Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 796/2024
Вид
Решение № 423
Подписан
14.07.2025
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 - чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.80 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.45, ал.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.34, ал.4 · Закон за общинската собственост
  • чл. 51б, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.51б, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 8, ал.11 · Закон за общинската собственост
  • чл.127, ал.1 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл.136,ал.1 и ал.2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл.136,ал.1 и ал.2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл.136, ал.3 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл. 137 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл. 51б, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 51б, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 80, изр.1 · Закон за собствеността
  • чл. 29, ал.1, предл.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.129 · Търговски закон
  • чл. 71 · Търговски закон
  • чл.73 · Търговски закон
  • чл. 73, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000796 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК .

С Решение № 1058/22.07.2024год., постановено по т.д.№ 1307/2023год. на СГС , поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 1172/21.08.2024год. е отхвърлен предявения от ДЪРЖАВАТА, която се представлява от министъра на икономиката и индустрията срещу ОБЩИНА ВАРНА и „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ“ АД иск с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване, че ДЪЖАВАТА има качеството на акционер, като носител на правата върху 16 314 400 броя поименни безналични акции, представляващи 29 % от капитала на търговско дружество „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ“ АД, както и е признато за установено по предявения от ДЪРЖАВАТА, която се представлява от министъра на икономиката и индустрията срещу ОБЩИНА ВАРНА и „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ“ АД иск с правно основание чл. 44, във връзка с чл.

26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, че извършеното от ОБЩИНА ВАРНА едностранно волеизявление от 12.01.2023 г. имащо за предмет даването на съгласие по чл. 73, ал. 1 ТЗ за извършване на непарична вноска, съставляваща внасянето на 16 314 400 броя поименни безналични акции, представляващи 29 % от капитала на "Международен панаир Пловдив" АД в капитала на „ ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ“ АД е нищожно, поради противоречието му с разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 3, т. 2, чл.

6, ал. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и е отхвърлен иска в частта, с която се претендира нищожност поради противоречие с императивни норми на Закона за общинската собственост.

Със същото решение ДЪРЖАВАТА, която се представлява от министъра на икономиката и индустрията е осъдена да заплати в полза на ОБЩИНА ВАРНА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 540,00 лв. – представляваща възнаграждение за юрисконсулт извършил процесуалното представителство на общината в производството пред настоящата инстанция, ДЪРЖАВАТА, която се представлява от министъра на икономиката и индустрията е осъдена да заплати в полза на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 12 000, 00 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция, както и ОБЩИНА 1

ВАРНА и „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ“ АД са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят в полза на ДЪРЖАВАТА, която се представлява от министъра на икономиката и индустрията сумата в размер от 754 593,47 лв. – представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за извършено процесуално представителство по делото.

Решението е постановено при участието на „ Пълдин Туринвест“ АД като трето - лице помагач на ответниците - Община Варна и „ Международен Панаир Пловдив“ АД по предявения и разгледан иск с правно основание чл.71 от ТЗ.

Срещу решението, В ЧАСТТА МУ, с която са оставени без уважение и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от държавата, чрез министъра на икономиката и индустрията срещу Община варна и „ Международен Панаир Пловдив“ АД искове с правно основание чл. 71 от ТЗ, както и В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения по чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД иск за прогласяване нищожността на извършеното от Община Варна едностранно волеизявление от 12.01.2023год., имащо за предмет даването на съгласие по чл.73, ал.1 от ТЗ за извършване на непарична вноска поради противоречие с чл.54, ал.3 от ЗДС и чл. 51б, ал.1 от ЗОС е подадена въззивна жалба от министерство на икономиката и индустрията , входирана под № 87615 от 07.08.2024год.

Във въззивната жалба се поддържа,че в обжалваната част, решението е незаконосъобразно и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в резултат на позоваване на неотносими към процесното правоотношение материално –правни норми първоинстанционния съд бил достигнал до неправилен извод за осъществен в пълнота сложния и смесен фактически състав на деривативния способ водещ до придобиване на правата върху 16 314 400броя акции от капитала на „ Международен Панаир Пловдив“ АД от Община Варна и предвид липсата на доказателства за последващо валидно прехвърляне на тези акции от община Варна обратно на държавата, то държавата не може да се легитимира като техен актуален притежател. Сочи се, че по отношение на разпоредителната власт на държавата с правата й върху дялове или акции от търговски дружества намират приложение правилата на Закона за приватизация и следприватизационен контрол / ЗПСК/. ЗСПК предвиждал специален ред за разпореждане с дялове и акции, а именно чрез продажба/ чл.32, ал.1 от ЗПСК, което изключва възможността това да бъде извършено чрез дарение. С оглед на това, взетото в този смисъл Решение на МС, обективирано в РМС № 623/29.06.2016год. било нищожно и не пораждало правни последици. Ограничение в същия смисъл - за безвъзмезно разпореждане с вещи-държавна собственост се съдържало и в ЗДС и в ЗОП и то било въведено в защита на обществения интерес при управление и стопанисване на държавната собственост. Така, отчуждаването на акции –държавна собственост чрез дарение, а не продажба се явява извършено в нарушение на закона, а решението за това , обективирано в РМС № 623/29.06.2016год., както и решението на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от 24.08.2016год., даващо съгласие за безвъзмездно прехвърляне на акциите на държавата са нищожни като постановени при липса на изрично предоставена компетентност и в противоречие на материалния закон. Твърди се, че нищожен бил и договора № 101/09.09.2016год. за възвъзмездно прехвърляне на акции, тъй като бил сключен в противоречие на закона и при липса на основание- липсвала правна норма, която да позволява сключването на такъв договор. Нормите на ЗЗД не били приложими към процесния договор, поради което позоваването на тях от страна на първоинстанционния съд било незаконосъобразно. Чл.54, ал.1 от ЗДС предвиждала възможност за безвъзмездно прехвърляне на имоти-частна държавна собственост в полза на община,но тази възможност следвало бъде разглеждана във връзка със задължението на държавата по чл.14, ал.2 от ЗДС за управление на държавната собственост с грижата на добър стопанин. В случая обаче държавата нямала интерес от такова разпореждане в полза на Община Варна, тъй като притежанието на акции от Община варна в „ Международен Панаир Пловдив“ АД не било свързано с функциите на общината. Поддържа се също така, че решението на МС от 29.06.2016год. било нищожно и поради заобикаляне на закона, доколкото с него се избягват ограниченията на ЗПСК за приватизация на „ Международен Панаир Пловдив“ АД. Сочи се, че разпореждането с държавно участие в „ Международен Панаир Пловдив“ АД било в разрез с изискванията на стратегията за развитие на дружеството, приета с Решение на МС № 773/10.11.2006год.

Като незаконосъобразен се сочи и извода на първонстанционния съд за неприложимост на ЗОС по отношение на установяване нищожност на едностранно волеизявление имащо за предмет даването на съгласие по чл.73, ал.1 от ТЗ от Община Варна за извършването на непарична вноска, 2 съставляваща внасянето на 16 314 400 броя безналични акции, представляващи 29 % от капитала на „ Международен панаир Пловдив“ АД в капитала на „ Пълдинг Туринвест“ АД. Тъй като волеизявлението е насочено към сключване на сделка ,която не била предвидена в ЗОС,то и волеизявлението било нищожно като противоречащо на закона.Даденото от Общински съвет Варна съгласие по чл. 73, ал.1 от ТЗ не било съобразено с изискването на чл.51б, ал.2 от ЗОС и като такова било нищожно. Сочи се, че въведеното в исковата молба твърдение за противоречие на едностранното волеизявление , имащо за предмет даване на съгласие по чл.73, ал.1 от ТЗ за извършване на непарична вноска с нормите на ЗДС и по-конкретно с чл.54, ал.3 от ЗДС не било обсъдено от първоинстанционния съд, което съставлявало нарушение на съдопроизводствените правила.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на ново , с което: 1 / на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да се прогласят за нищожни т.1, б. „ Б“ от Решение № 623 от 29.07.2016год. на МС за даване на съгласие за безвъзмездно прехвърляне от Община Варна на собствеността върху притежаваните от държавата акции от капитала на „ Международен Панаир Пловдив“ АД и на сключения на негова основа Договор № 101/09.09.2016год.за безвъзмездно прехвърляне на 16 314 400 броя поименни акции, представляващи 29% от капитала на „ Международен Панаир Пловдив“ АД от държавата в полза на Община Варна, 2 / да се признае за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на Община Варна, че държавата е собственик на посочените 16 314 400 броя поименни акции, представляващи 29% от капитала на „ Международен Панаир Пловдив“ АД.

При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски за настоящото производство.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от „ Пълдин Туринвест“ АД, в който са развити доводи за недопустимост на първоинстанционното решение като произнесено по иска по чл.71 от ТЗ. Твърди се , че първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 71 от ТЗ , е недопустимо, тъй e постановено по недопустим иск. Искът бил недопустим , поради незащитим чрез него правен интерес. Според ответника с уважаване на предявяване на установителния иск за собственост върху процесните поименни безналични акции ищецът не би могъл да защити интересите си на собственик върху процесните акции ,тъй като няма да бъде установено със сила на присъдено нещо нищожността на договора , с който е прехвърлил тези акции на Община Варна, нито ще бъде установено със сила на пресъдено нещо , че регистрацията на този договор по чл.127, ал.1 от ЗППЦК и вписването на новия собственик в регистрите по чл.136,ал.1 и ал.2 от ЗППЦК в Централния регистър на ценни книжа е правно несъществуваща.

Твърди се , че при липса на заявен от ищецът иск за установяване нищожността на регистрираното на името на Община варна придобивно основание на процесните поименни безналични акции/ Договор № 101/09.09.2016год./ и иск по чл. 168, ал.5 от Правилника за дейността на „ Централен депозитар“ АД за установяване на правно несъществуването на регистрираното в „ Централния депозитар“ АД придобиване от Община Варна на тези акции нито сделката, с която Община Варна е придобила акциите от Държавата, нито конститутивната регистрация на тази сделка по чл.127, ал.1 от ЗППЦК, нито легитимацията на Община Варна по чл.136, ал.3 от ЗППЦК- като собственик на акциите, няма да бъдат съдебно отречени. Те щели да продължат действието си и Община Варна щяла да продължи да се легитимира като пълноправен собственик на акциите, въпреки позитивното за Държавата решение по предявения от нея иск по чл.71 от ТЗ. Поддържа се , че предявяването на тези два иска,в условията на обективно съединяване с иска по чл. 71 от ТЗ , е наложително с оглед защита интересите на ищеца като претендиращ собственик на процесните акции , както и че защита на тези интереси не може да бъде постигната с въведените от него „ преюдициални възражения „ по предявения от него иск за собственост. Настоящата хипотеза се сочи като аналогична на тази при предявен от прехвърлител на дялове в ООД иск за установяване права на собственост върху прехвърлените от самия него дялове в ООД, уважаването на който не би било достатъчно за да се приложи правната последица по чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ, без нищожността на договора по чл.129 от ТЗ да е била предмет на иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД , нито на иск по чл. 29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ, а само да е била обсъждана в мотивите на решението относно собствеността.