Определение № 3411 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3411 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900773 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Консорциум нов дом Европа“ ООД, представляван от адвокат Х. М. обжалва решение № 463 от 22.12.2023 г. по т.д. 556/23 г. описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените му искове срещу Община Пловдив за осъждането й да заплати сумата от 500 000 лв, заплатена такса за участие в конкурсна процедура, задържана по съгласие на страните по предварителен договор от 11.04.2008 г, ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда от 30.12.2021 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 152 373,30 лв, обезщетение за забавено плащане на главницата от 500 000 лв за периода от 30.12.2018 г. до 30.12.2021 г.

В касационната жалба излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.

Конкретно излага съображения за нарушение на нормата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Също така сочи, че решението е необосновано, което съгласно чл. 281, т.

3, пр. 3 от ГПК е основание за отмяна. Твърди, че въззивният съд неправилно е възприел три писма, приемайки че липсват индивидуализирани вземания.

Неправилно били тълкувани и изводите на съдебно-счетоводната експертиза.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което исковете му да бъдат уважени, както и да му се 1 присъдят разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника – Община Пловдив, прекъсващо давността, изявлението на Община Пловдив, направено пред Сметната палата, по повод извършването на годишни одити, с вписването на дълга в счетоводството и годишните финансови отчети и одобряването им с изготвените и публикувани становища за проверките? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с решение № 49 от 04.04.2017 г. по т.д. № 50236/2016 г. на ВКС.

2. Изявленията и действията на Община Пловдив, направени с нарочни писма за потвърждаване на вземания от 2014 г., 2015 г. и 2016 г. /лист 22,23 и 24/; одитирането на ГФО 2011 г. – 2018 г. от Сметната палата; включването на задължението в ГФО и публикуването им на официалната страница на Община Пловдив, представляват ли признаване на вземането, като посочените по-горе конкретни действия, формират ли поведение на длъжника, с което манифестира в достатъчна степен волята на длъжника, че съществува конкретен дълг към кредитор и следва ли да се приеме, че признаването е достигнало до знанието на кредитора? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по т.д. № 2/2019 г. на ВКС и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.

3 от ГПК.

Ответникът Община Пловдив оспорва искането за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Счита, че с оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените от касатора правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирана да обжалва решението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и в предвидения в чл.

283 от ГПК срок.

2

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск за заплащане на сумата от 500 000 лв, на основание чл. 55 от ЗЗД и за сумата от 152 373,30 лв, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение на стойност 152 373,30 лв за периода от 30.12.2018 г. до 30.12.2021 г., въззивният съд е приел следното. Изводът на въззивния съд е, че ищецът има право на вземане, което се държи от ответника без основание, тъй като е отпаднала възможността за сключване на окончателен договор. Този извод е обоснован след като е прието, че с решение № 188 от 17.5.2007 г, ОбС Пловдив на основание чл. 21, ал. 1,т. 8 ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗОС и чл.

43, ал. 2, чл. 73, ал. 2, т.2, чл. 94, чл. 95, ал. 3 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост е обявен конкурс за учредяване на възмездно, безсрочно право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост (дворно място). В решението били посочени подробно конкурсните условия, като бил определен депозит в размер на 500 000 лв, както и други факти, обстоятелства, които ще са предмет на бъдещите отношения между страните. С т. 9 било определено, че между тези два правни субекта първо се сключва предварителен договор за учредяване на право на строеж за обекта, предмет на конкурса. За сключването на окончателния договор било посочено, че ще стане факт след представяне на одобрен архитектурен проект и избиране от страна на общината на имотите, за които си запазва правото на строеж, като победителят ще строи със свои средства като цена на учреденото му право на строеж. В т. 10 било посочено, че общината изисквала депозит за участие на лицето, спечелило конкурса да се задържи като гаранция на строителството, като ще се освободи след три дни от предаване на имотите, собственост на Община Пловдив.

С оглед тези условия на конкурса, след решение на комисията от 21.08.2007 г., с решение № 38 от 05.09.2007 г. Общински съвет Пловдив, на основание чл. 37, ал.1 и 2 от ЗОС , чл. 73 и 100 от НРПУРОС, била обявила ищеца за спечелил конкурса. В решението били посочени основните параметри, при които това било станало. Преповторено било обстоятелството, че първо ще се сключи предварителен договор за учредяване право на строеж, а окончателен след представяне на одобрен архитектурен проект и изпълнение на изискванията, касаещи избор на обектите, за които правото на строеж си запазвала Общината. Посочено било, че депозитът на спечелилия 3 конкурса щял да се задържи като гаранция за изпълнение на строителството и да се освободи в тридневен срок от предаване на обектите, собственост на Общината. Въззивният съд е съобразил чл. 37 от ЗОС в редакцията към 2007, съгласно който право на строеж върху имот, частна общинска собственост се учредявало след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план, както и че в условията на търга или конкурса може да се предвиди заплащането на цената на правото на строеж или на част от нея да се извърши с равностоен имот в новопостроената сграда. Редът за придобиване на правото на собственост и ограничени вещни права, наем, разпореждане с имоти и вещи, общинска собственост и правомощията на кмета на общината, кметовете на райони, на кметства и кметски наместници се определят от наредба на общинския съвет.

В случая към провеждане на конкурса, действала такава наредба и с оглед чл. 91 и чл. 102 от същата, в зависимост от това дали се касае за търг или конкурс било предвидено, че при отказ от плащане на цената в определен срок или неспазване на другите условия за сключване на договора, победителят губел не само правото си да сключи сделката за придобиване на права, но и правото да възстанови депозита.

Задължението за внасяне на депозита за участие, произтичало от нормативен акт и целяло да обезпечи сериозността и добросъвестността на участниците, а от друга при недобросъвестност да обезщети насрещната добросъвестна насрещна страна и да се санкционира недобросъвестната.

Преценена е особеността, че в случая не става въпрос за заплащане на стойност при сключване на договора, а за построяване на равностойни на стойността обекти в сграда, предмет на бъдещо построяване. Въззивният съд е изследвал учредяването на вещни права, като е достигнал до извод, че запазване на част от тези вещни права е възможно след изработване и одобряване на инвестиционен проект (архитектурен), на база действащ ПУП.

Така само след тези проекти и планове може да се определят предвидените за застрояване обекти, разположение, площ, както и да се определи стойността им. Съответно действията по изготвяне на проекта било логично да се предприемат при сигурност по отношение на обстоятелство, че ще бъдат учредени в бъдеще вещни права. Така поради това било посочено, че първо се 4 сключва предварителен договор, в който да се уредят условията за сключване на окончателен договор за прехвърляне на вещни права, като тогава и общината ще определи обектите, за които си запазва права. Липсата на парична престация определяла, че няма как депозитът да се приспадне от цената, поради което следвало да подлежи на възстановяване. Промяната на предназначението на сумата от 500 000 лв, основанието, на което се държала от общината било обусловено от възникване на задължението за строителство и нямало как да възникне със сключване на окончателния договор. В предварителния договор било логично да се включи уговорка, че депозитът от 500 000 лв се задържа от Община Пловдив като гаранция за изпълнение на строителството, която ще се освобождава 3 дни след предаване на обектите, нейна собственост. Достигнат е извода, че сумата не представлява задатък.

С оглед на този извод е обобщено, че сумата се държи като депозит за участие в конкурс и основателността на иска за връщането й е обусловен от това дали ищецът е станал причина за несключване на окончателния договор.

Обобщено е, че не е станал причина за това, като подробно са изложени съображения след анализ на доказателствата. Прието е, че е сключен предварителен договор на 11.04.2018 г. В него било предвидено сключване на окончателния договор да стане в 30 дневен срок от съгласуване на идейните проекти, изготвени при спазване на условията в раздел II от договора и след издаване на протокол за определяне на обектите от комисия съгласно раздел III т. 4 от предварителния договор.

Ищецът следвало за своя сметка да изготви инвестиционен проект във фаза идеен проект, във връзка, с което ще се учреди право на строеж.

Идейният проект следвало да бъде изработен и представен в 8 месечен срок, считано от датата на подписване на предварителния договор и било посочено, че за спазване на срока, се удостоверявало с предаване на проекти в деловодството на общината. В т. 7 било предвидено, че ако този срок не бил спазен по причини, за които ищецът не отговарял, то времето за отлагане не се счита за забава и срокът се удължава с времето, за което са отстранени причините за забава. За избора на обекти, следва да се представи съгласуван идеен проект – част архитектурна. Прието е, че е посочено, че окончателен договор не се сключва и действието на предварителния договор се прекратява при неизпълнение на раздел II, а именно изпълнение на изискванията за идейния проект и неговото представяне. Въззивният съд е приел, че страните 5 не са постигнали уговорка на основание чл. 25 ЗЗД за автоматично прекратяване на облигационната връзка, с което не водело до отпадане на облигационната връзка.

Прието е, че процесният предварителен договор е сключен на 11.04.2008 г., след като са възприети уговорките е направен извод, идейният проект е следвало да се представи до 11.12.2008 г. Същият е представен на 22.05.2009 г. Според въззивния състав, това не значи, че ищецът е бил неизправна страна и е изпаднал в забава, тъй като има данни за независещи от него събития, които са довели до забавеното изпълнение. Посочено е, че това събитие на първо место е Заповед № ОА-1551 от 02.06.2008 г., с която е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП - ПЗ с обхват УПИ VI-352, т.е. имотът предмет на предварителния договор, а действащия план за същия е спрян.

Спирането, съотнесено с факта, че проектът следва да съответства на действащия към момента на съгласуването /одобряването/ ПУП според чл.