Акт № 2113 от 02.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2113

Шумен, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20267270700493 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), образувано по касационна жалба от кмета на община Каспичан против Решение № 127/21.04.2026 г. по гр.д. № 1167/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалния закон и е необосновано. Излагат се доводи, че процесният имот, предмет на заповедта, е индивидуализиран с посочена конкретна част на ползване в разпоредителната част на акта. Изложени са съображения, че е спазена процедурата по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, както и са налице доказателства, установяващи по безспорен начин, че земеделската земя се ползва от адресата на заповедта без правно основание, тъй като имотът е включен в производството по реда на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ, поради което на сочените основания касаторът отправя искане към съда атакуваното Решение на РС [населено място] пазар да бъда отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Т. Й. Т. срещу Заповед № РД-25-561 от 17.07.2025 г. на Кмета на Община Каспичан, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.К. и юрисконсулт К., редовно упълномощени, които поддържат жалбата и сочат аргументи в нейна подкрепа.

Ответната страна- Т. Й. Т., редовно призован, се представлява от адвокат П.Н. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което отправя искане същото да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.

Шуменският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението на РС [населено място] пазар е правилно и законосъобразно като краен резултат, при коригиращи с настоящото решение мотиви, поради следните съображения:

Районният съд е събрал всички относими по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорената пред него заповед, включително е назначил съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ за изясняване на спора. Между страните няма спор по фактите, като спорът е правен и е във връзка с тълкуване на материалния закон и процесуалните правила, свързани с издаване на заповед по реда на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Безспорно установено е от фактическа страна от решаващия съд, която фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция, че Т. Й. Т. е подал заявление с вх. № 8-48773/10.10.2024г. за предоставяне на полски пътища в землището на [населено място], включително имот с [идентификатор], с площ за ползване 0.232 дка, попадащ в масив 11. На 20.09.2024г. е сключено споразумение за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за землището на [населено място]. В доклад на комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ от 20.11.2024 г. и приложения регистър на имотите по чл.37в, ал.16 ЗСПЗЗ процесният имот е посочен като общински полски път, с ползвател Т. Т. /стр. 12 от регистъра/. Споразумението е одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие“– Шумен от 25.11.2024г. По искане на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, Общински съвет– Каспичан е приел Решение № 232/19.12.2024г., с което е определил годишното рентно плащане за полските пътища за стопанската 2024/2025г. и е възложил на кмета да сключи договори за наем с ползвателите, изпълнили условията за плащане. Кметът на община Каспичан е издал Заповед № РД-25-1/02.01.2025г., публикувана на 03.01.2025г., с която е определена цена от 79 лв./дка за землището на [населено място] и едномесечен срок за заплащане преди сключване на договорите. На Т. Т. е издадена фактура № 3077/25.01.2025 г. за общо 1670,35 лв., включваща суми за полски пътища, включително в [населено място], като плащането е извършено на 03.06.2025г.

С уведомление от 20.06.2025г., връчено на 26.06.2025г., кметът е уведомил Т. Т. за започнало производство по изземване на процесния имот поради неплащане на наемната цена в определения срок и липса на сключен договор. Със Заповед № РД-25-561/17.07.2025 г. кметът на община Каспичан, на основание чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.44, ал.2 ЗМСМА, е наредил изземване на имот с [идентификатор], с НТП „За селскостопански, горски, ведомствен път“, с площ на ползване 0,232 дка, в землището на [населено място], приемайки, че същия се ползва без правно основание от Т. Т.. Заповедта е връчена на 31.07.2025г.

От приетата по делото съдебно– техническа експертиза се установява, че процесния имот с [идентификатор], с площ 0,232 дка, попада в масив 11, и че имотът се обработва и не се ползва като полски път.

Районният съд е приел, че редът на чл. 34 ЗСПЗЗ е приложим по отношение на имоти, които отговарят на изискванията на легалната дефиниция на чл.2 от ЗСПЗЗ – земеделски земи, които служат за земеделско производство и са реституирани по реда на същия закон, докато процесният имот представлява селскостопански път, който отговаря на изискванията за „селскостопанско имущество“ и защитата му е по реда на ЗОСИ, което е обусловило извод за незаконосъобразност на процесната заповед, доколкото една от кумулативно установените предпоставки за издаване на заповедта е недоказана.

По тези съображения РС [населено място] пазар е отменил атакуваната пред него заповед на Кмета на О. К. като незаконосъобразна.

Настоящата касационна инстанция споделя изводите на решаващия съд, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта и съответно не са били налични кумулативно предвидените предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Както е посочил и решаващия съд, съгласно изричната норма на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, преди да издаде заповед по този ред, кметът, за установяване на неправомерното ползване, служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Това не е сторено от административния орган, което съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като ако беше изискал и подложил на преценка и анализ информацията от тези органи, може да достигне до друг правен извод. Тази информация е събрана от решаващия съд, което обаче не санира допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган и съответно е довело до отмяна на процесната заповед, тъй като нарушението рефлектира върху материалната законосъобразност на процесната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, на която норма се е позовал административният орган при издаване на процесната заповед и по който ред е стартирало административното производство с уведомителното писмо по чл.26 от АПК, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.

В този смисъл е приложимо за случая и ТР №1/2013 г. по т.д.№3/2011 г. на ВАС на Р България - ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което административното производство по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Следователно законовата норма на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, както и посоченото ТР на ВАС на Р България, предполагат първо: да е налице земеделски имот по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, второ: този земеделски имот да е с възстановено право на собственост и трето: да се ползва без правно основание.

Няма спор между страните, а това се установява и от приложените по делото доказателства, както и от самата заповед, че процесният имот е с НТП „За селскостопански, горски, ведомствен път“, находящ се в земеделска територия. Следователно това е полски път в земеделска територия, обслужващ земеделските земи, но имотът не попада в предметния обхват на ЗСПЗЗ. Съгласно легалната дефиниция на чл.2 от ЗСПЗЗ, земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; 2. не са включени в горския фонд; 3.не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В процесния случай за имота са налице посочените отделни четири предпоставки– т.1-т.4, но не е налице предвиденото в нормата предназначение за земеделско производство, поради което имотът категорично не е земеделска земя.

В тази връзка, съгласно чл.56 ал.2 от Закона за общинската собственост, за общинските пътища не се съставят актове за общинска собственост. Значението на понятието "общински пътища", употребено в ЗОбС, може да се изведе при съпоставка със същото понятие, използвано в ЗП, като се приложи правилото на чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актове, според което думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Съгласно чл.3 ал.3 от ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините- чл.3 ал.4 от ЗП. Въз основа на тези разпоредби следва да се приеме, че общинските пътища, публична общинска собственост, за които не се съставят актове за общинска собственост, са пътищата, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с улиците в населеното място или с републиканските пътища. Следователно ЗП не се прилага за селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи, както предвижда чл.1 ал.2 т.2 от ЗП, поради което нормите на чл.56 ал.2 от ЗОбС и чл.3 ал.3 от ЗП са неприложими по отношение на процесния имот, който е с НТП „За селскостопански, горски, ведомствен път“ – в този смисъл Решение №1641 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2016 г., III о.

В подкрепа на горното е и самата разпоредба на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ, която норма регламентира процедурата за предоставяне на имотите– полски пътища, попадащи в масивите за ползване, която процедура е приложена в настоящата хипотеза. Обстоятелството дали имотът се ползва като селскостопански път, доколкото е заявен като полски път, който не е необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, или се ползва за друго предназначение, не променя начина на трайно предназначение на имота, което е основният критерий по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Този имот няма трайно предназначение за земеделско производство, поради което не попада под регулацията на ЗСПЗЗ. Следователно, доколкото имотът не е земеделска земя, по отношение на него не е приложима процедурата по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, което води и до материална незаконосъобразност на процесната заповед по смисъла на чл.146 т.4 от АПК.