Решение № 213 от 26.08.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Ботевград, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231810101919 по описа за 2023 година

Предявени са положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, като e направено и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и при условията на евентуалност – отрицателен установителен иск за собственост иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът- Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, твърди, че е собственик по силата на Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ No 6923/16.06.2022 г. на поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 770 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: ****, номер по предходен план: *****, квартал 20, парцел ***I, находящ се в област Софийска, община Ботевград, по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

Ботевград, в.з. “****”. С Договор от 27.07.1988 г. на Общински народен съвет - гр.

Ботевград върху имота е отстъпено право на строеж върху държавна земя на ***** и върху същия е налице законно изградена вилна сграда, собственост на М. Г. Б., съгласно нотариален акт No **** Сочи, че за процесния имот има съставени и предходни актове, а именно Акт за държавна собственост No 3431/26.07.1988 г. на Общински народен съвет - гр. Ботевград.

Излага, че на 25.06.2021 г. в Областна администрация е образувана преписка с рег. No 94-М-00-344 във връзка с подадено заявление от М. Г. Б. за закупуване на поземлен имот с идентификатор ***** (предишен идентификатор ****), представляващ държавна земя с отстъпено право на строеж в гр. Ботевград, в.з. “****”, като Областна администрация на Софийска област е стартирала процедура по продажба на държавна земя със законно построена сграда върху нея. Издадена е заповед No ПО-20/29.07.2022 г. на Областния управител на Софийска област, с която е възложено изготвянето и представянето на пазарната оценка на процесния имот.

Пазарната оценка е представена и приета от Областна администрация на Софийска 1 област с предлагана пазарна стойност 53 704.00 лв. без ДДС, и е издадена Заповед No ДС-П-17/07.10.2022 г. на Областния управител на Софийска област за продажба на М.

Г. Б. на недвижим имот частна държавна собственост за сумата от 53 704.00 лв. без ДДС. Сочи, че съгласно нормата на чл. 85, ал. 3 от ППЗДС в едномесечен срок от връчването на заповедта лицето, подало молбата за закупуване, заплаща цената на земята, както и дължимите данъци, такси и режийни разноски. В определения му едномесечен срок купувачът не е извършил заплащане на определената цена, както и дължимите данъци и режийни разноски, поради което и на основание чл. 85, ал. 3 от ППЗДС и съгласно т. 5 от цитираната заповед, се счита, че същият се отказва от покупко-продажбата.

Сочи, че с нотариален акт No 128, том I, рег. No 1175, дело 118/2023 г., на 01.03.2023 г., въз основа на обстоятелствена проверка и на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК М. Г. Б. е признат за собственик на процесния недвижим имот. В акта е отбелязано, че при съставянето му са представени документи, установяващи правото на собственост върху недвижимия имот, един от които е Типов договор за право на строеж върху държавна земя. Следователно при съставянето на нотариалния на ответника е било известно, че земята на процесния имот представлява държавна собственост, тъй като в посочения договор за право на строеж от 27.07.1988 г. е конкретизирано, че отстъпеното право на строеж е върху имот, който е държавна земя.

Излага, че построената от ответника сграда в имота, на която същият е придобил собствеността отделно от земята, е нанесена в действащата кадастрална карта на гр.

Ботевград като едноетажна вилна сграда с идентификатор ****.1.

Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че Държавата е собственик на недвижим имот с идентификатор *****, с площ от 770 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: ****, номер по предходен план: *****, квартал 20, парцел ***I, находящ се в обл. Софийска, общ.

Ботевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, в.з.

“****”, одобрени със Заповед NoРД-18-49/14.10.2011 год. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със Заповед No18-2929/21.03.2022 год. на Началника на СГКК-Софийска област.

Прави искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да отмениконстативен нотариален акт No 128, том I, рег. No1175, дело No118/2023 г., на *****- нотариус No 371 по РНК, с район на действие Районен съд-Ботевград.

При условията на евентуалност, ако предявеният положителен установителен иск за собственост на имота бъде отхвърлен или производството по него бъде прекратено, предявява отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

Ответникът- М. Г. Б., в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си адв. Г. Д. оспорва предявените искове с възражения за нередовност на исковата молба по предявения положителен установителен иск, а по същество и на двата иска – за тяхната неоснователност.

Сочи, че актовете за държавна собственост нямат правопораждащо

(конститутивно) действие, а само констатират (удостоверяват) правото на собственост, придобито от държавата по някой от визираните в чл. 77 от ЗС способи. Приложеният от ищеца АДС No 3431/26.07.1988 г. с посочено основание за издаването на акта 2 “Отреден по регулационния план на курорта “****” за държавен на основание т. 5 на 404 РМС от 1981 г.”, не легитимира държавата като собственик на имота. Соченото в АДС придобивно основание - 404 РМС, не може да бъде годно основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот от Държавата. Ако се приеме за принципно възможно собствеността да бъде отчуждена по силата на Разпореждане No 404 на МС от 28.Х.1968 г., в случая не е доказано нито наличие за предпоставките за това, нито спазване на съответната процедура. Няма данни за получено обезщетение, не се твърди и не се доказва държавата някога да е завзела процесния имот, като няма данни и този имот да е бил включен в ДЗС, АПК или друга селскостопанска организация. Дори да се приеме, че имотът е бил одържавен, то е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ и собствеността върху него е била възстановена ex lege, тъй като отчуждаването е извършено без законово основание и не по установения законов ред поради това, че имотът не е бил внесен в селскостопанска организация, която да я предостави на съответния общински съвет, както и поради това, че за него не е било заплатено обезщетение. Изтъква, че позоваването на придобитото основание на Разпореждане No 404/28.10.1968 г. на Бюрото на МС изисква установяване и че имотът е бил собственост на АПК, т.е. че е бил коопериран или включван в каквато и да е било селскостопанска организация, за което също не са изложени твърдения от ищеца, нито са приложени доказателства.

Твърди, че имотът никога не е бил в блок на ТКЗС, което опровергава възможността същият да е бил собственост на АПК. След като не се представят доказателства, че имотът има земеделски произход, както и че е бил собственост на АПК, посоченото в АДС No 3431/26.07.1988 г. придобивно основание за държавата, свързано с разпореждане No 404/28.10.1968 г. на бюрото на МС, т. 5 е неприложимо относно него.

Посоченото в АДС основание за одържавяване на имота - “отреден по регулационния план на курорта “****” от 1987 г. за държавен на основание т. 5 на 404 РМС от 1981 г.” не представлява валидно правно основание за възникване правото на собственост в патримониума на държавата и на още едно основание - защото отреждането на един имот по регулационния план съгласно действащите към момента на влизане в сила на РП на курорта /вилна зона “****” - 1987 г., разпоредби на ЗТСУ /отм./ няма пряко отчуждително действие, доколкото в случая се касае за включване на имота за първи път в регулация, а не за придаване по регулация на част от един парцел към друг или за образуване на общ парцел от два маломерни имота /чл.110 ЗТСУ отм./. Поддържа, че отчуждителна процедура в случая не е провеждана.

На свой ред се позовава на придобиване правото на собственост от наследодателя му, респ. самия ответник, по давност. Твърди, че наследодателите и родители на ответника са установили фактическа власт върху имота още през 1974-75 г., което е преди отстъпването на право на строеж върху същия като върху държавна земя. Фактическа власт е установена от тях без правно основание, а именно налице е т.нар. “завладяване” на имота. Упражнявайки тази фактическа власт като владелци на имота за себе си, без правно основание, към 1988 г., а именно 13-14 години, фактическият състав на придобиване на собственост върху имота на основание давностно владение, изискващо упражняването на такова за период от 10 години, е бил вече завършен и родителите на ответника са били придобили собствеността на имота още към 1984-85 г. Поддържа, че след като имотът към момента на съставяне на АДС No 3431/26.07.1988 г. вече е бил частна собственост на родителите на ответника, то съставеният на основание АДС не е могъл да породи целените правни последици възникване на право на собственост в патримониума на Държавата, тъй като това придобивно основание касае само имоти на АПК, но не и такива частна собственост.

3

На това основание искът на Държавата се явява неоснователен и недоказан.

Твърди, че Договорът за право на строеж върху държавна земя от 27.07.1988 г. не е породил транслативен ефект досежно учреденото правото на строеж, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма и съответно не е превърнал наследодателя на ищеца в държател на имота на основание на отстъпеното му с него право на строеж. След отстъпването на правото на строеж родителите на ответника, респ. самият ответник, са продължили да обработват имота по същия начин, както преди да бъде отстъпено правото на строеж. Същите са упражнявали за себе си фактическа власт върху имота като свой собствен.

Поддържа, че по делото няма данни за правото на собственост върху процесния имот и неговия титуляр преди издаване на първия акт за държавна собственост от 26.07.1988 г., а този акт не създава и не доказва права на държавата върху него.

Твърди, че на 01.01.2018 г. е изтекъл последния ден от спряната да тече придобивна давност за процесния имот и на тази дата същият е бил придобит от ответника по давност, а ако се приеме, че давностният срок не е изтекъл на тази дата, давността е продължила да тече с обнародване на решението на Конституционния съд на 04.03.2022 г., поради което ответникът е придобил имота с изтичането на единствения недостигащ му ден от давностния срок, спрян на 31.05.2006 г., а именно на 05.03.2022 г.

Оспорва отрицателния установителен иск като неоснователен. Сочи, че от страна на ищеца не се представят доказателства, опровергаващи доказателствената сила на приложения НА No 128/2023 г., с който ответникът се легитимира като собственик на имота по наследство и давностно владение. Поддържа, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от ответника по давностно владение и наследство - въз основа на упражняваната последователно от покойния баща и наследодател на ответника Г. Б., б.ж. на гр. Ботевград, и от самия ответник фактическа власт върху имота спокойно, явно, непрекъснато, без да е смущавана от никого, в периода от 1974-75 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба. Сочи, че имотът не е внасян в ТКЗС, тъй като не е имал характера на обработваема земеделска земя, не е одържавяван, не е отнеман фактически, включван в блок на ТКЗС, не е обобществяван, не е бил ползван от публично-правни субекти /община, кметство, държава, ТКЗС, ДЗС или други такива/, не е бил претендирай от друг правен субект, както и не е заявяван за възстановяване от друг собственик. Имотът не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, съответно не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, и относно него не се прилага чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито чл. 19 от ЗСПЗЗ. За него не съществува и забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., поради което и не е била налице законова пречка за придобиване на собствеността върху същия по давност, в периода от 1974-75 г. до 27.07.1988 г., когато върху имота е отстъпено право на строеж от ОбНС - Ботевград. В продължение на повече от 50 години до днес семейството на ответника и впоследствие само той, непрекъснато поддържа, облагородява и подобрява мястото. Имотът е деклариран в Община Ботевград като собственост още през 1998 г. и са заплащани данъците за същия в продължение на всичките тези години. Бащата на ответника е придобил собствеността върху мястото по давностно владение още към 1984-85 г., преди същото да бъде включено в регулационния план на в.з. **** през 1987 г., а след неговата смърт през 2009 г., по споразумение между наследниците имотът остава за ответника и се ползва единствено от него, като той следва да се счете за изключителен 4 собственик на имота след 2019 г. на основание на упражняваното давностно владение като върху свой собствен имот. Ако се приеме, че бащата на ответника не е придобил приживе собствеността върху имота по давностно владение, то самият ответник е придобил същата след смъртта му на основание на упражняваната вече от самия ответник лично фактическа власт върху мястото /присъединявайки и упражняваното владение върху същото от страна на бащата до 2009 г./ като върху свой собствен имот, явно, спокойно, безпрепятствено и несмущавано, в продължение на повече от 10 години, в периода от 2009 г. до завеждане на исковата молба. Изтъква, че и след сключването на договора за право на строеж върху държавна земя родителите на ответника, респ. самият ответник, са продължили да обработват и ползват имота все по същия начин, както преди да бъде отстъпено правото на строеж, като наред с това са извършили и действия, излизащи извън обхвата на учреденото право на строеж, изразяващи се в застрояването на имота с допълнителни сгради, с което ясно манифестират, че имотът не се държи за Държавата, а се владее за себе си, като по този начин явно и недвусмислено се отрича собствеността на Държавата. Претендира разноски.