Решение № 4602 от 15.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4602

Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700516 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 46 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е въз основа Решение № 4299/20.04.2026г., постановено по адм. дело № 655/2026г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 5694/10.12.2025г., постановено по адм.дело № 1146/2025г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по жалба на И. И. С., чрез пълномощника – адв. П., срещу Заповед № 2068/04.09.2025 г., издадена от зам.кмета на Община Пазарджик, с която е отказано пренастаняване на същата и съпругът й С. Н. в жилище, общинска собственост, в гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 131, ет.2, ап.4, състоящо се от две стаи, кухня, антре, баня с тоалетна и две тераси, и мазе №4.

В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки, адв. П. навежда доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената Заповед, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. Прави искане за отмяна на оспореният ИАА, претендира разноски.

Ответникът - зам.кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище оспорва жалбата, моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.09.2024 г. жалбоподателката подала заявление с вх. № 44- 3548 за пренастаняване в жилище – общинска собственост, в което била настанена със заповед № 2305/09.11.2022 г. за срок от две години, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски” № 131, ет. 2, ап. 4, състоящо се от две стаи, кухня, антре, баня с тоалетна, две тераси, и мазе № 4, поради изтичане на срока на настаняване.

Със заповед № 762/23.04.2025 г., издадена от кмета на Община Пазарджик жалбоподателката била пренастанена в една стая от жилището с общо ползване на кухня, антре, баня с тоалетна, две тераси, и мазе № 4. С Решение № 3463/28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, заповедта била отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 44-3548/18.09.2024 г., в 14 дневен срок от получаване на преписката.

На 20.08.2025 г. жалбоподателката подала заявление с вх. № 44-2983, в което изявила желанието си да бъде пренастанена заедно с нейния съпруг – св. Н., с когото сключили граждански брак на 18.05.2025 г.

Със Заповед № 2015/28.08.2025 г. кмета на Община Пазарджик назначил комисия със задача да разгледа постъпилото заявление от жалбоподателката, като извърши преценка на новонастъпилите обстоятелства, предвид сключения от същата граждански брак, съответно да вземе решение за издаване на пренастанителна заповед, ако наемателят отговаря на условията за настаняване, предвидени в чл. 14 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик /Наредбата/.  На 29.08.2025 г. служители от общинската администрация при Община Пазарджик и ОП „Жилфонд и Пазари” към Община Пазарджик, извършили проверка на място в имот – къща, находяща се на ул. „ Иван Клинчаров“ № 3. Установили, че в къщата не се живее, като по сведения на съседи, С. М. - собственичка на втори и трети етаж и съсобственичка на 2/3 от първия етаж не живее в къщата, а жалбоподателката, като съсобственик на първия етаж, не идва в имота, тъй като живеела в апартамент, за което съставили констативен протокол.

На същата дата служители от общинската администрация при Община Пазарджик и ОП „Жилфонд и Пазари” към Община Пазарджик, извършили проверка на къща, находяща се на ул. „Яков Матакиев” №26. Установили, че тя се състои от един приземен и надземен етаж, санирана с нова ПВЦ дограма, изцяло пригодена за живеене. За извършената проверка бил съставен констативен протокол.

Назначената комисия на проведено заседание на 01.09.2025 г. в протокол № 185 отразила констатациите си, относно имотното състояние на жалбоподателката и нейният съпруг - св. Н.. Посочила, че св. Н. не притежава не/движимо имущество, а жалбоподателката притежава недвижимо имущество, годно за постоянно обитаване: 1/3 ид.ч. от първи етаж от триетажна жилищна сграда-близнак, югоизточна половина, построена върху 60 кв.м. в парцел VII-10010 в кв. 29 по плана на гр. Пазарджик, ул. „Иван Клинчаров” № 3 и 1/6 ид. ч. от наследствен имот на ул. „Яков Матакиев“ № 26 от баща й И. Н. С..

В оспорената Заповед е посочено, че съгласно чл. 6 от Наредбата не се настаняват в общински жилища граждани или членове на техните семейства, които: т. 2 притежават на територията на страната годен за постоянно обитаване жилищен или вилен имот. Изискването на горецитираната Наредба е имотът /жилищен или вилен/ да бъде годен за постоянно обитаване. В случая и двата имота в гр. Пазарджик - на ул. „Иван Клинчаров” №3 и на ул. „Яков Матакиев” №26, са годни за обитаване. Отделно от това жалбоподателката и нейният съпруг са декларирали общ годишен доход в размер на 17 338,43 лв., като ¼ от същият – 4 334,61 лв. покрива разхода за пазарна наемна цена на жилище, съответстващо на нуждите им, съгласно нормите за жилищно задоволяване, определени с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, изчислена като усреднена цена от обявени оферти между три местни агенции за недвижими имоти, в размер на 350 лв. месечно, съответно 4 200 лв. годишно. С тези аргументи, като се съобразил с отразеното в протокол № 185/01.09.2025 г. и посочил, че съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, но семейството на жалбоподателката и съпругът не отговаря на условията за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик, и на основание чл. 43, т. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, ответникът издал оспорената в настоящото производство Заповед, с която отказал пренастаняване на жалбоподателката и съпругът й в жилище, общинска собственост, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски” № 131, ет. 2, ап. 4, състоящо се от две стаи, кухня, антре, баня с тоалетна, две тераси, и мазе № 4.

В показанията си пред съда, св. Н. посочва, че в жилището, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски” № 131, ет. 2, ап. 4 от около 40 години се обитава от съпругата му и нейният баща, до смъртта му. Поддържат жилището, редовно плащали наема, данъците и консумативите. Жилището представлявало двустаен апартамент, направили подобрения последните 6-7 години – сменили дограма, плочки на банята, малък ремонт, за да може да се живее нормално в него. Св. Н. посочва, че искат да настанят друга жена да живее с жалбоподателката, което е неприемливо, тъй като при създадено семейство между двамата, това ще причини неудобства. Твърди, че с доходите, които получават не могат да си позволят да наемат жилище по пазарни цени. Посочва, че жалбоподателката страда от заболяване, което ще й попречи да живее с чужди хора.

Пред съда св. С. посочва, че познава жалбоподателката, която живее под наем в апартамент на общината. Имала в наследство жилище от починалият й баща, което се намирало в уличката зад механотехникума. Имотът имал трима съсобственици – жалбоподателката и двете му сестри. В жилището всичко било мухъл, всичко се люпело и не можело да се живее в него, имало нужда от сериозен ремонт, който жалбоподателката не може да си позволи, тъй като е пенсионер по болест и не разполага с нужните средства. На долния етаж имало две стаи и баня, а горе две стаи. Покрива на къщата бил здрав. С приземен етаж и редовен етаж, като навсякъде имало прозорци и врати - алуминиеви. Имало електричество и течаща вода, вкл. топла, баня и тоалетна на приземния етаж. Св. С. не се е качвал на горния етаж и не знае какво е разположението му. Св.С. посочва, че бащата на жалбоподателката живеел на първия етаж, а горният етаж е на двете му сестри.

В показанията си пред съда св. Ц. посочва, че познава жалбоподателката от около една година. Знае, че има жилище от Жилфонд, както и, че има къща от майка й и от баща й. Посещавала къщата заедно със св. С.. В нея имало приземен етаж с два стаи, баня и тоалетна. Според св. Ц. над приземния етаж имало и един редовен етаж, където тя не е влизала. Жалбоподателката живеела в къщата. В приземния етаж има много мухъл навсякъде – по стените, зад печките.

Св. К. сочи, че по повод заявлението на жалбоподателката ходили на проверка на къщите, останали от нейните родители. Къщата от баща й била на един приземен етаж и още един етаж, който е построен над приземния етаж. Имало сменена дограма изцяло - ПВЦ дограма. Видели къщата отвън, тъй като нямали достъп до имота. Разговаряли със съседката, която им казала, че в къщата живее бащата на жалбоподателката заедно с неговата приятелка. Съсобственици на този имот са двете лели на жалбоподателката. При направена проверка на място на триетажна къща-близнак, установили, че жалбоподателката е съсобственик на първия етаж. Не влезли в нея, тъй като нямали достъп. Майката на жалбоподателката била съсобственик на тази къща с една сестра и брат. Св. К. останала с впечатлението, че къщата е обитавана, тъй като имало пуснати щори, отвън на мивката имало сапун и веро. На втория етаж също имало щори, а на третия етаж се виждала стълба, откъдето направила извод, че се ремонтирал.

Св. Д. - старши специалист „Жилищни имоти“ в Общинско предприятие „Жилфонд и пазари“ пред съда посочва, че във връзка със заявлението на жалбоподателката ходили на проверка в къщата на ул. „Яков Матакиев“, в която живял баща й, и на ул. „Иван Клинчаров“, която е на майка й. Къщата на „Яков Матакиев“ има етаж на нивото на земята, алуминиева врата, сменени прозорци с алуминиева или ПВЦ дограма. Покривът не бил разрушен. Прозорци и врати имало на приземния и на горния етаж. Не са влизали в къщата, или в двора. Направили оглед отвън. В двора било подредено и чисто, имало два некролога - на бащата и на майката, скоро поставени. По справки, които направили, установили, че тази къща е и на сестрите на бащата на жалбоподателката. Посетили и адрес на ул. „Иван Клинчаров“ – къщата на майката на жалбоподателката, която има брат и сестра. Не са влизали в къщата или двора, била къща-близнак, на три етажа, гледали през вратата. При проверката не открили никого в къщата. Според свидетелката първият и вторият били обитавани, тъй като имало пердета, щори, а третият етаж според нея бил в ремонт, тъй като отвън се виждала стълба. Според нея не е обитаван.

Видно от заключението на допуснатата до изслушване съдебно-техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, вещото лице е достигнало до следните изводи:

При посещение на имотът на ул.“Яков Матакиев” № 26, ВЛ било допуснато за оглед и замервания на приземният етаж, другите съсобственици обитавали имота инцидентно. Установило, че сградата се състои от приземен етаж около 33см. под нивото на терена и редовен жилищен етаж. Имота е наследствен между жалбоподателката / притежава 1/6 ид.част / и двете сестри на баща й. Частта от сградата – приземен етаж има следните помещения:

1.стая с основно предназначение- за обитаване, оборудвана с две легла, маса, малък телевизор,печка за отопление и готвене с комин и много следи от влага / около 1/3 от стените /;

Разпечатката съдържа 29 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ba84990-2c86-4a83-bc85-1646781de3ec