Решение № 3654 от 05.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3654 гр. Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110102762 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на предявен от Х. З. А., ЕГН **********, срещу *** осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2556,46 евро (равностойност на 5000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален и психически дискомфорт, вследствие на получено телесно увреждане - счупване на V метакарпална кост на дясна ръка, поради падане на 05.03.2020 г. след стъпване върху счупена и нездраво закрепена тротоарна плочка, находяща се в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумaтa.

Ищецът твърди, че на 05.03.2020 г., в близост до дома си в гр.*** в централна част на града, вървейки по тротоара, стъпил върху счупена и нездраво закрепена тротоарна плочка, което е нарушило стабилността и равновесието му и той паднал на земята. При първоначалния преглед в МБАЛ „Майчин дом - Варна” ООД, „Ортопедично отделение“, видно от амбулаторен лист № ***/06.03.2020 г., е установено наличие на следните травми: фрактура 1 в областта на V МКК /метакарпална кост/, вдясно. Поставена му е ортеза и предвид мнение за временна нетрудоспособност е бил в болнични от 05.03.2020 г. до 18.03.2020 г. и от 18.03.2020 г. до 03.05.2020 г. Предвид зимния период, болките, които изпитвал, били непоносими. Ищецът е десничар и към датата на получаване на травмата е работил като програмист. И към настоящия момент има обострена чувствителност и болки в травмираната зона, особено при застудяване и повишена влажност на въздуха. Поради вида и естеството на травмите /на десен горен крайник/ ищецът бил препятстван за личното си самостоятелно обслужване, включително и лична хигиена, хранене и др. Заявява, че бил в невъзможност да се обслужва сам, нямало е кой да полага необходимите за него специфични грижи. Излага, че последвалото лечение и възстановителен период в изолация са провокирали у него посттравматичен стрес, изразяващ се в страх да се движи сам, натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сам с ангажиментите в ежедневието си и безполезност, включително и по отношение на работата му, както и напрежение в семейството. Той е китарист и процесната травма го лишила от възможността да се занимава с хобито му.

Сочи, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. пар. 7, т. 4 ПРЗ ЗМСМА, преминават в собственост на общините: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. А съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането паркингите, на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Тоест на ответната община е възложено поддържането на тротоарите, в това число този, на който се е случил инцидентът. Поради това намира, че ответникът носи отговорност за действията, респективно бездействията на лицата, на които е възложил осъществяването на тази дейност. Претендира заплащането на сторените разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че задължение на Община Варна е да поддържа чрез лица, с които е в служебни или договорни правоотношения, изправността на тротоарите в града. Счита обаче, че е неясно къде точно в гр. Варна е имало дефект по 2 тротоара и през кой момент от денонощието е станало падането на 05.03.2020 г. Евентуално оспорва обстоятелството, че на посоченото място в гр. Варна е имало неизправност на тротоара. Оспорва тази неизправност да е била вследствие на виновно извършено противоправно действие или бездействие на служител на Община Варна. Твърди в условието на евентуалност, че посочените увреждания не са вследствие на падане поради неизправност на тротоара, а ако се установи такава причинно - следствена връзка, твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като не е положило необходимата грижа при осъществяване на пешеходната си дейност - следвало е да бъде наясно с наличието на неравност близо до дома му; да внимава къде върви и сочи, че след падането не е потърсило своевременно медицинска помощ. Оспорва по размер иска, тъй като счита, че е завишен и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният срещу ответника иск в пълния претендиран размер. Изразява становище, че в производството по делото са събрани достатъчен обем доказателства, които водят до извод, че ищецът действително е претърпял процесната травма, която е в причинно – следствена връзка със състоянието на тротоарните площи.

Оспорва представения от ответника запис от музикално изпълнение на ищеца, като сочи, че от него не се установява същият да е използвал травмираната си дясна ръка, както и поддържа, че не е установено обстоятелството кога е направен самият запис. В тази връзка излага, че датата на качване на видеото в интернет пространството не е еквивалентно на датата на изготвянето му.

Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

Процесуалният представител на ответника моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа, че от събрания доказателствен материал ищецът не е доказал по основание и размер предявения иск за обезвреда. Позовава се на изслушаното в открито съдебно заседание заключение по назначена съдебномедицинска експертиза. Намира, че в производството по делото не са събрани обективни доказателства, установяващи да е получена процесната травма. Счита, че е установено и обстоятелството, че кратко време след твърдения инцидент ищецът е разполагал с възможност да свири на китара.

3

Оттук извежда извод, съобразно който са опровергани твърденията му за търпени вреди в продължение на сочения период. По отношение на показанията, събрани по делото, изразява становище, че същите са дадени от заинтересовано лице и следва да бъдат преценявани съобразно това обстоятелство. Посочва, че ищецът не е положил необходимата грижа при вървене и преминаване през процесния пътен участък. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В реплика процесуалният представител на ищеца сочи, че търпените вреди са в пряка причинно – следствена връзка с поведението на ответника.

Намира, че падането е в резултат на нарушена настилка на тротоарното покритие. Досежно изслушаното заключение, изготвено във връзка с назначената СМЕ, излага, че обстоятелството, че в лечебното заведение не се съхранява рентгенова снимка не опровергава констатациите на медицинските лица, обективирани в амбулаторните листове.

Моли за уважаване на предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно обстоятелството, че тротоарът на ул. ***, е общинска собственост.

От приложените амбулаторни листове от 06.03.2020 г., 19.03.2020 г., и от 23.04.2020 г. се установява, че на Х. З. А. е поставена основна диагноза „счупване на друга метакарпална кост“, а по отношение на обективното състояние на ръката е посочено, че е налице спонтанна и палпаторна болка в областта на дясната длан с оток и затруднени движения.

От приложените болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск от 05.03.2020 г. до 03.05.2020 г. поради претърпяна травма – счупване на друга метакарпална кост.

В производството по делото са изслушани заключения, изготвени във връзка с назначени съдебнотехническа и съдебномедицинска експертизи.

На поставения въпрос вещото лице по съдебнотехническата експертиза е посочило, че улица „*** е с ширина шест метра. В южната част граничи с построени панелни блокове, зелени площи и изградени паркоместа към улицата. В северната част граничи с едноетажни жилищни сгради. Между жилищните сгради и улицата е изграден тротоар и паркоместа към улицата.

Покрай едноетажните жилищни сгради има част от тротоара с ширина 1 метър, състоящ се от три реда тротоарни плочи с размер 30/30 см. До тази ивица тротоарни плочи има бетонова настилка с ширина от 60 до 80 см.

4

Останалата част от тротоарната настилка се ползва от оформените места за паркиране. Посочено е, че никъде няма подвижни плочи по пешеходната част от тротоара, а плочите са „потънали“.

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, ч e, видно от приложените към експертизата снимки, тротоарните плочки са покрити с пръст и прах, като никъде на тротоара не се вижда да има подвижни плочи.

Теренът е неравен – положените тротоарни плочки са на различна височина.

Нарушена е целостта на настилката, има и много на брой счупени плочки.

Нито една част от изследвания терен не е равнa - нито бетона, нито плочките.

Налице е и констатирана разлика във височината им. Вещото лице пояснява, че не е установило да е извършван ремонт на терена през последните години.

Съдът кредитира изслушаното и прието по делото заключение във връзка с назначената експертиза. Същото е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.

На поставените въпроси вещото лице по съдебномедицинската експертиза дава следните отговори:

Първи въпрос:

По налични медицински данни е било предположено наличие на фрактура на V метакарпална кост на дясната ръка, но липсват обективни образни доказателства, които да позволят категорично потвърждение на това увреждане към настоящия момент.

Втори въпрос:

При наличие на фрактура на V метакарпална кост на ръката обичайно се наблюдават: локална болка в областта на дланта; оток и болезненост при палпация; ограничение в движенията на пръстите и дланта; затруднения при извършване на захват и фини манипулации, както и временни функционални ограничения в ежедневната дейност. По отношение на тези симптоми е посочено, че са характерни за ранния посттравматичен период и обичайно са най – изразени през първите 1 – 2 седмици след травмата. Изложено е, че в конкретния случай липсват рентгенографски доказателства за наличието на фрактура; ищецът не се е явил за личен преглед при вещото лице; приблизително 10 дни след твърдяното травматично събитие са налице данни за функционална активност – свирене на китара без поставена ортеза, публикувана в социалната мрежа ***. Посочено е, че свиренето на китара представлява дейност, изискваща фина моторика, координирани движения и стабилен захват, което е затруднено при наличие на активна метакарпална фрактура в ранния период след травмата. В тази връзка е заключено, че не може да се установи с необходимата степен на медицинска достоверност пряка и причинно – следствена връзка между твърдения механизъм на падане и наличието на продължителни болки, страдания и функционални ограничения в посочения обем. Заявено е, че може да се приеме, че при наличие на травма от описания тип е възможно да са били налице временни болки и функционални ограничения в кратък период след инцидента, но 5 липсват достатъчно обективни данни за тяхната продължителност и тежест.

Трети въпрос:

Посочено е, че необходимият период за възстановяване при наличието на фрактура на V метакарпална кост на ръката обичайно включва период на имобилизация: 3 – 4 седмици; период на функционално възстановяване: 2 – 4 седмици; общ възстановителен период: около 4 – 8 седмици (30-60 дни).

Вещото лице е достигнало до извод, че посоченият в медицинската документация период на лечение от приблизително 60 дни попада в рамките на горната граница на обичайния възстановителен период при подобен вид травми. Констатирало е, че в случая липсват образни доказателства, удостоверяващи характера и тежестта на увреждането; не е извършен преглед от вещото лице, както и това, че са налице данни за ранна функционална активност, несъвместима с очаквания функционален дефицит при типична метакарпална фрактура. От медицинска гледна точка е изложило становище, че при неусложнена фрактура от този тип, след изтичане на няколко години (в случая повече от 5 г.), не се очаква наличие на бoлков синдром, освен при наличие на усложнения или неправилно срастване. В конкретния случай намира, че липсват данни за такива усложнения, както и обективни находки, които да позволят потвърждение на персистиращи увреждания, следователно не съществуват медицински основания да се приеме, че към настоящия момент ищецът изпитва болки или функционални ограничения, намиращи се в причинно – следствена връзка с твърдяното травматично събитие от 05.03.2020 г.