Решение № 1418 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502085 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК /въззивно обжалване/.

Образувано е п о въззивна жалба на КОНПИ, ищец пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 260184 от 19.05.2025 г. на СГС, І-10 състав, постановено по гр.д.№ 2981 по описа за 2021 г., с което са отхвърлени, предявените от ищеца/въззивник, искове по чл.141 ЗОНПИ срещу М. Е. Б. и в негова тежест са възложени разноските в процеса.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното от първоинстанционния съд, решение. Решението било постановено в нарушение на материалния закон. Намира да са налице двете кумулативни предпоставки на чл.141 ЗОНПИ за уважаване на ищцовата претенция. Следвало да се кредитира вариант 1 на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. От последния се установявало, че несъответствието за целия проверяван период възлиза на 1 403 095,10 лв. , т.е.

1 изпълнено било изискването на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът не бил взел предвид „нетния доход“ на ответницата. Последната не била доказала законен източник на доход. В този смисъл обжалваното решение било постановено в разрез със съдебната практика на ВКС във връзка с разпределението на доказателствената тежест, както и на ТР №4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. СГС неправилно бил интерпретирал приетото в пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ относно сумата в размер на 1 209 929,34 лв. , която сума била декларирани от ответницата с ГДД пред органите на НАП. Не било взето предвид, че ЗОНПИ е специален закон. Съдът не бил изследвал произхода на стоките, които били предмет на продажбата, за която била получена от ответницата сумата в размер на 1 209 929,34 лв. Затова СГС неправилно бил отразил тази сума в доходната част, което противоречало на чл.154, ал.1 ГПК и чл.5, ал.1 ЗОНПИ. Неправилно СГС бил изключил от разходите сумата в размер на 88 940 лв., получена по сметка на „Ремакс Контрол 99“ ЕООД с управител ответницата М. Е. Б.. Тази сума била изтеглена от сметката на дружеството, но по делото не били представени доказателства, че сумата е заприходена на каса на дружеството. Изводът, че сумата е заприходена като такава в брой по сметка 501 било невярно и необосновано. От събраните по делото данни било установено от органите на НАП, че изпращаните до това дружество документи се връщали с отразяване за тях като непотърсени. Ответницата не била съдействала на органите на НАП. От изложената фактическа обстановка ставало ясно, че „Ремакс Контрол 99“ ЕООД е използвано за извършване на данъчни престъпления и ДДС измами. Установявало се, че ответницата е участвала в голям брой дружества на които било отказано използване на данъчен кредит; твърдените покупки не били осъществени. Сумата по отпуснатия данъчен кредит в размер на 88 940 лв. била неизразходвана за дейността на дружеството. Затова тази сума следвало да бъде отчетена в разходната част на анализа. Следвало да се вземе предвид и, че за периода на придобиване на имуществото ответницата била имала осигурителен доход в размер на 1 036,52 лв. Ответницата не била ангажирала доказателства относно източниците на средства за придобиване на претендираните за отнемане дружествени дялове. От вариант 1 на СИЕ се установявало, че за целия период на проверка установените доходи на ответницата възлизали на 17 698,95 лв., извършените разходи били в размер на 1 353 889,25 лв., а стойността на придобитото имущество било в размер на 2

66 904,80 лв. Неправилно СГС приемал, че за отнемане на имуществото следвало да е налице причинно-следствена връзка между имуществото и незаконната дейност на проверяваното лице. Този извод бил неправилен и нелогичен, както и в противоречие със сега действащия ЗОНПИ, който в случая бил приложим. Неясно било защо в мотивите си съдът се бил позовал на две решения на ЕСПЧ, които били относими към вече отменените ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ. Съдът не се бил съобразил с особеностите на производството по ЗОНПИ, чиято цел била да преодолее последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото. Счита, че не било необходимо наличие на причинно-следствена връзка. Позовава се на приетото в решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС на РБ като се препраща към мотивите му по въпросите на „гражданската конфискация“. Съдът бил въвел ново изискване, което не било въведено със закона. Нарушен бил чл.2, т.3 от ЗОНПИ, провъзгласяващ принципа на справедливост. Следвало да се ограничи демонстрацията на необясним материален просперитет на лица, които според господстващото мнение извършвали тежки посегателства, вкл. и с престъпен характер, срещу установения в КРБ и законите икономически ред в Държавата. Целта на проверката била дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Самото несъответствие представлявало правонарушение в общия смисъл на понятието, т.е. било административно нарушение. Тук следвал логическия извод, че е налице връзка между имуществото и съответното противоправно поведение на проверяваното лице. В хипотезата на ЗОНПИ отнемането на имуществото не представлявало наказание, а гражданска санкция, насочена към възстановяването на справедливостта. С оглед защитата на публичния интерес намесата в правото на собственост на проверяваните лица била пропорционална на преследваната легитимна цел; позовава се на приетото в решение по дело С-319/19 на СЕС по въпросите на конфискацията. Позовава се на практика на ЕСПЧ по въпросите на гражданската конфискация, която според въззивника била относима в случая.

Приложение намирало и правилото на чл.156, ал.4 ЗОНПИ. Следвало да се вземе предвид и приетото по делото Споразумение, с което проверяваното лице била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.256, ал.2, пр.3 вр. с ал.1, предл.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че от 13.02.2009 г. до 04.08.2009 г. в гр.София, при условията на продължавано 3 престъпление с две деяния, чрез използване на документи с невярно съдържание- СД по ЗДДС, на основание чл.125, ал.1 ЗДДС, е декларирала данъчна основа на получени доставки по фиктивни сделки, като е направила опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери, като опитът е останал недовършен по независещи от нея причини – съставени ревизионни актове от ТД – гр.София, НАП, с които било установено, че няма доказателства за получени доставки, поради което било отказано право на данъчен кредит за данъка начислен неправомерно.

Споразумението имало сила на присъда и било задължително съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК. Следвало да се вземе предвид, че данъчните престъпления произвеждали негативен икономически ефект. В случая СГС се бил ограничил в това да посочи, че престъплението било недовършено и така достигнал до извода, че ответницата не е реализирала приход от престъплението, установено от наказателния съд. СГС дори не бил изследвал данни за съдимост на лицето, от които да получи информация за период на друга престъпна дейност и да изследва вероятни осъждания за извършени престъпления по смисъла на НК, от които би могло да получи облаги.

Позовава се на справка от НСлС от 02.06.2025 г. от която било видно, че срещу ответницата имало данни за висящи производства, датирани от 2006 г. СГС не бил взел предвид и установеното от НАП при извършените ревизии на контролираните от ответницата 23 търговски дружества, при които било установено, че липсват доставки по смисъла на чл.6 ЗЗДС поради което не било настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС и чл.11 ППЗДДС и затова не бил признат данъчен кредит в размер на 89 412 лв. Налагал се извод, че получените без легално основание, по банковите сметки на контролираните от ответницата неработещи търговски дружества, огромни парични суми, имат отношение с извършваната от нея престъпна дейност и представлявали средства за финансирането й. Налице били и данни за други престъпления, което водело до извода за установени по отношение на ответницата трайни престъпни навици. Намира за неправилен извода на СГС, че имуществото предмет на претенция за отнемане следва да е пряко придобито от конкретното престъпление, за което лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Този извод не съответствал на предмета на отнемане по ЗОНПИ.

Логически следвало да се предположи пряката или косвена връзка като въззивника се позовава на постановките на отменения през 2012 г.

4

ЗОПДИППД и съдебната практика на ВКС по него. Намира за неправилен извода на СГС, че до отнемане на имущество се достига само при резултатни престъпления с настъпили щети или вреди. В този смисъл обжалваното решение било очевидно неправилно. Счита, че механичното пренасяне на практиката на ЕСПЧ по отменените конфискационни закони би довело до съществено затрудняване на борбата с корупцията. Обезпокоително било, че подобна практика щяла да доведе до намеса на съдебната власт в законодателната дейност, което щяло да има последици за правния ред в страната.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат уважени като основателни и да се отнеме в полза на Държавата имуществото- дружествени дялове в 13 търговски дружества на обща стойност от 61 100 лв., обект на претенцията. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция – М. Е. Б., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд бил обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и достигнал до правилния извод за неоснователност на ищцовите претенции. Сочи, че доводите във въззивната жалба не са съобразени с ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, действащите правила на ЕКПЧ, решения на СЕС по дела С-234/2018 и С-319/2019, решенията по делата Т. и др. срещу България и Й. и др. срещу България. Счита, че Комисията прави неправилно тълкуване на понятието „значително несъответствие“ като използва неюридически понятия като „приходи“, „разходи“, „отрицателен нетен доход“ и др. Счита, че процесуалното поведение на Комисията представлява злоупотреба с право.

Тезата й била отречена с трайно установената съдебна практика на ВКС. Сочи, че СГС бил направил дължимата съпоставка между нетния доход на проверяваното лице и стойността на наличното имущество в края на проверявания период, което опровергавало твърденията на КОНПИ, че съдът бил отъждествил стойността на имуществото с понятието „значително несъответствие“. Съдът правилно бил възприел заключението на СИЕ, което приемало, че сумата в размер на 1 209 929,34 лв. следва да бъде отразена като 5 доход. Счита, че напълно обосновано съдът се позовава на констатациите на НАП, който бил компетентния контролен орган, досежно произхода на средствата. Правилно били определени и разходите при зачитане на факта, че ответницата работи със 7 % надценка. Като резултат от това несъответствието възлизало на сумата от 24 983,95 лв., т.е. не надвишава 150 хиляди за целия проверяван период. Сочи, че така постановеното от СГС, решение, е в съответствие с разясненията на ТР №4/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, както и съдебната практика на ВКС след приемането на това ТР, вкл. и цитираното от Комисията решение № 95 от 19.02.2025 г. на ВКС, Трето ГО. Намира направения от Комисията прочит на разрешенията, обективирани в горецитираното ТР, за напълно превратен. Сочи, че този подход бил приет от вещите лица по СИЕ за неправилен и като такъв отречен. Подходът на въззивника приема за откровена манипулация. По отношение на сумата в размер на 88 940,00 лв. счита, че съдът правилно я е изключил от разходите на ответницата, тъй като от заключението на СИЕ се установило, че тази сума е заприходена в брой по сметката на „Ремакс Контрол 55“ ЕООД по сметка 501.