Определение № 215 от 21.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело № 20235200900043 по описа за 2023 година

Определението се постановява на осн. чл.374 ГПК.

Ищецът „М & Т - П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 112050193, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Захари Стоянов“ No 1, представлявано от синдика М. И. З. предявява срещу: ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, БУЛСТАТ 000351580, с адрес: гр.

Велинград, представлявана от кмета на общината осъдителен иск с цена 2 000 000 лв./два милиона лева за заплащане на обезщетение за извършени инвестиции/подобрения в отдаден на концесия недвижим имот, който се основава на следните обстоятелства:

На 14.11.2001 г. между „М § Т П.“ ООД и ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД бил сключен Договор № 328/14.11.2001 г., на основание чл. 67, ал. 7 от ЗОС, действащ по това време, по силата на който на дружеството била предоставена концесия (особено право на ползване върху имот-публична общинска собственост) за лизвършване на търговска дейностосъществявана върху имот- публична общинска собственост, състоящ се от масивна сграда с обща застроена площ от 423 кв.м. и прилежащ терен, представляващ урегулиран поземлен имот II- Баня и обществено обслужване, с площ от 1100 кв.м. в кв. 156 по плана на Велинград- Женска баня, кв. Лъжене.

Договорът е сключен за срок от 35 години, считано от датата на подписването му. В чл. II от договора е уговорена инвестиционната програма на концесионера и сроковете за нейната реализация.

След сключване на договора за концесия и в изпълнение на него, концесионерът „М & Т П.“ ООД (към момента в несъстоятелност) е извършил „инвестиции и подобрения на значителна стойност“, като твърди, всички дейности са съгласувани и одобрени от Община Велинград и са извършени с нейното знание и съгласие. Осчетоводени били съответно в счетоводството на „М & Т - П.“ ООД (към момента в несъстоятелност) и заприходени в Инвентарна книга на дружеството.

Въз връзка със сключения договор било издадено Разрешение за строеж от № 182/22.10.2002 г., с което е разрешено извършването на ремонт, пристройка и надстройка на 1

Женска баня, гр. Велинград, както и още две такива Разрешение за строеж 38/23.03.2005 г., с което е разрешено изграждането на строеж „Благоустройство, озеленяване, и външни обслужващи кътове - пергола, пейки, декорат, плот, в УПИ II, планоснимачен номер 2850 в кв. 156, Женска баня, на гр. Велинград“ и Разрешение за строеж от № 307/29.12.2005 г. за извършването на реконструкция и основен ремонт на покривната конструкция на обект Женска баня, гр. Велинград.

Ищецът твърди, че въз основа на издадените разрешителни, старата постройка в имота е разрушена до основи, като през периода от 2001 г. до 2003 г. на нейно място е изградена изцяло нова триетажна сграда - хотел и ресторант за обществени услуги - Женска баня с площ от около 1350 кв. м. Първият етаж на сградата се състоял от 10 броя обществени вани, джакузи, басейн, съблекалня и ресторант, а вторият - от 3 хотелски стаи, 6 апартамента и рецепция. Третият етаж включвал 17 хотелски стаи. Сградата била изцяло обзаведена и оборудвана, съобразно предназначението й.

През периода от 2005 г. до 2006 г., към сградата била изградена и отделна постройка, представляваща ресторант градина, с площ от 530 кв.м., състоящ се от тържествена зала и кухня. Ресторанта също бил изцяло обзаведен и оборудван, съобразно предназначението му.

Строежът изцяло бил изграден със средства на „М & Т - П.“ ООД (към момента в несъстоятелност) и е въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 5/06.02.2005 г.

Ищецът твърди, че стойността на направените инвестиции в имота възлизала на сумата от 2 000 000 лв. (два милиона лева), без да уточнява дали се касае за размера на вложените средства или евентуално – за увеличената стойност на ползвания на концесия чужд имот.

На заседание на Общински съвет - Велинград, проведено на 22.02.2018 г. е взето Решение № 56/22.02.2018 г. за прекратяване на Договор № 328/14.11.2001 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 74, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 76 и чл. 77 от Закона за концесиите. Със същото решение Общински съвет гр. Велинград е упълномощил кмета на общината да извърши всички правни и фактически действия, във връзка с изпълнение на решението.

Решението № 56/22.02.2018 г. за прекратяване на Договор № 328/14.11.2001 г. е обжалвано пред Административен съд Пазарджик, където с Определение № 1770/17.12.2019 г., постановено по адм. дело № 294/2018 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на „М & Т П.“ ООД (към момента в несъстоятелност), като е приел, че в случая се касае за гражданско правен спор между равнопоставени страни по договор за концесия върху имот публична общинска собственост, който следва да се решава по реда на ГПК, както е указано и в чл. 23 от концесионния договор. Определението било потвърдено от ВАС.

С Решение, № 220 от 17.08.2018г., по т.д. № 12/2018 г. на Окръжен съд - Пазарджик било открито производството по несъстоятелност на „М & Т - П.“ ООД, където е назначен синдик - М. И. З..

2

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Закона за концесиите (отм.), действал към датата на сключване на договора за концесия, който счита за приложим в настоящият случай, като материален закон уреждащ отношенията между страните и на основание на същата твърди, че така извършеното прекратяване на концесията, концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения, като това се предвиждало „при всички форми на прекратяване на договора за концесия“.

Ищецът развива тезата, че в нормата на чл. 80 от ЗК, в редакцията й до 1.9.2012 г.

(приложима съгласно § 23 а, ал. 4 от ПЗР на Закона за концесиите, връзка с чл. 80, в редакцията преди 01.09.2012 г., след ДВ бр. 67 от 29.7.2008 г.) е предвидено, че при предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентьт:1.дължи на концесионера обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора - когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация.

В случая, Договор № 328/14.11.2001 г. бил прекратен с Решение № 56/22.02.2018 г. на Общински съвет - Велинград, поради което за концесионера „М § Т ПРОИЧЕВИ“ ООД, по силата на чл. 24 от цитирания договор, във вр. с горните законови разпоредби, било възникнало законово право да претендира от Община Велинград, направените в имота подобрения, чиято стойност възлизала на сумата от 2 000 000 лв. (два милион лева).

Направените подобрения се изразявали в извършеното строителство в имота, описано погоре, съгласно издадените разрешения за строеж.

Тъй като не става ясно как се формира този общ размер на претендираното обезщетение и в изпълнение разпоредбата на чл. 366 ГПК на ищеца следва да се укаже да представи в 1-седмичен срок да представи справка с необходимите изчисления за определяне размера на вземането, за което е предявил иска.

Ищецът твърди, че до заплащане на тази сума, концесионерът има право и да задържи имота, тоест да упражни право на задържане, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

В петитума на исковата молба се съдържат исканията: 1.за осъждане на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД да заплати на „М § Т П.“ ООД /в несъстоятелност/, обезщетение в размер на 2 000 000 лв., представляващо направени от дружеството-ищец подобрения в ПИ ***, по КККР на гр. Велинград, п.к. 4600, област Пазарджик, община Велинград, ***-а, вид собственост: Общинска публична, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 1100 кв. м, стар номер 2850, квартал 156, парцел II, предоставен срещу възнаграждение за особено право на ползване по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗОС /отм./ на основание Договор за предоставяне на концесия № 328/14.11.2001 г., сключен за срок за 35 години, считано от датата на подписването му, а именно:

3 новоизградена триетажна масивна сграда със застроена площ от 434 кв.м., представляваща - хотел и ресторант за обществени услуги Женска баня, която сграда е с обща/разгъната застроена площ от около 1350 кв. м., с Първи етаж на сградата състоящ се от 10 броя обществени вани, джакузи, басейн, съблекалня и ресторант, Втори етаж на сградата състоящ се от 3 хотелски стаи, 6 хотелски апартаменти и рецепция, Трети етаж на сградата състоящ се от 17 хотелски стаи/, която сграда е изградена изцяло със средства на дружеството-ищец и напълно обзаведена и оборудвана, съобразно предназначението й, както и изградена отделна постройка, представляваща ресторант градина, с площ от 474 кв.м., състоящ се от тържествена зала и кухня, също изцяло построен, обзаведен и оборудван, съобразно предназначението му от дружеството ищец, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и 2. да се постанови право на задържане на имота до заплащане на подобренията.

На осн. чл.145 ГПК на ищецът следва да се укаже на уточни дали сумата от 2 000 000 лв. е размерът на вложените средства за извършване на така описваните от него подобрения или, ако не е така - да посочи ясно и недвусмислено конкретните други обстоятелствата, на които основава посочения размер на претенцията за обезщетение, както и да посочи каква част от сумата е за новоизградената основна сграда и каква – за изградената отделна пристройка.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, като прави следните възражения:

1.За погасяване на давност на процесиите искови претенции за обезщетение, основани на договорната отговорност на концедента-ответник Община Велинград, което се базира първо на твърдението, че договорът е прекратен още на 08.01.2014 г., на която дата в ТР по партидата на ищеца е вписано прекратяване и процедура по ликвидация на дружеството.

Прекратяването на концесионния договор било настъпило по силата на закона , тъй като с Решение № 83/24.06.2011г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по т.д.№5/2011г, влязло в законна сила на 10.07.2013г., дейността на ищцовото дружество е прекратена на основание 154 ал.1 т.5 от ТЗ във вр. с чл.517 ал.З от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 т.З от Закона за концесиите (обн.ДВ бр.36/02.05.2006г. , отм. ДВ бр.96/01.12.2017г.), договорът за концесия се прекратявал предсрочно, без нито една от страните да дължи предизвестие при прекратяване на дружеството концесионер с ликвидация от датата на прекратяването. И действалия към датата на сключване на процесния договор Закон за концесиите (обн.ДВ бр.92/1995г., отм.ДВ бр.36/2006г.) предвиждал също така прекратяване на договора за концесия с прекратяване на юридическото лице-концесионер.

Така според ищеца тригодишната погасителна давност, с която се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор по чл. 111 б. „б“ от ЗЗД била изтекла найкъсно на 09.01.2017 г., ако се приеме, че давността е започнала да тече от деня, следващ 4 датата на обявяване на прекратяването на дружеството в ТР. Твърди, че вземанията на ищеца за обезщетения по процесния договор са станали изискуеми от 11.07.2013г., денят следващ датата на влизане в сила на Решение № 83/24.06.2011г., постановено от Окръжен съд -Пазарджик по т.д.№ 5/2011г. Ищецът е бил страна в това производство, поради което е знаел за влизането в сила на решението постановено от Окръжен съд Пазарджик по т.д.

№5/2011г.

Решението на Общински съвет Велинград от 22.02.2018г. (Решение № 56/22.02.2018г) , с което е дадено съгласие за прекратяване на договора за концесия, било взето след настъпване на прекратителното основание, предвидено в разпоредбата на чл.74 ал.1 т.З от Закона за концесиите т.е. след настъпване на правните последици от прекратяване на договора, предвидени в закона, поради което и било без значение за прилагане на правилата за погасителната давност. Но дори и да се приемело, че договорът за концесия е прекратен именно с него, то специалната тригодишна погасителна давност пак била изтекла към датата на предявяване на исковата молба.