 01.08.2025 г. – 01.02.2026 г. лицето няма вписвания, отбелязвания и заличавания.

По искане на жалбоподателя в процесуалното качество на свидетели по делото са разпитани лицата О. Е. С. и Г. В. С..

От показанията на свид. С. се установява, че двамата с жалбоподателя се познават от преди повече от 20 години, като са работили заедно. Свидетелят е наясно къде живее Х., както и че апартаментът е общински. Сочи, че няколко пъти е посещавал жилището. Не помни точно кога С. Х. е настанен в жилището, но твърди че може би преди 4 или 5 години. Свидетелят му помагал да пренася мебели и електроуреди в жилището, тъй като то е било почти празно при нанасянето му. С. твърди, че преди години жалбоподателят имал проблеми с единия си зъб и челюстта. Сочи, че навремето Х. е имал автомобил, който е продал, но новият собственик не е регистрирал на свое име.

От разпита на свид. С. се установява, че заедно с жалбоподателя са израснали в специализирана институция за деца, лишени от родителска грижа „Княгиня Надежда“. Свидетелят твърди, че след като С. Х. напуснал дома, отишъл да живее при свои познати, след което излязъл на квартира на свободен наем и впоследствие заедно са ходили да подават заявления в Община Варна за отпускане на общинско жилище. Свидетелят посещавал общинското жилище и твърди, че при настаняването на Х. същото е било празно, без бойлер и мебели. Сочи, че жалбоподателят направил подобрения в жилището, като купил климатик, дивани, мебели. Х. бил изряден наемател и плащал всичко. По отношение на здравословното състояние на жалбоподателя свид. С. сочи, че същият има проблеми с краката, не може да стои продължително време прав и да върви. Знае, че има и други здравословни проблеми, но не е запознат какви са. Сочи, че Х. работи в ресторант „Стария Чинар“ на непълен работен ден като няма други доходи. Знае, че жалбоподателят притежава автомобили, но същите не са в движение. С. свидетелства, че жалбоподателят има брат, но много отдавна не го е виждал.

Съдът, като разгледа оспорения административен акт, събраните по делото доказателства и становищата на страните и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното: