Решение № 336 от 20.07.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Н.й Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500426 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13/15.01.2026 г., постановено по гр. дело № 641/2023 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, са допуснати до делба следните недвижими имоти:

I. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп, община Пирдоп, област София, одобрени със Заповед № РД-18- 827/13.12.2019г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр.

Пирдоп, улица „Спас Соколов“ № 2, площ: 683 кв. м.: трайно предназначение на територията: Урбанизирана: начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 934, кв. 83, парцел VI, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, ***,

***, ***, ***, ***, ведно с построените сгради:

1.1. сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп, община Пирдоп, област София, одобрени със Заповед № РД-18-827/13.12.2019г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. Пирдоп, улица „Спас 1

Соколов“ №2, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 91кв. м.; брой етажи: 2; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни: предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, стар идентификатор: няма: номер по предходен план: няма;

1.2. сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп, община Пирдоп, област София, одобрени със Заповед № РД-18- 827/13.12.2019г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. Пирдоп, улица „Спас Соколов“ № 2, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 49кв. м.; брой етажи: 2; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни: предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма: номер по предходен план: няма;

1.3. сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп, община Пирдоп, област София, одобрени със Заповед № РД-18- 827/13.12.2019г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. Пирдоп, улица „Спас Соколов“ № 2, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 16кв. м.; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни: предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма: номер по предходен план: няма, ведно с всички подобрения, находящи се върху терена, между следните съделители и при следните квоти: С. Ц. А. – 33/144 ид. ч.; Г. В.

К. – 11/144 ид. ч.; С. Г. К. – 11/144 ид. ч.; М. Г. К. – М. – 11/144 ид. ч.; Ц. Ф. Ц. – 78/144 ид. ч.

С решението е допуснат до делба и следният имот:

II. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. Пирдоп, община Пирдоп, област София, одобрени със Заповед № РД-18827/13.12.2019г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед №18-6657/13.06.2023г на Началник СГКК- София област, адрес на сградата: гр. Пирдоп, улица „Цар Освободител“ №45-А. ет.1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***., предназначение: друг вид сграда за обитаване, сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ 53,35 кв.м., ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, между следните съделители и при следните квоти: С.

Ц. А. – 3/9 ид. ч.; Г. В. К. – 1/9 ид. ч.; С. Г. К. – 1/9 ид. ч.; М. Г. К. – М. – 1/9 ид. ч.; Ц.

2

Ф. Ц. – 3/9 ид. ч.

Отхвърлен е предявеният насрещен установителен иск от Ц. Ф. Ц. срещу С. Ц.

А., Г. В. К., С. Г. К. и М. Г. К. – М., за собственост по завещателно разпореждане, наследство и давностно владение на целият втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 90 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп и на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пирдоп, 1/2 идеална част от намиращите се в него сгради с идентификатори *** и ***, и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. Пирдоп.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на съделителя Ц. Ф.

Ц. срещу Решение № 13/15.01.2026 г. по гр. д. № 641/2026 г. по описа на РС – Пирдоп, с което между съделителите са допуснати до делба техни наследствени недвижими имоти в гр. Пирдоп. Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Въззивникът Ц. Ф. Ц. и покойната му майка Ф. Ц. владели целия втори етаж от сградата с идентификатор *** за периода от 2010 г. до предявяване на исковата молба, като това било видно за останалите съделители, които не се противопоставяли на владението. В тази насока били събрани свидетелски показания, които не се опровергавали от други доказателства. От становището на Гл. архитект на Община Пирдоп се установявало, че процесната жилищна сграда не може да се класифицира като многофамилна (двуфамилна), но от графичните материали следвало, че от нея могат да се обособят две отделни жилища. Това следвало и от заключението на СТЕ. Не на последно място вторият етаж от къщата бил нанесен в кадастъра като самостоятелен обект. В заключение вторият етаж от сградата с идентификатор *** представлявал обект, годен за придобиване правото на собственост, включително чрез упражняване на давностно владение. По отношение на урегулирания поземлен имот (УПИ ***) и останалите налични в него сгради, се сочи, че въззивникът и майка му са ги владели със съзнанието, че са собственици на идеални части по наследство и по завещателно разпореждане. По отношение на самостоятелния обект за търговска дейност с идентификатор *** се акцентира, че същият спадал към откритото наследство, респ. се обхващал от завещателното разпореждане.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че се касае за завет, а не за завещание. В случая било налице универсално завещателно разпореждане и този извод следвал както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства. В заключение се посочва, че първостепенният съд неправилно е отхвърлил насрещните искови претенции, а оттам и неправилно е изчислил квотите в съсобствеността. По същество се иска отмяна на първоинстанционното решение.

3

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от съделителя С. Ц. А.. Въззиваемата намира подадената жалба за неоснователна, а атакуваното решение – за правилно. Саморъчното завещание от 11.06.1978 г. на Ц. Ф.

Ц. касаело само някои имущества от всички притежавани от него, затова представлявало частно завещателно разпореждане. Същото не се разпростирало върху процесния търговски обект с идентификатор ***. По отношение на втория етаж от сградата с идентификатор *** се сочи, че същият съгл. изискванията на ЗУТ не може да се третира като самостоятелен обект и то в режим на етажна собственост. Въззивникът не бил доказал, че е демонстрирал спрямо останалите съделители намерението си за своене по отношение на делбените имоти.

Същото важало и за праводателя му Ф. Ц. Ф.а. Намерението за своене не можело да се изведе от плащането на данъци за имотите. По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание страните поддържат вече заявените си доводи и искания по същество.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Ц. А. срещу Г. В. К., С. Г. К., М. Г. К. – М. и Ц. Ф. Ц.. В исковата молба се твърди, че страните са наследници на С. К. Ц., починала през 1999 г., и Ц. Ф. Ц., починал през 2010 г. През 1971 г. общите наследодатели придобили УПИ с площ от 673 кв. м., съставляващ парцел VI-934, кв. 83 по регулационния план на гр. Пирдоп.

Наследодателите до своята смърт живели в имота и го стопанисвали като свой.

Изградили в същия на мястото на старата сграда нова жилищна сграда и второстепенни постройки. Така, упражнявайки явно владение в продължение на почти 40 години (от 1971 г. до 2010 г.), без владението да е прекъсвано, оспорвано и обезпокоявано, недвижимият имот бил придобит от наследодателите на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Със саморъчно завещание от 11.05.1987 г., обявено с Акт № 54, т. II, рег. № 3263/2010 г. на нотариус рег. № 108, вписано в Служба по вписванията – гр. Пирдоп под № 88, т. I, партида 5287-5290/30.09.2010 г., наследодателят Ц. Ф. Ц. се разпоредил за след смъртта си в полза на дъщеря си Ф. Ц.

Ф.а, като й завещал ½ ид. ч. от парцел VI-677 от кв. 83 по плана на гр. Средногорие, кв. Пирдоп, втори етаж от двуетажна къща и ½ ид. ч. от другите сгради. През 1999 г. починала С. К. Ц. и нейни наследници били съпругът й Ц. Ф. Ц. и трите им дъщери С. Ц. А., А. Ц. К. и Ф. Ц. Ф.а. Твърди се, че вторият етаж от къщата не съставлява самостоятелен обект от нея и при смъртта си Ц. Ф. Ц. не е притежавал в пълен обем 4 правото на собственост върху втория етаж, поради което и Ф. Ц. Ф.а не придобила в пълен обем правото на собственост върху втория етаж от сградата. Към момента на смъртта си Ц. Ф. Ц. притежавал 5/8 ид. ч. поземления имот и построените в него жилищна сграда и други две сгради. По същество се иска урегулираният поземлен имот с идентификатор ***, двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** и другите две сгради в имота с идентификатори *** и

*** да се допуснат до делба при следните квоти: С. А. – 33/144 ид. ч.; Г. К.

– 11/144 ид. ч.; С. К. – 11/144 ид. ч.; М. К. – М. – 11/144 ид. ч. и Ц. Ц. – 78/144 ид. ч.

Иска се до делба да се допусне и друг наследствен на страните имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Пирдоп, намиращ се на първи етаж от сграда с идентификатор ***, предназначен за търговска дейност с площ от 53,35 кв. м. По отношение на този имот се иска делбата да се допусне при следните квоти: С. А. –3/9 ид. ч.; Г. К. – 1/9 ид. ч.; С.

К. –1/9 ид. ч.; М. К. – М. – 1/9 ид. ч. и Ц. Ц. – 3/9 ид. ч.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от съделителя Ц. Ф. Ц..

Оспорва посочените в исковата молба квоти. Акцентира, че със завещателното разпореждане на Ф. Ц. Ф.а е прехвърлено половината имущество на Ц. Ф. Ц. общо, като изрично било уточнено, че завещава втория етаж на двуетажната къща и ½ ид. ч. от двора и ½ ид. ч. от другите сгради в този имот. Около 2008 г. Ф. Ц. Ф.а заживяла в имота, грижейки се ежедневно и непрекъснато за баща си. Грижила се за него до смъртта му. Приживе, докато живеел с дъщеря си, наследодателят многократно изразявал волята си вторият етаж от къщата, половината от двора и половината от постройките да бъдат собствени единствено на дъщеря му Ф.. Тази воля била манифестирана и пред останалите му дъщери и именно тя била обективирана в завещателното разпореждане. След смъртта на наследодателя през 2010 г. и обявяване на завещанието, до 2021 г. Ф. Ц. Ф.а и синът й Ц. Ф. Ц. продължили да живеят в целия имот, но със съзнанието, че вторият етаж от къщата, половината от поземления имот и половината от другите постройки в двора са тяхна собственост. През 2021 г. Ф. Ц. Ф.а е починала и синът й и съделител в настоящото производство бил настанен в дом, но в дните, в които бил свободен от училище, продължавал да посещава имота. Сестрите на Ф. Ц. Ф.а знаели за завещанието, то било обявено. Никоя от тях не оспорила и не се противопоставила на владението на Ц. Ф. Ц. и на покойната му майка Ф. Ц. Ф.а. Не се спори, че към момента на смъртта си наследодателят Ц. Ф. Ц. притежавал 5/8 ид. ч. от делбените имоти, т. е. повече от половината от имотите, поради което волята му, изразена в завещателното разпореждане, да остави на дъщеря си Ф. половината си имущество била законосъобразно и валидна. Независимо, че вторият етаж от къщата не можел да се обособи като самостоятелен обект, Ф. Ц. Ф.а и синът й Ц. Ф. Ц. владели като собственици втория етаж повече от 10 години, поради което го придобили по давност. По отношение на магазина с идентификатор *** 5 се акцентира, че той също е част от имуществото на наследодателя Ц. Ф. Ц., респективно е обект на завещанието. В отговора са инкорпорирани и насрещни искове. Съделителят Ц. Ф. Ц. моли да бъде признат за собственик по давност на идеални части от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор ***, съответстващи на реално владения втори етаж от жилищната сграда.