Решение № 1059 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Ирена Н. Петкова

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501595 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Г. Д. Ч., чрез адв. Б. против Решение № 2251 от 05.06.2026 година, постановено по гр.дело № 12 717/2024 година на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от Г. Д. Ч., ЕГН ********** против 1./ Ж. Я. А., ЕГН **********; 2./ И. С. А., ЕГН **********; 3./ К. А. А., ЕГН **********; 4./ С. А. А., ЕГН **********;

5./ Ж. И. Д., ЕГН **********; 6./ И. И. К.. ЕГН **********; 7./ Д. И. С., ЕГН

**********; 8./ Г. Т. С., ЕГН ********** и 9./ Ж. Т. Х., ЕГН ********** петиторен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на субективното материално абсолютно вещно право на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. А., област В., с площ от 1545 кв. м., при граници имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода, считано от 1999 година до датата на сезиране на съда – 2024 година, както и в частта, с която е бил осъден да заплати в полза на Ж. Я. А., ЕГН ********** сумата от 649.34 евро, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

Съобразно изложеното във въззивната жалба решението се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че решението на 1

ПК има конститутивен ефект, доколкото в него са били отразени налични граници, които правят имота индивидуализиран. Сочи се още, че правоимащите възстановени собственици са демонстрирали бездействие за повече от 10 години, което прави исковата претенция основателна. В заключение се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт, като в условията на евентуалност се иска уважаване на исковата претенция по отношение на онази реална част, която попада в имот № *** по стар КП, която е била с ясни граници към 1993 година.

По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемите, чрез адв. М. П., с които се оспорва въззивната жалба и се настоява, че решението е правилно и законосъобразно

В съдебно заседание въззивника е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемите страни са редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Наличието на конкурентни основания за собственост в случая налага изследването на всяко едно от тях. Така например въззиваемите са наследници на покойния Д. М., така както е видно от представената по делото преписка (вж.л.145). Видно е също, че те са настояли за бъде възстановена неговата бивша собственост в землището на с. К.. В полза на тези наследници са били издадени две Решения на ПК – според първото Решение № 6318 от 08.02.1993 г. /л. 157/, се касае за общо четири имота, включително „Лозе“ от 3 дка, при граници/съседи – Д. С., А., Г. и Г. И.. Второто Решение е със същия № 6318, но е от 19.10.1995 г. /л. 164/ и също касае 4 имота, вкл. „лозе“ от 3 дка, при същите граници.

Пред ВРС е било изслушано и Съдебно техническо заключение от което става ясно, че : между възстановеното лозе от 3 дка в местност „П.“ с граници/съседи Д. С., А. Г. и Г. И. и процесния имот 3223 с площ от 1542 кв. м. по КККР от 2016 г. може да се приеме, че е налице идентичност. ВРС е заключил, че Решението на ПК няма конститутивен ефект, поради което давностните срокове следва да се зачитат от издаването на Заповед по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ.

От своя страна ищеца, въззивник в това производство се позовава на протекла в негова полза придобивна давност върху процесния имот за периода от 1999 година до датата на предявяване на исковата му претенция пред съда – 09.10.2024 година. Той излага, че несъмнено, несмущавано и спокойно е завладял процесния имот и по тази причина претенцията му е основателна.

Виждането на въззивния съд е следното:

Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут, площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на 2 съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г. подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици, установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост и установяват новите им реални граници.

Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл.

27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на собственост.

Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал.

2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н.

Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността се възстановява след настъпване на множество законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл.

ППЗСПЗЗ.

Решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ , издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г. , в които имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти, съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 118/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева. От изложеното до тук следва, че Решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие, като с тези решения възниква правното качество 3 на обекта на собствеността - индивидуализация и затова те имат конститутивно действие, което се отнася и за двата вида решения на ПК /ОСЗ/ за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл.

18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ . Действието на решението на ПК /ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.

Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж, ал.

1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр. 34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в които се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници съседи, както и ограниченията на собствеността, не съдържа изискването да е придружено със скица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 48/1995 година, законодателят е предвидил, че за осъществяване на процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, към решението на ПК се прилага скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените места - от техническата служба на общината. Тази редакция с незначително изменение, е запазена и при изменената редакция на текста с ДВ. бр. 122/1997 година. С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 година в разпоредбата на ал. 1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал. 6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ , в смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава номер, единствен за територията на страната. Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ОбСЗ по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот. Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от задължителната 4 процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на собственост върху реално определен имот, е възникнало /Решение № 248/21.07.2010 година на ВКС, ГК по гр. дело № 58 /2009 година, постановено по чл. 290-293 ГПК по въпроса за момента, от който се поражда конститутивният ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента, в който следва да се приеме за приключила процедурата по възстановяване на земеделски земи с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 18 з ал. 1 от ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ/.

В конкретния случай, ищцовата страна е навела като твърдение за придобивно основание – давност, считано от 1999 година до предявяване на исковата молба, като е подчертала, че Решението издадено в полза на ответниците има конститутивен ефект. Както съдът посочи по – горе Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие. В тези решения възстановеният имот обикновено се индивидуализира / в случая това не е така/ чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или по друг начин. В сравнително малък брой случаи, възстановеният имот не е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези решения.