Акт № 20781 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20781 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110119871 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД срещу Столична община.

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.01.2025 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, ул.

„Обзор“ № 20, движейки се с разрешената от закона скорост, л.а. „БМВ 330 Е“ с рег. № ********, управляван от Г. А. Т., е попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което автомобилът е бил увреден. При ищеца в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско“ /полица № *****/, сключен със собственика на увредения автомобил, е била образувана щета № ****. От страна на застрахователя е била определена сумата 1 125, 45 лв. застрахователно обезщетение, погасена чрез плащания на 19.11.2025 г. и 08.12.2025 г. Счита, че с плащане на задължението е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, който има задължението да стопанисва и поддържа процесния пътен участък.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 575, 43 евро (1 125, 45 лв.), представляваща регресно вземане по образуваната при него щета, едно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва иска. Оспорва застрахователната премия по процесната застрахователна полица да е платена. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва настъпването на щетите в причинна връзка с твърдения механизъм. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на 1 автомобила. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „БМВ 330 Е“ с рег. № ******** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица № *****/.

Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 16.01.2025г. застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователно събитие.

Образувана е щета № ****, по която са съставени опис-заключение и доклад по шета.

Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от общо 575, 43 евро (1 125, 45 лв.) по процесната щета.

Безспорно е между страните, че процесният пътен участък се стопанисва от ответника.

От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 15.01.2025 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, л.а. „БМВ 330 Е“ с рег. № ********, движейки се по ул. „Обзор“ в посока центъра, в района на № 20 попада в неравност (дупка) на пътното платно, в причинна връзка с което са му нанесени щети – по предна лява гума, задна лява гума и предна броня. Към датата на настъпване на събитието автомобилът в бил в експлоатация 5 години, 2 месеца и 25 дни. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 507, 48 евро (992, 54 лв.).

Пред СРС е разпитан свидетелят Г. А. Т., който заявява, че си спомня да е участвал в ПТП в началото на 2025 г., в светлата част на деня, при управление на л.а. „БМВ 330 Е“ със софийска регистрация в гр. София, кв.

„Горна баня“ на ул. „Обзор“, където е попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, като му се е изкриви предна лява джанта, предна лява гума; че това е станало пред Италианския лицей; че се е движел с не повече от 30 – 40 км/ч.; че пътува често оттам и тази дупка и до ден днешен съществува, като 3-4 дни, след като е завел щетата, е била запълнена, но и днес съществува.

Пред СРС е разпитана и свидетелката Н. Н. Н., която заявява, че си спомня да е участвала в ПТП в началото на 2025 г., в светлата част на деня, в гр. София, кв. „Горна баня“ на ул. „Обзор“ в качеството на пътник на предна лява седалка в л.а. „БМВ 330 Е, управляван от Г. Т.; че е настъпил инцидент, изразяващ се в това, че както е шофирал, са пропаднали в необезопасена и несигнализирана дупка; че това е станало много рязко, имало е лек отскок.

Заявява, че са слезли и са видели, че има спукана предна лява гума; че са се 2 движели съвсем нормално, тъй като там има пешеходна пътека на Италианския лицей.

Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД:

Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застрахова (в т.ч. „Каско“), по силата на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно: виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, които в случая са налице с оглед ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на АТЕ.

В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие, настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, разпитани са водачът на автомобила – св. Т., както и свидетел-очевидец на произшествието – св. Н., прието е заключение на АТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната АТЕ, причинените на автомобила щети са в причинна връзка с процесното ПТП.

Съдът намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства се установява попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Липсата на съставен протокол за ПТП не променя горния извод, доколкото в настоящото производство са ангажирани гласни доказателства – разпитани са водачът на автомобила и свидетел-очевидец, пътувал в автомобила, чиито показания кореспондират с ангажираните писмени доказателства, и е изслушана АТЕ. Ангажираните по делото доказателства безпротиворечиво установяват настъпването на щети в причинна връзка с произшествие, представляващо покрит риск по застраховката.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.

3

Съгласно нормата на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата (ЗП) общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините. В чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. с § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е общината, като на основание чл.11, ал.1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците на територията на Столична община, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно – обезпечителна отговороност при действия или бездействия на лицата, натоверани с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответноотт населено място /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, І ТО/.

В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, собственост на ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.13, ал.1 ЗДвП да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си за сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД.

По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане.

В доказателствена тежест на ответника е да установи своевременно релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване, в който смисъл е и докладът на делото. В хода на производството същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на сумата 507, 48 евро съгласно заключението на АТЕ, която е в размер, по-малък от изплатеното застрахователно обезщетение – 575, 43 евро.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

4

Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.

В полза на застрахователя е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 507, 48 евро, до която искът следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 575, 43 евро.

По разноските:

В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 510, 35 евро разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 5, 90 евро юрисконсултско възнаграждение по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, сумата 507, 48 евро, представляваща регресно вземане по щета № ****във връзка с ПТП, настъпило на 15.01.2025 г. в гр. София, ведно със законна лихва от исковата молба – 10.07.2026 г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 507, 48 евро до пълния предявен размер от 575, 43 евро – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 510, 35 евро разноски по делото.

ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК

********* да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 5, 90 евро юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Разпечатката съдържа 50 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9bd8fd5-32a1-4ca9-8857-30107ff5bf7f