Решение № 736 от 10.07.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Стара Загора, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20265530100035 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание 49, вр. чл. 45, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Ц. Л. Л., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 04.02.2025г., около 17:30 ч., паркирал управлявания от него товарен камион, на платен паркинг южно от бившата "Мототехника" в кв. "Кольо Ганчево", гр.Стара Загора. Тръгнал пеша по затревената ивица покрай главен път Е85 (част от републиканската пътна мрежа , но в границите на гр.Стара Загора). Вървял заедно със свой колега, също шофьор на товарен автомобил.

На около 200 м., южно от пътният възел, пресичащ околовръстното шосе (главен път Е85) на гр. Стара Загора и пътя за гр. Раднево, вървейки по затревената ивица, в посока от юг на север, ищецът стъпил с десния си крак в бетонна шахта, на която липсвал металния горен капак, и пропаднал в шахтата. Почувствал силна болка в десния крак, без да разбере, че кракът му е счупен. Неговият колега му помогнал да излезе от шахтата и двамата се отправили към магазина за резервни части и ресторанта, находящ се на последната спирка на тролейбус №2 в кв. „Кольо Ганчево“, гр. Стара Загора.

След като посетили магазина за резервни части и вечеряли в ресторанта, се прибрал обратно на паркинга и пренощувал в товарния камион. През нощта 1 почувствал непоносими болки в десния си крак, над глезена, и на сутринта на 05.02.2025г. отишъл в центъра за спешна медицинска помощ в гр. Стара Загора. Там, след направена рентгенова снимка, било установено счупване на малкия пищял на дясната подбедрица. Кракът му бил гипсиран. Предвид обстоятелството, че ищеца имал неплатени здравноосигурителни вноски за минал период, въпреки факта, че бил с непрекъснати здравно-осигурителни права, за всеки болничен лист, който трябвало да му се издаде, той бил задължен да заплаща като за здравно неосигурен всички медицински дейности, включително и самото издаване на болничния. Предвид този факт, след първия болничен лист, ищецът не се явил на лекарска комисия и продължил да се самолекува. Счупеният и все още незараснал напълно десен крак му причинявал болки, които и предвид неговата сравнително напреднала възраст вероятно щели да продължат докато е жив.

Ищецът счита, че от претърпения инцидент му била нанесена средна телесна повреда.

Цитира разпоредби от Закона за пътищата, Правилникът за прилагане на ЗП, както и от Наредба за специално ползване на пътищата и Закона за устройство на територията. Нямало спор относно обстоятелството, че липсващата шахта в затревената ивица покрай главен път Е85, намираща се на около 200 м. южно от пътният възел пресичащ околовръстното шосе (главен път Е85) на гр.Стара Загора и пътя за гр.Раднево, се дължала на неположена дължима грижа, от страна на Община Стара Загора.

Навежда подробни доводи относно приложението на чл. 49 ЗЗД и осъществения фактически състав на чл. 45 от ЗЗД.

Твърди, че претърпените имуществени вреди са в размер на 165 лв.- за рентгенови снимки и издаването на съдебно-медицинско удостоверение.

Неимуществените вреди оценява на 24 000 /двадесет и четири хиляди /лв., които се изразяват в негативни преживявания, много силни болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в държавността, в резултат от непозволено увреждане вследствие на нанесена средна телесна повреда.

Счита, че върху претендираното обезщетение му се дължи и мораторна лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Моли съда да осъди ответника Община - Стара Загора, да му заплати 2 сумата от 165 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни преживявания, силни болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в държавността, в резултат от непозволено увреждане от което му била нанесена средна телесна повреда от 04.02.2025г. /датата на настъпване на вредоносното събитие/, ведно със законната лихва върху дължимата главница от момента на настъпването на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.

Моли съда да му присъди и направените съдебни и деловодни разноски по делото.

Ответникът Община Стара Загора, чрез пълномощника си старши юриск. С. М., е депозирал писмен отговор на исковата молба, като счита исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана по размер.

Оспорва сочените обстоятелства относно непозволеното увреждане на ищеца.

Оспорва точното местонахождение на процесната шахта. Оспорва твърденията, че се касаело за републикански път в границите на селата и селищните образувания, в границите на урбанизирана територия. Оспорва твърденията за нанесена средна телесна повреда на ищеца, предвид липсата на трайно затрудняване на движението на долния крайник за повече от 30 дни.

Моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана по размер. Претендира за разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си, който поддържа изцяло предявения иск. Ответникът се представлява от процесуалния си представител, който оспорва исковата молба и пледира за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът твърди, че на 04.02.2025г., вървейки по затревена ивица 3 покрай главен път Е85 / околовръстен път на гр. Стара Загора/ стъпил с десния си крак в бетонна шахта, на която липсвал металният горен капак, вследствие на което пропаднал в шахтата. Видно от лист за преглед и изследване от рентгенография, двата документа от дата 05.02.2025г., на ищеца била констатирана фрактура на дясната глезенна става - латералния малеол на тибията, като му била направена гипсова имобилизация за 30 дни. Вследствие счупването на десния глезен, считано от 05.02.2025г. до 06.03.2025г., ищецът бил в болничен отпуск, видно от болничен лист, издаден на 05.03.2025г. от „ДКЦ I – Стара Загора“ ЕООД – Стара Загора.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 35/11.02.202г., изготвено от съдебен лекар към „УМБАЛ Проф. Д-р Ст.Киркович“ АД гр.

Стара Загора, е констатирано счупване на малкия пищял на дясната подбедрица на ищеца, което отговаря да е получено на 04.02.2025г. при пропадане в шахта.

По делото е представено писмо, с рег. № 94-00-428/02.04.2026г. от Агенция “Пътна инфраструктура“, ОПУ – Стара Загора, в което се посочва, че пътният участък на посоченото място на нахождение на процесната шахта, е част от републикански път I – 5 „Казанлък – Стара Загора – Димитровград“, като посочената крайпътна затревена ивица се намира в ПИ с идентификатор ***, който имот е общинска публична собственост.

Горното обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза. Вещото лице е направило нужните проучвания и е констатирало, че процесната шахта, находяща се в ПИ с идентификатор ***, , е публична общинска собственост на Община Стара Загора.

Ищецът представя фактури, с фискални бонове, от които се установява, че е платил общата сума от 165 лв. – за осъществен преглед, проведено рентгенологично изследване, медицински услуги.

По делото е изслушано и заключение, изготвено по съдебномедицинска експертиза, изцяло възприето от съда. Д-р Б. посочва, че във връзка с настъпилия на 04.02.2025г. инцидент с ищеца, последният е получил счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезена, което е причинило трайно затрудняване на движението на долния 4 десен крайник. Възстановяването трае около 45 – 60 дни до степен годност за физически труд.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Св. Е. С. е бил задно с ищеца по време на инцидента. Разказва, че на 04.02.2025г., след като паркирали камионите си на паркинг, в близост до околовръстния път, около 18.10 ч., се запътили към близкия ресторант, за да се нахранят. Вървейки един до друг, ищецът изведнъж пропаднал в отворена шахта. Свидетелят помогнал на ищеца да излезе, като продължили пътя си, но последният „вървеше трудно“. Час и половина по- късно, навръщане от ресторанта, кракът на ищеца е бил подут, като на същия „му трябваше помощ“, за да се върнат обратно до паркинга. „На другия ден слизането му от камиона беше невъзможно. Кракът му беше много подут.“. Това наложило двамата да отидат до Спешния център, където, след като се установило счупване, кракът на ищеца бил гипсиран.

Св. Б. С., племенница на ищеца, на следващия ден, след инцидента, отишла до мястото на отворената шахта, като свалила локацията през специално приложение, и впоследствие подала сигнал до Община Стара Загора. Впоследствие шахтата била обезопасена. След счупването на крака му, ищецът е преустановил работа, като „много трудно му дадоха болничен за месец“. „Възстановяването му беше тежко и трудно.“, като продължава и понастоящем. Свидетелката знае, че ищецът още страда от болки в крака си.

Разказва още за притесненията и стреса на ищеца, поради преустановяването на работата му, тъй като получаваните от него доходи са били в зависимост от реализираните превозни курсове.

Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели, като същите са дадени последователно, непротиворечиво, и кореспондират със събраните по делото доказателства.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго 5 лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно, трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане. При защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 04.02.2025г., след 18.00 ч., в гр. Стара Загора, ищецът вървейки по затревена ивица покрай главен път Е85, на около 200 м. южно от пътния възел, пресичащ околовръстното шосе на гр. Стара Загора и пътя за гр.

Раднево, е пропаднал в отворена бетонна шахта / на която липсвал металния капак/, вследствие на което са настъпили увреждания- счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезена..

От данните по делото се установява, че процесният участък, където е станал инцидента, е общински. Съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Отговорността по управлението на имотите и вещите общинска собственост е на Община Стара Загора, което управление следва да е в интерес на населението и с грижата на добър стопанин /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. Съгласно чл. 10 от ЗОС в структурата на общинската администрация и администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон.