Решение № 450 от 26.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пазарджик, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Цветелина Н. Т. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Т. Въззивно гражданско дело № 20265200500627 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград, постановено по гр.д.№ 20255210100780 е осъдена на основание чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, с адрес: ***, представлявана от кмета К. К., да заплати на Н. В. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „М.*", бл.***, ет.**, ап.**, сумата от 332,34 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 127,11 евро, представляваща лихва за забава, за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г. Отхвърлен е предявеният с правно основание чл. 59 от ЗЗД обратен иск на Община Велинград срещу ОУ „Георги Бенковски“, с БУЛСТАТ 000341707, с адрес: гр. Велинград, ул.

„Калъчов мост“ № 9, за осъждане на ответника да плати сумата от 332,34 евро главница за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 128,11 евро мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г., както и е осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 1

ГПК Община Велинград, да заплати на Н. В. Ц., сумата от 153,38 евро, представляваща разноски в производството.

В срок така постановеното решение е обжалвано изцяло от Община Велинград.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен, противоречащ на закона; постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че ищеца при пълно и главно доказване не успял да докаже, че между страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период (от 01.11.20211. до 30.1 1.2021 г.) при посочените в исковата молба квоти (2/3 идеални части за Н. Ц. и 1/3 идеална част за Община Велинград), който факт бил оспорен с отговора на исковата молба.

Твърди, че не се установил и другия елемент на чл. 31 ал. 2 ЗС, а именно да е отправена писмена покана, която редовно да е достигнала до знанието на ответника, в която писмена покана да е формулирано искането за заплащане на обезщетение. Възражение в подобен смисъл било формулирано в писмения отговор. Счита, че исковата молба от 21.07.2003 г. приета като доказателство не може да послужи като материално-правна предпоставка за покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС.

Твърди се, че не бил доказан и другия елемент от хипотезата на чл. 31 ал. 2 ЗС, а именно че Община Велинград през периода от 01.11.2021 г. до 31.11.2021г. е ползвала имота или е ползвала площ по-голяма от съответстващата на правата в собствеността. Не били събрани каквито и да било доказателства, че ответникът Община Велинград през периода от 01.1 1.2021 г. до 30.11.2021г. сама или чрез другиго е ползвала имота; не се събрали доказателства и в насока, че ищецът Н. Ц. е ходил и е искал да ползва имота си, но ответникът Община Велинград не го е допуснал, като по този начин го е лишил от това му право.

Твърди се, че претендираното с исковата молба обезщетение е било изначално погасено по давност.

Излага се също, че първоинстанционното решение било неправилно и в частта, с която е оставена без уважение насрещната искова молба срещу ОУ „Георги Бенковски” гр. Велинград, с която е предявен иск по чл. 59 ЗЗД.

Изводите на съда, че иска е неоснователен понеже не е налице причинноследвена връзка между обедняването на Община Велинград и обогатяването на Основно училище „Георги Бенковски" гр. Велинград, тъй като ползването на имота от учебното заведение е станало въз основа на фактът, че е било предоставено правото на безвъзмездно ползване на имота, били изцяло погрешни и несъобразени с доказателствата по делото.

Иска да бъде постановено решение, е което да бъде уважена въззивната жалба срещу Решение № 120 от 24.04.2026г. по Гражданско дело № 780 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Велинград, в частта с която е уважена искова молба с вх. № 5171/18.07.2025г. депозирана от Адвокат М. В. П. вписан в АК гр. С. като пълномощник на Н. В. Ц. и да се постанови ново решение, отхвърляйки изцяло исковата молба.

2

Иска се алтернативно, ако исковата молба се счете за основателна, да бъде уваженате въззивната жалба срещу Решение № 120 от 24.04.2026г. по Гражданско дело № 780 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Велинград, в частта с която е оставена без уважение предявената обратна искова молба като бъде отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъде осъден ответника по обратния иск - Основно училище „Георги Бенковски“ гр.

Велинград да заплати на Община гр. Велинград за сумите както следва: 332,34 евро /равностойността на 650 лв./ главница за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 128,11 евро /равностойността на 250,57 лв./ мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н. Ц., чрез процесуалния му представител, в който се излагат съображения за неоснователност на същата. Излага, че е налице дългогодишен спор между страните по делото, произнесени били множество първоинстанционни и десетки въззивни решения, като всяко едно било в полза на ищцова- та страна.

Подадената въззивна жалба била с обичайните аргументи, но противоречала на дългогодишната константна практика на районния съд Велинград и на окръжния съд Пазарджик. Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски в производството.

В срок е постъпил отговор и от ОУ „Георги Бенковски“ – гр. Велинград – трето лице помагач в производството, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се неоснователност на възражението за недоказаност на претенцията на ищеца като са изложени доводи в тази насока. Посочено е като съдебна практика в тази насока ТР № 7 от 02 11.2012 г. по тълк. дело № 7 по описа за 2012 г на ОСГК на ВКС.

Счита, че първоинстанционният съдът правилно бил приел, че третото лице помагач и ответник по обратния иск ОУ „Георги Бенковски“ гр.

Велинград упражнява фактическа власт върху имота, но на правно основание, а именно, за задоволяване на образователни потребности на обществото в Община Велинград, като училището е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, чийто бюджет се определя именно от Община Велинград, в качеството й на принципал, т. е. училището ползва вещта, защото така е определено от ответника по първоначалния иск - Община Велинград. По делото не били представени доказателства и не се установи, че ответникът е предоставил имота за ползване на ищеца съобразно притежаваните от него права, т е. само неговите идеални части. Поискано е решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Следва да се отбележи, че в случая срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е спазен за подаване на този писмен отговор, което е основание да не бъдат обсъждани възраженията изложени в него. Разпореждане № 963/20.05.2026 г., с което е указано, че отговор на въззивната жалба може да бъде представен в 3 двуседмичен срок, е съобщено на третото лице помагач на 20.05.2026 г. като на самото съобщение е отбелязано, че е получено от служител С. К.. Предвид това срока за представяне на отговор е бил до 03.06.2026 г., а такъв е постъпил по електронната поща на РС-Велинград на 04.06.2026 г. в 11:38 часа.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят- Община Велинград, редовно призован се представлява от адв. Д. Д..

Ответникът по жалбата- Н. В. Ц., редовно призован не се явява, представлява се от адв. М. П..

Третото лице ОУ „Георги Бенковски“, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим и валиден съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивната жалба по съществото си е неоснователна.

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена искова молба от Н. В. Ц., чрез пълномощника му адв. М. В. П., против Община Велинград, като с нея са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се от страна на ищецът Ц., че с влязло в сила решение на ОСПазарджик от 14.06.2001г. постановено по гр.д. №633/2001г. по описа на съда за 2001г., наследодателката му С. Н. М. е призната за собственик на 2/3 ид.част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр.Велинград и представляващ парцел №424, с площ от 2729 кв.м. съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград. Посочва се, че същият имот е идентичен с имот пл.№7696 от кв.424, с площ от 2729 кв.м. по настоящия регулационен план на града. Ищецът, като наследник на починалата му майка и Община Велинград били съсобственици именно в тази част на процесния имот, попадаща в двора на ОУ „Георги Бенковски“, като Н. Ц. притежава 2/3ид.ч. от процесния имот, а останалата 1/3 ид.ч. от парцела принадлежи на ответника Община Велинград.

Твърди се, че от момента на възстановяване на собствеността до настоящия момент, имотът се полза за училище, като в него е разположен двора на Основно училище „Георги Бенковски“. Община Велинград е предоставила съсобствения й с ищеца недвижим имот на училището в изпълнение на функцията си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на общината и това е законово вменено задължение на общината, в изпълнение на което е предоставен имотът за ползване на училището, от което следва, че става дума за лично ползване на имота от Община Велинград. Предоставяйки процесния имот за използване от училището, Община Велинград е задоволила потребностите на населението и 4 е изпълнила задълженията си свързани с образованието на населението, но същевременно е лишила наследодателката на ищеца от възможността свободно да използва съсобствеността си, поради което и на основание чл.31, ал.2 от ЗС му дължи обезщетение.

Навежда се от ищеца, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на имота, но такова не е получавано.

Наследодателката на ищеца подала искова молба /служеща и като покана за изпълнение/ за заплащане на обезщетение за ползването на имота, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, за период до 16.07.2003г. С влязло в сила решение на ВКС №14/07 от 27.02.2007г., на IVа отделение, по гр.д.№2776 по описа за 2005г. /първо обезщетително производство/, ответникът е бил осъден да заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползването на съсобствения имот за съответния период.

Твърди се, че и след това ответникът продължил да отказва да заплаща обезщетение, поради което били водени още множество дела, по които исковете били уважени. Посочват се и номерата на водените между страните производства. Въпреки това ответникът продълил да не плаща обезщетение.

Искането е Община Велинград да бъде осъдена да заплати на ищеца Ц. обезщетение в размер на 332,34 евро /равностойността на 650 лв./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3ид.части от парцел №424, с площ от 2729кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр.Велинград, който имот е идентичен с имот пл.№7696 от кв.424, с площ от 2729кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.11.2021г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (17.07.2025 г.) до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл.86 ЗЗД за сумата 128,11 евро /равностойността на 250,57 лв./, представляваща лихва за забава, за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г.