Решение № 16144 от 14.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45082/2024
- Вид
- Решение № 16144
- Подписан
- 14.08.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 163021 от 08.11.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 39808 от 07.03.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 94398 от 16.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 101203 от 26.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 29493 от 10.07.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 10781 от 18.03.2026 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43 · Закон за общинската собственост
- чл. 298, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 16144 гр. София, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ******** при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20241110145082 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „**“ АД съществуват вземания от Д. Й. В. за следните суми: за сумата от 1087.79 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2127.53 лева), представляваща незаплатена цена на потребени в периода от 05.03.2020г. до 05.10.2022г. В и К услуги в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 539, вх. А, ет. 14, ап. 78, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 06.03.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 40.54 евро (равностойност в евро на исковата сума от 79.29 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2020г. до 05.10.2022г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 11688/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът „**“ АД твърди, че между него и ответника като наемател на гореописания общински недвижим имот през исковия период е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия, както и че такива услуги били действително предоставени в посочения имот за исковия период. С оглед на това и доколкото клиентът не заплатил стойността им в срок- 30- дневен от фактурирането им съобразно приложимите към правоотношението общи условия на търговеца, последният претендира тази стойност, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноските за заповедното и исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените срещу ответницата искове се оспорват с довод, че през исковия период между страните не е съществувало договорно правоотношение за предоставяне на В и К услугите, чиято цена се претендира в настоящия процес, респ. че ответницата не е потребител на тези услуги, като се твърди в тази връзка, че същата не е депозирала искане за откриване на партида на нейно име и фактически не е живяла в имота.
Поддържа се, че недоказано е приемането на общите условия на ищеца от страна на ответницата, респ. приложимостта на същите през исковия период. Оспорва се 1 законосъобразността и правилността на начисленията на потребена вода, респ. на стойността й. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на процесните задължения по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период облигационно правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния период ищецът е предоставил В и К услуги в твърдения обем в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия период са били налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на потребено количество вода по съответен ред/методика.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера на вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на съответните водоснабдени имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
От представените от ** по искане на ищеца договор от 06.10.2005г. за наем на общински жилищен имот, сключен на основание чл. 43 ЗОС, страни по който са **, район „***“ като наемодател и Д. Й. В. като наемател, и заповед № ***г. на кмета на район „***“ се установява, че процесният имот, представляващ ап. 78, находящ се в гр. София, ж. к.
„***“, бл. 539, вх. А, ет. 14- частна общинска собственост, е предоставен за временно и възмездно ползване на ответницата и на нейното тричлченно семейство. А от молба от 26.05.2004г., подадена до ищеца от управителя на етажната собственост в сградата, в която се намира процесното жилище, се установява, че ответницата е изразила воля в качеството си на наемател на имота на нейно име да бъде открита партида за имота в „**“ АД.
Последното е така, независимо че посочената молба е подадена от лице, различно от Д. Й., 2 доколкото към нея е приложен списък с данни на лицата, на чието име се иска да бъдат открити партидите за отделните имоти, като за процесния ап. 78 е посочена именно ответницата, като същата се е и подписала срещу името си. С това Д. Й. лично е обективирала пред ищеца волята си да встъпи в договорно правоотношение с него за предоставяне на В и К услуги. Поради това, при липсата на други данни в тази насока, вкл. касаещи правото на собственост, респ. позлването на имота- на вещно или облигационно основание, през исковия период и при съобразяване на изложените вече правни разяснения, че потребител на доставяни В и К услуги може да бъде и наемател, подал нарочна писмена декларация за това, съдът намира за доказано, че през релевантния за спора период именно ответницата е била страна по договорно правоотношение със „**“ АД с предмет предоставяне на В и К услуги до процесния имот и като такава е легитимирана да отговаря за заплащане на цената им.
В допълнение към горното и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най- малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни след влизане в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не доказва, а и не твърди да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за него и същите го обвързват (в този смисъл е Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО).
Независимо от изложеното по повод съществуващо между страните договорно правоотношение през исковия период, настоящият съдебен състав намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост, доколкото не се установява пълно и главно изпълнението на задължението на ищеца да предостави съответните В и К услуги, в частност сочените от него количества вода.
Това е така, тъй като съгласно неоспорените доказателствени (фактически) изводи в заключението на комплексната съдебно- техническа и счетоводна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, за целия исков периодот 05.03.2020г. до 05.10.2022г., в имота не е извършван реален отчет, поради което всички начисления са извършени служебно- на база брой живущи, като освен това, на експертите не са били предоставени нито данни за причината за липса на периодични реални отчети, нито документи за извършван реален отчет на общия водомер в сградата, въз основа на показанията на който се начислява количеството вода за т. нар. „общи нужди“, което също се разпределя между индивидуалните потребители. По делото не се установява, а не се и твърди в процесния имот да не е имало монтиран водомер, монтираният да е бил неизправен или с изтекла метрологична проверка, абонатът да не е обезпечил достъпа до него за извършване на реален отчет, т. е. необосновано от техническа а с това и от правна страна се явява извършеното от ищеца служебно начисляване. Именно поради това съдът намира за недоказано, че в имота изобщо е потребявана вода, след като данни в тази насока се съдържат единствено в записванията в информационната система на ищеца, за които вещото лице- счетоводител в проведеното на 20.05.2026г. открито съдебно заседание изяснява, че не би могло да потвърди, че отразяват счетоводните записвания на дружеството. Но, както бе изяснено, дори и последното да беше така, основанието за начисляване на определени суми 3 е осъществената доставка на питейна вода, каквато в случая не се доказва.
В тази връзка, следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.
1 от същата Наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно, в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, а именно в хипотезите на отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, при липса на монтиран индивидуален водомер, както и при непреминал периодична метрологична проверка индивидуален водомер, в които случаи съгласно нормите на чл. 34а, ал. 5, чл. 35, ал. 6 и чл. 39, ал. 5 от наредбата количеството потребена вода се начислява служебно по определена в съответните разпоредби методика, а в случаите на неосигурен достъп и след спазването на процедурата, разписана в чл. 35, ал. 5- съставяне на протокол от длъжностно лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и от поне един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес Както бе изяснено, в случая ищецът не доказва осъществяването на която и да е от регламентираните в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи хипотези, даващи основание за начисляване на потребеното през съответния отчетен период количество вода „на база“, а доказването на предпоставките за служебно начисляване е от значение за установяване действителното изпълнение на задължението на доставчика да достави вода до имота, вкл. в сочените от него обеми и стойности, установяването на които обстоятелства е процесуално задължение на ищеца, комуто с доклада по делото са дадени указания в тази насока.
Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0de4a13-ef92-42a0-a069-54ca87316985