Решение № 1024 от 16.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от А. В. Славов Гражданско дело № 20233100102452 по описа за 2023 година

Производството е правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба от „КАРИЯН -2" ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя К. Б. Ц., действаща чрез процесуален представител по пълномощие по ред на чл.32 от ГПК адв. Е. К., от АК-Варна и съдебен адрес **** ПРОТИВ: „ДАЛИЯ АСЕТ" ЕАД с ЕИК:****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от М. С. М., с която е предявен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и цена на иска 56 242,11 евро равняващи се на 110 000 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че е собственик на 253.00 кв.м. идеални части от Дворно място, находящо се на ****, цялото с площ 335 кв.м., съставляващо Поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, на ****, номер по предходен план: **, при граници и съседи: ****, ****, ****, ****, ****.

Дружеството ответник е собственик на находящите се в гореописаното дворно място сгради.

Според ищеца собственикът на сградата няма право да завземе цялото дворно място безвъзмездно и да пречи на правото да ползва имота от страна на неговия собственик. Дружеството ответник ползва съсобствения имот.

С Покана с телепоща изх.№15/13.06.2023год. ищеца е поискал от ответника да му заплаща обезщетение за ползване на имота в размер на месечния пазарен наем от 5000 лева месечно, считано от 25.02.2022 год. до отпадане на основанието за заплащане на обезщетението.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да 1 постановите решение, с което:

ОСЪДИ ответника „ДАЛИЯ АСЕТ" ЕАД с ЕИК:**** да заплати на ищеца „КАРИЯН-2" ООД, ЕИК ****, сумата в размер на 56 242,11 евро, равняваща се на 110 000 лева, представляваща обезщетение за това, че ищеца е лишен от ползването на 253.00 кв.м. от съсобственото с ищеца Дворно място, находящо се на ****, община В., област В., район ****, цялото с площ 335 кв.м., съставляващо Поземлен имот с идентификатор № ****, номер по предходен план: **, при граници и съседи: ****, ****, ****, ****, ****, за периода от 25.02.2022 год. до датата на депозиране на исковата молба 12.12.2023 год.

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован се явява законен представител и не се представлява от процесуален представител по пълномощие. С депозирана по делото писмена защита от процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Не е представен списък с разноските по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва правото на собственост на ищеца и на неговите праводатели.

Оспорва действителността на прехвърлителите сделки по нотариалните актове, с които се легитимират ищецът, и на неговите праводатели, както и апорт в полза на ищеца, поради недействителност и нищожност, поради липса на предмет - описаните в тях недвижими имоти не съществуват, което е установено и прогласено с влязло в сила съдебното решение по гр.дело № 439/1999 г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА и влязло в сила решение по в.гр.д. № 237/2005 г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА.

Според ответника в решението е постановено, че Ресторант „****", заема изцяло посочения имот. В съдебното решение е прието, че собствеността върху имота не може да бъде възстановена реално на бившите собственици, поради отсъствие на предпоставката по чл. 1 от ЗВСОНИ, а именно - той да съществува реално до размерите, в който е отчужден.

Според ответника договорите са с невъзможен предмет.

С влизане в сила на решението, с което договорът по нотариалните актове на праводателите на ищеца са прогласени за нищожни то нищожни са и всяка отделна правна сделка, така и правните й последици. С Решение на ВКС №255 от 29.06.2010 г. по гр.д.№5342/2008г., III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК по предявен иск по чл.59 ЗЗД е разяснено принципното положение, че изначално не се дължи обезщетение за ползването на част от реституиран терен, върху който след национализацията на имота са построени нови сгради.

След реституцията държавата, респ. държавното предприятие има статут на суперфициарен собственик и следва да се ползва от терена под тях съгласно чл.64 ЗС, като не се дължи обезщетение за това ползване.

Построените след национализацията сгради не се обхващат от реституцията, 2 тъй като тя визира само размера на одържавеното имущество, налично към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. Върху построените след национализацията сгради държавата запазва правото си на собственост, като собствеността й върху построеното е аналогична на суперфициарния собственик, който държи притежаваните сгради. Открита тераса е била предмет на разглеждане в горецитираното гражданско дело на ВАС и е отразена в Скицата - Приложение № по гр. д. № 237/2005 г. на Апелативен съд Варна, неразделна част от решението.

След постановяване на Решението на Апелативен съд Варна по в.гр. д.

№ 439/1999 год. влязло в сила на 09.05.2001 год. е съставен нотариален акт за собственост от 20.04.2016 год., с който **** АД е собственик и на отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор № ****.

Ответника оспорва констативен нот. акт за собственост, издаден от помощник - нотариус, като съставен без необходимата по закон компетентност, тъй като на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗННД Помощник-нотариусът не може да изготвя, съставя и подписва актове, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот, поради което извършеното от него удостоверяване е недействително и нищожно.

Според ответника при сключването на апорт № 110/2021 г. не е прехвърлено правото на собственост върху имота на **** в полза на ищеца, тъй като неговия праводател не е бил собственик.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа депозирания отговор и моли съда да отхвърли иска. В срока по чл.80 е представен списък с разноските.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Според представена справка от ТРРЮЛНЦ в ищцовото търговско дружество е апортиран имот към 15.12.2021 год. на 253.00 кв.м. от Дворно място, находящо се на ****, община В., област В., район ****, цялото с площ 335 кв.м., съставляващо Поземлен имот с идентификатор ****, за периода от 25.02.2022 год. до датата на депозиране на исковата молба 12.12.2023 год., номер по предходен план: **, при граници и съседи: ****, ****, ****, ****, **** от Б. Т. Ц. и С. И.а Ц., които са се легитимирали като собственици с Нотариален акт № 103, том.II, рег. № 6981, дело № 284 от 18.09.2002 год. и НА № 140 том.XXXIX, дело № 8798 Вх.рег. № 12981/18.09.2002 год. на СПВрана.

Представена е поделото писмена покана от ищеца до ответника, да му заплаща обезщетение за това, че е лишен от ползването на имота, на която липсват доказателства, че е надлежно връчено, но предвид отговора, може да се приеме, че поканата е достигала до ответника на 29.06.2023 год. откоято дата е върнат отговор.

3

Производството по гр. дело № 1441/98 год. по описа на ВОС се развива по предявен от Агропласмент – ****, иск против Б. Т. Ц. и С. И.а Ц. иск с правно основание чл.108 от ЗС, с предмет масивна сграда, на два етажа, находяща се **** ****, построена в имот пл. № 10 и отчасти в имот. Пл. № 3 в кв.79 по плана на VII под район Варна, а по сега действащия КП- ПИ № ** и № ** по действащия към постановяване на съдебното решение 29.12.2005 год. по в.гр.д. № 237/2005 год. на АС-Варна.

С влизане в сила на решението, правните последици са свързани с това, че праводателите на ищеца Б. Т. Ц. и С. И.а Ц. не са собственици на масивната сграда на адрес **.

С Нотариален акт № 52, том III, рег. № 3249, дело № 339/2016 год. на нотариус Красимира Кангалова с рег. № 513 на НК, **** е признат за собственик на т.4 - СГРАДА с идентификатор № ****.1 със застроена площ 43 км. метра, с избено помещение 32 кв. метра, СГРАДА с идентификатор № ****.2 със застроена площ 74 кв. метра и открита тераса с площ 103 кв.м. и избено помещение от 55,58 кв.м. и избено помещение от 77,36 кв.м. ведно с отстъпено право на строеж върху имот с идентификатор № **** по кадастралната карта на ****.

С Нотариален акт № 103, том.II, рег. № 6981, дело № 284 от 18.09.2002 год. и НА № 140 том.XXXIX, дело № 8798 Вх.рег. № 12981/18.09.2002 год. на СП-Врана, праводателите на ищеца Б. Т. Ц. и С. И.а Ц. са признати за собственици на поземлен имот от 253.00 кв.м. от Дворно място, находящо се на ****, община В., област В., район ****, цялото с площ 335 кв.м., съставляващо УПИ № ** ****, микрорайон на ****.

Нотариалния акт е издаден от помощник нотариус Д. Ч. при Нотариус Я.

Н..

По делото е изслушана единична и тройна съдено техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло тройната съдено техническа експертиза, като комтепетентна.

От заключението на тройната съдебно техническа експертиза съдът установи, че Поземлен имот ПИ **** е с площ от 335кв.м и е находящ на **, ищеца притежава 253 кв.м., а ЕТ „****“ притежава 70 кв.м. от правото на собственост.

Върху имота е построена Сграда ****.1 с предназначение за обществено хранене, брой етажи 2 и застроена площ 43 кв.м., Сграда ****.2 застроена площ 74 кв.м.

В изпълнение на поставената задача, настоящата експертиза е извършила анализ на ПИ и застрояването върху него, като е установила, че обща площ на сградите – 117 кв.м., а оставаща свободна площ – 218кв.м.

Площта на пространството между сграда № 1 и уличната регулационна линия, обезпечаващо достъпа до сградата - 25кв.м., общо 142кв.м.

Оставаща вътрешна дворна свободна площ е в размер на 193 кв.м.

Минимално необходима площ за достъп и обслужване на сградите е възможна само от северозападната им фасада или през самата сграда. Минимума на тази 4 площ е ивица с ширина 3м (според ЗУТ, Наредба № 7 и отменената Наредба № 6) или общо 39,00 кв.м.

Обща площ на двете сгради (117кв.м.), минимално необходима площ за достъп и обслужване на сградите (39кв.м.) и пространството между сграда 1 и уличната регулационна линия, обезпечаващо достъпа до сградата (25кв.м.), общо – 181 кв.м. от което следва, че оставаща свободна площ – 154 кв.м.

При огледа на място вещите лица са установи, че предвид площта на дворното място с реализираното върху него застрояване, което не позволява да се установят и очертаят 253кв.м. свободна площ в реални граници, поради което очертаването им е невъзможно.

Предвид състоянието и разпределението на сградите в имота реално незастроена вътрешна дворищна площ липсва.

Върху отбелязаната в КАИС свободна площ има строително застрояване, с вид на тераса, стълбище към терасата, площадка с плочки и друго стълбище към входа на ресторанта.

Площта на пространството между сграда 1 и уличната регулационна линия (25кв.м.) , обезпечава достъпа до вход/изхода на сградата на ответника (вкл и за неотложни ситуации пожар, линейка), предвид малката му площ (25кв.м.) и отделеността му, чрез законно построени сгради 1 и 2 от оставащата вътрешната свободна площ – 155 кв.м. няма как да се ползва с търговско предназначение, което би мотивирало търговски субект да го вземе под наем.

От досежно изложеното може да се направи извод, че първо няма свободни 253,00 кв.м. за отдаване под наем, а реално оставащите 155 кв.м. след законното застрояване на две сгради и за осигуряване на достъпа до тях, няма как на практика да функционират търговски обекти под наем.

В тези 155 кв.м. ищеца притежава само съответната идеална част от съсобствеността като съотношение на 253 кв. м. върху цялото дворно място от 335 кв. се равнява на 117 кв. метра от сводната площ от 155 кв. метра.

Разпечатката съдържа 55 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e364969-db54-4544-bce6-417574b1a529