Решение № 4423 от 25.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4423 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330120589 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.29, ал.2 ЗОС.

Ищците Л. Н. Г., С. Н. А. и В. Н. П. твърдят, че трите са придобили по завещание направено от Т.К. общо 1/6 ид.ч. /1/3 от ½ ид.ч./ от поземлен имот с идент.

*** по кад. карта на гр. ***. Освен това те били придобили чрез наследяване по закон и още по 1/45 ид.ч. за всяка от тях от правото на собственост върху така описания имот. Това било станало в качеството им на наследници по закон на С.М.В.. Така описаният имот бил отчужден със заповед от ***. на Кмета на Община ***, в която обаче като собственици били посочени само лицата В. П. - за 1/4 ид.ч. и Е. Г. - за 1/4 ид.ч. Останалата 1/2 ид.ч. от имота била посочена като такава с неустановен собственик. Ищците били обжалвали заповедта, но жалбата им била отхвърлена.

Предвид това, че са получили по завещание и наследяване право на собственост върху имота и са го притежавали към отчуждаването му, те твърдят че имат право да получат и съответната част от определеното за останалите 1/2 ид.ч. от имота обезщетение. Предвид това, че тази част била записана в заповедта като такава с неизвестен собственик, за тях се пораждал интерес да установят правата си по съдебен ред по отношение на общината, съобразно чл.29, ал.2 ЗОС. Предвид това се прави искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че към момента на отчуждаване на имота ищците са били собственици както следва: Л. Н. Г. на 7/90 ид.ч., С. Н. А. на 7/90 ид.ч. и В. Н. П. на 7/90 ид.ч. /съобразно уточнението на лист 1

98 от делото/.

Ответникът Община Пловдив поддържа, че искът е неоснователен, тъй като в рамките на административното производството по отчуждаване на имота било установено, че относно него е било проведено производството по съдебна делба, при което ½ ид.ч. от дворното място и втория етаж от сградата били възложени в дял на С.В., а останалата част от имота / ½ от дворното място и първи етаж от сградата/ била изнесена на публична продан, като липсвали доказателства относно това дали публичната продан е била осъществена. Във връзка с направеното от ищците уточнение на иска, ответникът излага допълнителни доводи относно това, че след влизане в сила на заповедта за отчуждаване ответната община е придобила собствеността върху процесния имот на законно основание. Що се отнася към миналия момент на отчуждаването, спорът относно правата на съсобствениците в отчуждавания имот не засягал ответната община. Предвид това се претендира искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Трите ищци са наследници по закон – *** на С.М.В. б.ж. на гр. ***, починала на ***г. / лист 21/. Наследодателката на ищците от своя страна е низходяща - *** на Т.С.К., поч. на *** г.

Установява се от представения нотариален акт №*** от ***г., че Т.М.И. е закупила от С.О. и Г.К. празно дворно място от 291,96 кв.м. по проекто парцелацията на кв. ***, парцел ***, гр. *** / лист 48 – 50/ . По делото не е спорно, че купувачката по нотариалния акт е общата наследодателка Т.С.К., която по *** е била с имена М.И..

С нотариално завещание от ***г. Т.С.К. / по *** М.И./ завещала на *** си В., Л. и С. Н. общо на трите 1/3 ид.ч. от къща и 1/3 ид.ч. от дворно място цялото около 300 кв.м., намиращо се в ***, съставляващо имот ***, от кв. „***“ по плана на града / лист 51/.

Според представеното удостоверение за наследници от ***. на ОбНС *** Т.С.К. е починала на ***г., като за законни наследници е оставила: П.М.М. /***/, Р.М.Я. / ***/, С.М.В. / ***/ П.М.П. /***/, както и *** и преживялата *** на А.М.Я., починал на ***. - М.А.Я., В.А.Я. и Х.В.Я. /лист 20/. Установява се от приложеното гр.д.

№2549/1969г. на Пловдивския районен съд, че между наследниците на Т.С.К. е било образувано дело за делба на недвижим имот: къща с дворно място, застроено и незастроено общо 334 кв.м., находящо се в ***, съставляващо парцел *** в кв. ***, по плана на комплекса „***“. С постановено по делото решение №17 от 28.01.1970г., постановено във фазата на извършване на делбата, съдът е възложил на С.М.В., на осн. чл.288, ал.2 ГПК /отм./, дял ІІ /втория етаж/ от наследствения имот, съставляващ парцел ***, в кв. ***, при граници: А.С., Х.Г., Е.С. и бул. ***, с ½ ид.ч. от дворното място, цялото от 324 кв.м. Съделителката С.В. била осъдена да заплати на останалите 2 съделители парични уравнения. Видно е, че сред получаващите уравнения са и трите ищци В. П., Л. Г. и С. А. / лист 57/. Останалата ½ ид.ч. от дворното място, като и първият етаж от така описания имот е изнесена на публична продан. Видно е от приложеното дело, че върху така посоченото съдебно решение няма отбелязвания за това, че по искане на някой от съделителите е бил издаден изпълнителен лист относно изнасяне на публична продан на половината от имота / лист 121 на приложеното дело/ .

На ***. с нот. акт № ***, дело ***/***г. на С.В. и Н.В. прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на Л. Н. Г. ¼ ид.ч. от процесното дворно място от 344 кв., съставляващо имот пл. № ***, парцел ***, на адрес *** / лист 65/.

На ***. с нот. акт №***, дело ***/***г. на С.В. и Н.В. прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на В. Н. П. ¼ ид.ч. от дворно място от 344 кв., съставляващо имот пл. № ***, парцел ***, на адрес *** / лист 67/.

С договор за дарение от ***., обективиран в нот. акт №***, том ***, дело ***/***г. Л. Н. Г. и Д.Г.Г. прехвърлили безвъзмездно на *** си Е.Д. Г. ¼ ид. ч. от дворно място от 344 кв., съставляващо имот пл. № ***, парцел ***, на адрес *** / лист 66/.

По делото не е спорно, че имот с пл.№ ***, кв. ***, който е бил предмет на делото за делба и посочените по-горе разпоредителни сделки, е заснет с идентификатор ***, съгласно кадастраната карта и кад. регистри на гр. ***, одобрени със Заповед ***г. /лист 19/. Така описаният имот, съгласно влязъл в сила ПУП –ПУР попада в зона предвидена за разширение на бул. ***, поради което със заповед № ***/***г. на Кмета на Община *** е отчужден от лицата В. Н. П. за ¼ ид.ч., Е.Д. Г. за ¼ ид.ч. и неустановен собственик за ½ ид.ч. Със заповедта е определено обезщетение в общ размер 118518 лв. без ДДС, като ½ от него е разпределена поравно между Г. и П., а остатъкът от 59259 лв., определен за неустановения собственик е внесен в банкова сметка, съобразно чл.29, ал.2 ЗОС / лист 13/. Заповедта била обжалвана от трите ищци по настоящото дело и Е. Г., като с решение по образуваното адм.д. №2363/2021г.

Административен съд – Пловдив изменил заповедта в частта относно определеното на Е. Г. и В. П. обезщетение като го увеличил на 91790 лв. общо за двете. В останалата част - относно частта на заповедта с която адм. орган приел, че ½ ид.ч. от отчуждения имот е с неустановен собственик, жалбата била отхвърлена / лист 8 – 12/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото, че процесния имот с идентификатор *** е бил предмет на приключила отчуждителна процедура по чл.25 ЗОС.

Съгласно чл.29 ал. 1 ЗОС паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите. Според чл.29, ал.2 ЗОС когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, 3 както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината.

Разпоредбата намира приложение в три отделни хипотези – липса на яснота относно личността на собственика, неговия адрес или пък спор досежно правото на собственост. Във всички тези случаи е предвидено установяване на правата на лицето, което претендира да получи обезщетението по съдебен ред. От това следва, че нормата има предвид не само спор между съсобственици или сънаследници, защото това е само една от трите възможности и освен това - предмет на установяването е правото на собственост към един минал момент, а именно влизането в сила на заповедта за отчуждаване и определяне на обезщетението. Следователно в хипотезата, когато в отчуждителната заповед е посочено, че собственикът е неизвестен, лицето претендиращо права върху имот, следва да ги установи спрямо общината, която след отчуждаването е придобила собствеността. Разпоредбата регламентира специфичен иск за собственост към минал момент, който е приложим само в случаите на наличие на отуждаване по чл.25 ЗОС и чието предназначение е да установи безспорно, кое е лицето легитимирано да получи определеното обезщетение.

С оглед горното съдът намира, че доводите на ответника относно това, че той не е пасивно легитимиран да отговаря по иска са неоснователни.

Не се спори, че общо ½ ид.ч. от имота е придобита поравно от лицата В. П. – по силата на договор за издръжка и гледане от ***. и Е. Г. по силата на договора за дарение.

Спорът в настоящия случай се свежда до това, дали към момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаване на имота трите ищци са се легитимирали като собственици на идеални части от останалата ½ от процесния имот, както и какви са били квотите им в съсобстевността. Съдът намира, че предвид представените доказателства следва, че трите ищци са придобили идеални части от правото на собственост върху имота на две отделни основания. По силата на представеното нотариално завещание на трите общо е завещана 1/3 от целия имот. Една трета от от ½ е равна на 1/6, която се разпределя равно на трите ищци, като всяка от тях получава 1/18 по завещание. Останалите 2/3 от ½ от имота се разпределят между всички наследници на Т.С.К., като всяко коляно получава по 1/15 ид.ч. Предвид това дела на С.М.В. от 1/15 се разпределя между трите ищци поравно, като всяка от тях получава по 1/45 ид.ч. по наследяване по закон. Следователно като се сумират наследените по завещание и по закон идеални части от целия имот се получава, че всяка от ищците е получила по 7/90 ид.ч. на тези две основания или общо те получават от целия имот 4

21/90 ид.ч.

Съдът намира, че горното разпределено следва от представените по делото писмени доказателства, които са били налични и в хода на административната процедура по отчуждаване. Обстоятелството, че една втора ид.ч. от процесния имот *** е била изнесена на публична продан с посоченото по-горе решение на ПРС от 1970г., не може да промени горните изводи. Това е така, защото липсват каквито и да е доказателства относно изнасяне на имота на публична продан и нейното финализиране, което би било факт прекратяващ съсобствеността върху останалата ½ ид.ч. на имота. Няма доказателства, че изобщо по делото са били предприети от някои от съделителите действия по изнасяне на публична продан, тъй като липсва надлежно отбелязване за издаден изпълнителен лист за това. Когато липсват както доказателства, така и индиции за осъществяването на конкретен факт – в случая отчуждаване на идеални части от недвижим имот, следва да се приеме, че такова не е било осъществено. Следователно съсобстевността върху процесната ½ ид.ч. от имота не е била прекратена към момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаване на имота, а правата на трите ищци в тази част, следва да се определят съобразно наличните доказателства за извършеното в тяхна полза завещание и наследяването по закон от тяхната ***. Да се приеме обратното означава, да се игнорират доказани факти, възоснова на вероятност. При липса на проведено пълно доказване на факта, че процесната ½ ид.ч. е била отчуждена, по какъвто и да е начин, към момента на провеждане на процедурата по чл.25 ЗОС, не може да се приеме, че тя не е съставлявала част от имуществото останало от общия наследодател Т.К..