Решение № 276 от 04.06.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 488/2026
- Вид
- Решение № 276
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 ал. 1 т. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 2, т. 5 · Закон за общинската собственост
- чл.68 · Закон за общинската собственост
- чл. 7, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- § 1 · Закон за общинската собственост
- чл.89 · Закон за собствеността
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45в, ал. 10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 276 гр. Благоевград, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500488 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Е. С.
М., ЕГН ********** и Г. С. М., ЕГН **********, чрез адв. С. Г., срещу решение № 14/ 06.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 2295/ 2024 г. на Районен съд – Благоевград.
Навежда се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че действително с Решение на Поземлена комисия за възстановяване право на собственост в стари реални граници №Т-1 от 24.11.1995г., издадено от ОСЗГ- Благоевград собственик е М.. След възстановяване на имота, Костадин М. започва да владее и ползва както поземлен имот ***, така и ПИ с идентификатор ***, като изгражда и сграда постройка 17кв. След смъртта на Г. К. М., имотите продължават да се владеят и ползват от сина му С. Г.ев М., както и от ищците Е. М. и Г. М., като владението на посочените имоти не е прекъсвано през целият период до момента. Поддържа се, че от посочените два имота, а именно: 132 кв.м от ПИ с идентификатор *** и 829 кв. м. от ПИ с идентификатор *** към момента е образуван Поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ от 961кв. Така посоченото образувание Поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ с 961кв, и изградената в имота Сграда с проектен идентификатор *** 1 са се владеели непрестанно от ищците Е. С. М. и Г. С. М..
Навежда се, че за поземлен имот с идентификатор *** ищците имат Удостоверение от АГКК-Благоевград, съгласно, което проекта за изменение на кадастралната карта е приет. Така с оглед факта, че ищците Е. С.
М. и Г. С. М. са придобили Поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ от 961кв. и Сграда с проектен идентификатор *** с площ от 17кв.м на основание давностно владение, като и че не притежават Нотариален акт, са подали документи пред съответните служби и Нотариус от където да могат да се снабдят с необходимите документи за провеждането на обстоятелствена проверка.
Твърди се, че съгласно, молба декларация, подадена в Община Благоевград на 12.02.2024г.. същите са издали Акт за общинска собственост 13094 от 15.02.2024г., за 829кв.м от ПИ с идентификатор ***. които ПИ е част от Поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ от 961 кв..
Поддържа се, че Е. С. М. и Г. С. М. са собственици на следните недвижими имоти: - Поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ по скица 961,00кв.м, който имот представлява имот с планоснимачен номер 170-сто и седемдесет, по плана на село Марулево, община Благоевград, ведно с изградената в имота Сграда, заснета с идентификатор *** (четиридесет и седем хиляди триста и седемдесет точка единадесет точка сто и седемдесет точка едно), със застроена площ от 17,00 (седемнадесет) квадратни метра, на основание давностно владение в продължение на предвидения от закона срок. След смъртта на С. Г.ев М. до настоящият момент имотите се владеят единствено и само от Е. С. М. и Г. С. М.. като съшите са владяли имота и преди това, заедно с техния баша С. Г.ев М.. като следва да се предвид и че давностното владение е в продължение на предвидения от закона срок.
Навежда се, че община Благоевград не са собственици на идеалната част, за която са издали Акт за общинска собственост 13094 о т 15.02,2024г. тъй като за този акт не са били налице каквито и да е основания за издаване то му. а съшият е издаден след като в общината е подадена от ищците молбадекларация от 12.02.2024 г..
Твърди се, че владението е било явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, при липса на пречки за придобиване по давност, като имотът е бил придобит от наследодателя към момента на неговата смърт. Обстоятелството, че е починал преди да се позове на това придобивно основание, е преценено съобразно разрешението, дадено в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. и е посочено, че правните последици при позоваването от наследниците му се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок. Дори да не е бил придобит от наследодателя, имотът е придобит от неговите наследници на същото основание, като владението им е започнало преди 2014 г. След като е 2 починал баща им, те са продължили фактическото владение върху имота, а правото им следва да се счита за оспорено едва със съставянето на акта за частна общинска собственост през 2024 г., към който момент те вече са били собственици, който акт за общинска собственост е издаден след подадена молба-декларация от ищците, за да започнат процедура за снабдяване с нотариален акт.
Поддържа се, че трайна е практиката на съдилища, че липсата на документ за собственост за даден имот, не е основание за определянето му като такъв общинска собственост и не дава автоматично право на органите на местна власт да съставят актове за общинска собственост за същия. За да бъде съставен такъв акт, следва да са налице достатъчно доказателства, че имотът отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в патримониума на държавата или на частни лица. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди предприемане на действия по актуването му. Изключена е възможността общината да придобие в собственост недвижим имот чрез съставяне на акт за собственост преди това да е сторено от действителния му собственик. С. Г.ев М. е владял имота спокойно и явно, без което и да било друго лице да е имало претенции към тази част от имота в продължение на години. Имотът е ограден с ограда, в който имот попада и не малка част от сградата, построена от бащата на ищците. В него с годините са били посадени овощни дървета. Посочените обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели. Според трайно установената съдебна практика, включително и разрешенията дадени в ТР № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, в случаите, в които фактическата власт е получена на правно основание и упражняващият я има положението на държател, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да превърне с едностранни действия държането във владение изключително за себе си. Действията трябва да бъдат от такова естество, че по явен и недвусмислен начин да показват отричане правата или владението на собственика, да манифестират намерението за своене и да са сведени до неговото знание. В случая са налице всички предпоставки за придобиване на имота по давност- владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно т. е. да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие. Налице са твърдения, и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че С. М. е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus) - имот с проектен номер №***, без противопоставяне от страна на който и да е субект, имащ претенции като титуляр на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че е упражнявал собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, Владението на Ст. М., а след неговата смърт и на наследниците му е законно, тъй като съдържа всички признаци по чл.68 от ЗОС - постоянно, 3 непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена.
Поддържа се становището, че въз основа на доказателствата събрани пред PC Благоевград, не е спорно между страните, че за времето от 2014 г. до момента на завеждане на иска, ищците са упражнявали владението на процесиия недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственици. Поддържаме становището че Ст. М. е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на основание придоби вна давност за времето до 2024г. и до датата на предявяване на иска.
Като се зачете факта на присъединено владение, упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към 2024 и към датата на съставяне на АОС- 15.02.2014 г., собствеността на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС и не може да противопостави на ищеца констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост свои права за имота. Доколкото няма прехвърлителен акт, годен да направи ищеца собственик, поддържа се че владението на Ст. М. е недобросъвестно, и по отношение на него се прилага срокът по чл.79, ал. 1 от Закона за собствеността, като същият е придобил правото на имота на осн. чл.79, ал. 1 след като е упражнявал непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Поддържа се пред първоинстнационния съд, че са налице всички предпоставки за придобиване на имота по давност- владението да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно т. е. да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие.
Съобразно приетото с ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е била заснета в кадастралния план или по кадастралната карта, като част от съседен имот или като част която изобщо не е заснета като самостоятелен обект на собственост, е допустим, дори да не е проведена административна процедура по чл. 53 ал. 1 т. 3 от ЗКИР, за поправяне на непълноти и грешки в одобрената КК и КР. В настоящия случай именно по искане на ищеците е били инициирана и осъществена процедура по изменение на КК със заявление, като е изготвен проект за имот с проектен идентификатор ***, с площ от 961,00кв. м., както и са нанесени по плана постройките попадащи в процесния имот /Решение № 7 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 565 / 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград; Решение № 11 от 02.01.2025 г. по гр. д. № 9294 / 2023 г. на Районен съд - Варна/.
Навежда се, че безспорно от приетите по делото гласни доказателства показанията на всички разпитани свидетели, се доказва по категоричен начин, че ищците са започнали да ползват процесния имот. При данните по делото, че към момента на влизане в сила на изменението на чл.89 от ЗС в ДВ бр.
33/96 г. ищците са упражнявали фактическа власт по отношение на процесния 4 имот, което продължава и към момента на предявяване на иска за собственост от тях, при съобразяване на разпоредбата на § 1 ЗДЗС и решението на Конституционния съд, се налага извод, че 2014 г. е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10- годишен срок по чл.79, ал. 1 от ЗС. Това е така, тъй като за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ, бр. 33 давностния срок е изтекъл, т. е. в този случай за завършване на фактическия състав на чл.79, ал. 1 от ЗС към изтеклия до спирането период е необходимо прибавяне на владение, което не упражнено от страна на ответника. Поради това, възраженията на ответника, че срокът не е изтекъл, се явяват неоснователни /Решение № 20 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 487 / 2022 г. на Районен съд - Царево; Решение № 1480 от 11.04.2017 г. по гр. д, № 15343 / 2016 г. на 25 състав на Районен съд - Варна/.
Сочи се, че от приетата по делото експертиза е видно и че изградената постройка от 17квадрата попада както в ПИ с идентификатор *** (възстановен на ищците, така и в част от ПИ с идентификатор ***. което означава, че същата реално е ползвана от ищците и техните наследодатели.
Прави искане за отмяна на решение № 14/ 06.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 2295/ 2024 г. на Районен съд – Благоевград, като се уважи предявения иск.