Определение № 838 от 09.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. Плевен, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500426 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от Община гр.Н., представлявана от кмета Е.Ц. против определение №35/20.05.2025г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Н., с което е отказано вписването на Акт № 5433 от 19.05.2025 г. за поправка на Акт за частна общинска собственост № 39 от 04.12.1997 г., вписан под № 169, том 4, вх. per.

№ 2145/26.04.2006 г. на СВ с вх. per. № 1654/20.05.2025 г. на СВ.

Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно Съдия по вписванията приема, че актът за общинска собственост е за поправка на фактическа грешка, а се касае за акт при условията на чл. 60, ал. 3 от ЗОС, при които се съставя акт за поправка на акт за общинска собственост при настъпване на други промени в данните, вписани в акта. Развива доводи, че не е извършена промяна в предмета на собствеността, актуван с първоначалния АЧОС № 39/04.12.1997г., а единствено е уточнено описанието на застроения поземлен имот, за да съответства на регулационната и кадастралната информация, налична към момента на поправката. Също така, че поправката в застроената площ на съществуващата сграда „Битов комбинат“ отразява извършено пристрояване в рамките на съществуващия строеж, без създаване на нов обект, без промяна на функционалното предназначение и без промяна в вещноправното съдържание 1 на собствеността. Актуализираната застроена площ от 277.82 кв. м. вместо досегашните 267 кв. м. се дължи на обемно разширение, признато от компетентния орган с удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Сочи също, че поправката отразява единствено технически параметри на съществуващата сграда и е израз на изискването актовете за общинска собственост да съдържат вярна, актуална и технически точна информация относно обектите, върху които се упражнява правото на собственост. Това е именно хипотезата на чл. 60, ал. 3 от ЗОС - „при настъпване на други промени в данните, вписани в акта“. В конкретния случай, пристрояването не е създало нова сграда и обект на собственост, а е довело до промяна в площта на съществуваща, поради което поправката е допустима. Заявява, че посоченото в мотивите твърдение на съдията по вписванията за наличие на договорни ипотеки върху имота е ирелевантно към настоящото производство и не намира опора в съдържанието на представения за вписване акт. В графа 15 на Акт за общинска собственост № 39/04.12.1997 г. не фигурират вписани договорни ипотеки. Напротив - отбелязано е единствено, че имотът е включен в баланса на общинската фирма „***“, без да се конкретизира за кой от описаните в акта имоти се отнася това, както и без посочване на правното основание за включването. Впоследствие, с Решение № 270/17.02.2006 г. на Общински съвет - Н., се установява, че сградата е изведена от баланса на общинската фирма, поради което тази първоначална обвързаност е изгубила правното си значение към настоящия момент. В акта за поправка не са вписани „Предоставени права за управление“, нито са отбелязани тежести върху имота, което ясно потвърждава липсата на каквито и да било пречки за вписване. Самите действия по управление и разпореждане с актуваните имоти подлежат на отразяване в раздел 11 „Забележки“, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 8/17.12.2009 г., и не представляват основание за съставяне на акт за поправка.

Моли отказа да бъде отменен, като се укаже постановяване на вписване.

Постъпило е становище от съдията по вписвания, в които се сочи, че отказът е продиктуван от това, че в първоначалният акт за общинска собственост от 1997 е посочено, че имотът е част от капитала на ОФ „***“.

Счита, че имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правата върху общинската част от капитала на търговските дружества се упражняват по ред, 2 установен с наредба на общинския съвет. Заявява също, че Липсва правен интерес от страна на община Н. за вписване на акта за поправка, тъй като към момента на съставянето на акта имотът е бил включен в капитала на търговското дружество и не е общинска собственост. Развива и други доводи по повод собствеността на имота и неговото описание. Счита жалбата за недопустима, алтернативно неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа на съдията по вписванията лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо. Заявлението е подадено от Община Н., чрез пълномощник, поради което и отказът за вписване на акта може да се обжалва от нея. Поради това и е активно процесуално легитимирана да обжалва отказа съгласно чл.577 ал.1 от ГПК вр. с чл.569 т.5 вр. с чл.572 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните съображения:

Дължимата проверка, която следва да извърши съдията по вписванията е регламентирана в чл. 32а от ПВп и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията проверява наличието на следните предпоставки: 1. дали актът подлежи на вписване, 2. съставен ли е съобразно изискванията за форма, 3. има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота, съгласно чл. 6 от ПВп , както и спазени ли са нормативните изисквания, относно задължителните приложения към всеки акт: скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВп и доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

В случая е акт подлежащ на вписване съгласно чл.60 ал.3 вр. с чл.58 от специалния ЗОС. Актът е съставен в законовоопределената форма по чл.56 от ЗОС. Има съответното съдържание с описание на имота, страни. Приложена е скица. Приложено е удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, от което е видно, че няма непогасени задължения за имота. Няма приложена справка за извършена от съдията по вписванията проверка за наличието на публични задължения в НАП, но такава и не е необходима, защото с акта не се прехвърлят или учредяват вещни права върху имота. Самото вписване е освободено от внасяне на държавна такса по силата на чл.60а от ЗОС.

При наличието на всички тези документи абсолютно неоснователно е 3 постановяването на отказ за вписване на представения акт за поправка.

Както се сочи в мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС „ Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от § 6-8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт.

Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка.“

4

В конкретния случай съдията по вписванията е отказал именно разсъждавайки върху материалноправните предпоставки. Собственик ли е Община Н. на имота, включен ли е в капитала на търговско дружество, изваден ли е от него, правното положение на общински имот, включен в капитала на търговско дружество и редица други. Дори стига до крайният извод, че Община Н. няма правен интерес да заявява вписването и в коя графа на акта следва да се посочва местонахождение, описание и може ли това да е забележка.

Всички тези доводи, дори и да са верни, са извън предмета на проверката, която дължи съдията по вписванията, съгласно посоченото погоре задължително за съдилищата, респ. и за съдията по вписванията решение, чиито предели не са разширени със ЗОС. В този специален закон липсват, каквито и да било указания или оправомощаване на съдията по вписванията за проверка извън визираните хипотези. Актът, чието вписване се иска е за частна общинска собственост /по своето правно естество констативен/ и като такъв е надлежно оборим от всяко заинтересовано лице, което обаче може да стори това с иск пред съда, след наличието на вписването му.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че съдията по вписванията няма права нито по общия, нито по специалния закон да проверява наличието на предпоставките за издаване на акт за поправка на общинска собственост, в това число и да се занимава с въпроса за собствеността на имота. Поради това и постановения отказ с определение №35/20.05.2025г., на Съдия по вписванията при РС-Н., с което е отказано вписването на Акт № 5433 от 19.05.2025 г. за поправка на Акт за частна общинска собственост № 39 от 04.12.1997 г., вписан под № 169, том 4, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото се върне на съдията по вписванията с указание за извършване на вписването.

Тъй като позитивните актове в охранителното производство не подлежат на обжалване, следва, че и настоящето определение, с което се разпорежда извършване на заявеното вписване, не подлежи на касационно обжалване.

Предвид гореизложеното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение №35/20.05.2025г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Н., с което е отказано вписването на Акт № 5433 от 19.05.2025 г. за поправка на Акт за частна общинска собственост № 39 от 04.12.1997 г., вписан под № 169, том 4, вх. per.

№ 2145/26.04.2006 г. на СВ с вх. per. № 1654/20.05.2025 г. на СВ.

ПОСТАНОВЯВА вписване Акт № 5433 от 19.05.2025 г. за поправка на Акт за частна общинска собственост № 39 от 04.12.1997 г., вписан под № 169, том 4, вх. per. № 2145/26.04.2006 г. на СВ с вх. per. № 1654/20.05.2025 г. на СВ.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на вписването.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6