Решение № 3876 от 20.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3876 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Б.а при участието на секретаря Бояна П. Перчева като разгледа докладваното от Цвета Б. Б.а Гражданско дело № 20243110109053 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Г. А., ЕГН ********** срещу „**** **** ****“ ЕООД, ЕИК ****, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на страните, че Н. Г. А. е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-**** г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо ПИ от 27.06.2024 г., с адрес: ************************** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: ****, номер по предходен план: 50, кв. 72, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****, ****, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА №****, том II, peг. №****, дело №***/***г. по описа на нотариус ******, вписан в НК под №***, с район на действие: ВРС, вписан в СВп - Варна с вх. peг. №****/****г., акт №***, том LXXIV, дело №***/***г., дв. вх. peг. №***, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота.

В исковата молба ищцата Н. Г. А. поддържа, чрез адв. Г., че въз основа на 1 покупко-продажба, сключена на **г. в нотариална форма, е придобила право на собственост върху гореописания поземлен имот. Излага, че на ****г. Р. Я.

Х. придобила по замяна лозе с площ от 3**** кв. м, находящо се в гр. Варна, местност „****" или „*****. **" (* ****). С удостовеР.е от ***г. имотът бил възстановен като парцел №***, кв. ***с площ от ****кв. м и отписан със заповед от ***г. от актовите книги за държавни имоти. По отношение на разликата над 2600 кв. м. до отнетите **** кв. м. било влязло в сила решение по описа на ВРС за 1995 г., с което Община Варна била осъдена да предаде на В. Х. Щ. и Р. Х. - наследници на Р. Я. Х., владението на 500 кв. м от собственото им вилно място, цялото с площ от 3100 кв. м, находящо се в землището на гр. Варна, м..... На ** г. ищцата закупила само 872 кв. м ид. ч. от поземлен имот, целия с площ от 2237 кв. м, съставлящ поземлен имот ****, находящ се в гр. Варна, к. к. „****", местност „****". На **** г. синът на ищцата - К. А. К., купил от В. Х. Щ. и Р. Х. съседния на майка си имот ****, идентичен с имот ****, **** по КП от 1956 г., находящ се в гр. Варна, местност „****“, с площ от 3100 кв. м по документ за собственост и с площ от 3056 кв. м по скица. На 21.04.2004 г. ищцата, заедно със съпруга си А. К. А., подписала договор за доброволна делба на поземлен имот **** и в дял и изключителна собственост, съпрузите **** получили дял втори от проекта за делба с площ от 822 кв. м, който понастоящем съставлявал ПИ с ид. **** с площ от 872 кв. м. При делбата съпрузите умишлено получили вътрешния имот, който останал без път при делбата, защото съседният имот ****, понастоящем съставляващ имоти с идентификатор **** и ****, вече бил закупен от техния син и през него те можели да си осъществяват достъпа до своя имот. На 18.05.2015 г. имотът бил придобит от „****" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител била ищцата. На 26.09.2009 г. от сина на ищцата била изготвена техническа експертиза, с проект за изменение на КК на гр. Варна, чрез разделяне на поземлен имот ****, от който се новообразували поземлени имоти с идентификатор **** и ****, който с проекта бил отреден за второстепенна улица и осигурявал достъпа до имот ****, който бил собственост на сина на ищцата, и поземлен имот с ид. ****, който бил собственост на „****“ ЕООД, като с това разделяне собствениците осигурявали достъп до улица и на други два съседни имоти - с ид. **** и ****. На 22.10.2009 г. синът на ищцата продал на „****“ ЕООД поземлен имот с ид. ****, а на „****“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на 2 капитала бил баща му А. К. А. - поземлен имот с ид. ****, който ПИ бил отреден за второстепенна улица и обслужвал достъпа до всички съседни имоти: ****, ****, ****, **** и ****. На 12.01.2011 г. „****“ ЕООД продал на „**** **** ПИ с ид. ****, което дружество проектирало и построило върху имота жилищен комплекс „****“. Около 2019 г. от комплекса сложили върху ПИ с ид. **** бариера с мотива, че пътят бил тесен и когато туристите паркирали на него, за да отидат на плажа, затруднявали достъпа на ищцата до нейния имот. Тя била уведомена за поставянето на бариерата и към този момент била съгласна с него. Собствениците на четирите имота свободно преминавали и ползвали имотите си до есента на 2022 г., когато ищцата, отивайки в имот с ид. ****, паркирала автомобила си на улицата и след като решила да си тръгне, бариерата била пусната и не можела да напусне. Не била допусната да премине от пазач, който стоял до поставената бариерата и контролирал достъпа през бариерата. Потърсила съдействие от полицейските органи. Тогава разбрала, че дружеството „**** -**** било продадено.

Бариерата не била премахната и на ищцата не бил осигурен достъп. На 13.09.2023 г. ищцата закупила от „****“ ЕООД поземлен имот с ид. ****, за да може да се легитимира като собственик пред административните органи и третите лица които ограничават, правото й на преминаване и достъп до имот с ид. ****. На 05.10.2023 г. ищцата подала заявление по чл. 417 ГПК срещу „****“ ЕООД, за да може съдебен изпълнител да я въведе във владение на имота и да премахне бариерата, но делото било прекратено и изпратено по подсъдност. По нейна жалба до Община Варна получила отговор на 07.11.2023 г., че при извършена проверка на място в процесния имот било констатирано от служители на Община Варна, че преместваемите обекти били демонтирани и не били налице обстоятелства за предприемане на действия по компетентност от общинската администрация. Ищцата посетила имота и установила, че бариерата и будката не били премахнати. Освен че те отново били поставени в имота й, към границата на ПИ с ид.**** и ПИ с ид. **** била поставена и телена мрежа. На 11.03.2024 г. ищцата установила, че имотът й бил затворен с електрическа портална врата, за което информирала на 19.03.2024 г. и РП – Варна и на 20.12.2023 г. било образувано ДП ****5/2023 г. по описа на ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, което било прекратено, но постановлението не било влязло в сила. На 26.03.2024 г. уведомила общината, че не само будката и бариерата не са 3 премахнати, но и имотът бил затворен с електрическа портална врата, монтирана на около 6-7 м от източната граница на имота, като ел. захранването на портата било осъществено от ПИ с ид. ****, собственост на „**** **** ****“ ЕООД. На 15.05.2024 г. била уведомена от общината, че от източната страна на процесния имот била изпълнена прозирна ограда и портална врата, и, че при проверка в имота не били установени преместваеми обекти - будка и бариера. Посочва, че с решение по гр. д. №**** г. по описа на ВРС бил уважен иск на „**** **** ****“ ЕООД срещу „****“ ЕООД, като било прието за установено по отношение на последния, че първият е собственик на ПИ с ид.****, на основание трайно необезпокоявано владение от 12.01.2011 г. до 15.08.2023 г. Било очевидно, че ответникът по гр. д. №**** г. бил подставено лице на ищеца по същото дело. На 01.07.2024 г. бил издаден НА №1, том VII, peг. №****, дело №**** от 01.07.2024 г. по описа на ****, вписана в НК под №****, с който на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК ответникът бил признат за собственик на спорния ПИ. Поддържа, че владението върху имота не било прекъсвано и не било изоставяно от нея и от праводателите й. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск и за отмяна на констативния нотариален акт. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „**** **** ****“ ЕООД, с който, чрез адв. Д., оспорва предявения ревандикационен иск като неоснователен. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху ПИ **** на основание трайно и необезпокоявано владение, установено чрез окупация и осъществено повече от 10 години в периода от 2011 г. насетне, за което на 01.07.2024 г. бил съставен констативен нотариален акт. Посочва, че за ПИ **** нямало приложена улична регулация на място. Твърди, че на 04.06.2012 г. имотът бил асфалтиран от ''****'' ЕООД, ограден и определен за паркиране на автомобили на ''**** **** (понастоящем „**** **** ****“ ЕООД), което заплатило извършените СМР, като ищцата изразила съгласие, и дружеството манифестирало пред всички, че е собственик. Поставена била бариера, имало стая за охрана и видеонаблюдение и била монтирана табела, според която ответникът бил собственик. Излага, че на 12.01.2011 г. закупил съседния му ПИ с идентификатор ****, а понастоящем бил собственик на ид. ч. от него. Оспорва твърдението, че собственикът на процесния имот бил предоставил същия за преминаване към имот ****, като сочи, че за последния имало учредено право на преминаване съгласно договор за доброволна делба.

4

Този имот бил предвиден за изграждане на тенис корт, което мероприятие било реализирано. Не бил предвиден достъп през процесния имот, като в десетгодишния срок мероприятието за улица не било извършено по реда на ЗУТ. Посочва, че повече от 10 г. А. К. А. живеел в с. ****, общ. ****, и не упражнявал фактическа власт върху имота нито лично, нито чрез трето лице.

Оспорва твърдението, че ищцата получила владението върху имота от своя праводател и посочва, че на 05.10.2023 г. било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК въз основа на подадено от ищцата заявление срещу „****“ ЕООД, за да й предаде владението върху имота.

Изтъква, че придобивната давност, текла в негова полза, не била прекъсната с подаване на сигнали до органи на МВР, Община Варна и др. Твърди, че процедурата по възстановяване била незаконосъобразна и незавършена.

Оспорва твърдението, че гр. д. №**** г. по описа на РС – Варна било симулативен процес. Сочи, че имот с пл. номер 50 в кв. 72 бил с посочена в скица площ по док. за собственост 3100 кв. м, а по КП - 2871 кв. м. Съгласно одобрен ЗРП със Заповед **** г. на зам. кмета на Община Варна имотът имал площ от 2526 кв. м. Разликата била около 580 кв. м, като видно от заповедта за отписване на **** там била посочена площ от 2600 кв. м, т. е. за другата част имотът не бил на претендиращите права лица. По делото липсвал акт за предаване на владение на 500 кв. м от страна на Община Варна към В Х Щ и Р. Х. в изпълнение на решение по гр. д. №**** г. по описа на ВРС. Оспорва съдържанието на нотариалния акт, с който ''****'' ЕООД прехвърлил собствеността на ищцата, и релевира възражение за нищожност на разпоредителната сделка, като сочи, че дружеството никога не било владяло имота и не можело да предостави третия компонент на правото на собственост. Продавачът не бил собственик предвид незавършената реституционна процедура. Инвокира няколко възражения за нищожност на договора за доброволна делба от 21.07.2004 г. - поради противоречие със закона, липса на предмет и неучастие на собственик в нея. Прави възражение за заплащане на стойността на сторените от него подобрения, които възлизали на сума в размер на 64 500 лв. (32978.33 евро), както и правоотлагащо възражение за задържане на вещта до заплащането им. В условията на евентуалност, в случай че се установи, че е недобросъвестен владелец, релевира възражение за заплащане на по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота 5 вследствие на тези подобрения. Във връзка с направените възражения твърди, че били извършени следните дейности: изравняване на имота чрез машина – 248 кв. м на стойност 4500 лв. (2300.81 евро), извозване на хумусния слой до депо и такса за депониране на пръстта – 4 800 лв. (2454.20 евро), полагане на твърда настилка от чакъл, валиране (в това число завършено изравняването на дъното на пясък, осигурен дренаж, няколко слоя натрошен камък с положени с клинови фракции) – 248 кв. м на стойност 9 800 лв. (5010.66 евро), изграждане и полагане на настилка – 248 кв. м на стойност 41 755 лв.