Чл. 1
(1) Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
(2) Сделките, извършени в нарушение на решението на Великото народно събрание за частичната отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г. (ДВ, бр. 101 от 1990 г.), са нищожни и собствеността върху имотите, обект на прехвърлянето, се възстановява.
Чл. 2
(1) Възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по: Закона за държавния монопол на тютюна (обн., ДВ, бр. 96 от 1947 г.; изв., бр. 93 и 234 от 1948 г., Изв., бр. 41 от 1951 г. и бр. 39 от 1952 г.); Закона за държавния монопол на петролните продукти (обн., ДВ, бр. 55 от 1948 г.; отм., бр. 39 от 1991 г.); Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изв., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.); Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изв., бр. 176 от 1949 г.); Закона за кинематографията (обн., ДВ, бр. 78 от 1948 г.; изв., бр. 95 от 1953 г., бр. 65 от 1959 г. и ДВ, бр. 85 от 1974 г.); Закона за книгопечатането (обн., ДВ, бр. 52 от 1949 г.; изв. и доп., Изв., бр. 19 от 1951 г.); Указа за отчуждаване на складовете за съхраняване на храни (Изв., бр. 13 от 1952 г.).
(2) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1962 г.
(3) Собствеността върху имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на този закон в сила те се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Чл. 3
(1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон.
(2) Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2. Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.
(3) Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон.
Чл. 4
(1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.
(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).
(3) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 – преди изтичането на 3-годишния срок.
Чл. 5
(1) Наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, се освобождават от заплащане на данък върху наследството.
(2) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. – решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.), не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.
Чл. 6
(1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.
(2) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правото си на наематели по Закона за наемните отношения. Наемните отношения с тях могат да бъдат прекратени при условията на чл. 36 от Закона за наемните отношения. До прекратяване на наемните отношения дължимата наемна цена се осъвременява всяка година с индекса на инфлацията.
(3) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правото си на наематели по Закона за наемните отношения. Наемните отношения с тях могат да бъдат прекратени при условията на чл. 36 от Закона за наемните отношения. До прекратяване на наемните отношения дължимата наемна цена се осъвременява всяка година с индекса на инфлацията.
(4) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правото си на наематели по Закона за наемните отношения. Наемните отношения с тях могат да бъдат прекратени при условията на чл. 36 от Закона за наемните отношения. До прекратяване на наемните отношения дължимата наемна цена се осъвременява всяка година с индекса на инфлацията.
(5) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения.
Чл. 7
(отменен)
Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица, които, като са използвали своето служебно или партийно положение или като са злоупотребили с власт, са ги придобили, без да имат законно основание за това.. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила.
(2) Придобиването на собствеността на имотите по предходната алинея е действително и когато то е станало въз основа на акт, подписан от длъжностно лице, което е замествало надлежно оправомощеното от закона длъжностно лице, както и когато придобиването е станало в нарушение, допуснато от администрацията, и приобретателят е бил добросъвестен.
(3) На осъдените по този член лица се възстановява платената от тях сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Влезлите в сила решения се изпълняват след изплащане на дължимата сума.
(4) Лицата по ал. 1, чиито искове са отхвърлени, се обезщетяват съобразно условията по предходната алинея.
Чл. 8
(1) Бившите собственици и техните наследници не могат да искат пропуснати ползи и добивите от имота.
(2) Необходимите разноски за имота, направени от наемателите – физически лица, се дължат по общия ред.
Чл. 9
Лицата, чиято собственост се възстановява по силата на този закон, могат да се снабдят с документи за собственост чрез обстоятелствена проверка, ако докажат, че до датата на отнемането на имота в полза на държавата те или техните наследодатели са имали правото на собственост. За обстоятелствената проверка не се събира държавна такса.
Чл. 10
Собствеността върху магазините, работилниците, складовете и ателиетата, продадени през периода 30.III.1973 г. – 16.III.1990 г. не по реда на Постановление № 60 на Министерския съвет от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.), се възстановява съгласно разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 105 от 1991 г.).
Допълнителна разпоредба
§ 1
Общинските съвети да направят необходимото за уреждане с предимство жилищния въпрос на заварените наематели по чл. 6, ал. 2 в определения срок.
§ 2
(1) На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища съобразно § 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.). Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване.
(2) Когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината. Това право не се ползва от лица, които имат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможност да плащат свободен наем.
Заключителна разпоредба
§ 2
(1) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947 – 1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.
(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.
(3) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.
(4) Висящите производства по чл. 7 в редакцията му от 1992 г. се разглеждат от съдилищата в съответствие с новата редакция на същия член.
Заключителни разпоредби
§ 5
Висящите съдебни производства по чл. 7 се прекратяват.
§ 3
На лицата, осъдени по чл. 7, се възстановява платената от тях сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Влезлите в сила решения се изпълняват след изплащане на дължимата сума.