Решение № 14061 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14061 гр. *********, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20221*******141334 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 22.02.2024 г., 09.05.2024 г. и 19.09.2024 г., подадена от Х. Т. П. и В. Т. П. срещу *************, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1, предл. 2 ГПК. При условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът ************* е предявил срещу Х. Т. П. и В. Т. П. насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, евентуално иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС.

Ищците Х. Т. П. и В. Т. П. извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че са съсобственици на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.

*********, представляващ поземлен имот с пл. № *********, кв. ****, по регулационния план на гр. *********, м. „********** км.“, с площ от 650 кв.м., който съгласно скица на поземлен имот № ************** г., издадена от СГКК - гр.

*********, съставлява поземлен имот с идентификатор ************.*********, с адрес: гр. *********, район ******, бул.„*******************“, местност „**************.“. Твърдят, че правата им на собственост върху процесната ½ идеална част от недвижимия имот са придобити въз основа на настъпило наследствено правоприемство от баща им ****************, чието право на собственост върху процесната част от имота било възстановено по силата на извършена реституция със Заповед № РД- ************* г. на кмета на Столична голяма община /СГО/, с която се отменя отчуждаването на 650 кв.м. от имот с пл. № ******** от кв. 162 – стар /кв.

**** – нов/, м. „*********** км.“. Сочат, че правата им на собственост върху процесната ½ идеална част от имота се удостоверяват и от издадения в тяхна полза Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, № ****, том XV, дело № ************ г. Поддържат, че от реституцията през 1993 г. до 1 настоящия момент упражняват фактическа власт върху имота както лично, така и чрез трети лица. Твърдят, че в началото на 2018 г. във връзка с предприети от тях действия за продължаване на срока на сключения договор за наем от 01.01.2017 г. с наемателя „**************** установяват, че същият е сключил договор за наем на процесния имот с ответника, който твърдял, че е негов собственик съгласно нотариален акт за собственост върху недвижимия имот по чл. 10 *****№ 28, том I, рег. № ***, дело № *****/2003 г. От съдържанието на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт установяват, че същият се легитимира като собственик на целия недвижим имот, въз основа на Заповед № ****/11.03.1952 г. на ****, отдел „****“ и на основание чл. 10, ал. 2 ****. Твърдят, че при съставянето на посочения констативен нотариален акт не са взети предвид отмененото през 1993 г. отчуждаване на процесния имот от 1952 г., вписания през 1997 г. в Служба по вписванията - гр. ********* нотариален акт за собственост по наследство, издаден в тяхна полза, както и Решение № ***по Протокол № *****от 13.11.2000 г. на ******, с което е одобрен КРЗП на м.

„******IV****км“. В тази връзка, поддържат че издадения в полза на ответника нотариален акт е съставен в противоречие със законовото изискване на чл. 587, ал. 1 ГПК, поради липсата на установяване с надлежни писмени доказателства на правото на собственост на ответника пред нотариуса. В условията на евентуалност, ищците заявяват права на собственост върху процесния имот и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от датата на влизане в сила на заповедта за отмяна на отчуждаването - 17.01.1994 г. до 17.01.1999 г. и в периода 17.01.1994 г. – 17.01.2004 г., в рамките на който са владели процесната ½ идеална част от имота непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като собственици. Излагат доводи, че към настоящия момент ПИ с идентификатор ************.********* бил заличен от КККР, като същият съответствал на ПИ с идентификатор ************.705 и ПИ с идентификатор ************.706. С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че всяка от тях притежава по ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ************.705, с площ от 566 кв., както и от ПИ с идентификатор ************.706, с площ от 80 кв.м., отразени в *****с начин на трайно ползване:

„За обект комплекс за научна и проектантска дейност“, находящи се в гр. *********, район „******“, ж.к. „*******************“, местност „К******* км., придобити по наследство от ****************, евентуално придобити на основание изтекла придобивна давност. Претендират разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че процесният имот попада изцяло в собственост на *****, с обща площ от 250 000 кв.м., представляваща дворно място терен на научния комплекс на *****– IV км., находящо се в гр. *********, район „******“, което съгласно Заповед № *****от 11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, отдел „*****“, парцел II, е отредено за *****от квартал ****. Потвърждава, че за посочения имот е налице съставен Нотариален акт № *****, том I, рег. № *******, дело № ****от 15.07.2003 г. Посочва, че на основание чл. 10, ал. 2 З***********, е собственик на стопанисваните от него държавни терени, сгради и прочее. Поддържа, че от 19.10.1991 г., *****е собственик на предоставените в нейна полза имоти и вещи. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че предоставените обекти – държавна собственост са трансформирани в собственост на *****и не подлежат на възстановяване по реституционните закони.

Посочва, че процесният имот е бил отчужден по реда на Закона за планово изграждане 2 на населените места по регулационна преписка № 1/1951 г. по силата на регулационен план, утвърден със Заповед № ***/*****г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройство, по силата на която в полза на ****бил отреден парцел II в местност „*****М.“ – ********* /Бивш терен за студентско общежитие/.

Поддържа, че в отредения за ***имот попада и имот с пл. № ********, собственост на ****************, чийто наследници са ищците в настоящото производство. Сочи, че на основание Заповед № ****/11.03.1952 г. са проведени съответните процедури по отчуждаване на имотите, попадащи в границите на отредения за *****терен и изплащането им на бившите собственици. Поддържа, че влязлата в сила на *****г.

Заповед № РД – ************* г. е издадена при наличието на материалноправни пречки за възстановяване на процесния имот, собственост на ****. Твърди, че ****не е била страна в административно производство по възстановяването на имота, съответно същото няма обвързващо действие спрямо нея. Оспорва законността на издадения акт, по силата на който в полза на ищците е възстановена собствеността върху процесния имот. Поддържа, че от предоставянето на имота със Заповед № ***/11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство до настоящия момент *****владее и стопанисва целия комплекс, част от който е и процесният недвижим имот. Навежда доводи относно незаконосъобразността на извършената реституция в полза на ищците, доколкото възстановеният имот не представлява държавна собственост. Съобразно изложеното е направено искане съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба – уточнение от 25.10.2022 г. и от 10.03.2023 г. ответникът предявява насрещни установителни искове, с които прави искане съда да признае за установено по отношение на ответниците Х. П. и В. В., че *********** е собственик на ПИ с идентификатор ************.705 и ПИ с идентификатор ************.706, на основание чл. 10, ал. 2 З***********, евентуално на основание придобивна давност.

Поддържа, че незаконосъобразно възстановения имот в полза на ответниците попада върху изградената от ******комбинирана ************** на територията на научния комплекс, засягаща част от игрището за футбол и хандбал, като отбелязва, че спортните съоръжения са стопанисвани и поддържани от *********** от години.

Наведени се аргументи в подкрепа на твърдението, че ищецът е стопанисвал и владял имота от момента на предоставянето му със Заповед № ****/11.03.1952 г. до настоящия момент. Поддържа, че процесният имот попада изцяло в собственост на ***, съгласно издадения Нотариален акт № ****, том I, рег. № ****, дело № ****/15.07.2003 г. При условията на евентуалност, ищецът се легитимира като собственик на имота на основание изтекла придобивна давност, като твърди, че от 22.11.1997 г. – датата, на която е влязъл в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, до настоящия момент е упражнявал фактическа власт върху имота като собственик. В тази връзка, моли съда да уважи предявените насрещни искове, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени издадения в полза на ответниците Нотариален акт № ****, том XV, дело № ****/05.09.1997 г.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответниците по насрещните искове са депозирали отговор на исковата молба, с който излагат доводи за неоснователност на предявените искови претенции. Поддържат, че към момента на възстановяването му, реституираният имот е собственост на държавата, а не на ****, както и че липсват данни относно предоставянето от държавата в полза на *****на недвижим имот с пл. № ******** от кв. 162. Оспорват твърденията на ищеца относно наличието на пречки за възстановяването на процесния имот в тяхна полза, както и 3 обстоятелството, че мероприятието, за което е бил отреден имотът в полза на *****, е реализирано напълно. Оспорват твърденията на ищеца относно факта, че същият е стопанисвал и владял имота, считано от датата на предоставянето му до настоящия момент. Твърдят, че не са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, доколкото владението на ищеца не е било спокойно. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съобразно изложеното е направено искане съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

С Определение № ****/10.02.2024 г. съдът, на основание чл. 227 ГПК, конституира като ищци по делото ****** Р. В. и Ю. Д. В., в качеството им на законни наследници на П.та ищца *****Т. П..

С Протоколно определение от 02.05.2025 г. съдът, на основание чл. 227 ГПК, конституира като ищци по делото С. М. П. и Т. А., в качеството им на законни наследници на П.та ищца Х. Т. П..

С молба с вх. № ***/25.02.2026 г. ищците *****Р. В., Ю. Д. В., С. М. П. и Т. А. молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че всеки от тях притежава по 1/8 идеална част от процесните имоти.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено удостоверение за наследници, издадено от ****община – район „******“ от което се установява, че след смъртта си **************** е оставил като свои законни наследници дъщерите му Х. Т. П. и В.

Т. В..

Приложена е Заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД************* г., издадена от кмета на Столична голяма община, съгласно която се отменя отчуждаването на 650 кв.м. от имот с пл. № ******** от кв. 162, м. „****** в гр. *********, собственост на *****М. *, В. Т. В. и Х. Т. П., отчужден със заповед на председателя на ****№ ***/11.03.1952 г. за нуждите на ***. В мотивите на заповедта е посочено, че отмяната се прави на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., като мероприятието било реализирано частично и засягало само част от имота, а останалата част от 650 кв.м. попадала в неусвоен терен и отговаряла на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. В съдържанието на заповедта е посочено, че същата влиза в сила след като собствениците възстановят дължимите суми, доколкото имотът бил изплатен през 1958 г. Отбелязано е, че заповедта е влязла в законна сила.

Разпечатката съдържа 29 от 164 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12375143-97c7-4b9f-b556-3c42e4d233a9