Решение № 284 от 20.02.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Русе, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря М.а Й. С.ова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520100797 по описа за 2024 година

Производството е об р а з у в а н о пo предявени от Г. Д. Т. с ЕГН:**********, в условията на първоначално обективно и субективно, кумулативно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответниците – М. Г. Р., С. П. Р. и Р. Д. Р., че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ магазин с площ от 37.70 кв.м., с идентификатор ***, представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор ***, построена в застроено дворно място ***, заедно с 8% ид.ч. от общите части на сградата по правилата на етажната собственост, заедно с 40/634 ид.ч. от правото на собственост върху гореописаното дворно място, както и иск по чл.108 от ЗС - съдът да осъди ответниците М. Г. Р., С. П. Р. и Р. Д. Р. да предадат владението на имота на ищцата Г. Д. Т..

Ищцата твърди, че с Решение № 14 от 07.04.2010 г. по гр. дело №163/2010 г., по описа на Никополски районен съд е утвърдено постигнато между нея и бившия й съпруг ТПТ ЕГН **********, бивш жител на гр. Русе, починал на 06.11.2018 г., споразумение, по силата на което станала собственик на магазин с обща площ 85.30 кв. м., възстановен със заповед № Т-94-00-0073 от 30.03.1992 г. на Министъра на финансите, разделен на два самостоятелни обекта, а именно магазин с идентификатор *** с площ от 37.70 кв.м. и магазин с идентификатор *** с площ от 37.51 кв.м., представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор ***, построена в застроено дворно място с идентификатор ***, съставляващо УПИ VII -1517, 1518, в кв.263 по 1 плана на гр. Русе, ул."Р., цялото с площ от 634 кв.м., при граници: ул."Р."; ул."А.", УПИ1-1505 и УПИ1-1516, заедно с 16% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с избено помещение в сутерена на сградата към магазина с идентификатор *** и съответните ид. ч. от общите на сградата, определени по правилата на етажната собственост, заедно с 123/634 кв.м. от описаното по горе дворно място.

Твърди, че магазин със застроена площ от 85.30 кв. метра е бил изкупен от бившия й съпруг ТПТ преди брака им, през 1976г. по реда на ПМС №60 от 14 май 1975г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета.

През 1992г. и по време на брака магазинът бил реституиран като идеални части от новообразувания след одържавяването имот, които съответстват на оценката спрямо общата цена на имота по силата на Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета /ЗВСНМРСА/ след плащането на цената, на която е бил продаден. Ищцата твърди, че ЗВСНМРСА няма и не може да има обратно действие и да възстановява правно положение преди влизането си в сила, тъй като в предходните му разпоредби не е предвидено обратно действие. Счита, че съгласно Тълкувателно решение №3 от 1993г. по гр.д. №4/93г., ОСГК, докладчик съдия Людмил Нейков: „Възстановяването на правото на собственост има действие само занапред, а не с обратна сила, защото периодът през който имотът е бил държавен, не се заличава в правната действителност /арг. от чл.8, ал.1 ЗВСОНИ/ и щом като и извършеното по национализационните закони отчуждаване е първичен способ за придобиване на собствеността, полученото от отчуждения собственик имотно обезщетение не представлява дадено на отпаднало основание." Законът е източник на ново право, предвид на което реституцията е нов и самостоятелен способ на придобиване и не е необходимо да се изследват фактите, свързани с придобиването преди това.

Ищцата счита, че в конкретния случай се касае за специален реституционен закон, при който "реституционният ефект на разпоредбата на чл.1 ЗВСНМРСА настъпва само ако към момента на продажбата обектите са имали характеристика на магазини, работилници, складове или ателиета и ако в едногодишен срок от влизането на закона в сила -21.12.1991г. - продавачите са върнали на купувачите получените от продажбите суми." /Решение №812 от 16.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 316/2003 г., ТК, IV г.о./.

Ищцата твърди, че макар и възстановяването да е извършено в полза на бившия й съпруг ТПТ дължимата за настъпването на вещнопрехвърлителния ефект сума е заплатена по време на брака изцяло с нейни средства. Това обстоятелство било и основанието за прехвърляне на собствеността върху процесния магазин в нейна изключителна собственост въз основа на посоченото по-горе споразумение по гр. дело №163/2010г., по описа на Никополски районен съд. Имотът от 85.30 кв. метра бил отписан от актовите книги за държавни имоти със заповед № Т-94-00-0073 от 30.03.1992г. на Министерството на финансите и по време на брака й с ТПТ сключен на 15.10.1988г. и прекратен на 07.04.2010г., като собствеността е възстановена по силата на ЗВСНМРСА и след възстановяване на полученото обезщетение в 2 размер на 7586.90 лева. Твърди, че тази сума представлява пълната стойност на възстановения имот, която съгласно чл.7 и 8 от ПМС №60/1975г. е била заплатена на отчуждения собственик. Насочва, че Решение №1052 от 14.11.2008 г. по гр. д. №6476/2001 г. на ВКС, III г.о. обръща внимание на фактическия състав на реституцията по ЗВСНМРСА, която включва плащането на цената, на която е бил продаден магазинът. Съобразно закона правните последици от реституцията настъпват със самото възстановяване на парите, т.е. правото на собственост възниква автоматично веднага след плащането на ново придобивно основание /Решение № 935 от 10.Х1.1993 г. по гр. д. № 441/93 г., I г.о./. Твърди, че ако обезщетението не бъде изплатено в посочения от закона едногодишен срок, не настъпва реституционният ефект.

Ищцата твърди, че реституцията по специалния ЗВСНМРСА е не само нов, но и възмезден способ на придобиване. Магазинът с площ от 85.30 кв.м., разделен на два самостоятелни обекта с идентификатори съответно *** и ***, е придобит възмездно и по време на брака им и се включва в СИО, макар и тя да не е участник в реституционното производство и имотът да е придобит на името на съпруга й, тъй като СК е специален закон по отношение на ЗС. Твърди, че в мотивите на Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014 г., на ВКС, ОС на ГК и ТК е прието, че придобитото през време на брака, независимо на чие име е, е с характера на вложените в придобиването средства, като съществен критерий е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.

Ищцата твърди, че към момента на реституцията през 1992г. и в периода след това до 1997-1998г. магазинът не съществувал реално, а бил част от общо заведение „Хавана", поради извършено след одържавяването преустройство.

Счита, че съгласно чл.З от ЗВСНМРСА е без значение дали собствеността съществува реално във вида, в който е отчуждена или е трансформирана в нов обект. В последната хипотеза се възстановявали идеални части от новообразувания имот, които съответстват на оценката спрямо общата цена на имота /Решение №1052 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 6476/2001 г. на ВКС, III г.о./ Твърди се в исковата молба, че за реституираното общо заведение „Хавана" е изработен архитектурен проект за разделяне и от него са обособени няколко самостоятелни търговски обекта, но без юридически извършена доброволна или съдебна делба. Ищцата счита, че дори и да са възстановени самостоятелните обекти такива, каквито са били към момента на одържавяването, то поради нововъзникналата съсобственост по различен способ / ЗВСНМРСА/ от предишния, силата на предишното решение за делба е непротивопоставимо на съсобствениците.

Твърди, че тя и съпругът й завладяли новопроектирания в този му вид и размери магазин от 85.30 кв.м., изключвайки владението на останалите съсобственици. Твърди, че владението им било явно и само за тях и продължило в периода от 1998г. до 2010г. Твърди, че при завладяването магазинът е бил съсобствен, като идеалните части на останалите съсобственици от магазин от 85.30 кв.м. са придобити в режим на СИО по време на брака им по давностно съвладение, осъществявано от нея и бившия й съпруг.

3

Твърди се в исковата молба, че върху магазинът от 85 кв.м. е възникнала СИО по отношение както на идеалните части, които са предмет на реституция, цената по която е платена с лични средства на ищцата, така и по отношение на останалите идеални части, по отношение на които ищцата и бившия й съпруг са осъществявали 10 годишно давностно владение, като в този смисъл магазинът е бил предмет и на споразумението по гр. дело №163/2010г., по описа на Никополски районен съд.

Ищцата счита, че чрез утвърденото от съда споразумение тя и бившия й съпруг са ликвидирали съсобствеността върху магазина от 85.30 кв. м. чрез делба, като общото им желание било след развода той да остане нейна собственост. Волята ни за постигането на този ефект като страни по сключеното споразумение било ясно и категорично изразено от тях в текста на споразумението. Счита, че няма каквото и да е било съмнение, че общата воля на страните по посоченото споразумение е възмездно придобитият изцяло със средства на ищцата по време на брака магазин да стане след прекратяването му изключителна нейна собственост, т.е. крайният ефект на споразумението е съсредоточаването на собствеността върху магазина в нейно притежание.

Ищцата твърди, че с решението по бракоразводното дело била осъдена да заплати на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса, съответстваща на стойността на половината имот., като при тези условия утвърденото споразумение имало силата и значението на съдебна спогодба при съдебна делба.

Твърди, че споразумението по бракоразводното им дело е произвело вещнопрехвърлителния си ефект и тя е придобила правото на собственост върху магазина с площ от 85.30 кв.м., разделен на два самостоятелни обекта с идентификатори съответно *** и ***. Твърди, ч

Решението, с което е одобрено споразумението е вписано на 23.04.2010г.

Твърди се в исковата молба, че и двата магазина с идентификатори *** и 63427..2.5662.1.11 са прехвърлени от ищцата симулативно с нотариален акт за покупко-продажба, сключен на 22.04.2010г. в полза на ИИХ, като извършената продажба била привидна - абсолютно симулативна, като е създадено доказателство за това - обратно писмо от 22.04.2010г.

Твърди, че такава сделка е абсолютно симулативна, като такава - нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда правни последици. Обратното писмо, което представлява пълен обратен документ, съдържащ всички елементи от съдържанието на договора, съставен нарочно за разкриване привидността на сделката, служило за пълно изобличаване на симулацията, без да е необходимо доказването й с други доказателства.

Ищцата твърди, че на 13.07.2010г. била вписана искова молба по чл.19, ал.З от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на магазин с идентификатор *** с продавач бившият й съпруг ТПТ и купувачи - ответниците по настоящия иск М. Г. Р. и С. П. Р.. С влязло в сила на 10.02.2014 г. Решение № 148 от 13.06.2013 г. по в.гр.д. № 116/2013 г. на ВТАС предварителният договор бил обявен за окончателен. Твърди, че с решение по дело, образувано по искова молба от М. Р. и С. Р. е прието за 4 установено по отношение на ИХ, че не е придобил собствеността върху магазин с идентификатор ***. Ищцата твърди, че не е страна по двете горепосочени дела и постановените по тях решения не я обвързват със своята сила на пресъдено нещо.

Твърди, че владението на магазин с идентификатор *** е предадено на тримата ответници М. Г. Р., С. П. Р. и Р. Д. Р. от симулативния собственик ИИХ и към настоящия момент магазинът се владеел от тримата ответници. Счита, че Решението по чл.19, ал.З от ЗЗД, като всяко съдебно решение пораждало сила на пресъдено нещо между страните по спора и частните им правоприемници, придобили права в хода на производството, но тъй като е конститутивно и изменя вещни права, то легитимирало купувача по предварителния договор за собственик така както и приобретателя по утвърденото от съда по брачното дело споразумение за делба. Твърди, че колизията на права между приобретателите по двете съдебни решения следва да се разреши по поредността на вписванията. Твърди, че исковата молба по чл.19, ал.З от ЗЗД е вписана след вписването на решението по бракоразводното дело, поради което решението по чл. 19, ал.З от ЗЗД е непротивопоставимо. С исковата молба са представени писмени доказателства. Претендират се разноски по делото.

Разпечатката съдържа 25 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ba405a9-97e2-4381-a121-638db5dd32f8