Решение № 107 от 02.07.2024, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 567/2023
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 02.07.2024
- Състав
- ЧАВДАР ХРИСТОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 и ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 2 и ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 64, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. Исперих, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20233310100567 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Прeдявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр.чл.79, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС) Постъпила е искова молба от А. Ш. И., ЕГН **********, от с. Б., общ.
Исперих, обл. Разград, ул. „******“ № 29, чрез адв. С. Д. от АК – Разград, със съдебен адрес гр. Исперих, общ. Исперих, обл. Разград, ***, против Община Исперих, БУЛСТАТ ********, с адрес гр. Исперих, общ.
Исперих, обл. Разград, ул. „***“ № 1, представлявана от кмета на общината Б.
Ф. Ш., с която моли съда да признае за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост, че поземлен недвижим имот, находящ се в землището на с. Б., общ. Исперих, обл. Разград, в местността „Ясак край село“, съставляващ имот № ***, с начин на трайно ползване – нива, с начин на трайно предназначение – земеделска, трета категория, с площ 2976 кв.м., при граници и съседи: имот № ***, № *** и № ***, актуван с акт за частна общинска собственост № 4276 от 06.11.2012г. от Община Исперих, не е собственост на Община Исперих. При условията на евентуалност се моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр/ чл. 79 от ЗС, по отношение на Община Исперих, БУЛСТАТ ********, представлявано от кмета на общината Б. Ф. Ш., че поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. Исперих, обл. Разград, в местността „Ясак край село“, съставляващ имот № ***, с начин на трайно ползване – нива, с начин на трайно предназначение – земеделска, трета категория, с площ 2976 кв.м., при граници и съседи: имот № ***, № *** и № ***, е собственост на ищеца, която е придобил въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност и по наследство. Моли 1 да бъде назначена съдебно – техническа експертиза със задача на вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в Община Исперих, да отговори на въпроси подробно изложени в исковата молба. Моли да бъдат допуснати гласни доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане
Ищеца заявява, че лицето И. Х. М. е негов прадядо по бащина линия и е собственик на парцели № I – 26 и XI-26 попадащи в кв. 2 по плана на с. Б..
Бащата на ищеца Ш. И. И., починал на 24.04.2009г., а дядото на ищеца И. И.
Х. е починал на 17.03.1965г. И. Х. М. е починал на 17.04.1949г., но като фамилно име е записано Уста, тъй като такъв е бил прякорът му. Заявява, че посочените по – горе парцели по сега действащия план на с. Б. се идентифицират като поземлен недвижим имот № ***. Твърди, че имотът е бил в регулация и в него е имало къща, в която ищеца е роден и отраснал. Дворното място, което е било изключено от регулацията на селото е собственост на семейството на ищеца повече от 100 години. След 1979г. ищеца си закупил друг имот, в който заживял, съборил старата къща и обработвал земята като нива. Твърди, че имота винаги се е владял от семейството му, не влизал в ТКЗС и е стопанисван от семейството му. Преди години ищецът разбрал, че за имота е обявен търг за отдаване под наем. След среща с кмета установил, че имота бил изваден от регулацията на селото и придобило статут на земеделска земя, която по силата на закона станала общинска собственост. Установил, че за имота е издаден Акт за частна общинска собственост № 4276 от 06.11.2012г.
Твърди, че е собственик на процесния имот по наследство и въз основа на давностно владение. Останалите наследници признавали правото му на собственост. Заявява, че към момента имота се индивидуализира по следния начин: поземлен недвижим имот , находящ се в землището на с. Б., общ.
Исперих, обл. Разград, в местността „Ясак край село“, съставляващ имот № ***, с начин на трайно ползване – нива, с начин на трайно предназначение – земеделска, трета категория, с площ 2976 кв.м., при граници и съседи: имот № ***, № *** и № ***.
Твърди, че ответника Община Исперих, легитимираща се като собственик на имота, не е негов собственик, тъй като процесния имот е бил актуван с Акт № 4276 от 06.11.2012г. като частна общинска собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, без да са били налице предпоставките за това.
Заявява, че в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения от закона срок. Заявява, че безспорно процесния имот е нива и е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, но това не означава автоматично, че подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Излага, че съгласно чл. 10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закон подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Заявява, че когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнет фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, какъвто е процесния случай, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Твърди, че към момента на съставяне на акта за частна общинска собственост през 2012г., той вече е придобил собствеността върху имота по наследство и 2 давностно владение продължило над 10 години. Твърди, че обработва имота като свой и никой не е предявил претенции към имота, упражнявал е непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот и придобиването му.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен адв. СВ. Д. от АК – Разград, която поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Исперих, представлявана от кмета Б. Ш.. В отговора не ангажира становище по предявените искове, не прави искания и възражения.
Представени са заверени копия от документите за актуване на процесния имота като частна общинска собственост.
В съдебно заседание ответника Община Исперих не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Ищецът А. Ш. И. е законен наследник на И. Х. М., починал на 17.01.1949г., на И. И. Х., починал на 17.03.1965, и на Ш. И. И., починал на 24.04.2009г., съответно пра-внук на първия наследодател, внук на втория и син на третия наследодател (представено удостоверение за наследници с изх.
№ 13/08.06.2023г. на кметство с. Б., общ. Исперих, обл. Разград).
Според заключението на назначената по делото Съдебно – техническа експертиза, има частична идентичност между описаните в разписния лист и по стария план на с. Б. парцели срещу името на И. Х. М. и поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с парцел I-26, працел XI-26 и част от парцел II-25 от кв. 2. В разписния лист към регулационния план от 1937г. на с. Б., общ. Исперих, като собственик на парцели I-26 I XI-26 от кв. 2 е записан И. Х. М. – прадядо на ищеца. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35/18.08.2005г. на Изпълнителния директор на АК, като собственик на поземлен имот с идентификатор *** е записана Община Исперих. Вещото лице е установило, че в Общинска служба земеделие гр. Исперих не е подавано заявление за възстановяване на собствеността на процесния имот, като същия не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС и други организации. В заключението си, въз основа на направено проучване, вещото лице е установило, че не е наличен Емлячен регистър на с. Б. и немогат да се установят записите в него.
Разпитаните по делото свидетели М. Р. И. и ОР. АХ. К. от с. Б., общ.
Исперих, обл. Разград, непротиворечиво описват процесния имот, като дават показания, че се намира в края на селото, покрай пътя за с. П.. И двамата свидетели заявяват, че в имота е имало къща, в която е живяло семейството на ищеца, и която е била съборена преди около 40 години, като след това ищеца и неговият баща са обработвали имота. През годините са гледали люцерна, тютюн и др. Св. О. К. заявява, че към момента има над 15 случая, при които частни имоти са станали държавни, твърди, че незнае как се е стигнало до такава ситуация. Той също имал същия спор с общината.
Свидетелите заявяват, че не знаят някой да е имал претенции към 3 собствеността върху процесния имот, като същия никога не е влизал в ТКЗС или други организации.
В производството ищецът и ответникът не претендират разноски.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК - предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита чрез отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответника самостоятелно право на собственост върху процесния имот и поради наличието на конкуриращо основание за собственост върху същия имот в полза на ищеца, който заявява права по наследство върху имота, както и придобаването на му на основание давностно владение. По този начин ищецът доказва правен интерес от така водения иск, тъй като до отричането на общинския характер на имота, предвид, че е актуван като частна общинска собственост, той не би могъл да се позове на изтеглата в негова полза придобивна давност поради императивно устновената от закона забрана за придобиване на собствеността на общината по давност (арг. Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, т. 1).
Разгледан по същество – искът е основателен. Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото се установи, че процесният имот е принадлежал и е останал още от прадядото на ищеца – И. Х. М., водел се е на негово име по разписните листи към плана на с. Б.. В същия имот са живели и са го ползвали няколко поколения, като не е установена промяна в собствеността. Както праводателите на ищеца, така и самият той не са губили владението върху имота, както и не са установили същия да е бил стопанисван и владян от другиго. Не се събраха доказателства процесния имот да е бил приобщаван към ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищеца или неговите праводатели чрез отчуждаване или одържавяване.
По този начин и Община Исперих не е могла да стане собственик на обсъждания имот след влизане в сила на одобрената карта на възстановената собственост за землището на с. Б., тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 от ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/ 2008 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС;
Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК).
По делото безспорно се установи, че процесния имот – „ясак“, е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, което не означава, че 4 подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от същия ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на посочената погоре норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти - земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, какъвто е случаят с процесния имот, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (Решение № 79/10.04.2013 г. по гр. д. № 612/2012 г. на ВКС, I г. о., Решение № 197/10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на ВКС; Решение № 765/28.10.2010 г. по гр. д № 1987/2009 г. на ВКС, г. о., Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС). Процесният поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., с площ на имота от 2976 кв.м., не попада в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, поради което спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89372cbc-aeaa-4611-896b-1bce684b0ef5