Акт № 186 от 04.11.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- 101/2026
- Подписан
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.86 · Закон за собствеността
- чл. 86, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10, ал.13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Харманли, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20265630100101 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.
Предявен е иск от Д. Ш. Ш. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул. ***, чрез адв. Т.
Д. от АК-Хасково против Община Харманли, ЕИК ***, гр.Харманли, пл. ***, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 28.01.1991г. закупил от С.С.Л. недвижим имот-лозе с площ от 330кв.м в местността „Старите лозя“, Харманлийско землище. За сделката съставили писмен договор, който е представен по делото. По-късно построил и сграда.Това бил ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто осемдесет и седем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот-гр.Харманли, местност „Старите лозя“, площ-314кв.м/триста и четиринадесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия-8/осма/, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план- 731.202, съседи на имота-***, ***, ***, ***. От момента на сделката до настоящия владеел, ползвал, стопанисвал и поддържал имота.
Заплащал и данъци, но когато решил да се снабди с документи за издаване на нотариален акт, установил, че имота му бил записан като собственост на О.. Твърди,че имота никога не му бил отнеман, никой не оспорвал собствеността му и от момента на придобиване, до настоящия момент го владеел явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато, които факти, пораждали правния интерес от образуване на настоящото дело.Също така ищеца посочва, че имота никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито забраната по чл.
10, ал.13 от ЗСПЗЗ, а и не следвало спрямо него, да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок. В този смисъл посочва и задължителната практика.
1
Моли, съдът да постанови РЕШЕНИЕ, с което да признае за установено по отношение на О., че Д. Ш. Ш. ЕГН:********** по силата на давностно владение и покупко-продажба е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/ седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто осемдесет и седем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот-гр.Харманли, местност „Старите лозя“, площ-314кв.м/триста и четиринадесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия-8/осма/, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план-731.202, съседи на имота-***, ***, ***, ***.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото Община Харманли.
В съдебно заседание ищеца лично и чрез пълномощника си адв.Т.Д., поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.Излага твърдения в тази насока.Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представената Скица № 15-157073/04.02.2026г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрен със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 314 кв.м. с предназначение на територията „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, се установява ,че като собственик на процесния имот е записан ответника-О..
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите :Севда Михайлова и Желка Мирчева се установява, че имота в Старите лозя,ищеца придобил и владяли повече от десет години. Двамата свидетели имали имоти в съседство до процесните и споделят,че Д. си построил там къщичка и си живеел.Св.Михайлова твърди ,че от 1990 г.
Д. купил мястото и си построил къщата.
Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.
От страна на ответника бяха представени: Заповед №РД- 11-221 от 10.08.2004г. на областния управител на област Хасково за одобряване на плана на новообразуваните имоти на за местност „Старите лозя“ част I, към която има регистър на имоти; списък на имоти на собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС; разписна книга; разписен лист; извадка чернова от кадастралната карта; заповед №453 от 03.07.1989г. на основание чл.6 т.4 и чл.184 ал.4 от ЗТСУ и чл.10 ал.1 от ПМС №4/12.02.1988г.; учредителен протокол от 28.09.1945г.Тези писмени доказателства съда ,намира че не са относими към спора.По никакъв начин не може да се направи връзка с процесният имот.Не се представиха доказателства за идентичност на някой от описаните имоти с процесния или част от него.Какво се е случвало във времето с други имоти по никакъв начин не влияе на спора и не променя фактическата обстановка,нито пък е възможно да се наведат други правни изводи.Поради изложеното ,съда не ги обсъжда.
Представена е и Заповед №РД- 11-221 от 10.08.2004г. на областния управител на 2 област Хасково за одобряване на плана на новообразуваните имоти на за местност „Старите лозя“ част I, За процесните имоти с номер по ПНИ –731202 е записан като собственик О..В разпита на вещото лице се изложиха данни,че при съставянето на ПНИ,при липса на данни за собственост,е отбелязван като собственик Държавата или Общината.Съда намира , че такова формално вписване не може да учреди собственост на недвижим имот.Още повече,че след вписването ответника не е манифестирал собственическо поведение.
По делото е прието заключение от вещото лице инж.Д. К..Според него процесните имоти не са включвани в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури,не са били отчуждаван и не са били заявявани за възстановяване,не са били одържавявани и отчуждавани и съответно възстановявани.В съдебно заседание заявява,че първия план за тези имоти е от 2004г. и оттогава има данни за имота.Запознат е и с топографски карти изработени в периода 1950-1960г.,но те давали сведение за релеф,насъждения,но липсвали данни за собственост. В списъка на имотите ,предоставени за ползване /разписния лист/ към Плана за новообразуваните имоти за собственик е вписана О..При огледа на имота вещото лице е констатирал,че същия е затревен,което не означавало ,че не се обработва. Съдът е приел заключението като обективно,безпристрастно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената Скица на СГКК-Хасково и възраженията от ответника в становището по делото.
По делото е приета експертиза,според която имота никога не е бил актувани като общинска или държавна собственост до образуване на делото.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение.В тази насока не са представяни доказателства за оборване на извода.
Имота не е бил одържавяван по реда на чл.12 ЗСГ,нито е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на 3
ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобил спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, в негова тежест е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. В същия смисъл Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.
В тежест на ответника бе да докаже своето основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, каквито доказателства не бяха ангажирани по делото.
Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/012b5328-c8e9-4227-a711-37bfd332f265