Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 518 от 29.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
696/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 2, т. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл.7, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Надя Узунова

Членове:Гюлфие Яхова

М. Каменова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от М. Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500696 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 8130/03.04.2026 г., подадена от Община Благоевград, с административен адрес гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М.Б., чрез ст. юрк. Г. М., срещу Решение № 194/18.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1574/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Сочи се, че съдът не изследвал задълбочено събраните по делото доказателства. Твърди се, че от свидетелските показания не се установява по безспорен и категоричен начин осъществявано от ищците владение и районният съд не е извършил задълбочена преценка на изготвената по делото експертиза, като не е съпоставил същата със свидетелските показания. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че процесният имот е изключен от приложното поле на ЗСПЗЗ, не е установено същият да е държавна или общинска собственост и по отношение на него не намира приложение забраната по чл. 86 от ЗС. Посочва се, че районният съд изобщо не е обсъдил въведеното придобивно основание на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като и хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС.

1

Твърди се, че първоинстанционния съд не е приложил относимия към предмета на спора материален закон и е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Е. А. С., А.

Л. С. и С. Л. С., всички чрез адв. М. Г., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения и възражения, като се сочи, че решението е правилно. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съображенията за това са следните:

Образувано е по искова молба, подадена от Е. А. С., ЕГН **********, А.

Л. С., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр. ** чрез пълномощника адв. М. Г. срещу Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. Благоевград, пл. "Г. Измирлиев" № 1, представлявана от кмета М.Б..

Предявени са при условията на обективно и активно субективно 2 съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, установено през 1984г. от техния наследодател Л.С. С., починал на **г. и продължено след смъртта му, и понастоящем от ищците при следните квоти (4/6 ид.ч. за ищцата Е. А. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците А. Л. С. и С. Л. С.) на недвижим имот с идентификатор проектен № ***, който имот е реална част от имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове за неоснователни.

Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на процесния недвижим имот. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и ползван приживе от наследодателя на ищците Л.С. С., бивш жител на гр. Благоевград, починал на **г., като същият бил син на С. П.

С., починал на **г. Излагат, че С. П. С. през 1951г. чрез съдебна делба бил придобил процесния имот, който сега бил реална част от имот с идентификатор № ***. Поддържат, че са установили фактическа власт върху имота през 1984г., като след смъртта на наследодателя им Л.С. С. на **г. са продължили неговото владението. Сочат, че имотът не бил внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или други сродни организации. Поддържат, че в имота били изградили жилищна сграда и стопански постройки, като продължавали да стопанисвали и владеели имота - отглеждали овошки и грозде, лози /асми/, зеленчукова градина. В тази връзка заявяват, че през 2024г. решили да предприемат действия, за да се били снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с която да им бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Навеждат, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 4899 от 08.04.2015г. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижимия имот при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Е. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците А. С. и С. С..

Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

3

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот с проектен идентификатор *** попада в землището на с. Селище, на границата със землището на с. Българчево Имотът е извън границите на регулационния план и извън границите на строителните граници на с. Селище. Имотът е с голяма денивелация, между 3 и 5 метра. Изградени са него подпорни стени, сгради и навеси. Установява се, че процесният недвижим имот, описан като реално обособена част с площ от 1939 кв.м., показана с маркирани с оранжеви граници, на скицата от оглед на място, която е и комбинирана скица /Приложение № 1 към експертното заключение/, с цялата си площ попада в границите на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по КККР на с. Селище. ПИ с идентификатор;. *** /предходен № 000863 и № 000153/ попада в територия за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. Вещото лице сочи, че статутът на процесния имот винаги е бил земеделска земя. Вещото лице не може да даде отговор дали процесният имот е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС, АПК. Няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и на други частни лица.

Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило комбинирана скица, снимков материал и извадки от МЗХ от цифрова ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024г. /съответно Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот е с площ от 1939 кв.м. В имота са констатирани следните постройки: 1. едноетажна жилищна сграда в състояние, годно за обитаване; 2. външна тоалетна; 3. масивна стопанска сграда в състояние, годно за използване; 4. масивна стопанска сграда (склад) в състояние, годно за използване и две развалини - бивши масивни стопански сгради. Вещото лице сочи, че в имота има зеленчукова градина и 9 (девет) броя овощни дръвчета. Установена е единствено вътрешна ограда около зеленчукова градина, находяща се пред масивната жилищна сграда - точки с №№ 1-2-3-4-56-7, онагледено на Приложение № 1 към експертизата.

По делото са разпитани и свидетели. Св.Я.П.К. сочи, че е племенница на съпруга на ищцата Е. С., който се казвал Л.. Процесният имот се намирал в село Селище, местността се казвала „Чекуро“. Ходила често на този имот с ищците кака й А. С. и батко й С. С.. Имотът бил ограден с ограда. В него имало цветя, имало лозница. От едната страна оградата представлявала зид с камъни, от едно време. А от другата страна, около градинката, била дървена или желязна оградата. По-ниска била тази ограда. Била с мрежа, тъй като тя 4 била от едно време. От едната страна оградата била правена от дядо й и била с камъни, а от другата страна мрежата била преправяна - мрежа, която била закрепена на бетонови колци. Вуйчо й Л. имал този имот от дядо й С. С..

Имала спомен от баща й, че дядо й С. бил живял в село Селище в къщата в тази местност „Чекуро“. В този имот имало стара сграда. Сградата представлявала стара жилищна къща, която едно време била правена с камъни. И отделно имало пристройка, в която били се гледали животни.

Пристройката била до къщата. Представлявала обор, който бил до къщата, и там дядо й бил гледал животни. От баща й знаела, че дядо й С. бил построил къщата и пристройката, която вече се била разрушила. Пристройката била самостоятелна, не била залепена за къщата. Представлявала обор, не била до къщата, а била отделно от нея. Баща й бил е разказвал, че този имот бил дарен на вуйчо й Л., тъй като той и неговата съпруга се били грижили за дядо С..

Тази свидетелка поддържа, че от времето, от както познавала имота и имала възприятия за имота, не било имало период от време, през който Л. и неговото семейство да са били изоставяли имота и да не се били грижили за него. В старата къща постоянно са били живели дядо й и баба й. След тяхната смърт в този имот постоянно си живеели вуйчо й Л. и вуйна й Е.. Имотът бил голям около два или три декара. В този имот имало дръвчета - череши и праскови.

Не били много на брой. Били около десет на брой и се намирали в горната част на имота. Предполага, че тези дръвчета били садени от дядо й С.. Имотът бил частично ограден, от долу, където била външната тоалетна било дере и отдолу нямало ограда. В дъното на имота било дере, всички други страни на имота били оградени. В горната част имотът бил ограден с бетон. Имотът бил с денивелация, като на нива бил. Като долната част била дерето. Вуйна й Е. и вуйчо й Л. били гледали градинка в този имот. Садили си домати, чушки.

Имаше едно пространство от имота, което не било заета с нищо. Не всичко било засадено. Към момента, вуйна й Е., нейната дъщеря - А., заедно с нейния мъж, както и батко й С. ходили на имота. Вуйна й Е. била тази, която оставала по-дълго време на този имот, оставала да спяла.

Св.Б.К.М. сочи, че е племенница на Л. С.. Дъщеря а на М. - голямата сестра на починалия Л. С.. Заявява, че процесният имот се намирал в землището на село Селище, местността се казвала „Чекуро“. В имота имало къща, имало и постройка за животни с двор. Била живяла в този имот.

Детството й било минало при баба и дядо - С. и С. С.. Като дете била ходила на този имот. В имота гледали тютюн и овошки. В този имот гледали тютюн.